№ 113
гр. П., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500146 по описа за 2025 година
С решение № 1368/08.11.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220100340 по
описа за 2024 г., Районен съд – П. е признал за незаконно и е отменил на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Д. Г. Г., ЕГН **********, от
гр.Б., ул. “Б.“ № 14, обл. П., извършено със Заповед № 207 от 30.11.2023 г.,
издадена от М. Г. в качеството му на Изпълнителен директор на „Национална
електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. С., ул. “Т.“ № 8, обл. С..
Възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Д. Г. Г.,
ЕГН**********, от гр. Б., ул. “Б.“ № 14, обл. П., на заеманата преди
уволнението длъжност - „Монтьор, релейна защита, автоматика и К и П“
/изброени в длъжностната му характеристика /код по НКПД 7245 2007/, с
място на работа - ПАВЕЦ „БЕЛМЕКЕН“.
Осъдена е на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от
КТ „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр. С., ул. “Т.“ № 8, обл. С., представлявано от М. Г. -
Изпълнителен Директор, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ул.
“Б.“ № 14, обл. П., обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. в размер на 13 082.40
лв., ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на
1
сумата.
Осъдена е „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. “Т.“ № 8, обл. С.,
представлявано от М. Г. - Изпълнителен Директор, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН
********** от гр. Б., ул. “Б.“ № 14, обл. П., сторените в хода на
производството разноски в размер на 2000 лв.
Осъдена е „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. “Т.“ № 8, обл. С.,
представлявано от М. Г. - Изпълнителен Директор да заплати по сметка на
Районен съд - П. държавна такса в размер на 623,30 лв. и възнаграждение за
вещо лице в размер на 300.00 лв.
Постановено е на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за работа.
Против така постановеното решение са постъпили въззивна и частна
жалба от „Национална електрическа компания“ ЕАД, с изложени оплаквания
за незаконосъобразност. С въззивната жалба се обжалва решението изцяло, с
твърдение, че неправилно съдът е приел, че уволнението е незаконно. Сочи се,
че по делото били събрани достатъчно доказателства, че на ищеца била
направена проверка за алкохол с техническо средство - дрегер и било
установено наличие на алкохол в издишания въздух в размер на 0,20 промила.
Безспорно било установено, че дружеството-жалбоподател е издало вътрешни
правила, съгласно които е обявило „нулева толерантност“ към употребата на
алкохол спрямо всички работници и служители - преди и през работно време.
Безспорно било установено също така, че дрегерът, използван при проверката,
бил в добро техническо състояние, преминал е през проверка за функционална
годност и отговарял на изискванията за това, за което били представени
доказателства по делото. По всички тези съображения жалбоподателят
твърди, че при постановяване на съдебното решение съдът не е обсъдил и не е
отчел обстоятелството, че забраната за употреба на алкохол и явяването на
работа след употреба на алкохол, въведена в заповед от 18.11.2022 г., са
мотивирани в самата нея, както и че били въведени мерки за безопасност и
същите били допустими съгласно чл.3 от Правилника за безопасност и здраве
при работа с електрически уреди на електрически и топлофикационни
централи и на топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, издаден
от орган на властта. Искането е решението на районния съд да бъде отменено,
вместо което бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Поддържа се също, че не било ясно какъв е размерът на присъденото на
ищеца обезщетение за оставане без работа, тъй като в мотивите била посочена
2
една сума, а в диспозитива на решението - друга. Този довод се поддържа в
частната жалба, с която се обжалва разпореждането на съда за допуснато
предварително изпълнение на решението относно това обезщетение. Страната
счита, че това разпореждане е незаконосъобразно и моли то да бъде отменено.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от Д. Г. Г., чрез процесуалния му представител адв. К. К., с
изложени доводи в подкрепа на законността на решението на районния съд.
Претендират се разноски.
Окръжният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, частната жалба и писмения отговор, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата,
изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК,
прие за установено следното:
В исковата си молба против „Национална електрическа компания“ ЕАД,
ЕИК *********, ищецът Д. Г. Г., ЕГН**********, е твърдял, че работел при
ответника на длъжност „Монтьор, релейна защита, автоматика и К и П“ по
силата на трудов договор № 235 от 21.07.2008 г. Трудовият договор бил
сключен за неопределен срок, със срок на изпитване от 6 месеца, който
започнал да тече от 23.07.2008 г., като непосредственото работно място на
ищеца било в Павец „Белмекен“. С допълнително споразумение № 1494 от
30.06.2023 г. било увеличено трудовото му възнаграждение, считано от
01.07.2023 г.
На 10.10.2023 г. в 10.23 часа на Г. била извършена проверка с техническо
средство - дрегер - Алкотест 7510, като в дъха му било установено
съдържание на алкохол в издишвания въздух 0.2 промила. Изследването било
извършено еднократно, не била взета и изследвана кръвна проба и не били
проверени повторно показанията на техническото средство.
Със Заповед № 1498 от 18.11.2022 г. била сформирана комисия за
извършване на проверка по установеното. Г. дал обяснения по случая , като
посочил, че резултатът от проверката представлявал изненада и за самият
него.
На 10.10.2023 г. ищецът бил отстранен от работа от 11.00 часа до 16.30
часа на същият ден поради явяване на работа в нетрезво състояние, което било
отразено в съставения протокол за извършване на проверката. След
отстраняването му ищецът посетил химическа лаборатория, където бил
извършен химически анализ на кръвна проба, който не установил наличие на
алкохол в кръвта.
На 02.11.2023 г. на Г. било връчено писмено искане на основание чл.193,
ал.1 от КТ за даване на писмени обяснения по случая.
3
Със Заповед № ЧР 0175 от 30.11.2023 г. на изпълнителния директор на
ответното предприятие ищецът бил наказан за явяване на работа в състояние,
което му пречи да изпълнява възложените му задачи поради установено
наличие на алкохол в дъха.
Със Заповед № 207 от 30.11.2023 г. трудовото правоотношение между
страните било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. При
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца било удържано брутно
трудово възнаграждение за период от 30 дни на основание чл.221, ал.2 КТ.
Ищецът е твърдял, че заповедите за прекратяване на трудовото му
правоотношение били незаконосъобразни и необосновани, тъй като той не
бил в нетрезво състояние към момента на извършената проверка. Оспорил е
валидността на извършената проверка. Поддържал е, че поради незаконното
му уволнение е останал без работа в продължение на 6 месеца и претърпял
имуществени вреди.
Искането е съдът да признае уволнението за незаконно, да бъде
отменено същото, да бъде възстановен ищецът на предишната му работа,
както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за
времето, през което е останал без работа /за периода от 01.12.2023 г. до
31.05.2024 г./ в размер на 6 месечни трудови възнаграждения, ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда /26.01.2024
г./ до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор в
който е оспорил исковете като неоснователни, необосновани и недоказани.
Твърдял е се, че срещу ищеца било проведено законосъобразно
дисциплинарно производство, завършило с издаване на обжалваната заповед.
Оспорени са изложените в исковата молба твърдения, като се поддържа, че
прекратяването на трудовото правоотношение било извършено при спазване
на законовите разпоредби, а издадените заповеди са били връчени лично на
ищеца. Сочи се, че изпълнителният директор на НЕК ЕАД е издал Заповед от
18.11.2022 г., с която е била въведена забрана както за употреба на алкохол
през работно време, така и за явяване на работа в нетрезво състояние.
Нарушението на тази заповед водело до тежко нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1,т.2 и т.10 от КТ.
Ответникът е възразил срещу твърденията на ищеца, че Заповед № 1498
от 18.11.2022 г. на изпълнителния директор на НЕК ЕАД дерогира Наредба 1
от 19.07.2017 г. Посочил е, че цитираните нарушения на трудовата дисциплина
били установени и отразени от служители, които били оторизирани да
извършват проверки за употреба на алкохол. Използваното при проверката
4
техническо средство било одобрено средство за измерване. При определяне на
вида на наказанието били съобразени всички обстоятелства, касаещи
извършеното нарушение, вкл. дадените от ищеца обяснения. Извършеното от
Г. нарушение на трудовата дисциплина било тежко, тъй като същият работел в
стратегически обект за националната сигурност. Оспорено е твърдението, че
ищецът е посетил химическа лаборатория поради липса на доказателства за
това.
Поддържа се, че издадената уволнителна заповед е редовна както от
формална страна, така и по същество. Искането е съдът да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.
Не е спорно по делото, а се установява и от събраните и приложени
писмени доказателства, че между страните Д. Г. Г. – от една страна, и
„Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК- *********, - от друга, е
съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността
„Монтьор, релейна защита, автоматика и К и П“ /изброени в длъжностната му
характеристика /код по НКПД 7245 2007/, с място на работа - Павец Белмекен,
като трудовото правоотношение е възникнало на основание сключен между
страните трудов договор № 235 от 21.07.2008 г. Същият е за неопределен срок,
със срок на изпитване от 6 месеца, който започнал да тече от 23.07.2008 г. С
допълнително споразумение № 1494 от 30.06.2023 г. било увеличено
трудовото възнаграждение на ищеца, считано от 01.07.2023 г.
Установява се от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че
на 10.10.2023 г., в 10.23 часа е извършена проверка на ищеца с техническо
средство - дрегер - Алкотест 7510, като в дъха му е било установено
съдържание на алкохол в издишвания въздух 0.20 промила. За извършената
проверка по надлежен ред е съставен протокол от 10.10.2023 г., в който е
посочено, че ищецът Г. е дал обяснения във връзка с резултата от извършената
проверка, видно които е пояснил, че на 09.10.2023 г. вечерта бил употребил
алкохол по повод на семейно тържество.
Изследването с дрегер - Алкотест 7510 било извършено еднократно,
като ищецът не е бил изпратен да даде кръвна проба и не са били проверявани
повторно показанията на техническото средство.
Със Заповед № 2050-13 от 07.07.2020 г., без данни за издател,
извършването на проверка е било възложено на „Хигитест“ ООД с техническо
средство „Алкотест 7510“.
Със Заповед № 1498 от 18.11.2022 г. на изпълнителния директор на НЕК
АД е сформирана комисия за извършване на проверка по установеното.
Представено по делото е и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 09.04.4812 и протокол за сервизна проверка на техническото
5
средство от 03.07.2023 г.
На 10.10.2023 г. ищецът е бил отстранен от работа от 11.00 часа до 16.30
часа на същият ден поради явяване на работа в нетрезво състояние, което
обстоятелство е било отразено в съставения протокол от проверката.
С Писмо-искане, приложено като доказателство към делото, на
основание чл.193 ГПК са били поискани писмени обяснения от ищеца Г., като
писмото му е било връчено на 02.11.2023 г. На същата дата Г. е депозирал
писмено обяснение, в което е посочил, че на семейно тържество вечерта на
09.10.2023 г. е употребил алкохол, но се е изненадал от резултата от
проверката поради това, че според него е почивал около 9 часа през нощта.
Посочил е също, че приема лекарство с удължено освобождаване, което има
като страничен ефект повишаване на нивото на алкохол в кръвта и времето за
разграждането му при употребата на алкохол.
Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 207 от
30.11.2023 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Заповедта е издадена въз
основа на Заповед № ЧР 01-75 от 30.11.2023 г., с която ищецът е наказан с най-
тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ за явяването си на работа в
състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи поради
установено наличие на алкохол в дъха, в рамките на дневното работно време
на 10.10.2023 г.
Ответникът е представил като доказателство по делото Инструкция за
временно отстраняване на работници и служители на НЕК ЕАД от работа в
случаите на явяване в състояние, което не им позволява да изпълняват
служебните си задължения и при употреба на алкохол през работно време, в
която е определен редът и начинът на извършване на проверка за алкохол и
редът за временно отстраняване от изпълнение на служебните задължения на
работник или служител, за който при извършена проверка е установено
наличие на алкохол в издишания въздух повече от 0.1 промила.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и
приета икономическа експертиза, видно от заключението на която при
уважаване на иска работодателят дължи на работника обезщетение по чл.225
КТ в размер от 14 282.40 лева за шест месеца, през които последният е останал
без работа в резултат на незаконното уволнение.
От показанията на свидетеля Д.А.М. - колега на ищеца - се установява,
че на 10.10.2023 г. е била извършена проверката за наличие на алкохол, след
която ищецът бил отстранен от работа и свидетелят го закарал с личния си
автомобил до гр. Б. да даде кръвна проба. Отишли в поликлиниката около
13.00 ч., но от там казали на Г., че не правят проби за алкохол, след което Г. се
прибрал вкъщи. От показанията на този свидетел се установява, че всички
6
работници и служители в дружеството били наясно с обявената дружествена
политика на „нулева толерантност към алкохола“.
От показанията на свидетелката И.С.С. - медицински работник в ЦСМП
П.- ФСМП- Б., се установява че на 10.10.2023 г. Г. се е явил в поликлиниката в
гр. Б. и поискал да му вземат кръвна проба и да го тестват за наличие на
алкохол, но това не било направено, защото кръвна проба за алкохол можело
да бъде взета само след протокол, издаден от полицията, какъвто ищецът не
представил. Поради това свидетелката го насочила към частна лаборатория в
гр. П..
От показанията на свидетеля Й.Н.П. се установява, че той е извършил
проверката с техническо средство дрегер на 10.10.2023 г. и било отчетено
наличие на алкохол в дъха само на ищеца. Свидетелят установява, че тогава
нямало нормативно изискване да се прави повторна проверка. Сега имало
нова инструкция, в която нещата били променени и било указано, че трябва да
се направи втора проверка около 30 мин. след първата.
Установява се от представения протокол с резултати от тест за серумни
нива на алкохол, издаден на името на Д. Г. Г., че датата на регистрацията и
вземането на пробата е извършено на 10.10.2023 г. в 14:00:06 ч. в СМДЛ Рамус
ООД и резултатът за наличие на алкохол Ethanol е под референтната стойност.
В проведеното на 25.10.2024 г. открито съдебно заседание по делото, на
основание чл.214 ГПК съдът е допуснал изменение в размера на предявения
иск по чл.225 от КТ, като същият следва да се счита предявен за сумата от 13
082.40 лв. за оставането без работа на ищеца в продължение на 6 месеца, за
периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г.
Като доказателство по делото е представена и Инструкция за временно
отстраняване на работници и служители на НЕК АД от работа в случаите на
явяване в състояние, което не им позволява да изпълняват трудовите си
задължения и при употреба на алкохол през работно време, в сила от
15.05.2024 г., от т.4.6. на която се установява, че ако техническото средство
отчете наличие на алкохол в издишания въздух, се извършва повторен тест не
по-късно от 30 минути след първия и ако при този втори тест не се установи
наличие на алкохол, лицето се допуска до работа.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не се
констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
В практиката на Върховния касационен съд вече е изяснено, че
7
употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние
след употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Тежестта на нарушението е различна в зависимост от вида и количеството на
употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху
способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на
условията на труд. Дали са настъпили допълнителни вредни последици не е от
значение за квалификацията на нарушението като "тежко"; ако такива
последици има, несъмнено неговата тежест е по-голяма. Само по себе си обаче
явяването на работа в състояние на сериозно алкохолно опиянение или
настъпването на това състояние по време на работа са достатъчно тежки
нарушения. Това следва не само от обстоятелството, че в такова състояние
трудно може да се осигури нормално протичане на производствения процес,
но и поради значително увеличения риск от настъпване на трудова злополука.
Отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова
злополука е обективна, затова интересът му от предотвратяване на всяка
евентуална опасност от настъпване на такава не е пренебрежим.
Нарушението, с което се засяга този интерес, е тежко само по себе си, без
оглед дали са настъпили допълнителни вредни последици.
ВКС приема, че няма същностна разлика между нарушението, състоящо
се в употреба на алкохол по време на работа и нарушението, състоящо се в
явяване на работа след употреба на алкохол. И в двата случая състоянието на
работника пречи за осъществяване на възложените му задачи и нарушението е
толкова по-тежко, колкото по-голяма е степента на опиянение. В зависимост
от конкретните обстоятелства по-тежко може да е нарушението във всяка от
двете си форми.
Работниците, които изпълняват рискови професии, без съмнение
нарушават тежко трудовата дисциплина и при тях явяването на работа след
употреба на алкохол или употребата на алкохол по време на работа е по-
укоримо. Оттук обаче не следва извод, че работниците, чиито трудови
функции не са свързани с повишен риск, следва да се наказват по-леко.
Съдът приема за недоказано твърдението на работодателя, че
работникът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, явявайки
се на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си
задължения. За установяване на нарушението по заповед на работодателя е
извършена проверка за алкохол с техническо средство – дрегер, чиято
изправност не е оспорена. Извършената проверка обаче е еднократна, като
работодателят нито е повторил теста, за да потвърди първоначалния резултат,
нито е изпратил ищеца да даде кръвна проба за изследване наличието на
алкохол в кръвта, за да се потвърди показанието на техническото средство,
което сочи на недобросъвестно упражняване на права и задължения,
8
произтичащи от наличната между страните трудовоправна връзка. Ищецът по
собствена инициатива е отишъл в медицинско заведение в гр. Б., за да си
направи кръвно изследване и след като такова му е било отказано, е потърсил
услугите на частна лаборатория. От показателите на изследването се
установява, че стойността на наличие на алкохол Ethanol в кръвта на Г. към
14.00 ч. на 10.10.2023 г. е <10 mg/dl при референтна стойност <30 mg/dl, което
означава, че концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца към посочените
дата и час е била по-малко от 0.1 промила.
В т.5.1 от действащата към момента на проверката Инструкция за
временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и
при употреба на алкохол през работно време, издадена от работодателя, е
посочено, че при констатирано количество на алкохол в дъха над 0.1 промила
на работника или служителя се съставя протокол, в който се отразява датата,
часа състоянието на лицето и т.н., а лицето, извършило проверката, прави
предложение за временно отстраняване от работа на работника или служителя
до прекия му ръководител.
При наличие на противоречие между показанието на техническото
средство – дрегер и резултата от кръвния тест, както и при липса на други
относими доказателства, установяващи по несъмнен начин, че към момента на
проверката ищецът е бил под влиянието на алкохол над 0.1 промила,
въззивният съд приема за недоказано твърдението на работодателя, че Г. се е
явил на работа в състояние, което не му е позволявало да изпълнява
служебните си задължения и е поставял в риск собственото си здраве и живот
и/или здравето и живота на трети лица, поради което като му е наложил най-
тежкото дисциплинарно наказание, ответникът незаконно е уволнил ищеца и
уволнението следва да бъде отменено с произтичащите от това законни
последици – възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането му без работа в
резултат на незаконното уволнение за период от 6 месеца.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора в полза на Г. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за тази инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 2600 лв.
По частната жалба:
Частната жалба е неоснователна. Невярно е твърдението, че от
решението на районния съд не може да се разбере какъв е размерът на
присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Размерът от 14 282.40 лева,
обсъждан в мотивите на районния съд, е посочен от приетата по делото
9
икономическа експертиза и съдът го е обсъждал в контекста и при анализа на
тази експертиза. В своето решение районният съд е посочил, че по реда на чл.
чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск по чл.225 от
КТ, като същият следва да се счита предявен за сумата от 13 082.40 лв. за
оставането без работа на ищеца в продължение на 6 месеца, за периода от
01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. и именно такава сума е присъдената в полза на
ищеца с диспозитива на обжалваното решение.
В т.6 на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
5/2015 г., ОСГТК, е направено разяснение на хипотезите, при които съдът
допуска служебно или по искане на страните предварително изпълнение на
постановеното въззивно решение. ВКС приема, че първата група осъдителни
решения, по които съдът служебно постановява предварително изпълнение са
очертани в чл.242, ал.1 от ГПК. Прието е, че във всички случаи, когато се
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа,
първоинстанционният съд следва да допусне предварително изпълнение на
решението. С оглед предмета на спора по тези дела, не е необходимо да е
отправено изрично искане от страна на ищеца за допускане на
предварителното изпълнение на решението.
Предпоставките, при които, по молба на ищеца, съдът може да допусне
предварителна изпълняемост на невлязло в сила първоинстанционно решение,
са изчерпателно посочени в чл.242, ал.2, т.1-3 от ГПК. В тези хипотези, по
преценка на съда, ищецът може да бъде задължен да представи надлежно
обезпечение, с оглед възмездяване на понесени от ответника вреди от
неоснователно принудително изпълнение. Както в хипотезите по чл.242, ал.1,
така и в тези по чл.242, ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд може да се
произнесе по предварителното изпълнение едновременно с решението по
съществото на спора с отделен диспозитив, или с отделен съдебен акт след
обявяване на решението, с характеристика на определение.
В конкретния случай се касае за допускане на предварително
изпълнение по реда на чл.242, ал.1 от ГПК, тъй като то е допуснато за онази
част от решението, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за
оставане без работа и районният съд е изпълнил задължението, вменено му с
разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК - служебно да допусне предварително
изпълнение на решението.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а
решението и в тази част следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1368/08.11.2024 г., постановено по
гр.д. № 20245220100340 по описа за 2024 г. на Районен съд – П..
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. “Т.“ № 8, обл. С.,
представлявано от М. Г. - Изпълнителен Директор, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН
********** от гр. Б., ул. “Б.“ № 14, обл. П., сторените във въззивното
производството разноски в размер на 2600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок, считано от датата на съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11