Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
5.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на първи октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА
…………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД. дело №00169 по описа за 2018г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производството е по жалба от В.Ц.Д. ЕГН ********** *** срещу наказателно
постановление №18-0265-000109/21.05.2018г. на Началника на РУ Г.Т., с което за
извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок
от 6 месеца на осн. чл.175,ал.3 от ЗДвП.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.І ЗАНН и е подадена
в законоустановения седемдневен срок.
Представителят на въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата.
От приложените по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 29.04.2018г. в 13,40 ч. в гр. Г.Т., по
ул. „Опълченска“ в посока към кръстовището с ул. „Трети март“ пред дом №8 управлявал л.а. „Шкода Roomster“, като
лекият автомобил не е регистриран по надлежния ред.
Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели и
връчен на жалбоподателя, който подписал акта без възражения.
По преписката е било образувано досъдебно
производство№66/18г. за извършено престъпление по чл.345,ал.2 от НК.
С постановление на Районна прокуратура от
18.05.2018г. наказателното производство
по досъдебното производство било прекратено на осн. чл.9,ал.2 от НК.
От събраните в
наказателното производство доказателства била установена следната фактическа
обстановка: На 28.04.2018г. Д. бил във гр. Варна за покупка на лек автомобил. Там заплатил капаро за процесния лек
автомобил. На следващия ден -29.04.2018г., неделя, според уговорката с
продавача, автомобилът бил превозен с платформа от гр. Варна до дома на
жалбоподателя в гр. Г.Т., тъй като автомобилът
бил без регистрация. При
придвижването на автомобила пред дома на жалбоподателя бил и свид. Д. М. с
когото двамата имали уговорка последният
да прегледа техническото състояние на автомобила в сервиз, разположен в двора
на МБАЛ Г.Т.. След извършването на техническия преглед, целта на жалбоподателя
била на следващия ден –понеделник, да придвижи автомобила до Сектор КАТ при ОД
на МВР Д. и да регистрира автомобила. Свид. Д. М. предложил да закарат
автомобила с платформата в посочения автосервиз, където да извърши технически преглед
преди регистрацията му. Поради трудния достъп до този автосервиз, разположен в
сравнително тесния двор на МБАЛ Г.Т., водачът на платформата отказал да
придвижи автомобила и го оставил пред дома на жалбоподателя. Тъй като бил
почивен ден и не могли да намерят по-малка платформа, жалбоподателят се качил
да управлява автомобила, за да го придвижи до автосервиза, като с него бил и
свид. Д. М.. По ул. „Опълченска“ бил спрян за проверка от полицейски служители,
които му съставили посочения акт за установяване на административно нарушение
за това, че управлявал МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
При съставянето на акта жалбоподателят представил на
актосъставителя А. писмен договор за оставено капаро, като му обяснил, че
закупил автомобила предишния ден и му е доставен чрез платформа, като му казал,
че следващия ден ще представи автомобила за регистрация.
На 21.05.2018г. е издадено атакуваното с жалбата
наказателно постановление, с което на жалбоподателя са били наложени посочените
административни наказания.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
доказателствата по цитираното досъдебно производство и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание актосъставител А. и свидетелите Ж., Г. и М..
От правна страна съдът приема следното: Жалбоподателят формално е нарушил
разпоредбата на чл.140,ал.І от ЗДвП.
Независимо от това обаче, съдът намира, че деянието
представлява маловажен случай по смисъла на
чл.93,т.9 от НК, който се прилага субсидиарно в
административно-наказателното производство на основание разпоредбата на чл.11
от ЗАНН.
От приложеният по делото договор за доставено капаро се
установява, че предишния ден жалбоподателят е закупил автомобил без регистрация. Проверката е
извършена в момент на придвижване на автомобила до автосервиз за установяване на техническото му състояние, с
оглед на това, че е придвижен с
платформа от гр. В. до гр. Г.Т. и водачът на платформата отказал да достави
автомобила в двора на автосервиза.
Поради това липсват
доказателства, че жалбоподателят е
управлявал автомобила по друг повод, освен установяването на техническото
състояние на автомобила, за да бъде регистриран следващия първи работен ден от седмицата-понеделник. С
извършеното нарушение не са настъпили вредни последици, съответно не са
увредени в значителна степен нормативните изисквания за управление на МПС без
съответната регистрация, не са застрашени от противоправни последици останалите участници в движението по пътищата.
В този смисъл извършеното деяние следва да се квалифицира
като маловажен случай и с оглед разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да
обуслови ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. по т.н.д.№1/2007г. на ОСНК
на ВКС при извършване на преценка дали
са налице основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административните
нарушения от нарушенията, визирани в чл.6 от ЗАНН и когато деянието
представлява “маловажен” случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл.28 от ЗАНН.
Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, какъвто е процесния случай, това е основание
за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
на закона.
Предвид изложеното съдът намира наказателното постановление за
незаконосъобразно, поради което подлежи
на отмяна
Независимо от посочените обстоятелства следва да бъде
отбелязано и следното: Съпоставяйки датата на постановлението на Районна
прокуратура за прекратяването на наказателното производство-18.05.2018г. и
датата на издаване на наказателното постановление-21.05.2018г. се установява,
че постановлението на Районна прокуратура не е влязло в законна сила, поради
седемдневния срок за обжалване. Така
процесното наказателно постановление е издадено докато не е било приключило
наказателното производство срещу жалбоподателя и в този период от време са
провеждани за едно и също деяние срещу едно и също лице административно-наказателно и наказателно
производство, което е абсолютно недопустимо. Последното е самостоятелно
основание за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление.
Като съобрази всичко
изложено и на осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът :
Р Е Ш И :
Отменя
наказателно постановление №18-0265-000109/21.05.2018г. .на Началника на РУ Г.Т.,
с което на В.Ц.Д. ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания “глоба”
в размер на 200 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 месеца на осн. чл.175,ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Д.в четиринадесет дневен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :