№ 501
гр. София, 08.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600553 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. С.Д., с която е поискано да бъде отменено
определение от проведено на 25.05.2022 г. разпоредително заседание по н.о.х.д. №
1118/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 27 състав в
частта му по член 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Смята
се, че правото на защита на подсъдимия Л. И. И. е било нарушено, тъй като по делото
липсват документите, въз основа на които прокуратурата основава обвинението си и по
- конкретно договорите за заем, чрез които той е получил лихви, подлежащи на
деклариране. Защитата твърди, че извън приложените по делото разписки, липсват
доказателства, че сумите по тези договори и лихвите към тях са били реално изплатени
на подсъдимия. Сочи се, че размерът на укритите данъчни задължения неправилно е
бил изчислен от прокуратурата и това е било видно от заключението на
допълнителната съдебно счетоводна експертиза, в която е посочено, че едната
получена сума от подсъдимия е не 39 600 лева, както твърди обвинението, а 36 900
лева. Неясен бил и механизмът, по който са изчислявани лихвите върху заетите суми.
Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на определението в частта му по чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК и издаване на ново, с което, поради процесуални нарушения,
делото бъде върнато на досъдебното производство.
Частната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по реда на глава Двадесет и
втора от НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обвинителният акт е внесен в СГС за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1,
т. 1 от НК. По волята на обвинението предаден на съд е Л. И. И. с твърдения в
диспозитива на обвинителния акт, че на 01.05.2013 г., в гр. София, той е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения по чл. 50 от Закона за данъците върху
доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ в особено големи размери, като не е подал пред
1
НАП, ТД - София град, годишна данъчна декларация по член 50 от ЗДДФЛ и не е
декларирал доходи от лихви в общ размер от 122 400 лева, получени по представени
парични заеми на "Проксима" ООД, както следва:
-лихва в размер на 39 600 лева, получена с разписка от 02.06.2012 г.;
-лихва в размер на 58 800 лева, получена с разписка от 11.06.2012 г.;
-лихва в размер на 24 000 лева, получена с разписка от 12.06.2012 г.
От фактическото и правно описание на деянието, за което подсъдимият е
предаден на съд, е видно, че се касае данъчно престъпление, осъществено от
подсъдимия чрез бездействие - неподаване в срок на годишна данъчна декларация за
придобити през 2012 г. доходи.
Даденото от прокуратурата описание на деянието в обвинителния акт е напълно
ясно. Изложени са твърдения за три заемни договора между подсъдимия и "Проксима"
ООД, обезпечени с три броя записи на заповед в полза на И., по които сумите са
върнати на последния с лихва. Сумите, дължими срещу временното използване на
паричния ресурс по тези три договора, т.е. лихвата в абсолютна стойност, и датите на
получаването на тези суми от подсъдимия също са посочени в обстоятелствената и
диспозитивна част на обвинителния акт. Категорично е и твърдението на обвинението,
че сумата от лихви съставлява доход на подсъдимия за 2012 г. и поради това той е
дължал нейното деклариране до определено число на следващата година.
Противно на твърдението в частната жалба апелативният съд счита, че всички
обстоятелства от значение за главния факт са описани в обвинителния акт. В него няма
непълнота, неяснота или противоречие по отношение описанието на престъплението,
за което Л.И. е предаден на съд. Констатациите в същата посока, направени от страна
на градския съд, се споделят и от тази инстанция.
Доводите в частната жалба са свързани с непълнота на разследването,
несъбирането на доказателства с решително значение за защитната теза и излагане на
съждения в обвинителния акт в противоречие със заключението на назначена и
изготвена експертиза. По силата на член 248, ал. 4 от НПК в разпоредителното
заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката
и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Това е логично, като се
има предвид централното място на съдебното производство в наказателния процес (чл.
7 от НПК) и факта, че именно там, в условията на непосредственост и състезателност,
се обсъждат и решават въпросите с доказателствата с отношение към главния факт.
Съществено от гледна точка на настоящото произнасяне е това, че дори да е налице
пропуск в доказателствената дейност на разследващите органи или пък противоречие
по отношение на приети от обвинението и реални експертни констатации, те на
самостоятелно основание не могат да доведат до прекратяване на съдебното
производство, защото не се обхващат от нормата на член 249, ал. 4 от НПК и защото (в
общия случай) са преодолими в съдебната фаза.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че обжалваното
определение като правилно и законосъобразно издадено следва да бъде потвърдено.
Прецизният прочит на акта по чл. 246 от НПК установява, че е налице съответствие
между повдигнатото с диспозитива обвинение и изнесеното във фактологията по
всички пунктове. Дали предявеното обвинение е със съответна на изискуемата от
закона доказателствена обезпеченост е сред въпросите, които законният състав на съда
следва да обсъди, произнасяйки се по чл. 301 от НПК.
Така мотивиран, САС, НО, 6 състав
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от проведено на 25.05.2022 г. разпоредително
заседание по н.о.х.д. № 1118/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 27 състав в частта му по член 248, ал. 1, т. 3 от НПК, с което е оставено без
уважение искане на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане
делото на прокурора.
Определението е окончателно.
За издаването му да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3