№ 2017 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и
седемнадесета година, в състав
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 3115/2017г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от
„Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията” със седалище гр.Варна и посочен адрес за кореспонденция
гр.*** представлявано от Ю.А.Ч., с правно основание чл.256 и чл.257 АПК относно
бездействието на кмета на Община Варна по публикуването на интернет страницата
на Община Варна на кадастралния план на Морската градина в гр.Варна от 1965г.
С
уточняваща по делото молба ищеца изрично сочи като ответник кмета на Община
Варна. Счита, че определените в нормативен акт минимални изисквания за
линейност и точност при преобразуването в цифров вид са достатъчни за
използването на резултата за професионални цели, като последните не са
задължителни за целите на ЗДОИ и не са пречка кадастралния план на Морската
градина от 1965г. да стане обществено достояние.
С оглед на така заявеното с подадената
искова молба и уточненията, съдът намира същата за процесуално недопустима за
разглеждане.
От приложените доказателства се
установява, че с рег.№РД17001737ВН от 27.01.2017г. „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и
администрацията” представлявано от Ю.А.Ч. *** с
искане на основание чл.15 ал.1 т.16 ЗДОИ с цел осигуряване на прозрачност в
дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена
информация да публикува кадастралния план на Морската градина на гр.Варна от
1965г. като в същото искане е посочено, че сайтът на община Варна е достатъчно
подходящо и целесъобразно място за публикуване. Отправеното искане се
мотивирало като част от инициатива на граждани за мотивиране на общинската
администрация за цифровизира чрез копиране, сканиране или фотозаснемане старите
картни планове на гр.Варна и ги публикува поне в електронен вид с цел
запазването на тази част от историята на града за идните поколения и
ограничаване на възможностите за нерегламентирана търговия и злоупотреби с
данни при имотни спорове.
Във връзка с горното искане директор на
Дирекция „АГУП“ при Община Варна с писмо рег.№РД17001737ВН_001ВН от 07.02.2017г. е уведомил
заявителя, че в бюджета на община Варна за 2016-2017г. се предвидени средства
за цифровизация на техническия архив на общината и районните администрации,
получено от заявителя на 10.02.2017г.
Съгласно чл. 256 АПК неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му.
Искането от Сдружение за оптимизиране на
правосъдието и администрацията, чрез представляващия Ю.Ч. за публикуване на
кадастралния план на морска градина от 1965г. по чл.256 вр. чл.15 ал.1 и чл.16
ЗДОИ е подадено до Кмета на Община Варна на 27.01.2017г. и е заведено с рег.
№РД17001737ВН, т.е. в случая е налице искане, с което компетентният
административен орган е сезиран да извърши определени действия и съгласно чл. 256 от АПК, неизвършването на
поисканите действия, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на
искане до органа за извършването му, т.е. до 10.02.2017г. вкл. /присъствен ден –
петък/. Искът против това бездействие е подаден, чрез кмета на Община Варна до
Административен съд-Варна на 07.11.2017г. с рег.№РД17001737ВН_002ВН, т.е. с повече от осем месеца след изтичане на законоустановения срок, което
го квалифицира като просрочен, т.е. процесуално недопустим в хипотезата на чл.
159, т.5 от АПК.
Отделно от горното
от доказателствата по административната преписка се установява, че с писмо рег.№РД17001737ВН_001ВН
от 07.02.2017г. заявителят е уведомен, че в бюджета на община Варна за
2016-2017г. се предвидени средства за цифровизация на техническия архив на общината
и районните администрации. Не се твърди и липсват данни горното писмо да е
оспорено като изричен отказ на кмета на извърши фактически действия по
направеното искане. Дори и да се приеме, че е предприето оспорване с настоящата
искова претенция на горепосоченото писмо-отговор също е просрочено. Отговорът е
връчен през м.февруари 2017г., а оспорването е предприето през м.11.2017г.,
което го квалифицира като процесуално недопустимо в хипотезата на чл.
159, т.5 от АПК.
Доколкото се търси защита срещу неоснователно
бездействие на органа, а периодичното публикуване на актуална информация,
съдържаща информацията, предоставена повече от три пъти по реда на глава
трета от ЗДОИ по арг. от чл.15 ал.1 т.16 ЗДОИ, представляват правни
действия на органа, а не фактически такива, поради което е недопустимо по реда
на чл. 256 от АПК да се търси в случая защита
срещу фактическо бездействие на органа да изпълни задължение, произтичащо от
нормативен акт.
Съдът не може да променя волята на лицето, което го е сезирало, досежно
спорния предмет, т. е. досежно предмета на търсената съдебна защита. Само
ищецът, е този, който може да индивидуализира спорното право. В случая ищецът е
направил именно това - индивидуализирал е спорното право като е посочил
обстоятелствата, на които искането му се основава, и е формулирал искането си,
в т. ч. и вида на търсената защита.
Защитата срещу неоснователни бездействия от страна на административния
орган се урежда в Глава
ХV, Раздел ІІ от АПК. Хипотезите са две – при първата административният орган
е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по
силата на закона, но в продължение на 14 дни бездейства / чл. 256 от АПК/, а втората хипотеза -административният
орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт /чл. 257
от АПК/. Различието между двете хипотези е, че при първата
административният орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически
действия, а втората хипотеза задължението произтича пряко от нормативен акт. В
конкретния случай се претендират действия от правен характер и се иска волеизявление на административния орган и/или издаване на индивидуален
административен акт, да се публикува актуална информация, съдържаща изчерпателно
изброени в ЗДОИ хипотези, което съставлява правно, а не фактическо действие, каквото изискват нормите
на чл. 256 и чл. 257
от АПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че
определеното от оспорващото сдружение бездействие, не може да се квалифицира
като такова по чл.256 от АПК и/или по чл.257 АПК.
Горното обосновава и извода на съда, че
следва образуваното производство да се прекрати като недопустимо и се върне
исковата молба на ищеца.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №3115
по описа на Административен съд – Варна за 2017г.
ВРЪЩА искова
молба на „Сдружение за оптимизиране на
правосъдието и администрацията” със седалище
гр.Варна, адрес за кореспонденция гр.*** представлявано от Ю.А.Ч. *** с
правно основание чл.256 и чл.257 АПК, относно бездействието на кмета на Община
Варна по публикуването на интернет страницата на Община Варна на кадастралния
план на Морската градина в гр.Варна от 1965г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7/седем/ дневен срок от съобщението
до страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: