Решение по дело №1121/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към Решение по НОХД № 1121 по описа за 2021 год. на Варненския районен
съд ХХVІІ наказателен състав.

По отношение на подсъдимия И. П. М. - роден на 16.02.1990 г. в гр.София,
живущ в гр. Варна, ул. „Янко Карагяуров", български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, от Варненска районна прокуратура е
внесен обвинителен акт, на основание чл.246, ал.1 от НПК, за извършено от същия
деяние по чл.209, ал. 3 вр. ал.1 от НК, за това, че на 17.11.2019 г. в с. Езерово, обл.
Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у В.П.П.
заблуждение, че ще му бъде изградена външна изолация на жилището му в с. Езерово,
обл. Варна и с това му причинил имотна вреда в размер на 500 лева, като случаят е
маловажен.
В хода на разпоредителното заседание, съдът установи, че са налице предпоставките
за разглеждане на делото по реда на задължителната диференцирана процедура на
гл.28 от НПК, тъй като подс.М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, за деянието за което му е повдигнато обвинение е
предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация , съобразно
посоченото в обв. Акт, щетите по делото са възстановени и не са налице отрицателните
предпоставки на чл.78а, ал.7 от НК. Затова и на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът
разгледа делото по реда на гл.28 от НПК незабавно след провеждане на разпоредително
заседание.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като
изрази становище за налагане на административно наказание към минималния размер,
предвид събраните данни, че подсъдимият издържа семейство, две деца и данните за
неговите доходи.
Подс.М., редовно призован, се явява лично и със своя упълномощен защитник.
Сочи, че е възстановил щетите и моли за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия- адв.М. пледира за административно наказание „глоба“
в минимален размер. Моля, при постановяване на съдебния акт да се вземат предвид
събраните в хода на ДП доказателства, направеното в с.з. изявление от страна на
подсъдимия, оказаното пълно съдействие от негова страна, това, че щетите са напълно
възстановени, чистото съдебно минало и семейното му положение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

1

Подс. И. П. М. е роден на 16.02.1990 г. в гр.София и живее в гр. Варна, ул. „Янко
Карагяуров“. Той е българин, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан /реабилитиран/.
Към 2019г. подс. М. управлявал дружество, което имало за предмет строително -
ремонтни работи, довършителни дейност, включително поставяне на изолации. В тази
връзка, той наел св. Б.Р.Р., който изпълнил различни ремонтни дейности за
подсъдимия. Последният обещал на св. Р., че ще го осигурява, но така и не внесъл
дължимите осигуровки.
Подсъдимият публикувал обяви, че извършва ремонтни дейности и предоставил
телефони за връзка: ********** и **********, като св. Р. използвал телефонния
апарат, в който била СИМ картата с абонатен номер: **********. Св. Р. изпълнил
няколко поръчки за подсъдимия, но на няколко пъти получавал обаждания от лица,
които питали защо не е извършена работата и кога ще им върнат парите. Така разбрал,
че М. взема пари, но не изпълнява коректно поръчките и решил да прекрати
съвместната си дейност с него.
Свидетелят В.М. имал нужда да бъде поставена външна изолация на жилището
му, намиращо се в с . Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Клокотница" № 2 бл.5,
вх.Б ет.2, ап.10. На 10.11.2019г., той прочел в интернет сайт за обяви „alo.bg" обява с
номер 5599229 за поставяне на топлоизолация и в нея били предоставени за контакти
телефонен номер: ********** с посочено лице за връзка „И." и тел. номер **********
с посочено лице за връзка „Б.". М. се свързал с подс. М. посредством тел. номер
********** и двамата се уговорили за оглед на жилището. На 15.11.2019г., подс.
изпратил до жилището на св.М. неустановено по делото лице, представило се пред
него като македонски гражданин, работещ за „И.", което взело размери и направило
оглед на жилището. Въпросният македонски гражданин, обаче, също се отказал от
съвместната дейност с подс. М. и по тази причина, последният нямало как към този
момент да изпълни услугата за поставяне на изолация. Въпреки това той решил да се
възползва от създалата се ситуация, като вземе пари от св.М. за поставяне на изолация
на жилището му, без да има намерение да изпълни услугата. С тази цел изпратил на
св.М. проект на договор по мобилно приложение „вайбър“. На 17.11.2019г., подс.М.
посетил дома на свидетеля М. в с. Езерово, обл. Варна, където го уверил, че ще му
постави изолация на жилището. Двамата се договорили за цена на услугата в размер на
700 лева, от които подс. поискал да му бъде заплатена сумата от 500 лева капаро. Още
същият ден св.М. дал на подсъдимия 500 лева, като последният му казал, че
изолацията ще бъде поставена до една седмица. Понеже нямал намерение да изпълни
задължението си, с цел да не бъде открит в последствие от св.М., докато бил в дома му,
за да го мотивира да му даде сумата от 500 лв., подсъдимият сключил писмен договор
със св.М., съгласно предварително приготвения проект, озаглавен договор за
строително-монтажни дейности. В него, обаче, той посочил несъществуващ ЕИК на
дружеството, от чието име сключвал договора, както и се представил и вписал в
договора измислено име „И.Г.", като посочил несъществуващ телефонен номер.
След като срокът по договора изтекъл и никой не се появил, за да го изпълни,
ссв.М. започнал да търси лицето , с което считал, че договаря - „И.Г.", но не успял да
се свърже нито на телефонния номер от договора, нито на номера от обявата. В
опитите си да открие подсъдимия, св.М. се свързал на другия посочен номер в обявата
със св. Р.. Последният му обяснил, че М. не е коректен и му разкрил истинската му
2

самоличност. Впоследствие св.М. депозирал жалба в полицията срещу подсъдимия М..

В хода на досъдебното производство били извършени действия по разследването
разпознаване по фотоснимки /л.49-50; л.55-56/, при които св.М. по категоричен начин
разпознал подс.И.М. като лицето, представило му се за И.Г., което му обещало, че ще
му постави изолация, както и на което е предал сумата от 500 лева, а св.Б.Р. го
разпознал като лицето, за което е работил.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-графологична
експертиза-протокол №80/30.11.2020г. / л.64-73 от ДП/, съгласно заключението на
която подписът поставен в графата „клиент“ в договор за строително-монтажни
дейности от 17.11.2019г. е положен от св.Венцислав М., а подписът положен в графата
„строител“ е положен от подс.И.М.. Част от ръкописния текст , в полетата: лични
данни /три имена, ЕГН, адрес и телефон/ бил положен от св.М., а ръкописните символи
в полето дата и нанесените символи в графа т.ІІ били положени от подсъдимия М..
С протокол за доброволно предаване от дата 14.07.2020г. подс.М. предал на
водещия разследването сумата от 500 лева за възстановяване на св.М., а с разписка от
15.07.2020г. същата сума била възстановена на св.В.М..
По делото е приобщена справката съдимост за подс.М., от която е видно, че той е
осъждан за престъпление от общ характер по НОХД № 1895/2012г. на ВРС, влязла в
сила на 11.04.2012г., като за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК му е наложено
наказание „пробация“ с мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.4 за срок от 8 месеца. Видно
от отбелязването в бюлетина за съдимост, наказанието е изтърпяно на 26.12.2012г..
Съобразно разпоредбите на чл. 88а от НК абсолютната реабилитация по право е
заличила осъждането на осъденото лице на 26.12.2014г. Той не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Видно от изисканата и приложена по делото справка от Сектор „Оперативен анализ
и полицейска статистика“ при ОД на МВР-Варна /л.87 от ДП/ спрямо подс.М., в
периода 2004г.-2020г. са водени общо осем преписки и дела за различни престъпления
от НК.
Видно от приобщените в хода на съдебното производство справки от ВРП и
Унифицираната система на ПРБ /л.23-24 от СД/ в РС-София срещу М. е внесен
обвинителен акт за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие
за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на М.,
от показанията на свидетелите В.П.М., Б.Р.Р. и Е.Й.Е., дадени в хода на досъдебното
производство, от назначената и изготвена съдебно-графологична експертиза,
протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, протоколи за
разпознаване и фотоалбуми към тях, протоколи за доброволно предаване и разписка,
договор за строително-ремонтни дейности, справка от сайта „Ало“ БГ, справки от
Сектор „Оперативен анализ и полицейска статистика“ при ОД на МВР-Варна и ВРП,
справка за съдимост, както и от другите писмени материали по делото,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен
3

анализ не налага различни изводи, а в своята съвкупност очертават идентична
фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е
обвиняемият.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия М. депозирани в хода на
ДП, тъй като същите напълно кореспондират с останалия събран доказателствен
материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите В.П.М., Б.Р.Р. и Е.Й.Е., тъй
като същите са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се и
кореспондиращи със заключението на приобщената по делото съдебно-графологична
експертиза и с останалия доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира и протоколите от проведените разпознавания, тъй като
същите кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно-графологична експертиза, като компетентна и безпристрастна,
като освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени към
доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват
на установената фактическа обстановка.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

Подсъдимият И. П. М. - роден на 16.02.1990 г. в гр.София, живущ в гр. Варна, ул.
„Янко Карагяуров", български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
ЕГН **********, е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.209, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 17.11.2019 г. в с. Езерово, обл.
Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у В.П.М.
заблуждение, че ще му бъде изградена външна изолация на жилището му в с. Езерово,
обл. Варна и с това му причинил имотна вреда в размер на 500 лева, като случаят е
маловажен.
Съдът намира, че обвинението спрямо подс. М. е доказано по несъмнен и безспорен
начин. В тази връзка обвинението се подкрепя от показанията на свидетеля В.М., които
е категоричен, че е имал уговорка именно с подсъдимия той да постави изолация на
имота му срещу паричната сума в общ размер от 700 лева, както и че за тази цел са
сключили писмен договор, а той е предал на подсъдимия сумата от 500 лева като
капаро за договорената услуга. Св.М. е категоричен и че подсъдимият не е изпълнил
уговорката, като впоследствие се е укрил и опитите му да го намери са останали
безуспешни.
Все в подкрепа на обвинението срещу М. са и показанията на св.Р., който е работил
за подсъдимия, както и на св.Е.Е. –установил самоличността на подсъдимия.
Показанията на свидетелите М. и Р. кореспондират и с извършените разпознавания по
фотоснимки, при които двамата свидетели категорично посочват подс.М., като лицето
съответно представило се за И.Г., което обещало, че ще постави изолация, както и на
което М. е предал сумата от 500 лева, а св.Б.Р. го разпознал като лицето, за което е
работил. Свидетелят М. е категоричен и че е издирвал подсъдимия по телефон и
4

вайбър, но последният се укрил. Св.Р. пък е категоричен, че и други лица са търсили
подсъдимия на ползвания от него телефон, като са съобщавали, че го търсят във връзка
с ремонтни дейности. Обвинението е подкрепено и от заключението на съдебно-
графологичната експертиза, което е категорично, че именно подсъдимият е подписал
документът удостоверяващ получаването на паричната сума на 17.11.2019г., изпратена
му от свидетеля М.. В тази посока експертното заключение е в унисон с показанията на
свидетеля В.М., който сочи, че е платил парите на М. в изпълнение на уговорката им за
изграждане на изолация в имота му.
Възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от подс. М., който и в ДП,
и в с.з заявява съжаление за стореното. Налице е верига от преки и косвени
доказателства по делото, които в своята съвкупност установяват безпротиворечиво,
както предмета на престъпно посегателство и начина на осъществяването на деянието,
а така също и неговия автор.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
За да е налице измама по чл.209 и сл. от НК следва да е налице засегнат обект -
обществени отношения, осигуряващи нормални условия за упражняване правото на
собственост върху движими и недвижими вещи и гарантираното от закона право за
разпореждане с тях въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Деянието се
осъществява най-често с поредица от действия, които целят да въведат или поддържат
заблуждение у другиго /активна измама/ или да се използване незнанието, или
неосведомеността или неопитността на другиго. При въвеждането в заблуждение у
пострадалото лице първоначално не съществува представи за факти или обстоятелства,
а дееца чрез свои активни действия цели да създаде и създава неверни представи у
заблудения въз основа, на които той да формира решение за извършване на акт на
имуществено разпореждане като си мисли, че действа на годно правно основание. При
поддържането на заблуждение такива неверни представи вече са налице у
пострадалото лице и дееца ги използва, не опровергава създадените представи и чрез
свои действия допринася за продължителността на съществуването на тези неверни
представи у съзнанието на пострадалия, за да може да въз основа на тях да се вземе
решение за извършване на акт на имуществено разпореждане със свое или чуждо
имущество.
От конкретиката на настоящия казус е видно, че именно подсъдимият лично
подписвайки договор за строително-монтажни дейности със св.В.М. е възбудил и
поддържал заблуждение у същия, че ще му постави изолация на имота. Към този
момент обаче подсъдимият е бил наясно, че реално няма как да изпълни това свое
задължение, тъй като не е разполагал с работници, които да извършат дейността.
Въпреки това, видно от приложеният по делото договор за строително-ремонтни
дейности именно той е получил сумата от 500 лв. за поставяне на изолацията.
Мотивиран именно от възбуденото и поддържано лично от подсъдимия заблуждение
св.М. е извършил фактическо разпореждане с личното си имущество давайки на
подсъдимия сумата описана по-горе – на 17.11.2019 г., със съзнанието, че тези сума
представлява част от цената на услугата по поставяне на външна изолация. В резултат
на възбуденото и поддържано от страна на подсъдимия у М. заблуждение и в пряка
причинно-следствена връзка е и настъпилата за него имотна вреда в общ размер на
500 лева. А с това вредоносният резултат е осъществен и престъплението е
довършено.
5

От субективна страна при осъществяване на престъплението подсъдимият е
действал с пряк умисъл и с користна цел. Реализирал е изпълнителното деяние със
съзнанието, че няма как да извърши услугата за св.М.. Съзнавал е, че с действията си
въвежда и поддържа заблуждение у пострадалия по отношение на горните факти и е
предвиждал осъществяването на имущественото разпореждане от негова страна със
съответната сума, която е искал, както и че в резултат на това ще настъпи имотна вреда
за М. като пряко е целял да се облагодетелства от тази сума.
Умисълът на подсъдимия се извежда по категоричен начин от неговите действия. В
тази насока са всички събрани по делото доказателства. В подкрепа на извода за
престъпен умисъл при деянието са действията на подсъдимия по сключване на договор
за строително-монтажни дейности с цел създаване на привидно правно основание за
плащане на сумата от страна на св.М.. Нещо повече пристъпният умисъл ясно личи и
от вписаните в договора некоректни данни, както за юридическото лице от чието им
договаря, така и посочване на неистински имена и несъществуващ телефонен номер.
Тези обективни действия на подсъдимият сочат на липса на каквото и да било
намерение да изпълни поръчката, като некоректните данни в договора посочват
стремежът му да се укрие и да не бъде установен от пострадалия впоследствие, което
безспорно говори за користна цел на намеренията му. Именно с оглед набавянето на
средства за подсъдимия в случая е ползван измамлив начин. Сключен е договор /за
строително-монтажни дейности/ и са получавани пари от тях, като в горния смисъл са и
показанията на св.М. и писмените доказателства по делото. В случая пострадалият е
въведена в заблуждение, че ще му бъде извършена определена услуга- че ще му
поставена външна изолация на имота му, като това неговото заблуждение е
поддържано и това е била и причината за даването на парите от негова страна, а
подсъдимият е бил с ясното съзнание, че това няма да се случи, защото няма как да
изгради изолацията.
Отчитайки високата степен на обществена опасност на деянието “измама”,
законодателят в чл.209, ал.3 от НК е предвидил наказателното преследване на
маловажните случаи на тези деяния.
Съдът намира, че правилно деянието на подс.М. е било квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9
от НК едно деяние представлява “маловажен случай”, когато степента на обществената
му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва на
основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай
деянието се е изразило във възбуждане и поддържане на заблуждение, че ще бъде
изградена изолация и причиняване на имотна вреда в размер на 500 лв., от неосъждано
лице. Съдът при преценка на релевантните факти, съобрази и личността на подс.,
който е неосъждан, в млада възраст. Действително за подсъдимият са налице
негативни характеристични данни, изразяващи се в наличие на висящо производство за
същото деяние. Видно от свидетелството му за съдимост ,обаче, М. е с чисто съдебно
минало, доколкото реабилитацията е заличила последиците от осъждането му.
Понастоящем макар безспорно да са налице доказателства, че той е привлечен в
6

качеството на обвиняем по друго ДП, няма влязъл в сила съдебен акт, с който да е
призната вината на подсъдимия за това деяние. А в българското законодателство е
регламентирана императивната норма на чл.16 от НПК, въплъщаваща в себе си една от
основните презумпции, а именно тази за невиновност: „Обвиняемият се смята за
невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда“. Съдът съобрази и
процесуалното поведение на подсъдимия - оказаното съдействие в хода на
разследването и доброволно възстановил причинената имотна вреда. Причинената в
случая имотна вреда е в размер на 500 лв. и е под размера на една минимална работна
заплата за страната към момента на деянието/ Съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г. МРЗ
за страната в периода 01.01.2019 - 31.12.2019г. е 560 лв./. При тези данни за личността
на дееца и за обективните характеристики на деянието му, съдът намира, че
настоящият случай се явява маловажен такъв по смисъла на ал. 3 на чл. 209 от НК, тъй
като процесното деяние разкрива сравнително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с престъпленията от същия вид.
Поради изложеното и след като прецени, че обвинението против обвиняемия е
доказано по несъмнен начин съгл.чл.303, ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна И.М. за виновен в извършването на престъплението по
чл.209, ал.3 вр., ал.1 от НК .
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс.М. за извършеното
от него престъпление по чл.209, ал.3 вр., ал.1 от НК , съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало. Подс.М. е реабилитиран на
осн.чл.88а от НК и спрямо него са заличени последиците от осъждането му. Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът отчети и фактът, че подсъдимият е оказал
съдействие в хода на разследването, от първия момент е признал вината си и е изразил
съжаление за стореното, което процесуално поведение продължава и в съдебната фаза
на процеса.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства отчита лошите характеристични
данни за подс.М.- наличие на висящи производства за идентични деяния, като
предметът на настоящото производство.
Съдът, като съобрази обстоятелството, че причинените с деянието вреди са
възстановени, подс.М. не е осъждан, доколкото реабилитацията по чл.88а от НК
считано от 26.12.2014г. е заличила всички последици, които законите свързват с
осъждането му и не е освобождаван от наказателна отговорност, а за престъплението
по чл. 209, ал.3 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до една
година или пробация, намира, че са налице всички кумулативното предвидените в
закона предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана процедура по
освобождаване на обв. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с
налагане на административно наказание по реда чл.78 А от НК и същият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде ангажирана административно -
наказателната му такава.
При горните констатации съдът освободи обв. И.М. от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание “Глоба”.
Съдът, съобразявайки посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства
определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
отчете, че подс.М. полага труд като строителен работник, като съобрази и
7

обстоятелството, че той има две малолетни деца, за които следва да полага грижи и да
издържа, прецени, че следва да му наложи наказание в минимален размер на
предвиденото в законовия текст на разпоредбата на 78а от НК. Затова му наложи
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
С така определеният размер на наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите
на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще се
въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната
превенция - ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не
върши други престъпления. С оглед на това съдът счита, че посоченото по-горе
административно наказание глоба е справедливо и съответно на обществената
опасност на деянието и дееца, а налагането на по-голям размер на глобата, каквото бе
искането на прокуратурата би се явило несправедливо и несъразмерно тежко в
конкретния случай.
Съдът се произнесе и по вещественото доказателство по делото, приложено като
писмено такова - Договор за строително-ремонтни дейности от 17.11.2019г., сключен
между В.П.М. и „Ай Пи Ем Груп 2011“ ООД, като постанови след влизане на
решението в сила, то да остане към материалите по делото, отчитайки разпоредбата на
чл.112 ал.4 от НПК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И. П. М. сумата от 262.80
лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР – Варна.

По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:

8

Номер на акта:	66
Дата:	20 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Христова Желева

Дело:	20213110201121
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 март 2021 г.

Решение по дело №1121/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите