№ 497
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СЛС Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от СЛС Г Гражданско дело № 20211110134049
по описа за 2021 година
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 151-ви състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С Г
при секретар С В, като разгледа гражданско дело № 34049 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от П. Б. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“
№ .., офис партер срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ... за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на за сумата 1235,99 лв., частично от
10192,06 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода м.
04.2010 г. – м. 07.2018 г. (съобразно уточнителна молба на ищеца от 21.10.2021 г.), аб. № ...,
открит за апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. "..", бл..., тъй като между страните
не е възникнало облигационно правоотношение, евентуално вземането е погасено поради
изтичане на 3-годишен давностен срок.
В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, в
който не оспорва, че претендираните вземания се погасяват с изтичането на 3- годишен
давностен срок.
С писмения отговор ответникът е предявил насрещни искове за заплащане на цена на
доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало
с ответника по насрещния иск въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл.131 ГПК от П. Б. П. - ответник по насрещния иск е постъпил писмен отговор,
с който се изразява становище, че насрещните искове са неоснователни. Навежда доводи за
нищожност на претенцията за лихви. Прави възражение, че част от сумите са погасени по
давност.
Третото лице-помагач на страната на ответника - „Т С” ЕООД счита, че предявените искове
са основателни и доказани. Твърди, че е изготвяло дяловото разпределение за аб. № ... в
съответствие с всички действащи през процесния период нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По първоначално предявените от П. Б. П. против „Т С” ЕАД отрицателни установителни
искове:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по. Нормата
на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
От представена по делото справка от СО, Дирекция "Общински приходи", отдел ".." от
18.01.2022 г., която по своето естество представлява официален свидетелстващ документ по
чл. 179 ГПК, който съставлява доказателство за изявленията на ответника, съдържащи се в
подадената от него данъчна декларация /с характер на извънсъдебно признание/, се
установява, че между него и „Т С” ЕАД е било налице облигационно правоотношение по
повод доставката на ТЕ до имота, за който е открита партида с аб. № ....
Предмет на предявения отрицателен установителен иск са вземанията за цена на доставена
топлинна енергия. С исковата молба, ищецът-потребител упражнява правото си по чл. 120
ЗЗД, като заявява, че част от вземанията са погасени по давност, по-точно вземанията за
периода от м.04.2010 г. до м.07.2018 г., предвид подаването на насрещния иск по делото.
Вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите
2
топлинна енергия са за периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б "в" ЗЗД и се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност. В този
смисъл и ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Давността се прекъсва
с предявяването на иск – чл. 116, б. "б" ЗЗД, в случая това е насрещният иск, предявен на
06.08.2021 г. Следователно вземанията чийто падеж е настъпил преди 06.08.2018 г. са
погасени по давност и това са вземанията за периода от м.04.2010 г. до 31.06.2018 г.
(падежът на вземането за м. юли 2018 г. настъпва на 31.08.2018 г. съгласно чл. 30 от Общите
условия на ищеца), поради което и предявеният иск за недължимост на начислени суми за
топлинна енергия за периода от м.04.2010 г. до м.07.2021 г. следва да бъде уважен.
По насрещните искове на „Т С” ЕАД срещу П. Б. П.:
Претендират се сумата от 2409,33 лв. – цена на топлинна енергия за периода от м. 05. 2017 г.
до м. 04. 2019 г.; 555,79 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 02.08.2021 г.; 28,70 лв.,
представляваща стойност на услугата "дялово разпределение" за периода от м. 07. 2018 г. до
м. 04. 2019 г. и 7,08 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 30.08.2018 г. до 02.08.2021 г.
От приетите по делото съдебна техническа и счетоводна експертизи и писмените
доказателства се установява, че за имота е открита при ищцовото дружество партида с аб. №
..., чийто титуляр през исковия период е ответникът по насрещния иск. Установява се, че
дяловото разпределение е извършвано от „Т С” ЕООД. Установява се, че през исковия
период е ползвана ТЕ за отопление на имот и такава е била начислявана, както и ТЕ,
отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ. СТЕ установява на база предоставената
информация от дружеството за дялово разпределение, че в имота през исковия период е
разположени 5 броя отоплителни тела - радиатори с монтиран на тях измервателен уред с
дистанционно отчитане. От техническата експертизата се констатира, че през процесния
период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване,
съобразно изискванията на Закон за измерванията, редовно, на всеки две календарни години,
са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и
експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че
редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца.
От заключението на ССчЕ се установява, че стойността на реално потребеното количество
ТЕ е в размер на 2409,33 лева за периода м.05.2017 г. - 30.04.2019 г. Установява се също, че
дяловото разпределение в периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г. възлиза на 28,70 лева.
Заключенията на вещите лица са обективни и компетентно изготвени, не са оспорени от
страните и се възприемат от съда.
Изложеното поражда необходимостта от произнасяне по своевременно заявеното с
писмения отговор възражение за погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение на вземанията. Както беше посочено по- горе приложим в конкретния случай
се явява тригодишен давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД за главниците и лихвите за забава.
Срокът е прекъснат с подаването на исковата молба на 06.08.2021 г. Вземанията на ищеца,
3
станали изискуеми преди 06.08.2018 г. са погасени по давност.
По отношение на претендираните вземания по главница за ТЕ за периода месец 05. 2017 г. -
месец 04. 2019 г., са приложими Общите условия, одобрени с решение № 0У01/27.06.2016 г.
на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Като последица от заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност
вземанията за цена на топлинна енергия за периода м. 05. 2017 г.- м.06.2018 г. вкл. са
погасени, тъй като от падежа до 06.08.2021 г., когато давността е прекъсната с подаване на
исковата молба, са изтекли три години.
Непогасени са вземанията за доставена топлинна енергия в имота на ответник а за периода
м. 07. 2018 г. – м. 04. 2019 г. Общият размер на тези вземанията за цена на топлинна
енергия, изчислени от съда при условията на чл. 162 ГПК съгласно заключението на ССчЕ,
възлиза на сумата 1338,08 лв., а за дялово разпределение в размер на 28,70 лв.
Осъдителният иск за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен за главница в размер
1338,08 лв. за цена на топлинна енергия за периода м. 07. 2018 г. – м. 04. 2019 г. и следва да
бъде отхвърлен за пълния предявен размер от 2409,33 лв. и за периода м.05.2017 г. - м.06.
2018 г. вкл., а искът за цена на услугата дялово разпределение за пълния предявен размер от
28,70 лв.
С погасяването на част от вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите
за забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по
отношение на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД. Лихвата за забава
върху главните вземания за топлинна енергия, които не са погасени по давност, е в размер
232,33 лв. за периода 15.09.2018 г. – 02.08.2021 г., а върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение в размер 7,08 лв.
Ответникът, както беше посочено по – горе е потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите п о дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
4
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото – индивидуална справка и
заключението на ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, а нейната стойност възлиза, както беше посочено на 28,70 лв., поради което
ищецът по насрещния иск се легитимира като кредитор на главно вземане за стойност на
услугата дялово разпределение в посочения размер.
Предвид изложеното исковете за лихва за забава и за цена на услугата дялово разпределение
следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, право на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената
част от претенциите. В полза на ищеца П. следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по делото в размер на 50 лева - заплатена държавна такса и 2, 40 лева - такса за
банков превод или общо 52,40 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Б., предоставила на ищеца
безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в
представения договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в минималния размер от 380 лв., определен по правилата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
„Т С” ЕАД от общо направени разноски в размер на 545 лева, съгласно представен списък
има право на 661,75 лева, съразмерно с уважената част от нейната претенция. На адв. Б.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 176,61 лева, съразмерно с
отхвърлената част от претенциите на ищеца по насрещната искова молба.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Б. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „..“ № .., офис партер срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ... иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
1235,99 лв., частично от 10192,06 лева, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода м. 04.2010 г. – м. 07.2018 г. (съобразно уточнителна молба на ищеца от
21.10.2021 г.), аб. № ..., открит за апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. "..", бл...,
като погасена по давност.
5
ОСЪЖДА П. Б. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № .., офис партер
срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1338,08
лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. "..", бл..., с аб. № ..., за периода от м.07.2018
г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 06.08.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 28,70 лева - представляваща стойност на услугата "дялово
разпределение" за периода от м. 07. 2018 г. до м. 04. 2019 г., сумата 232,33 лева- мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 02.08.2021 г.,
както и сумата 7,08 лева- обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 30.08.2018 г. до 02.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на ТЕ за
разликата над сумата от 1338,08 лева до пълния предявен размер от 2409,33 лева и за
периода от м.05.2017 г. до 31.06.2018 г. и акцесорния иск за разликата над 232,33 лева до
предявения размер от 555,79 лева, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ... да заплати на П. Б. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „..“ № .., офис партер, на основание чл. 78 ГПК, сумата от 52,40 лева (петдесет
и два лева и четиридесет стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..“ № ..,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б., с адрес на дейността: гр. София, ул. „..“ № .., офис
партер, , сумата от 380 лева - възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и сумата от 176,61 лева - възнаграждение за оказана
безплатна помощ на ответника по насрещния иск, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА П. Б. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № .., офис партер
да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..“ №
.., на основание чл.78, ал. 3 ГПК, сумата от 661,75 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Т С” ЕООД като трето лице помагач на
страната на „Т С” ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6