Р Е Ш Е Н И Е
№300
гр.
Велико Търново, 23.11.2023
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №112 по описа на Административния съд за
2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ във връзка с чл.156 и следващите от ДОПК.
Жалбоподателят
„Престиж 96“ АД – Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***Р. от
САК, е обжалвал като незаконосъобразен ревизионен акт №7 от 16.11.2022 година
на главни експерти при дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Велико
Търново, потвърден с решение №2 от 25.01.2023 година на кмета на община Велико
Търново.
Твърди
се в жалбата, че дружеството е собственик на два недвижими имота, подробно
описани, които били надлежно декларирани пред общинската администрация и за тях
са плащани надлежно данък сгради и такси за битови отпадъци /ТБО/. Сочи се и,
че всъщност допълнително определеният данък върху сгради, а и ТБО за тези два
имота са в резултат на неправилното преизчисляване на данъчната основа, която в
случая ревизорите са приели, че следва да се определи по реда на Приложение №2
от Закона, а не следва да бъде съобразявана отчетната стойност на имотите.
Оспорва се и установяването с ревизионния акт на лихви върху задълженията за данък
сграда и ТБО, като се сочи, че такива не се дължат. Поддържа се, че данъкът се
заплаща по реда на чл.23 от ЗМДТ – след съобщаването му от страна на общинската
администрация. Дружеството добросъвестно е подало декларация за единия имот,
вписвайки в него отчетната стойност на същия, но данъците и ТБО са определяни
въз основа на данъчната стойност на имота. подобно било положението с другия
недвижим имот. При положение, че вече са заплащани данъци и такси върху приета
от администрацията данъчна основа, действията на ревизията за установяване на
друга данъчна основа според жалбоподателя противоречат на принципа на
оправданите очаквания, като част от принципа на правната сигурност. Претендира
се и, че са нарушени принципите на последователност и предвидимост, прогласени
в нормите на чл.13 от АПК и чл.17, ал.3 от ДОПК. Сочи се и, че са нарушени принципи,
залегнали в практиката на СЕС, като отново се изтъква нарушаването на принципа
на оправданите правни очаквания. Сочи се
и, че неправилно администрацията приемала, че съобщенията за дължими данъци
нямало характер на административен акт, с оглед на характеристиките му на такъв
по смисъла на чл.21 от АПК. Що се касае до таксата за битови отпадъци, поддържа
се неправилното прилагане на нормата на чл.67, ал.1 от ЗМДТ, както и нормата на
чл.22 от Наредбата на Община Велико Търново за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги. С тези и други аргументи, поддържани и в представената по делото писмена защита на
процесуалния представител на дружеството, моли акта да се отмени. Претендира
разноски по делото.
Ответникът,
кметът на Община Велико Търново, чрез процесуалните си представители отрича
основателността на жалбата. Сочи, че неправилно ВЛ определя размера на
данъчната основа за облагане за 2017 година с оглед на извършен основен ремонт,
правещ неприложим съобразим от него коефициент. Претендират се сторените
разноски.
Жалбата
е допустима. Съгласно приложимата разпоредба на чл.156, ал.1 от ДОПК „Ревизионният акт в частта, която не
е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в
14-дневен срок от получаването на решението. Делото се разглежда от административния
съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя
към момента на извършването на първото действие по осъществяване на
данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.“, като следва да се има
предвид и нормата на чл.4, ал.1, изречение второ от ЗМДТ, към която препраща и
нормата на чл.9б от с.з., и която
определя и местната подсъдност на жалбите против актовете, с които се определят
местни данъци и такси.
В
процесният случай решението на ответника, с което е потвърден ревизионният акт
в обжалваната му пред съда част, е връчено на 03.02.2023 година, като жалбата е
подадена на 20.02.2023 година - първият присъствен ден, настъпил след
изтичането на 14 дневния срок в неприсъствен ден. Обжалваният акт е потвърден
изрично в оспорената му част от ответника, при което е наличие на правен
интерес от оспорването му.
По
същество жалбата е частично основателна.
Ревизионното
производство е възложено въз основа на заповед за възлагане на ревизия
№7/22.06.2022 година на Главен експерт при дирекция „МДТ“ в община Велико
Търново, като в нея са определени ръководителят на ревизията и двама експерти
от същата дирекция. В обхватът на производството е посочено установяване на
данък върху недвижимите имоти за периода 2017-2021 година, данък за МПС за
същите данъчни периоди и ТБО за периода 2017 – 2021 година, като производството
е предвидено да завърши на 22.09.2022 година.
В
резултат на извършените процесуални действия е издаден ревизионен доклад №7 от
20.092.2022 година, с който са предложени за допълнително установяване данък
върху недвижимите имоти /ДНИ/ в размер от 245 527, 99 лв. и ТБО в общ
размер от 14 662, 99 лв., като са начислени и лихви за забава. Докладът е
връчен на същата дата, видно от разписката, приложена по преписката. на
29.09.2022 година от дружеството е
постъпила молба за удължаване на срока за възражение от дружеството. С
уведомление /имащо характер на решение/ този срок е удължен от ръководителя на
ревизията до 4.11.2022 година.
Съответно,
на 4.11.2022 година е постъпило възражение, в което са развити доводи, които са
идентични на изложените пред съда.
На
16.11.2022 година е издаден и процесният понастоящем ревизионен акт. Видно от
съдържанието му е, че в него са обсъдени направените
възражения, като те са приети за неоснователни. С него са определени следните
допълнителни задължения, както следва: за ДНИ за 2017 година в размер от
49 743, 01 лв. в едно с лихва от 26 287, 80 лв.; за ДНИ за 2018
година в размер от 49 743, 01 лв. в едно с лихва от 21 230, 59 лв.; за ДНИ
за 2019 година в размер 49 743, 01 лв. в едно с лихва от 16 194, 11 лв.;
за ДНИ за 2020 година в размер от 49 743, 01 лв. в едно с лихва от 10 773,
45 лв., като е установена и надвнесена сума за прихващане от 50, 76 лв.; за ДНИ
за 2021 година в размер от 48 149, 48 лв. в едно с лихва от 5898, 32 лв.,
като е определена и сума за прихващане от 267, 47 лв.; за ТБО за 2017 година в
размер от 3487, 65 лв. в едно с лихва от 1843, 13 лв.; за ТБО за 2018 година в
размер от 5150, 64 лв. в едно с лихва от 2198, 32 лв., като е установена и сума
за прихващане от 1,63 лв.; за ТБО за 2019 година в размер от 3760, 55 лв. в едно
с лихва от 1224, 27 лв., като е установена и сума за прихващане от 0,90 лв.;
за ТБО за 2020 година в размер от 1134, 85 лв. в едно с лихва от 253,
92 лв., като е установена и сума за прихващане в размер от 0,98 лв.; за ТБО за
2021 година в размер от 1129, 30 лв. и лихва от 138, 34 лв., като е установена
сума за прихващане в размер от 1,69 лв.
По
валидността на ревизионния акт:
Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал.3 от ЗМДТ „В производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на
удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за
задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за
задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище,
на задълженото лице.“. Разпоредбата на чл.4, ал.4 от този специален закон
предвижда следното: “ Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на
общината.“. Разпоредбата на чл.4, ал.5 от ЗМДТ гласи: „Кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи
в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за
приходите.“.
Видно
е от заповед №РД 22-1784 от 28.09.2021 година, която е издадена на основание
чл.4, ал.4 от ЗМДТ във връзка с нормата на чл.9б от същия закон, че кметът на
общината, в изпълнение на правомощието си, е определил служителите на
общинската администрация, които имат правата и задълженията /правомощията/ на
органи по приходите при установяването на местните данъци и такси. Видно е също
така, че заповедта за възлагането на ревизионното производство е издадена от М.П.Й./главен
експерт, орган по приходите/, която има правомощие да възлага ревизии с оглед
представената заповед №РД 26-1/10.03.2017 година на Директора на Дирекция МДТ
при Общината, като от друга страна с нея е определен и екипа от ревизори, които
са сред посочените от кмета на общината органи по приходите. Самият ревизионен
акт е издаден и подписан съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК от
органа по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизиращия екип.
При
това положение съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни по
материя, степен и територия органи по приходите.
Съдът
намира, че е спазена и формата на ревизионният акт с оглед разпоредбата на
чл.120, ал.1 от ДОПК. Процесният РА съдържа всички посочени в тази норма
реквизити. извън това ,спазено е и изискването на чл.120, ал.2 от ДОПК, като
възраженията срещу предложенията за установяване в РД, приложен към акта, са
обсъдени от органите по приходите и са отхвърлени като неоснователни.
По
същество:
До
дружеството е изпратена покана от 21.01.2022 година, видно от която е, че
съответният приходен орган е посочил, че е открито несъответствие между
подадената декларация от 14.11.2012
година за имота в местността „Дълга лъка“ и данните, с които разполагат
органите по приходите. Дружеството е поканено да се яви в Общината с оглед
отстраняване на несъответствието и подаване на нова декларация.
Дружеството,
по повод на тази покана, е представило
становище – лист 207 от делото, като към него е приложена обяснителна записка и
е посочило размерите на обектите в имота.
В
хода на ревизионното производство органите по приходите са предприели следните
процесуални действия, както следва:
Събрани
са декларациите за определянето на таксата за битови отпадъци, подадени от
дружеството за процесните пет години; подадените декларации за облагане с данък
върху НИ съгласно действащите разпоредби на чл.14 и чл.17 от ЗМДТ към момента
на подаването им, разрешението за ползване на строеж „Фабрика за производство
на сладкарски изделия“, нотариален акт за продажба на два УПИ в местността
„Дълга лъка“.
Във
връзка с връченото ИПДПОЗЛ от 23.06.2022 година, дружеството е представило и
справка за формиране на отчетната стойност на имотите, картони на активите,
счетоводни баланси, за 2017-2021 година, оборотни ведомости за същия период и
инвентарна книга.
В
хода на ревизията е направено и вътрешноведомствено запитване до дирекция
„СУТ“, отдел „ТР“ /№80-670-13/07.07.2022 година/ за предоставяне на информация
относно техническите характеристики, необходими за определяне на данъчните
оценки на притежаваните от дружеството имоти.
В
отговор е представено на ревизията писмо №80-670-13#1/20.07.2020 година, като в него е посочено, че самостоятелен
обект с идентификатор 10447.501.31.6.1 представлява „Цех за сладкарски изделия“,
разположен на част от партерен и първи етаж. На партерния етаж площта е от
1501,90 кв.м., а на първия етаж е от 862,40 кв.м. Самостоятелният обект с
идентификатор 10447.501.31.6.4 представлява офис, разположен в източната част
на първи етажна административната сграда на „Абагар“АД и е с площ 60 кв.м., сградата е строена през
1970 година и е масивна монолитна /М3/, като през 1997 година е извършено преустройство
на кухненските помещения и в стол „Цех за производство на тунквани вафли“.
Посочено е, че самостоятелен обект с идентификатор 10447.501.31.11 е Бетонна
комплектна трансформаторна подстанция, построена през 2000 година и въведена в
експлоатация, като е с площ от 18, 72 кв.м. и конструкцията е М2.
В
дадено обяснение във връзка с искане за представяне на документи и писмени
обяснения е посочено, че за имота с административен адрес на ул.“Никола
Габровски“ за пръв път е направена пазарна оценка на 25.06.2012
година, като са посочени стойности към 31.12.2011, 15.01.2019 , 15.01.2020 и 15.01.2021 години. Представена е и справка
за отчетните стойности на имотите, които са с адреси местност „Дълга лъка“ и на
ул.“Никола Габровски“ във Велико Търново., като по отношение на втория имот отчетните
стойности са представени за петте процесни години, а за първия имот е представена
отчетна стойност на сградите, които са построени в имота.
В
хода на ревизията е назначена и експертиза, чиято цел е била да се установи
застроената площ и подобренията на имота, който е с административен адрес
местност „Дълга лъка“ /идентификатор на ПИ 10447.517.9 по КККР на град Велико
Търново/. ВЛ е посочило, че общата площ на находящите се в имота общо 6 сгради
е 8821 кв.м, като РЗП е 17 180
кв.м, а конструкцията им е с код според ЗМДТ м3.
При
така събраните доказателства, приходните органи при общината са приели, че
дружеството е собственик на имот, описан подробно в НА №216, дело
№209/7.11.2003 година, като за него е подадена декларация на 14.11.2012 година
в която е декларирано наличието на самия ПИ с площ от 31 168 кв.м., в това
число застроена площ от 8842, 20 кв.м и масива ограда, дълга 725 лв. с посочени
отчетни стойности, производствен обект с РЗП от 15 900 кв.м., височина от
12,5 м., конструкция м3, електрифицирана, с водопровод, канализация, телефон,
климатична инсталация, луксозна дограма и прочие и трафопост от един етаж с РЗП
от 58, 20 кв.м и височина 4,2 метра, конструкция м3, електрифициран като са посочени
съответните отчетни стойности. Именно тези данни са послужили за определяне на
дължимия данък върху НИ, като данъчната основа е данъчната оценка на така
описаните в декларацията имоти. Тази оценка е била, както следва: за 2017
година от общо 6 656 820, 50 лв., като са посочени и стойностите на
производствената сграда, другите нежилищни обекти, както и на поземления имот;
за 2018 година от общо 6 625 903, 50 лв.; за 2019 година от общо
5 892 738 лв., за 2020 година от общо 5 865 368 лв. и за 2021 година
от общо 5 837 998 лв. Върху тази основа дружеството е заплатило и
изчисления му ДНИ, ползвайки нормативните отстъпки.
Посочено
е, че за нуждите на този имот дружеството е подало декларации, като за 2017
година са определени два контейнера,които ще се обслужват два пъти седмично, за
2018 година такава декларация липсва, поради което ТБО е определена на 6% върху
данъчната оценка на имота, за 2019 година са определени три контейнера, които
да се обслужват 2 пъти седмично, за 2020
година са също три контейнера, които се обслужват със същата честота, за 2021
година са отново три контейнера, които се обслужват със същата честота.
Предвид
т.н. необходимост да се установи достоверната данъчна основа, ревизиращите са
възприели данните от заключението на техническата експертиза, назначена в хода
на производството. Приобщен е доклада на експерта, според който сградата с
идентификатор 10447.517.9.14 е с конструкция М3, представлява производствена
сграда, построена е през 2012 година има застроена площ от 2222 кв.м. Състои се
от пет подобекта /склад, работилница, битови помещения и др., склад опаковки и
готова продукция, производствена зала, зала подготовка и производствена сграда
, като застроената площ е от 8202 кв.м, а РЗП е от 15 637 кв. Сградата с
идентификатор 10447.517.9.15 представлява административна сграда, построена
през 2012 година, на три етажа, застроена площ от 446 кв.м, а РЗП е от 1338
кв.м. Сградата с идентификатор 10447.517.9.16 представлява портиерна и
административна сграда от 71 кв.м. Сградата с идентификатор 10447.517.9.17 представлява трафопост,
построен през 2012 година, с площ от 59 кв.м. Сградата с идентификатор
10447.517.9.18 представлява техническо помещение, построено през 2012 година, е
с площ от 32 кв.м и РЗП от 64 кв.м. Сградата с идентификатор 10447.517.9.19 е
производствена сграда, построена през 2012 година, като има площ от 11 кв.м. и
представлява производствена сграда.
На
база на тези характеристики, възприети от органите по приходите са изчислили
данъчни оценки за всеки обект със съответният идентификатор, като за целият
имот са определили данъчна оценка от 6 853 584, 50 лв. за 2017
година, 6 821 756, 50 лв. за 2018 година, 6 272 867, 50 лв.
за 2019 година, 6 243 650, 50 лв. за 2020 година и
6 214 443, 50 лв. за 2021 година. При определянето на ДНИ, е
съобразено колко е декларираната отчетна стойност на всеки имот с отделен
идентификатор, като в случай, че данъчната оценка е по – висока от отчетната
стойност, данъкът е определен именно върху посочената данъчна оценка, а в
останалите случаи – върху отчетната стойност. Посочено е изрично, че в
декларацията си по чл.14 от ЗМДТ /подадена на 14.12.2012 година/ дружеството декларира
земя от 31 168 кв.м., производствен обект с РЗП от 15 900 кв.м. и
друг нежилищен имот от 58, 20 кв.м., като ДНИ е бил определен само върху така
декларираните имоти.
При
определянето на действителния размер на таксата за битови отпадъци от органите
по приходите са съобразени данъчните оценки, посочени по-горе, като е съобразен
промила и цената на съд /с изключение на 2018 година, за която цената на съд не
е съобразена, поради недеклариране на брой необходими съдове/.
По
отношение на недвижимият имот с административен адрес във Велико Търново, улица
„Никола Габровски“ №98 е прието, че съгласно нотариален акт /наличен по
преписката/ №401/04.06.2023 година на нотариус Б., дружеството придобива Цех за
сладкарски изделия, разположен на партерен и първи етаж в административна
сграда, като се състои от 1501, 90 кв.м. на партерния етаж и 862,40 кв.м. на
първия, както и офис от 60 кв.м. и бетонова комплектна трансформаторна подстанция
със застроена площ от 18, 72 кв.м. /данните са събрани от предоставения от
самото дружество нотариален акт/. Посочено е, че данъчната основа след 2011
година е по-високата измежду данъчната оценка и отчетната стойност. прилагайки
факторите, описани в разпоредбите на Приложение №2 към ЗМДТ, приходните органи
са установили, че общата данъчна оценка за въпросните имоти, които се намират
на този адрес е, както следва: за 2017 година от 635 479, 45 лв., за 2018
година от 604 635, 60 лв., за 2019 година от 604 607, 80 лв., за 2020 година от
604 580 лв. и за 2021 година от 604 342, 70 лв.
Съпоставени
са така установените и изчислени данъчни оценки с установената на база на
получената от самото дружество информация за отчетната стойност на имотите,
която е както следва: за 2017, 2018 и 2019 година общо от 1 313 599
лв. за 2020 от общо 691 463, 41 лв. и за 2021 година от общо 576 923,
08 лв. При определянето на ДНИ, е съобразено колко е
декларираната отчетна стойност на всеки имот с отделен идентификатор, като в
случай, че данъчната оценка е по – висока от отчетната стойност, данъкът е
определен именно върху посочената данъчна оценка, а в останалите случаи – върху
отчетната стойност.
Определянето
на размера на ТБО е станало върху основа, представляваща данъчната оценка на
всеки от обектите, като е приложен съответния промил и цената на съд, като се
изключи 2018 година.
В
хода на съденото дирене съдът с оглед тежестта на доказване, изслуша заключение
на съдебно – техническа експертиза, изводите на която следва изцяло да се
кредитират. ВЛЕ е констатирало, че в имот с идентификатор 10447.517.9 /който е
от 17 180 кв.м/ са изградени сгради с обща застроена площ от 8821 кв.м.,
вкл. и сграда с идентификатор 10447.517.9.14 с площ от 4946 кв.м., като РЗП на
имот с идентификатор 10447.517.9.14 е от
15 637 кв.м., а всички сгради, които са построени в поземления имот са с
код според ЗМДТ М3, като са изградени и въведени в експлоатация през 2012
година, а в инвентарната книга са налице данни за ремонти, остойностяването на
които не променя стойността на основните активи.
От
основното заключение по изслушаната от съда икономическа експертиза /касаещо
имота с идентификатор 10447.517.9 и
сградите и обектите, построени в него/ се установява, че отчетната стойност на
земята е 342 760 лв., на сградата с идентификатор 10447.517.9.14 е
22 641 269, 90 лв., на административната сграда с идентификатор 10447.517.9.15
е от 1 937 329, 36 лв., на сграда – портиерна с идентификатор 10447.517.9.16
е от 102 802, 98 лв., на сграда трафопост с идентификатор 10447.517.9.17 е
от 323 194, 94 лв., за сграда –
промишлена с идентификатор 10447.517.9.18
е от 92 667, 47 лв.и за сграда - производствена с идентификатор 10447.517.9.19
е от 15 927, 22 лв., като тази стойност е меродавна за всичките пет
години. Посочените стойности съвпадат с възприетите от ревизорите в производството
по установяването на дължимия ДНИ за въпросния имот. ВЛ, в отговора си на
втория въпрос е посочило, че общата данъчна оценка на този имот /вкл. земята и
построените в нея сгради/ е както следва: за 2017 година общо е 6 851 180,
92 лв., за 2018 година общо е
6 819 364, 05 лв., за 2019 година общо е 6 270 487, 95 лв., за
2020 година е общо 6 241 282, 49 лв., и за 2021 година е 6 212 077, 03 лв. ВЛ сочи в открито
заседание, че разликите от установеното в хода на ревизията, са функция от
коефициента за инфраструктура на три от построените в поземления имот
сгради.
От допълнителното
заключение се установява, че по отношение на имота с административен адрес
гр.Велико Търново, ул.Никола Габровски №98, включващ сгради с, идентификатори,
както следва: 10447.501.31.6.1, 10447.501.31.6.4 и 10447.501.31.11 общата
данъчна оценка е, както следва: за 2017 година от 604 400, 110 лв., за
2018 година от общо 604 374, 01 лв., за 2019 година от общо 604347, 91
лв., за 2020 година от общо 604321, 81 лв., за 2021 година от общо 604 099,10 лв. ВЛ сочи в открито заседание, че за
2017 година разликата с данъчната оценка, установена при ревизията произтича
от коефициента за инфраструктура.
От
допълнително събраните от съда доказателства се установява, че със заповед №РД
22-1913 от 5.10.2016 година на основание на актуалната редакция на чл.63, ал.2
от ЗМДТ са определени границите на районите, в които е организирано събирането и
извозването на битови отпадъци, както и честотата на събиране и транспортиране
на тези отпадъци и поддържането на териториите за обществено ползване в
различните населени места. И двата имота попадат в район, за който е организирано
въпросното събиране и транспортиране на битовите отпадъци, като това става
ежедневно, като ежедневно се поддържат и териториите за обществено ползване. По
идентичен начин са уредени тези въпроси в заповед №РД 22-1804/18.10.2017
година, заповед РД 22-1803/24.10.2018 година, заповед №РД22-1795/25.10.2019
година и заповед №РД 22-1615/27.10.2020 година.
Какви
са изводите на съда?
В
ревизионното производство са спазени съществените процесуални правила,
разписани в разпоредбите на чл.112 – 120 от ДОПК.
В
този контекст съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя за нарушаването им
на плоскостта на неспазване на общностния принцип на оправданите правни
очаквания, като конкретно проявление на общия принцип на правната сигурност,
произтичащ от хармонизиращото право на ЕС.
Следва
да се посочи, че действително жалбоподателят е декларирал имотите по реда на
приложимата редакция на разпоредбата на чл.14 от ЗМДТ. Както е посочено и в
самия доклад към РА, въз основа на тези декларирани данни е изчисляван и данъка
върху недвижимите имоти за процесните пет години, както и таксите за ТБО за
този период.
Приходните
органи са изпратили покана с №5300-2344-1/21.01.2022 година, с която са
поканили РЛ да отстрани констатираните несъответствия в подадената през 2012
година декларация /касаещи броя и вида на имотите, посочени в нея/, като в
представеното от РЛ становище такова несъответствие е отречено.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.1, изречение първо от ЗМДТ „Установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“.
Според разпоредбата на чл.108, ал.1 от ДОПК, сочеща реда за установяване на
публични задължения „Данъчните задължения и задълженията за задължителни
осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118.“. Единственото
изключение се допуска от разпоредбата на чл.108, ал.2, която като изключение от
правило, се тълкува стриктно и стеснително. В случая не е налице изтекъл срок
по чл.109 от ДОПК за задължението за данък върху недвижимите имоти към момента
на възлагането на производството, като това важи и досежно срока за установяване
на задълженията за ТБО предвид чл.9б от ЗМДТ.
Действително,
в разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК е посочено изрично, че когато задължено
лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по
приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат
незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно
дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
В случая обаче такива писмени указания до РЛ, които да са признати за
незаконосъобразни, липсват. Съобщението по чл.23 от ЗМДТ не е указание, нито
административен акт и позоваването на РЛ на определения в него дължим данък не
е проява на позоваване на проявлението на принципа на оправданите правни
очаквания /в този смисъл виж например решение № 10567 от 16.08.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 1215/2017 г./. Същите са съображенията на съда и досежно
съобщението по чл. 69, ал.2 от ЗМДТ в релевантната му редакция. Както е
посочено и в това решение, задължението за данък възниква по силата на правна
норма - с осъществяването на визирания в правната норма фактически състав.
Поради това, тогава, когато по една или друга причина задължението е неправилно
установено в съобщението по чл. 23 ЗМДТ за органа съществува задължение да
определи верния размер на данъка, като същото важи и досежно действително
дължимите такси за предоставени от общината услуги.
Общностното
право и дадено от СЕС в преюдициални заключения тълкувания на прилаганите въз
основа на това право принципи не намират приложение. В случая става въпрос за
материя, която не е хармонизирана отчасти или напълно чрез първичен или
вторичен акт на правото на ЕС. Всъщност всички спорни по делото правни въпроси
са свързани с прилагането на ЗМДТ и на Наредбата за определянето и aдминистрирането на местните
данъци на територията на Община Велико Търново /Наредбата за местните данъци за
лаконичност/ и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Велико Търново /Наредбата за услугите
за лаконичност/. След като всички аспекти по спора са свързани само с правото
на една държава членка /в случая с националното право на Република България/,
то хармонизиращата материя на ДЕС и ДФЕС и издадените въз основа на тези
договори актове е неприложима /вж. например по аналогия например определение на
СЕС по дело С-260/21, относно
съображенията за недопустимост на първия, втория и третия въпрос/.
По
отношение на облагането с данък върху недвижимите имоти, съдът намира, че
ревизионният акт е законосъобразен досежно установения данък за имотите с
идентификатори, както следва: 0447.517.9.14, 10447.517.9.15, 10447.517.9.16,
10447.517.9.17, 10447.517.9.18 и 10447.517.9.19, както и за имоти с
идентификатори, както следва:10447.501.31.6.1, 10447.501.31.11 и
10447.501.31.6.4.
Както
от заключението на ВЛ по икономическата експертиза, така и от предоставените от
самото РЛ данни е безспорно, че отчетната стойност на всички изброени имоти е
по-висока от установената в хода на ревизията, а и от експертизата данъчна
основа и то за всичките пет процесни години.
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ „Данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно
приложение № 2.“.
В
случая данъчната оценка на въпросните имоти, които са собственост на
предприятието /по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗМДТ/ е отчетната им стойност.
Следователно, определянето на данъка става по правилото на чл.19, ал.1 от ЗМДТ
за всичките пет процесни години. Законосъобразно и в съответствие със ставката,
определена в Приложение 1 към чл.17, ал.1 от Наредбата за местните данъци на общината,
ревизията е определила размера на действително дължимите данъци върху
недвижимите имоти за всеки от посочените имоти и за всяка от процесните пет
години.
По
отношение на имот с идентификатор 10447.517.9 /поземлен имоти, представляващ
земя в местността Дълга лъка/ при ревизията е констатирано, че данъчната
оценка, изчислена по правилата на Приложение 2 към ЗМДТ е по-висока от
отчетната стойност на имота, като е прието, че тя е от 487 806, 80 лв. за
всяка една от процесните пет години. ВЛ по основната икономическа
експертиза е констатирало, че тази данъчна
оценка е достоверната. При това положение, върху тази правилно определена
данъчна оценка законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ вр.
с чл.19, ал.1 от с.з. и Приложение 1 към чл.17, ал-.1 от Наредбата за местните
данъци на Община Велико Търново, е определен следващия се данък.
Законосъобразно
върху тези суми са начислени и съответните лихви, като е неоснователно
оплакването на жалбоподателя за недължимостта им с оглед разпоредбата на чл.17,
ал.3 от ДОПК, като съдът вече изложи аргументите си в това отношение, които
намира за неуместно да преповтаря.
По
отношение на таксата за битови отпадъци /ТБО/:
Разпоредбата
на чл. 62 от ЗМДТ, релевантна за 2017 и 2018 година гласи че „Таксата се
заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.“.
Разпоредбата
на чл.67, ал.1 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр.
97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), релевантна за определянето на ТБО за
тази година гласи следното: „Размерът на таксата се определя в левове според количеството
на битовите отпадъци.“. Според алинея 2 от тази норма “ Когато не може да се
установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се
определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти,
тяхната балансова стойност или пазарната им цена.“. Според ал.4 от закона „Таксата за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя
в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет.“. Следва да се посочи, че действието на израза „която не може да бъде
данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната
им цена“ от тази разпоредба е отложено, видно от заключителната разпоредба на
§13, ал.1 към Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и
такси / бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г./.
В
Наредбата за услугите на Община Велико Търново /намираща се на интернет
страницата на Община Велико Търново/, в чл.16, ал.1 е предвидено, че „Размерът
на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а
когато то не може да се установи - в левове на ползвател или пропорционално
върху основа определена от Общински съвет.“. Ал. 2 от този член предвижда
следното: „При определяне размера на таксата в зависимост от количеството на
битовите отпадъци се включват разходите по чл.14 т. 1 - 3.“. Ал.3 сочи, че “Таксата
за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населени места
по чл. 14, ал. 1, т. 4 се определя в левове на ползвател или пропорционално
върху основа определена от Общинския съвет.“. От друга страна нормата на чл.17
, ал.1 /която е и единствената алинея/ предвижда следното: „Основата по чл. 16,
ал. 1 е данъчната оценка на имотите.“. В разпоредбата на чл22, ал.1 от тази Наредба
е предвидено, че:„Когато таксата се определя според количеството на битовите
отпадъци, лицата по чл. 13 подават декларация по утвърден Образец в Община Велико
Търново, от 15 октомври до 30 ноември на предходната година. За придобитите
през годината имоти декларацията се подава в двумесечен срок от датата на
придобиването им.“. Според ал.4 от този член „Когато лицето не е подало
декларация в срок, то заплаща годишна такса пропорционално върху основа,
определена от Общинския съвет.“. Същевременно,
в разпоредбата на т.2,1 от Приложение №1 към чл.18 от тази наредба е посочено,
че За подалите декларации по чл. 22 от НОАМТЦУ до 30.11. на предходната година
се определя цена на база количество образувани отпадъци и вида на съдовете за
съхранение - за 1 бр. съд по видове; за събиране и транспортиране на битовите
отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като
са предвидени цени за различни контейнери /тип бобър, пластмасови кофи и
пластмасови кофи за други населени места/ за услугата по събиране и
транспортиране на битови отпадъци и поддържане и експлоатация на депата и такса
от 3 промила върху данъчна основа, представляваща данъчна оценка на недвижимите
имоти за услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване.
Следователно,
в случая таксата за услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци и
поддържане и експлоатация на депата е определена по количествен критерий, а не
върху основа, представляваща данъчна оценка на имот, както се релевира в
жалбата. Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване
в населените места е определена върху данъчна основа, определена в посочената
наредба като данъчна основа, при което оплакването е неоснователно с оглед предвидената
изрична възможност в закона.
Съдът
намира, че трябва да се съобразят изводите на ВЛ по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, като обструкцията на ответника досежно
неправилно определен коефициент за индивидуални характеристики въз основа на
извършен ремонт, не намира опора в данните по преписката, нито са налице такива
констатации в РА.
Следователно
за 2017 година върху обща данъчна оценка за имота в местността „Дълга лъка“ и
обектите в него се следва ТБО върху данъчна оценка, представляваща данъчна
основа в размер от 6 851 180, 92 лв. в общ размер от 26 235, 78
лв. /3 промила върху данъчната оценка плюс двукратното заплащане на
установената цена за ползваните два съда от по 2 841,12 лв. съобразно
правилата, разписани в Приложение 1 към Наредбата за услугите на Община Велико
Търново/, като при доброволно заплатените 23 087, 43 лв.
За
имота, който е с административен адрес в град Велико Търново, на ул.Никола
Габровски, при обща данъчна основа /данъчна оценка/ от 604 400, 10 лв. е
общо в размер от 2402,16 лв. /3 промила върху данъчната оценка плюс цената за
декларирания съд за битови отпадъци/. Доброволно е внесена сумата от
2 163,31 лв. с ползване на 5% отстъпка.
Следователно
общо се дължат за тази година 28 637, 94 лв. Няма спор, че самото РЛ е
заплатило доброволно сумата от общо 25 250, 74 лв., при което за довнасяне
остават 3387, 20 лв., а не както е установено в РА 3487, 65 лв., като се следва
и съответната лихва /1790, 65 лв/. Следва РА да се измени в тази му част.
Абсолютно
същите са съображенията на съда и досежно допълнително определените с
ревизионния акт ТБО за 2018 година за имотите на РЛ, доколкото действието на
разпоредбите на чл67, въведени с изменението на закона, обн.в ДВ, брой бр. 88
от 2017 г., е отложено /вж. §15 от ДР на ЗИДЗИЗМДТ, с който се променя текста
на §13 от предходния закон за изменение и допълнение.
При
това положение съдът приема, че за имотите, които са декларирани на
административния адрес в местността „Дълга лъка“ общата данъчна оценка, която е
основата за определянето на част от ТБО е в размер от 6 819 364, 05
лв. с оглед заключението на ВЛ. В този случай поради неподаване на декларация
за ползване на съдове за битови отпадъци /което обосновава невъзможност да се
определи количествен критерий/ таксата е 6 промила съгласно цитираното по-горе
приложение, като това прави 40 916,
18 лв.
Съответно,
за имота с административен адрес в град Велико Търново, ул.Никола Габровски
общата данъчна основа е данъчната оценка на всички обекти, която за тази година
според допълнителното заключение на ВЛ е от общо 604 374, 01 лв. Съответно,
таксата за тези имоти е в размер от 3626, 24 лв. при съобразяване на
заплащането на сума от 588, 96 лв. за декларирания съд.
При
това положение общото задължение за ТБО е в размер от 44 542, 42 лв.
Няма
спор, че РЛ е заплатило доброволно, ползвайки отстъпка, в ТБО в общ размер от 39 046,
39 лв. Следователно за довнасяне за ТБО остава сумата от 5 496,03 лв. В РА
обаче е посочена като дължима по-малка сума /5 150, 64 лв./ с оглед
доброволното плащане на ТБО за имота във Велико Търново при ползване на
отстъпка от 5%. При това положение следва жалбата да се отхвърли в тази и част, тъй като съдът не може да
влошава положението на оспорващия – чл.160, ал.6 от ДОПК.
По
отношение на ТБО за 2019 година.
Уредбата
е същата предвид §21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ /ДВ, бр.98/2018/.
За
имотите, които са с административен адрес в местността Дълга лъка общата
данъчна основа /оценка/ е от 6 270 487, 95 лв. с оглед заключението на ВЛ
по икономическата експертиза. Предвид подадената декларация за необходимите
съдове за отпадъци, то дължимата такса е от 27 334, 82 лв. /три промила
върху посочената данъчна основа и три заявени контейнера от по 2841, 12 лв./.
За
имотите, които са на административен адрес гр.Велико Търново, ул. ул.Никола
Габровски общата данъчна основа е данъчната оценка на всички обекти, която за
тази година според ВЛ е от общо 604 347, 91 лв. При това положение общото
задължение за ТБО е 2402 лева /при съобразяване и дължимата сума за ползван
съд от 588, 96 лв./.
Общата
сума за внасяне е от 29 736, 82 лв.
Няма
спор, че РЛ е внесло доброволно в срок и ползвайки отстъпка от 5% общо
25 744, 72 лв. Следователно за довнасяне за ТБО остава сумата от 3 992,10
лв. В РА е посочена като установена по – малка сума /3760, 55 л./ с оглед
доброволното заплащане на ТБО за имота във Велико Търново и ползвана за това
отстъпка от 5%. При това положение жалбата е неоснователна в тази и част,
доколкото съдът не може да влошава положението на оспорващия.
По
отношение на ТБО за 2020 година.
Уредбата
е същата предвид §21 от ПЗР за ЗИДЗМДТ.
За
имотите, които са с административен адрес в местността Дълга лъка общата
данъчна основа /оценка/ е от 6 241 282, 49 лв. с оглед зак-лючението
на ВЛ по икономическата експертиза. Предвид подадената декларация за
необходимите съдове за отпадъци, то дължимата такса е от 27 247, 21 лв.
/три промила върху посочената данъчна основа и три зая-вени контейнера от по
2841, 12 лв./.
За
имотите, които са на административен адрес гр.Велико Търново, ул.Никола
Габровски общата данъчна основа е данъчната оценка на всички обекти, която за
тази година според ВЛ е от общо 604 321, 81 лв.
При
това положение сумата за ТБО за този имот, при съобразяване и таксата за
ползван съд от 588, 96 лв. е от общо 2401, 93 лв., като РЛ е внесло сумата от
2403, 68 лв.
Общата
сума за внасяне е от 29 649, 14 лв. Няма спор, че РЛ е внесло доброволно в
срок и ползвайки отстъпка общо 28 523, 14 лв. Следователно за довнасяне за
ТБО остава сумата от 1126 лв. вместо установените 1134, 85 лв., от която сума
следва да се прихване надвнесената сума от 1,75 лв. Съответно, дължи се и лихва
от 252, 04 лв.
По
отношение на ТБО за 2021 година.
Нормативната
уредба е същата предвид §21 от ПЗР за ЗИДЗМДТ.
За
имотите, които са с административен адрес в местността Дълга лъка общата
данъчна основа /оценка/ е от 6 212 077, 03 лв. с оглед зак-лючението
на ВЛ по икономическата експертиза. Предвид подадената декларация за
необходимите съдове за отпадъци, то дължимата такса е от 27 159, 59 лв.
/три промила върху посочената данъчна основа и три заявени контейнера от по
2841, 12 лв./.
За
имотите, които са на административен адрес гр.Велико Търново, ул.Никола
Габровски общата данъчна основа е данъчната оценка на всички обекти, която за
тази година според ВЛ е от общо 604 099,10 лв.
При
това положение сумата за ТБО за този имот, при съобразяване и таксата за
ползван съд от 588, 96 лв., е от общо 2401,26 лв.
Общо
дължимите суми за ТБО са в размер от
29560, 85 лв.
Няма
спор, че лицето е внесло доброволно в срок и ползвайки отстъпка общо 28 441,
03 лв. лв. Следователно за довнасяне за ТБО остава сумата от 1119, 83 лв.
вместо установената като дължима сума от 1129, 30 лв., от която е приспадната
надвнесена сума от 2,42 лв. Върху нея се следва лихва от 137, 22 лв.
Жалбата
е частично основателна.
На
страните се следват разноски с оглед спечеления от всяка страна материален
интерес и предвид действително направените, респ дължими по силата на чл.4,
ал.1, изречение второ и чл.9б, изречение второ от ЗМДТ вр. с чл.161, ал.1 от ДОПК.
За
жалбоподателя разноските представляват внесена държавна такса в размер от 50
лв., както и ефективно заплатено адвокатско възнаграждение от 19 380, 22
лв. за процесуално представителство.
За
ответника разноските представляват внесени възнаграждения на ВЛ по допуснатите
от съда експертизи в общ размер от 650 лв., както и дължими по закон разноски
по чл.161, ал.1, изречение второ от ДОПК върху целия интерес на делото /245
209, 76 лв. главници за ДНИ и
14 657, 79 лв. ТБО, в едно с лихви за ДНИ в размер от 80 340, 14 лв.
и лихви за невнесени в срок ТБО от 5656, 58 лв. или общо 345 864, 27 лв./
в размер от 14 484, 57 лв.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
Изменя ревизионен акт №7 от
16.11.2022 година на главни експерти при дирекция „Местни данъци и такси“ в
Община Велико Търново, потвърден с решение №2 от 25.01.2023 година на кмета на
община Велико Търново в частите му, с които е установена 1)
допълнително ТБО
за 2017 година в размер от 3 487,
65 лв. и лихва от 1843,13 лв.; 2) допълнително
ТБО за 2020 година в размер от 1134, 85 лв., от които следва да се приспадне
надвнесена сума от 0, 98 лв. в едно с лихва от 253, 92 лв. и 3)
допълнително ТБО за
2021 година в размер от 1129, 30 лв., от които следва да се приспадне
надвнесена сума от 1,69 лв. и лихва от 138, 34 лв., като вместо това установява
следните задължения:
1)
допълнителна
ТБО за 2017 година в размер от 3387, 20 лв. и лихва върху тази сума от 1790,65
лв.;
2)
допълнителна
ТБО за 2020 година в размер от 1126 лв., от която сума следва да се прихване
надвнесена сума от 1,75 лв. и лихва върху остатъка в размер от 252,04 лв.
3)
допълнително
ТБО за 2021 година в размер от 1119, 83 лв., от която сума следва да се
приспадне надвнесена сума от 2,42 лв. и
лихва върху остатъка от 137, 22 лв.
Отхвърля жалбата на „Престиж 96“ АД
– Велико Търново, ул.Дълга Лъка №6, ЕИК *********, против ревизионен акт №7 от
16.11.2022 година на главни експерти при дирекция „Местни данъци и такси“ в
Община Велико Търново, потвърден с решение №2 от 25.01.2023 година на кмета на
община Велико Търново в частите му, с които:
1)
е
установен допълнителен ДНИ за 2017 година в размер от 49 743, 01 лв. в
едно с лихви от 26 287, 80 лв.;
2)
e
установен допълнителен ДНИ за 2018 година в размер от 49 743, 01 лв. в
едно с лихви от 21 230, 59 лв.;
3)
е
установен допълнително ДНИ за 2019 година в размер от 49 743, 01 лв. в
едно с лихви от 16 194, 11 лв.;
4)
е
установен допълнителен ДНИ за 2020 година в размер от 48 149, 48 лв., от
които е установена като подлежаща на прихващане надвнесена сума от 50,76 лв. и
лихви върху остатъка от 10 773, 45 лв.;
5)
е
установен допълнителен ДНИ за 2021 година в размер от 48 149, 48 лв., от
които е установена като подлежаща на прихващане надвнесената сума от 267, 47
лв. и лихва върху остатъка в размер от 5 898,32 лв.
6)
е
установена допълнително ТБО за 2018 година в размер от 5150, 64 лв., от които е
установена като подлежаща на приспадане надвнесена сума от 1,63 лв. и лихва
върху остатъка в размер от 2198, 32 лв.
7)
е
установена допълнително ТБО за 2019 година в размер от 3760, 55 лв., от които е установена като
подлежаща на приспадане надвнесена сума от 0,90 лв. и лихва върху остатъка в
размер от 1224, 27 лв.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да
заплати на „Престиж 96“ АД – Велико
Търново, ул.Дълга Лъка №6, ЕИК *********, разноски от 9,80 лв. /девет лева и 80
ст./.
ОСЪЖДА „Престиж 96“ АД – Велико
Търново, ул.Дълга Лъка №6, ЕИК *********, да заплати на Община Велико Търново
разноски в размер от 15 126, 88лв. /петнадесет хиляди сто двадесет и шест
лева и 88 ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: