Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2353
гр.
Пловдив, 20.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5258/2019 г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по повод на
депозирана жалба от „АПИД- 2000“ ООД, ЕИК *********, насочена срещу Наказателно
постановление № 448352- F483040 от 15.07.2019г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“- Пловдив, в ЦУ на НАП, с което на „АПИД- 2000“ ООД, ЕИК *********, за
нарушаване състава на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр.
чл. 118, ал. 6 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 / петстотин/ лв.
В жалбата са наведени съображения
в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, предвид
допуснати в рамките на административнонаказателното производство съществен
процесуални нарушения. Изтъква се, че за лицата, работещи в дружеството-
жалбоподател е било обективно невъзможно да установят, че инсталираната в
обекта нивомерна система не е осъществила връзка със системата на НАП на дата
06.02.2019г. Дневните „Z- отчети“ са успешно изпратени към сървъра на НАП, а на боновете с дневния финансов
отчет е изписано „Успешна връзка с МО“ ( МО- мобилен оператор). Излагат се
съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се, атакуваното НП
да бъде отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно
заседание, дружеството- жалбоподател, редовно уведомено, явява се неговият ****Х.Д..
Поддържа се така подадената жалба. Излага становище по същество на спора.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП-
Пловдив, редовно уведомена, изпраща процесуален представител, в лицето на юрк. А..
Оспорва се така подадената жалба. Излага се становище по съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН преклузивен
срок ( препис от атакуваното НП е получен на 01.08.2019г., а жалбата е
входирана на 08.08.2019), произтича от процесуално легитимирана страна и е
насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд.
По фактите:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка: при извършена оперативна проверка на 27.02.2019г в 16.40 часа е установено, че обект бензино-газ станция „А2”, находяща се в стопански
двор в гр. Перущица, се стопанисва от „АПИД- 2000“ ООД. В обекта била
инсталирана и се ползвала нивомерна измервателна система (НИС) “Optilevel”, която е свързана
към централно регистриращо устройство на ЕСФП, модел „Дайс KL”, с № на ФУ DS004247
и № ФП
35004247.
В хода на проверката
е установено, че съгласно документ № 5939 от 06.02.2019 г. към АДД № **********
от 06.02.2019г. с УКН № 0000000004335989/06.02.2019г., на 06.02.2019 г. в
обекта е получена доставка на гориво „Бензин А- 95Н 8% БИО“ с код по КН 27101245
с количество 2700л. Направена е справка в ИС на НАП, модул „Постъпили и
проточени горива в обекти с ЕСФП“, при която се установява, че наличното в
обекта ЕСФП с нивомерна система не е изпратило данни от НИС за получената
доставка по дистанционна връзка на НАП – данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества нива в резервоарите за съхранение в обектите
за търговия на течни горива. Предвид така установеното, на дата 18.04.2019г., в
присъствието на ******Х.Д., е съставен АУАН № F483040.
Посочената фактическа
обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства- Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0408014 от 27.02.2019г., Акцизен данъчен
документ с УКН № 0000000004335989 от 06.02.2019г., разпечатка от системата на
НАП за справка за постъпили и проточени горива в обекти с ЕСФП, служебен бон от
06.02.2019г. / л. 9 от съд. произв./, „Z- отчет“ за
06.02.2019г., АУАН № F483040 от 18.04.2019г. Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя и от изложеното от св. Ч. / л. 33- 34/, който
изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Съдът кредитира
изложеното от свидетеля, като счита, че поднесената от него информация е
логически последователна и безпротиворечива. Следва да се отбележи и че фактическата
обстановка, по същество не се оспорва от ******на дружеството- жалбоподател.
По приложението на процесуалните правила:
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната, териториална и темпорална компетентност на
административнонаказващия орган, следва от така представената Заповед № ЗЦУ –
ОПР – 17/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на административно
наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта,
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното наказателно съдържа
реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
давностните срокове, установени в чл. 34
от ЗАНН- нарушението и нарушителят са установени на 27.02.2019г. ( при извършване
комплексна проверка на дружеството- жалбоподател), АУАН е съставен на 18.04.2019г.,
а атакуваното НП е издадено на 15.07.2019г.
По правните аспекти на казуса:
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е реализирал в тяхното единство,
всички съставомерни признаци на нарушението по смисъла на чл. 3, ал. 3 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. В този порядък, неоснователни са
възраженията на дружеството- жалбоподател за липса на вина при осъществяване на
нарушението. Трайно установено положение, както в теорията, така и практиката
е, че отговорността на юридическите лица
е обективна, безвиновна, като за налагане на имуществена санкция е
достатъчно да е налице разминаване между нормативно дължимото и фактически
реализираното поведение, без да е необходимо да се изследва наличието на вина у
някой от служителите на юридическото лице, било то от ръководството, било то от
списъчния състав на работниците. Изяснява се, че инсталираната в проверявания
обект нивомерна измервателна система не е комуникирала със сървъра на НАП и не
е предала по дистанционен път информация за постъпилите в проверявания обект
2700 л. „бензин А-95Н 8 %
БИО“. С факта на неосъществяване на
свързването, съответно непредаването на информацията по установения дистанционен
и дигитален ред, то процесното нарушение е консумирано.
По маловажността на процесния
случай:
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна преценка, съдът счита, че процесният случай разкрива
белези, дефиниращи го като маловажен. Стъпвайки на тази законова дефиниция,
практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена
опасност, както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за
подобни нарушения.
Според
настоящия съдебен състав, конкретното нарушение е именно такова, което разкрива
по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца от типичните нарушения по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. Нещо
повече- в самия АУАН е отбелязано, че нарушението е осъществено за първи път,
като по делото липсват данни за други нарушения от страна на наказания субект
на данъчното законодателство или за невнесени публични задължения, а видно от протокола за извършена комплексна
проверка, други пороци и несъответствия в дейността на наказаното лице не са открити.
Допълнително, нито в АУАН, нито в НП са изложени твърдения, от допуснатото
нарушение да са произтекли каквито и да било съставомерни или несъставомерни
вредни последици. Нещо повече- от представените от жалбоподателя доказателства
се установява, а и не се оспорва от въззиваемата страна, че от дружеството-
жалбоподател, още в деня на доставката, е издаден служебен бон от ЕСФП за процесната
доставка (2700 л. бензин А-95Н), с предмет „изпратена доставка” ( л. 9 от съд.
произв.). Освен това, тази доставка е отразена и в издадения нулиращ „Z отчет“
за дата 06.02.2019г., за
който няма спор, че е получен от НАП своевременно. В „Z отчета“ се съдържат данни
за обема на всеки един от резервоарите по видове горива, като увеличението на
горивото с конкретната доставка е намерило отражение в показанията на
нивомерната система.
От
гореизложеното е видно, че макар и по ред, различен от този предвиден в чл.3,
ал. 3 Наредба Н-18
от 13.12.2006г, цялата изискуема
информация по същия член, реално е била получена в НАП още в деня на доставката
и същата е напълно съответстваща на обективната действителност. Тоест,
обществените отношения, гарантиращи контрола върху количествата горива,
постъпили в обектите за продажба на такива, не са били засегнати, доколкото още
на 06.02.2019г., приходната администрация е разполагала с цялата необходима
информация, която дава възможност за определяне на
наличните количества горива, в резервоарите за съхранение на дружеството-
жалбоподател.
На следващо място,
като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и следното: от
отбелязването най- долу върху представения фискален бон /л. 8 от съд. произв./ „успешна
връзка с МО“ и от представената от жалбоподателя разпечатка от страницата за електронни
услуги с електронен достъп до НАП се установява, че информацията с която
наказаният субект е разполагал е била, че връзката на нивомерната измервателна
система с НАП е своевременно осъществена. Тоест, за служителите при
дружеството- жалбоподател не е съществувало каквато и да било индикация, че
инсталираната в проверявания обект система не комуникира коректно със сървъра
на НАП. Инсталираната в търговския обект нивомерна система подава данни към
сървъра на НАП, единствено чрез „Сим- карта“, регистрирана към мобилен оператор
( МО). Тоест, след като в системата е отразено, че връзката с мобилен оператор
е осъществена, то за служителите при дружеството-жалбоподател не съществува
повод да се съмняват, че доставчикът телекомуникационната услуга не би
осъществил преноса на данни.
Гореизложено
налага категоричния извод, че нарушението е с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните нарушения от този вид, като за целите на административно
наказателната отговорност е достатъчно, деецът да бъде предупреден по реда на
чл. 28 ЗАНН, че при повторно нарушение ще бъде наказан.
В
този смисъл, следва да бъдат коментирани и представените по делото пет броя
резолюции за предупреждение по чл. 28 ЗАНН ( л. 11- 25 от съд. произв.).Така
посочените резолюции не са пречка и в конкретния случай да намери приложение
чл. 28 от ЗАНН. Действително, съгласно трайната практика на Административен съд-
Пловдив, наличието на предходно освобождаване от отговорност по реда на чл. 28 ЗАНН за същото нарушение изключва маловажността на случая, доколкото е индиция,
че целите на специалната превенция няма как да бъдат постигнати, без реално
налагане на санкция. Ключово в това разбиране, обаче е обстоятелството, че
отправеното предупреждение по чл. 28 ЗАНН следва да касае предходно на процесното нарушение. Тоест, деецът да е
извършил административно нарушение, да е освободен от административнонаказателна
отговорност с предупреждение по чл. 28 ЗАНН и въпреки това да не е привел
поведението си в съответствие с нормативно дължимото, като е допуснал ново
нарушение, което следва по време, отправянето на предупреждението.
Конкретният
случай съществено се отличава от гореизложеното. На първо място се установява,
че и петте предупреждения са от дата 15.07.2019г., която дата следва с пет
месеца датата на извършване на процесното деяние. Нещо повече- от съпоставката
на данните в приложените пет Предупреждения и атакуваното пред настоящия
съдебен състав НП се установява, че всички нарушения са установени при една и
съща проверка – на дата 27.02.2019г. и при всички нарушения са констатирани
едни и същи обстоятелства, а именно: в ТД на НАП, чрез фискалния бон и чрез „Z-
отчета“ са предоставени всички необходими данни, като от страницата за
електронни услуги на НАП е видно, че информацията от нивомерната система е
надлежно подадена. По неустановени технически причини обаче и в шестте случая, единствено
отдалечената връзка между нивомерната система и сървъра на НАП не е сработила.
Гореизложеното налага извод, че и в шестте случая се касае за един и същ технически проблем, за който
жалбоподателят не е знаел и който
проблем е констатиран в хода на една и съща проверка. Основното в случая
обаче е, че се касае за еднотипни нарушения, извършени в един и същи период от
време, при една и съща обстановка и всички са констатирани хода на една и съща
проверка, като дееца не е бил
предупреждаван по реда на чл. 28 ЗАНН, преди извършването на което и да е било
от тях. Всъщност, при съпоставяне на процесния случай, с тези, които са
предмет на петте издадени предупреждения, прави ярко впечатление, че процесната
доставка на гориво е извършена на 06.02.2019г., а тези, описани в
предупрежденията са осъществени на 25.02.2019г., 19.02.2019г., 18.02.2019г.
/две доставки/ и 07.02.2019г. Тоест, всяко едно от нарушенията, предмет на
петте предупреждения, са извършени след
процесното. При това положение, то лишено от правна и житейска логика би
било, нарушенията извършени след процесното да бъдат определени като маловажни,
а процесното ( което се явява и първо по ред), да не дефинирано като такова.
Предвид гореизложеното, атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени в своята цялост, като на
основание чл. 28, б.“а“ ЗАНН, дружеството- жалбоподател бъде предупредено, че
при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 448352- F483040 от 15.07.2019г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив, в ЦУ на НАП, с което на „АПИД- 2000“ ООД, ЕИК *********, за
нарушаване състава на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр.
чл. 118, ал. 6 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 / петстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.