Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Oбразувано e по касационна жалба на директора на Държавно лесничейство – гр.Ардино против Решение № 63/24.07.2006 година по НАХД № 65/2006 година по описа на Районен съд - Ардино, с което е отменено изцяло издаденото от него наказателно постановление № 31/ 29.05.2006г. Решението се обжалва като неправилно поради необоснованост. Безспорно се установявало с АУАН, че на 23.05.2006г. нарушителят Николай Живков Ружинов от с.Баните, обл. Смолян бил осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.32 ал.1 от ЗРА, за което законосъобразно му било наложено наказание по чл.70 ал.1 от същия закон. На следващо място съдът не отчел и обсъдил очевидните противоречия в свидетелските показания, както и показанията на свидетеля по акта и обясненията на нарушителя. Настоящият случай не се покривал с разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай”, като същата разпоредба нямала императивен характер, а била само правна възможност. В съдебно заседание жалбодателят поддържа касационната жалба и моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по жалбата си. Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Кърджали дава заключение, че касационната жалба е основателна. Моли решението на районния съд да бъде отменено и да се потвърди наказателното постановление. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявеното в жалбата касационно основание, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в срока по чл. 33 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, в настоящото касационно производство съдът следва да обсъди релевираното в жалбата касационно основание по чл.218б ал.1 б. “в” предл. І-во от ГПК, а именно постановяване на неправилно решение поради необоснованост. С обжалваното решение Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление № 31/29.05.12006 година на Директора на Държавно лесничейство гр. Ардино, с което на Николай Живков Ружинов от с.Баните, обл. Смолян, за това, че на 23.05.2006 година извършвал любителски риболов с въдица в река Арда в периода на забраната- административно нарушение на чл. 32, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на основание чл. 70, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и е постановено отнемане на 1 бр. въдица. За да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, районният съд е приел, че в наказателното постановление не е описано точно в какво се изразява административното нарушение, нито е доказано, че нарушителят е извършил нарушение по чл. 32, ал.1 от ЗРА. Приел е, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като административният орган не е следвало да наложи административно наказание. При проверка на решението, съдът не констатира същото да е неправилно поради необоснованост. Изводът на съда, че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин е правилен и почива на събраните по делото доказателства. От фактическа страна по делото се установява, че на 23.05.2006г. , около 14.00 часа св. Вехби Садетин Емин- горски стражар при Държавно лесничейство гр.Ардино при обход на района си, на р. Арда, под ВЕЦ-а при с. Бял извор, видял четирима човека с въдици и парашутки, които ловяли риба. Свидетелят се обадил на свой колега, като след пристигането му двамата се разделили и тръгнали от две страни към рибарите. Установили, че са лица от с. Баните. Сред тях бил и Николай Живков Ружинов от с. Баните, обл. Смолян, на когото св. Емин състави акт за това, че ловял риба в периода на забраната. Били иззети и четири броя въдици, пуснати във водата. Не била установена уловена риба. Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение било издадено наказателно постановление № 31/ 29.05.2006г. от директора на държавно лесничейство – гр.Ардино, с който на основание чл.70 ал.1 от ЗРА на нарушителя била наложена глоба в размер на 500 лева, като в полза на държавата били отнети вещите, послужили за извършване на нарушението, съгласно чл.90 ал.1 от ЗРА – един брой въдица. При така установената фактическа обстановка, районният съд е изградил и своите правни изводи. С разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗРА се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1 към ЗРА. В приложението е посочено, че се забранява улова на риба и други водни организми в рибностопанските обекти и зони през периода на размножаване, като в зависимост от периода на размножаване се разграничават зимно и пролетно размножаващи и пролетно – летни размножаващи се риби и водни организми, като за всеки от видовете има различен период на забрана. В настоящия случай, нито в АУАН, нито в наказателното постановление, административният орган е описал забраната за улова кои видове риба и водни организми е нарушена, дали същите виреят в посочения обект, периода на тяхното размножаване, към момента на акта налице ли е била такава забрана, има ли в обекта видове риба или водни организми, чието ловене към момента на проверката е било разрешено. Конкретизирането на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението е било задължително, тъй като в настоящия случай риба не е била уловена, като нарушението по чл. 32, ал.1 от ЗРА, с оглед на горното, не може да бъде осъществено със самото поставяне на въдиците във водата. С оглед на изложеното не се установява по несъмнен начин нарушението на разпоредбите на ЗРА, и по – специално разпоредбите на чл.32, ал.1 във връзка с приложение № 1 към ЗРА. Ето защо и изводът на Районен съд – гр.Ардино, че административното нарушение не е доказано по безспорен начин е правилен. Настоящата инстанция не споделя мотива на първоинстанционния съд, че не се установявало по безспорен начин какво актосъставителя влага в понятието „ловяли риба”. Във връзка с това следва да се посочи, че последното изцяло се припокрива с понятието „риболов”, използвано от законодателя и уточнено в пар.1 т.26 от ЗРА. В посочената разпоредба законодателят е посочил, че „риболов” е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.” Изцяло посоченото в акта действие „извършва любителски риболов с въдица” се припокрива с предложение първо от цитираната разпоредба. Неправилен е и изводът на съда, че административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Преценката на обстоятелствата при извършване на едно административно нарушение като маловажен случай, принадлежи единствено на административнонаказващия орган и същата се прави в административнонаказателното производство. Очевидно, че като е съставено наказателно постановление за извършеното административно нарушение, органът е преценил, че случаят не е маловажен. Тези изводи на съда обаче не опорочават обжалваното решение като краен резултат. С оглед на изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, като при постановяването му не е допуснато соченото касационно основание- необоснованост, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63/24.07.2006 година по НАХД № 65/2006 година по описа на Районен съд - Ардино. Решението е окончателно.
Председател: Членове : 1.
2.
|