Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
първи юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 2796/2021г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Делото е образувано по жалбата на „Електра-Универсал“ ЕООД, представлявано от управителя П.Й.П.
чрез адв.М.С. срещу задължителни предписания №ЗД-1-03-01015105/12.10.2021 г. по
чл.108 ал.1 т.3 от КСО, дадени с констативен протокол
№КП-5-03-01014175/12.10.2021г. от контролен орган при ТП на НОИ гр.Варна, потвърдени
с решение
№ 2153-03-138/25.11.2021г. на директора на ТП на НОИ гр.Варна.
В жалбата се оспорва
констатацията на административния орган, че дружеството не е извършвало
търговска дейност през 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. Подчертава се, че
самоосигуреното лице управителя П.П. не е подавал декларация, че спира да се
осигурява. Отбелязва се, че същия не е работил само през периодите, в които е
бил в неработоспособност, а именно: от 12.08.2018г. до
16.05.2019г., от 10.01.2020г. до 01.05.2020г. и от 04.06.2020г. до 18.06.2020г.
Сочи се, че липсата на приходи
на дружеството не може да се
приравни на липсата на трудова дейност на управителя му, който през процесния
период е търсел клиенти. Иска отмяна на задължителните предписания и решението,
с което са потвърдени. Претендира присъждане на сторените по делото съдебни
разноски.
В писмени бележки
вх.№9178/10.06.2022г. на жалбоподателя чрез адв.С. сочи, че П.П. е назначен още
през 2014г. за управител на дружеството като едноличен собственик на капитала
му. Извършено е позоваване на няколко решения на Върховния административен съд,
които подчертават, че липсата на приходи не означава липса на търговска дейност
на юридическото лице и съответно липса на трудова дейност на неговия управител.
Подчертава, че от събраните доказателства се установява, че в процесния период
управителя П.П. е положил всички усилия да намери контрагенти и дружеството е имало назначен счетоводител,
който е подавал във всички институции необходимите счетоводни документи.
Ответникът – директорът на ТП
на НОИ гр.Варна чрез юрисконсулт Л. оспорва жалбата като неоснователна и иска
нейното отхвърляне. В писмената молба с вх.№ 8891/07.06.2022г. ответникът
заявява, че не оспорва факта, че през периодите: 12.08.2018г. до 16.05.2019г.,
от 10.01.2020г. до 01.05.2020г. и от 04.06.2020г. до 18.06.2020г. управителя на
дружеството е бил във временна неработоспособност и са му изплатени
обезщетения. Не се оспорва и подадените декларации обр.1 /месечни/ и обр.6
/годишни/ във връзка със заплащане на осигурителни вноски за периода от
26.05.2014г. до 31.12.2014г. и от
01.01.2015г. до 31.08. 2021г. Подчертава се, че не са представени
доказателства дружеството да е извършвало дейност след 31.12.2017г. Ответникът
смята, че фактурите за гориво на фирмения
автомобил, заплатената застраховка „Гражданска отговорност“ и данъка
върху МПС не доказват, че автомобилът е бил ползван за извършване на търговска
дейност, тъй като тези разходи не са били осчетоводени и са приети за лични
всекидневни разходи.
Решение №
2153-03-138/25.11.2021г. на директора на ТП на НОИ гр.Варна е било съобщено на
дружеството чрез неговия управител на 29.11.2021г. Жалбата е подадена по пощата
на 13.12.2021г. видно от пощенското клеймо, при спазване на 14-дневния срок за
оспорване, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от лице с право на
оспорване и пред надлежния съд, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Проверката на главен инспектор
по осигуряването при ТП на НОИ – Варна срещу дружеството-жалбоподател е
приключила с констативен протокол № КП-5-03-01014175/12.10.2021г.,
в който е посочено, че в Търговския регистър по фирменото досие на
„Електра-Универсал“ ЕООД на 20.03.2019г. е вписана декларация по чл.38 ал.9 от
Закона за счетоводството, в която управителя П.П. е декларирал, че фирмата не е
осъществявала дейност през отчетната 2018г. След 20.03.2019г. не са установени
други вписани в Търговския регистър актове по партидата на дружеството, от които
да е видно, че „Електра-Универсал“ ЕООД е извършвало дейност. Констатациите от
проверката са, че на 27.05.2014г. П.П. е декларирал упражняване на търговска
дейност като собственик на „Електра-Универсал“ ЕООД с осигуряване на всички
осигурени рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица считано
от 26.05.2014г. Не е спорно, че са подавани данни за осигуряване по чл.5 ал.4
т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за периода от 26.05.2014г. до
30.09.2014г. включително м.ноември 2014г., от 01.01.2015г. до 31.08.2021г. Има
данни за внасяни осигурителни вноски за фондовете на Държавното обществено
осигуряване върху осигурителен доход в съответствие със заявеното с
декларацията по Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се
лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица за периода от
26.05.2014г. до 31.12.2014г., за периода от 01.02.2015г. до 31.08.2015г., за
м.септември 2015г. вноската е в размер по-малък от дължимия, за периода от
януари 2016г. до юли 2021г. включително. За периода от 12.08.2018г. до
16.05.2019г., от 10.01.2020г. до 01.05.2020г. и от 04.06.2020г. до 18.06.2020г.
на П.П. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност по
представени от дружеството документи. От представените на проверяващия орган
документи става ясно, че дружеството от 27.05.2014г. до 31.12.2017г. е
извършвало дейност и е отчитало печалби.
Според проверяващият главен
инспектор по осигуряването след 31.12.2017г. „Електра-Универсал“ ЕООД не е
представило доказателства, от които да е видно, че извършвала търговска
дейност, което се потвърждава и от заявлението на управителя му П.П.
представено на 05.10.2021г. Направен е
извода, че щом като дружеството не е осъществявало търговска дейност след
31.12.2017г. и неговия управител също не е извършвал трудова дейност след тази
дата. Прието е, че в периода от м.януари 2018г. до м.август 2021г. П.П. няма
качеството на осигурено лице по смисъла на чл.5 ал.4 т.1 от КСО и платените от
него суми за социални осигуровки са недължими за посочения период.
На основание чл.108 ал.1 т.3
от КСО със задължителни предписания №
ЗД-1-03-01015105/12.10.2021г., издадени от главен инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ гр.Варна е разпоредено на „Електра-Универсал“ ЕООД да
заличи данните на П.Й.П. за осигурено
лице по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО във връзка с чл.4 и чл.4а ал.1 от КСО, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО за периода от 01.01.2018г. до
31.08.2021г. с вид осигурен 12, декларация образец 1.
С решение
№2153-03-138/25.11.2021г. на директора на ТП на НОИ – Варна е отхвърлена
жалбата на „Електра-Универсал“ ЕООД, представлявано от управителя П.П. срещу
задължителни предписания № ЗД-1-03-01015105/12.10.2021г., дадени към
констативен протокол № КП-5-03-01014175/12.10.2021г. Прието е, че са подавани
данни за осигуряване по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за П.П. за периода от 26.05.2016г.
до 30.09.2014г., м.ноември 2014г., от 01.01.2015г. до 31.08.2021г. За периодите
от 26.05.2014г. до 31.12.2014г., от 01.02.2015г. до 31.08.2015г., м.09.2015г.,
от м.01.0216г. до м.07.2021г. има данни за внесени осигурителни вноски във
фондовете на Държавно обществено осигуряване. За периодите от 12.08.2018г. до
16.05.2019г., от 10.01.2020г. до 01.05.2020г., и от 04.06.2020г. до
18.06.2020г. са изплатени на П.П. парични обезщетения за временна
неработоспособност.
На 20.03.2019г. в Търговския
регистър е вписана декларация от П.П. като
управител на „Електра-Универсал“ ЕООД по
чл.38 ал.9 от Закона за счетоводството, че дружеството не е извършвало дейност
през отчетната 2018г. Въз основа на представените документи е прието, че в
периода от 01.01.2018г. до 31.08.2021г. едноличния собственик на капитала на
дружеството не е извършвал трудова
дейност като негов управител, тъй като няма данни и самото дружество да е
извършвало търговска дейност. Посочено е, че извършването на трудова дейност е
основната правопораждаща предпоставка за
възникване на основание за осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО.
Осигуряването на управителя е възникнало от деня, в който е започнал трудова
дейност като самоосигуряващо се лице в качеството му на едноличен собственик на
капитала и управител на „Електра-Универсал“ ЕООД и съответно е внесъл дължимите
осигурителни вноски и е продължило до прекратяване на дейността на търговското
дружество.
Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването ѝ. По делото не се оспорва факта /същия е признат от
административния орган/, че в периода от м.януари 2016г. до м.юли 2021г. са
внасяне осигурителни вноски за П.П. във фондовете на Държавно обществено
осигуряване, за което са представени справки от Националния осигурителен
институт /НОИ/. Няма спор между страните, че дружеството е развивало дейност до
31.12.2017г., за което за приложени отчетни документи в т.ч. фактури, отчет за
приходи и разходи, счетоводен баланс, отчет за собствения капитал, както и
подадена годишна данъчна декларация за 2015г. Поради това, съдът не намира за
необходимо да обсъжда събраните във връзка с тези неоспорими факти
доказателства.
Спорът е
дали в периода от 01.01.2018г. до 31.08.2021г. П.П. е упражнявал трудова
дейност, за да се приеме, че е имал качеството на осигурено лице по смисъла на
чл.5 ал.4 т.1 от КСО във връзка с чл.4 ал.1
т.7 от КСО като управител на търговско дружество. За да се отговори на този
въпрос трябва да се изяснят следните съществени и относими обстоятелства: 1/ дали
в процесния период дружеството е било с прекратена търговска дейност; 2/ дали в
посочения период трудовата дейност на управителя на юридическото лице е била
прекратена; 3/ дали неосъществяване на
търговска дейност е равнозначно на прекратяване на трудова дейност.
Предвид
документите, съдържащи се в административната преписка и доказателствата
събрани в хода на съдебното производство съдът установи следното от фактическа
страна:
„Електра-Универсал“
ЕООД е създадено с учредителен акт на 19.05.2014г. с едноличен собственик на
капитала П.Й.П.. С решение на едноличния собственик на капитала от 19.05.2014г.
е прието, че дружеството се управлява и представлява от управителя П.П.. Няма
спор, че управителят е вписан като такъв в Търговския регистър на 26.05.2014г.,
откогато е започната трудовата му
дейност и съответно е възникнало и основанието за осигуряването му съгласно
чл.10 от КСО във връзка с чл.4 ал.1 т.7 от КСО.
Видно от
удостоверението на ТД на Националната агенция за приходите гр.Варна от
22.03.2022г., за периодите:
01.01.2018г.-31.12.2018г., 01.01.2019г.-31.12.2019г., 01.01.2020г.-31.12.2020г. и за
01.01.2021г.-31.08.2021г. за П.П. са подавани месечни декларации обр.1 за всяка
от календарните години. Подадени са декларация обр.6 с декларирани дължими вноски
за ДОО и ЗО, както следва: за 2018г. в размер на 990.25 лева и в размер на 429.75 лева; за 2019г. – ДОО в
размер на 978.60 лева и ЗО в размер на 456.96 лева; за 2020г. – ДОО в размер на
1104.74 лева и ЗО в размер на 501.34 лева; за
2021г. – вноските по декларация обр.1 за ДОО и ЗО не са внесени в
данъчно-осигурителната сметка на лицето, а декларация обр.6 за 2021г. е със
срок на подаване до 03.05.2022г. Приложени са платежни нареждания за внасяне на
социалните и здравните осигуровки за периода 01.01.2018г. – 31.08.2021г. за П.П.
от името на „Електра-Универсал“ ЕООД. Фактът на внесените социални и здравни
осигуровки в този период не се оспорва от ответника.
През 2019г.
и 2020г. дружеството-жалбоподател е заплащало счетоводни услуги на „Прима
Консулт 2011“ ООД, за което има приложени фактури. Счетоводната фирма е
подавала документи до Национална агенция за приходите от името на
„Електра-Универсал“ ЕООД видно от приложените уведомления от 24.11.2018г.,
включително декларации обр.6 и декларации обр.1 съгласно протоколи от
16.12.2018г., от 13.01.2019г., от 09.02.2019г., от 02.03.2019г., от
06.04.2019г., от 10.04.2019г., от 21.05.2019г., от 05.06.2019г., от 05.07.2019г.,
от 02.08.2019г., 06.09.2019г., 13.10.2019г., от 01.12.2019г., от 11.01.2020г.,
от 06.02.2020г., от 19.02.2020г., от
07.03.2020г., от 12.04.2020г., от 17.05.2020г., от 20.06.2020г., от
16.07.2020г., от 08.08.2020г., от 07.09.2020г., 14.10.2020г., от 17.11.2020г.,
от 16.12.2020г., от 15.01.2021г., от 11.02.2021г., от 19.02.2021г., от
17.03.2021г., от 08.04.2021г., от 06.05.2021г., от 18.06.2021г., от
16.07.2021г., от 16.08.2021г., от 16.09.2021г.
С
декларация по чл.38 ал.9 т.2 от Закона за счетоводството, за която има
приложено заявление до Агенцията по вписвания за публикуване в Търговския
регистър, П.П. е декларирал, че „Електра-Универсал“ ЕООД с ЕИК ********* не е
осъществявала дейност през отчетната 2018г. Подаването на такава декларация
освобождава предприятията да публикуват годишни финансови отчети, консолидирани
финансови отчети и годишни доклади по глава седма от Закона за счетоводството,
когато през отчетния период не са осъществявали дейност.
От приложеното в преписката сведение от П.П. с вх.№2113-03-2341#4/01.10.2021г., че дружеството е извършвало
дейност до 2017г. не е достатъчно доказателство за да се приеме за категорично
установено, че дружеството е прекратило дейност от 01.01.2018г. и съответно
трудовата дейност на управителя му е прекратена от същата дата.
Неосъществяването
на дейност не е равнозначно на прекратяване на дейност. Всяко търговско
дружество може да преустанови търговска дейност, но да продължи да съществува
като юридическо лице. Това е само т.нар. „замразяване на дейността“, но фирмата
продължава да е вписана в Търговския регистър като правен субект. Прекратяване
на дейност също е различно от прекратяване на юридическото лице, защото същото
може да прекрати една дейност, но да започне да осъществява друга.
Прекратяването на дружество с ограничена отговорност /неговото закриване/ е свързано със заличаването
му/отписването му в Търговския регистър,
което може да стане на основанията посочени в чл.154 от Търговския закон
/изтичане на срока, посочен в дружествения договор, сливане, вливане,
несъстоятелност и по решение на съдружниците, притежаващи ¾ от капитала/,
чл.155 от Търговския закон /по решение на съда/, чл.156 от Търговския закон
/чрез ликвидация/ и чл.157 от Търговския закон – прекратяване на еднолично ООД
със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако няма наследници или те не искат да продължат дейността. След
приключване на съответната процедура се пристъпва към дерегистриране в
Търговския регистър, при което юридическото лице престава да съществува като
самостоятелен правен субект. По делото няма данни „Електра-Универсал“ ЕООД да е
било прекратено по смисъла на цитираните разпоредби на чл.154-157 от Търговския
закон, т.е. дори към момента на приключване на устните състезания то е било
регистрирано в Търговския регистър.
За да докаже, извършване на
трудова дейност през периода от 01.01.2018г. до 31.08.2021г. като управител на юридическото лице, П.П.
представи по делото разработка на управление за автомивка на самообслужване “EU-CARWASH 1.0”, презентация на услугите на фирмата.
В откритото съдебно заседание
на 23 март 2022г. управителя на дружеството-жалбоподател П.П. обясни, че през
2018г. е търсел клиенти в гр.Трявна, в хотелите „Калина Палас“ и „Панорама“, през 2019г. е работил с „Трим“ ЕООД като е
предлагал техни електронни компоненти, за което представи и тяхна предложение
към клиенти. Обясни, че след 31.12.2017г. е водил преговори с автомивка за
внедряване в нея на монетни апарати за самопочистване на автомобили, като
представи и техническите документи за тази система. Твърдения на управителя П.П.
за водене на преговори през цялата 2019г. с потенциален клиент във връзка с
разработване на електронна система за заплащане от клиенти, които сами
почистват автомобилите си, бяха
потвърдени от показанията на свидетеля Ж.К. Г., който беше разпитан в същото
съдебно заседание. Свидетелката Е. В. В., чийто показания бяха изслушани в
съдебното заседание на 23 март 2022г. разказа как двамата с П.П. са търсели
клиенти през 2018г. / дори в периода от 8 септември 2018г., когато си е счупил
крака до 16 май 2019г., до когато е бил в болничен/ в хотели: „Одесос“,
„Орбита“, „Панорама“, „Азалия“, Гранд хотела в к.к.„Св.св.Константин и Елена“,
„Естрея“, „Сириус“, където фирмата му е предлагала да монтира енергоспестяващи
системи за осветление. През същия период е водил преговори и с „Я. и сие“ от
с.Куклен и с фирмата на Е. М. от Шумен за пласиране на вакумнотръбни колектори.
Свидетелката сподели, че през 2020г. заедно с П.П. са ходили в хотелите
„Бръшлян“, „Белла“, „Ралица“, „Сезони“ в гр.Трявна и управителя на
„Електра-Универсал“ ЕООД е разговарял с представители на тези хотели за
монтиране на енергоспестяващи осветителни системи. Свидетелката В. е
присъствала на среща през лятото на 2020г. между П.П. и Д. М. – управител на
„Автотранс Албена“ във връзка с поставяне на парково осветление в к.к.“Албена“.
Въпреки търсенето на клиенти през периода 2018г.-2020г. до сключване на договор за поръчка или
изработка не се е стигнало. След въвеждането на противоепидемичната обстановка
в България март 2020г. фирмата-жалбоподател е била значително ограничена в търсенето на
клиенти и предлагането на услуги.
В съдебното заседание на 1 юни
2022г. беше разпитан и свидетеля инж.Я.С. Я.,
с който П.П. – управителя на „Електра-Универсал“ ЕООД е проектирал през
2018г.-2019г. улично и парково автоматично осветление, във връзка с което двамата са провеждали експерименти с лампи с
различни мощности, както и системи за заплащане на автомивки за самостоятелно
почистване на автомобили. Свидетелят потвърждава, че П.П. е водил преговорите с
потенциални клиенти и е предлагал продуктите, които двамата са разработвали. До
реално сключване на договори, обаче, не се е стигнало.
От свидетелските показания
става ясно, че в периода 01.01.2018г. – 31.08.2021г. управителя на
„Електра-Универсал“ ЕООД търсейки клиенти и предлагайки услугите на дружеството
е извършвал трудова дейност.
В общия случай, прекратяването
на трудовата дейност е свързано с прекратяване на трудовия договор, което може
да се извърши по реда на глава 16 „Прекратяване на трудовото правоотношение“ от
Кодекса на труда: от чл.325 до 346. Формата и момента на прекратяване на
трудовия договор са регламентирани в чл.335 от Кодекса на труда, според който трудовият договор се прекратява писмено при прекратяване с предизвестие - с
изтичането на срока на предизвестието; при неспазване на срока на
предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; при
прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото
изявление за прекратяването на договора.
В разглеждания случай,
трудовата дейност на П.П. е възникнала с вписването в Търговския регистър на
решението за назначаването му като управител. Редът за освобождаването му като
управител също е посочен в чл.140 ал.4 от Търговския закон и се извършва със
съответното отразяване в Търговския регистър, за което предварително трябва да
бъде подадено уведомление по чл.141 ал.5 от Търговския закон за напускане до дружеството и евентуално трябва
да има решение по чл.137 ал.1 т.5 от Търговския закон на общото събрание на
съдружниците /при ООД/ или на едноличния собственик на капитала /при ЕООД/. По
делото няма данни П.П. да е бил освободен като управител на „Електра-Универсал“
ЕООД считано от 01.01.2018г. – липсва подобно вписване в Търговския регистър
за неговото освобождаване, което от
правна гледна точка означава, че
трудовата му дейност не е била прекратена от 01.01.2018г. до 31.08.2021г.
Следователно, макар и в
периода 01.01.2018г. до 31.08.2021г. „Електра-Универсал“ ЕООД да не е отчитало
приходи и разходи, да не е издавало фактури, неговото съществуване не е било прекратено по смисъла на Търговския
закон, дори и при липса на доказателства за осъществяване на търговска дейност.
В същия период неговия управител е извършвал трудова дейност въпреки, че не е
установено дружеството да е осъществявало търговска дейност. Неосъществяването
на търговска дейност от юридическото лице не се приравнява на прекратяване на
трудовата дейност на неговия управител. Следователно, макар и да липсват
доказателства дружеството да е извършвало търговска дейност в процесния времеви
отрязък, неговия управител е продължил да упражнява трудова дейност и след
31.12.2017г. Същият е все още управител на дружеството, което означава, че до
приключване на устните състезания П.П. не е прекъсвал трудовата си дейност и е
осъществявал такава включително до 31.08.2021г.
Не може да бъде приета за
меродавна субективната преценка на органите на НОИ дали дадено дружество
осъществява дейност и съответно дали неговия управител извършва трудова
дейност, след като са налице разпоредби на Търговския закон, които точно, ясно и обективно определят реда за назначаване и освобождаване
на управител, което в дадения случай е равнозначно на започване и прекратяване
на трудовата му дейност.
Приемайки, че П.П. е бил с
прекратена трудова дейност от 01.01.2018г. до 31.08.2021г. административният
орган е приложил неправилно материалния закон. Управителят на дружеството е
упражнявал трудова дейност и е имал правата на осигурено лице в процесния
период, поради което не са налице основание за заличаване на данните по чл.5
ал.4 т.1 от КСО. Разпореждането за обратното
обуславя незаконосъобразността на издадените задължителни предписания и
незаконосъобразността на акта, с който са потвърдени.
Обжалваните задължителни
предписания, потвърдени с решение на директора на ТП на НОИ – Варна са издадени
от компетентен орган, в установената от закона форма, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, но при неправилно
приложение на материалния закон, което е достатъчно основание да се отменят като незаконосъобразни.
Жалбата е основателна и
обосновава правото на жалбоподателя да получи възстановяване на съдебните
разноски от бюджета на ответника в размер на 50 лева държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ с адв. М.С..
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.118 от Кодекса за социално осигуряване и чл.143
ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЯНА по жалба на „Електра-Универсал“ ЕООД,
представлявано от управителя П.Й.П. чрез адв.М.С., задължителни предписания
№ЗД-1-03-01015105/12.10.2021 г. по чл.108 ал.1 т.3 от КСО, дадени с констативен
протокол №КП-5-03-01014175/12.10.2021г. от контролен орган при ТП на НОИ
гр.Варна, потвърдени с решение № 2153-03-138/25.11.2021г. на директора на ТП на
НОИ гр.Варна.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт гр.Варна да заплати на „Електра-Универсал“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано
от управителя П.Й.П. съдебни разноски в общ размер от 350 /триста и петдесет/
лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: