№ 7989
гр. С, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110133111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по предявен от И. Н. М. срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на гаранция № 29.12.2021г., поради нарушаване и
заобикаляне на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл.
143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави. Релевират се доводи,
че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № ..../29.12.2021г., сключен с
„Нет Кредит“ ООД /трето лице за настоящия спор/, по силата на който получила
сумата от 4000.00 лева и следвало да върне сума в общ размер от 5928 лева, при ГПР
49.71 %, като в договора не бил посочен годишният лихвен процент. Във връзка с този
договор за кредит, ищцата сключила с ответното дружество процесния договор за
предоставяне на гаранция от 29.12.2021 г. като договорът за предоставяне на гаранция
обезпечавал сключения договор за кредит. По силата на този договор ищцата следвало
да заплати на ответника сумата от 6504 лева. Ищецът счита, че договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен, на основание чл. 26, ал.1,пр. 3 ЗЗД, доколкото е
сключен при нарушаване на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4
ЗПК и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Заявява, че е налице нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена, тъй като сумата, която се претендирала чрез
Договора за гаранция била в размер на 6504 лева и била в почти същия размер като
главницата по отпуснатия договор за кредит. По този начин се нарушавал принципът
на добросъвестност и справедливост. Ищецът релевира още, че срещу сумата от 6504
лева не получавал каквато и да било насрещна престация, като същевременно била
принудена да сключи договор за предоставяне на гаранция и то с предварително
избрано от кредитодателя дружество.
В ИМ се твърди още, че с договора за предоставяне на гаранция се стигало
единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 150 %, без каквато и да е
насрещна престация. На следващо място, ищцата заявява, че процесният договор бил
нищожен, поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения
размер на ГПР и заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 1
19, ал. 4 ЗПК. Възнаграждението, което следвало да се заплати по процесния договор в
1
размер на 6504 лева следвало да бъде отразено в определения ГПР. Уговореното
възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция по своята същност
представлявало разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен
в ГПР. Със сключването на процесния договор се целяло да се заобиколи разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че Договор за предоставяне на гаранция е недействителен,
на основание чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП. Релевира, че същият бил сключен във вреда
на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и
по този начин водел до неравновесие в правата на страните. Изтъква още, че
процесният договор не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Ето защо счита, че е налице
нееквивалентност между престациите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита иска за
неоснователен, като в тази връзка са релевирани следните възражения: по силата на т.
3.2.1 от Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит на
„НЕТКРЕДИТ” ООД, ищцата била длъжна да даде подходящо обезпечение на своето
задължение, чрез предоставяне на банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова
институция или двама поръчители като ищцата избрала да изпълни задължението си за
обезпечаване на сключения от нея договор за кредит, чрез представяне на гаранция от
небанкова финансова институция, посредством сключения процесен договор. Относно
твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 - 10 и чл. 19, ал. 4, съответно на чл. 21, ал. 1
от ЗПК, ответникът релевира, че договорът за гаранция, сключен между ищцата и
„КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, било самостоятелно правоотношение, по което и двете
страни са поели насрещни задължения като процесният договор по никакъв начин не
бил част от договора за кредит, който ищцата била сключила с „НЕТКРЕДИТ“ ООД.
Ето защо посочва, че всякакви твърдения относно нищожността на договора за
гаранция, базирани на уговорки между ищцата и трето лице, били неоснователни.
Релевира още, че лихвеният процент, съответно ГПР били възпроизведени в договора
за кредит, сключен между двете страни. Посоченият ГПР в договора за кредит бил в
съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като размерът му не надвишавал 5-кратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
Дължимото от ищцата възнаграждение по процесния Договор за предоставяне на
гаранция не се включвало в размера на ГПР. Ищцата не е била задължена да сключи
договор за предоставяне на гаранция с ответника, нито като условие за отпускане на
кредит, нито с оглед конкретно задължение, включено в договора за кредит, а също и
ищцата имала възможност да обезпечи отпуснатия кредит по друг начин, включително
чрез поръчителство. Към момента на сключване на договора за кредит, доколкото на
кредитодателя не било известно какво обезпечение ще предостави
кредитополучателят, въобще не било възможно изчисление на евентуални разходи за
услуги, предоставяни от трети лица, съответно тяхното включване в ГПР. Ищцата
разполагала и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което тя имала субективно,
потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в
срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения за това и без да дължи
обезщетение и неустойки (чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора). В случай, че ищцата била в
невъзможност да изпълни договорното си задължение за осигуряване на обезпечение
на договора за кредит в срок до края на деня следващ деня на 2 сключването му, тя
имала на разположение още 13 дни, в които да вземе решение за отказване от договора,
без да дължи обезщетения или неустойки. Изтъкнато е, че ищцата не се възползвала от
възможността да упражни това свое право. Неправилно било твърдението на ищцата,
че е налице нарушение на добрите нрави и че е налице нарушение на нормата на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Изтъква, че уговарянето на възнаграждение за предоставяната от
ответника услуга не нарушавало добрите нрави. Не било нарушение и уговореното
между ищцата и „НЕТКРЕДИТ” ООД задължение за обезпечаване на отпуснатия
кредит. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция, ищцата се била
задължила да заплаща на ответника възнаграждение в размер на 271 лева на месец, а
ако срокът на валидност на гаранцията не покривала пълен месец, възнаграждението
било на ден по 1/30 от месечното възнаграждение. Следователно, не само, че не било
основателно твърдението за нарушаване на добрите нрави, но и невярно било посочено
2
дължимото от ищцата възнаграждение. Ответникът бил изпълнил всичките си
задължения по процесния договор. Въпреки че срокът на Договор за потребителски
кредит № ..../29.12.2021г. Сочи се, че не вярно твърдението в исковата молба, че
възнаграждението е в размер на 6504 лева. Твърди, че с искане от 31.07.2022 г.
изпратено от „Неткредит“ ООД до него вземанията по договора за кредит са обявени за
предсрочно изискуеми считано от 29.07.2022 г. и е направено искане за заплащането
им от ответното дружество. Съгл. Чл. 1, ал.1, изр. 1 от договора при обявяване на
предсрочна изискуемост възнаграждението по договора за гаранция спира да се
начислява и в случая е 1897 лева. Ищецът не е изпълнил задълженията си по договора
за кредит и на 28.07.2022 г. „Неткредит“ ООД е обявило договора за предсрочно
изискуем за сумата от 4870,03 лева, която е заплатена от ответното дружество на
15.08.2022 г. Ищецът не бил платил уговореното възнаграждение по Договора за
гаранция, нито е възстановил платената от „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД на
„НЕТКРЕДИТ“ ООД сума в размер на 4870,03 лева за погасяване на задълженията по
процесния договор за кредит.
С ОИМ ответникът е предявил срещу ищцата насрещен иск за заплащане на
сумата от 4870,03 лева, който на основание чл. 211, ал. 2 ГПК не може да бъде приет за
разглеждане в настоящото производство, който е отделен в отделно производство.
Претендират се сторените разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е от И. Н. М. срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на гаранция от 29.12.2021 г., поради нарушаване и заобикаляне на
разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави.
Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на сочените
основания за нищожност – противоречие с императивните правни норми на чл. 1 и чл.
19, ал. 4, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва
да се изложат следните съображения: По делото е безспорно установено, че между
ищцата и „Нет Кредит“ ООД /трето лице за настоящия спор/ е сключен договор за
потребителски кредит № ....8/29.122021г. /л. 7 и сл./. По силата на този договор ищцата
в качеството си на кредитополучател получила сума в размер на 4000.00 лева при
годишен лихвен процент от 41,04%, при срок на кредита до 31.12.2023 г. като е
следвала да върне сумата от 5928 лева. В чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски
кредит е предвидено, че в срок до края на следващия ден от сключване на процесния
договор, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по
кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора като
банковата гаранция трябва да бъде за сума в размер на 5928.00 лева със срок на
валидност до 31.12.2023 г.
С изготвения по делото доклад е отделено като безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото
обстоятелството, че между страните по делото е сключен договор за предоставяне на
гаранция от 29.12.2021 г. и че между ищеца и „Неткредит“ ООД е сключен Договор за
потребителски кредит № ..../29.12.2021г., по силата на който ищецът е получил сумата
от 4000.00 лева и следвало да върне сума в общ размер от 5928 лева.
В чл. 1, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция е постигнато съгласие
ответникът, в качеството си на гарант да издаде гаранция в полза на „Нет Кредит“ ООД
за сума в размер на 5928.00 лева като за целта ищцата следва да заплаща в полза на
ответника месечно възнаграждение в размер от 271.00 лева на месец.
Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното:
въпреки че всеки един от посочените два договори формално да представляват
3
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
кредитора на гаранция по кредита /без всякаква друга възможна алтернатива/ в срок до
края на следващия ден от сключване на процесния договор за кредит, както и с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за издаване на гаранцията,
ведно с основното задължение по кредита. По изложените съображения съдебният
състав намира, че по отношение преценката относно действителността на процесния
договор за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на
ЗЗД, както и ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата като физическо лице е потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В разпоредбата на чл. 4 от процесния договор за предоставяне на гаранция е
предвидено, че уговореното възнаграждение, дължимо от ищцата в месечен размер от
по 271.00 лева не постъпва в патримониума на „Кредит Гарант БГ“ ООД, а е
уговорено като част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да
заплати на кредитодателя „Нет Кредит“ ООД по банкови сметки, които са идентични с
посочените в договора за потребителски кредит. Съдът счита, че уговореното в чл. 1,
ал. 2 от договора за предоставяне на гаранция задължение /л. 10/ за заплащане на
възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява
добрите нрави и води до неговата нищожност.
С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извода, че чрез
сключването на този договор за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се
уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на „Нет
Кредит“ ООД. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за
заем, допълнително възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която
предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор
за потребителски кредит е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 41.04%, но в
същия не е включено възнаграждението за предоставената банкова гаранция,
възлизащо на месечната сума от по 271.00 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. Във връзка с гореизложеното заслужава внимание и обстоятелството, че при
направена служебно справка в Търговския регистър се установява, че съдружници и в
двете юридически лица са Борислав Цонков Недялков и Иван Атанасов АшМ.. По този
начин печалбата на „Кредит Гаранция“ ЕООД за извършената от него търговска
дейност като гарант се разпределя и в „Нет Кредит“ ООД. Така икономически по -
слабата страна /наредителят/ се е задължил да заплати на гаранта възнаграждение,
което се дължи от момента на издаване на гаранцията, съвпадаща с датата на
сключване на договора за кредит – 29.12.2021г., без значение дали е изправна страна
по същия.
Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на
добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него е определена под
условие за всеки ден, за който е в сила гаранцията, не е включена в ГПР, посочен в
договора за кредит като при включване на възнаграждение от договора за предоставяне
на гаранция, действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното вчл. 19, ал.
4 от ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и
реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва по договора за заем.
Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
процесният договор противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, с което
се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за
предоставяне на гаранция противоречи на закона. От договора за потребителски кредит
е видно, че предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването му, а от начина
на изпълнение на задължението по сключения договор за гаранция е видно, че то се
4
заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения в
договора за потребителски кредит погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че
дължимото месечно възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 271.00 лева
следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора з а кредит и
по посочените от „Кредит Гарант БГ“ ООД банкови сметки на кредитодателя „Нет
Кредит“ ООД. Заслужава внимание и обстоятелството, че дължимите по договора за
предоставяне на гаранция плащания ще бъдат събирани от кредитодателя „Нет
Кредит“ ООД за сметка на гаранта „Кредит Гарант БГ“ ООД, както и че плащането на
дължими по този договор суми на „Нет Кредит“ ООД, ще се считат за валидно
плащане към „Кредит Гарант БГ“ ООД.
Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат кредит в размер на 4000.00
лева, а е уговорено възнаграждение за предоставена гаранция е в общ размер от 271.00
лв. /съобразно представения погасителен план към процесния договор за кредит е
предвидено задължение за кредитополучателя да заплати 24 месечни вноски по
договора за кредит, което означава и 24 месечни вноски по договора за предоставяне на
гаранция, тоест 24 месеца по 271.00 лева, представляващи размера на дължимото
възнаграждение за предоставено поръчителство/, което е прекомерно и по този начин е
нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. Изложеното води до извод, че
са накърнени добрите нрави, което води до неговата нищожност.
Във връзка с гореизложеното, следва да се вземе предвид и текста на
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, в която е посочено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и 6
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е
налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява
неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за възнаграждението по договора за
"гаранция", който по своя характер е такъв за предоставяне на поръчителство, цели
заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на кредита.
Предвид всичко изложено следва да се обоснове извода, че предявеният иск е
основателен и доказан изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищцата като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
261.00 лева – заплатена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв., вр.
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. ( действаща към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие) за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. В. М. от
Адвокатска Колегия – гр. П. сумата от 655.20 лева – адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от И. Н. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. П., бул. „П. ш.“ №, ет, ап. Б срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД , с ЕИК ..., с
адрес: гр. С, ул. „Л. С.в” .., ет. иск с правно основание чл.26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и
предл. 3 ЗЗД нищожността на договор за предоставяне на гаранция №
**********/29.12.2021г.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД , с ЕИК ..., с адрес: гр. С, ул. „Л. С.в”
.., ет. да заплати на И. Н. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., бул. „П. ш.“
№, ет, ап. Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 261.00 лева – разноски за
производството пред СРС.
5
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД , с ЕИК ..., с адрес: гр. С, ул. „Л. С.в”
.., ет. да заплати, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
полза на адвокат Д. В. М. от Адвокатска Колегия – гр. П. сумата от 655.20 лева –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6