Решение по дело №321/2019 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№378/22.5.2019г.                                      22.05.2019  година                                      град Ямбол

                                            В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                         ХV граждански състав

На 21.05                                                                                                         2019  година

 

В публично заседание в състав:                           Председател: Марина Христова

 

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 321 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявени от Г.Р.Г. против „Логистик 2017“ООД искове, с които се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца  сумата от общо 6408,14  лв./след допуснато изменение на иска/, представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода февруари – октомври 2017 год. и  лихва за забава върху претенциите с посочени в начални и крайни периоди на претенцията в общ размер на 1241, 36 лв.,както и законна лихва върху главниците от датата на иска до окончателното изплащане на сумите, вкл. разноски по делото.

Ищецът посочва, че е полагал труд по ТПО в предприятието на ответника за периода13.02.2017 – 25.05.2018 год.,като ***като през посочения период не му били заплатени в пълен размер възнагражденията за м. февруари – октомври 2017 год.Претендира посочените в исковата молба суми, в едно с лихвата за забава до изплащане на вземането. Претендират се още разноски за настоящата инстанция.

Отговор на исковата молба не е депозиран.

        В съдебно заседание ищецът изпраща процесуален представител, който прави  искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и излага съображения за основателност на претенциите.

       Ответникът, редовно уведомен, не изпраща законен или процесуален представител, както  и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

        По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

        Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

      Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

        Според настоящия съдебен състав е налице  и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ, вр. чл. 242 КТ и 86,ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основното задължение на работодателя, като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Т.е. трудовото възнаграждение се дължи срещу положен труд по трудово правоотношение. По делото са представени доказателства, видно от които между страните е съществувало валидно ТПО през процесния период. Ответникът не е релевирал твърдения, нито ангажирал доказателства сумите да са платени изцяло и навременно. Задължението на ответника за посочените в исковата молба изтекли месеци е изискуемо и искът следва да бъде уважен. Следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва върху неплатената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

От основателност на главния иск следва и основателност на акцесорния за лихва за забавено плащане на трудовото възнаграждение. Поради това същият следва да се уважи.

При този изход от делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски- 800 лв. – адвокатско възнаграждение, както и на осн. 78,ал.6 ГПК  -държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на общо – 306, 33 лв., както и платените от съда разноски за вещо лице в размер на 120 лв.

Водим от гореизложеното,  ЯРС

 

                                                    Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 128 от КТ “Логистик 2017”ЕООД, със седалище и адрес на управление  гр.Я., ЕИК ***, да заплати на  Г.Р.Г., ЕГН **********,  брутно  трудово възнаграждение за периода февруари 2017 – октомври 2017 г. в размер на 6408,14  лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на същата.

ОСЪЖДА на основание чл. 86,ал.1 ЗЗД “Логистик 2017”ЕООД, със седалище и адрес на управление  гр.Я., ЕИК ***, да заплати на  Г.Р.Г., ЕГН ********** сумата от общо 1241,36 лв., представляваща лихви за забава за периода 30.03.2017 – 25.01.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 от ГПК “Логистик 2017”ЕООД, със седалище и адрес на управление  гр.Я., ЕИК ***  да заплати на  Г.Р.Г., ЕГН ********** сумата от 800 лв. – разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 от ГПК “Логистик 2017”ЕООД, със седалище и адрес на управление  гр.Я., ЕИК ***да заплати по сметка на ЯРС сумата от 306,33 лв. – държавна такса и 120 лв. – разноски за вещо лице.

 

 

Препис от решението да се връчи на страните.

          Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

                                                                                        

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: