Решение по дело №7872/2018 на Районен съд - Русе

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 1192

                                                гр. Русе, 02.07.2019 год.

 

         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              

Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7872 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от В.И.Ц. против П.Й.П., в която се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил „***" с рег.№ *****, който на 14.08.2018г. около 09:15 часа бил управляван от неговия зет И.И.Б., като в автомобила освен него пътувала и дъщерята на ищеца - Е.Б.и малолетното им дете Й.Б.. Когато автомобилът достигнал до кръстовището на ул. "***" и ул."***" в посоката му на движение бил включен разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба. Автомобилът навлязъл в кръстовището и започнал да го пресича в посока ул. „***”. По време на това движение, в най-лявата и средната ленти за движение на ул. "Т***", в посока към бул. "Л**" имало спрели автомобили, които изчаквали разрешаващ движението им сигнал на светофарната уредба. Когато управлявания от Б. автомобил се намирал вече пред тези автомобили, от крайната дясна лента на това платно на ул.”Т***” навлязъл автомобил „***" с рег.№ ****. В момента, в който възприел навлизането на другият автомобил в кръстовището, Б. завил в ляво, но въпреки това идващият автомобил с предната си лява част се блъснал в автомобила на ищеца, след което и двата автомобила спрели. След подаден сигнал на тел. 112 на местопроизшествието пристигнал полицейски патрул, който съставил Протокол за ПТП. При описаното пътнотранспортно произшествие били причинени вреди на автомобила „***", собственост на ищеца, а именно: уведени предна броня, преден капак, преден десен калник и подкалник, предна дясна гума размер 195/65/15 и алуминиева джанта, окачване отпред в дясно - предна дясна полуоска, карета, амортисьор, тампон макферсън, носачи, биалетка, накрайници, шарнирни болтове, предна дясна врата, странично дясно огледало, кори под двигател. Ищецът счита, че ответникът виновно е причинил пътно-транспортното произшествие, тъй като с управляваният от него автомобил „***" е навлязъл в кръстовището на ул."Т***" и ул."Ц**" при забраняващ червен сигнал на светофарната уредба и се е блъснал в намиращия се в кръстовището лек автомобил „***".

С оглед на това се претендира  ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1483,61лв. (след изменение на иска), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на процесното ПТП на 14.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на деликта до нейното окончателно изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорва твърдението на ищеца, че автомобилът му „***” е навлязъл в кръстовището на включен разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба, както и оспорва управлявания от него автомобил да е преминал при забраняващ червен сигнал. Твърди, че се е движел по ул. „Т***” в посока бул. „Л**” в най-дясната лента. В лявата лента е имало  автомобили, които са ограничавали видимостта му към посоката, от която е идвал автомобила „***”. Навлязъл е в кръстовището при зелен светофар. Оспорва размера на претендираните за обезщетяване вреди, както и оспорва въобще да са причинени такива, доколкото автомобилът „***” нямало данни да е ремонтиран след процесното ПТП. По тези съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът В.И.Ц. е собственик на лек автомобил „***" с рег.№ *****. На 14.08.2018г. автомобилът му бил управляван от И.И.Б., съпруг на дъщеря му Е.Б.. Последната и детето им Й.Б. също били в автомобила. Около 09,15 часа се движели в гр. Русе, по ул. „Ц**“ посока ул. „***“.

Свидетелят И.И.Б. установява, че при навлизането в кръстовището на ул. "Ц**" и ул."Т***" в посоката му на движение бил включен разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба. Пред него нямало други автомобили и пешеходци и започнал да пресича в посока ул. „***”. През това време имало изчакващи автомобили по ул. „Т***“, включително и от дясната му страна. Когато Б.навлязъл в кръстовището се движел с около 20-30 км./ч.,  преминал острова и преди да навлезе по ул. „***“ „го връхлетял“ автомобила на ответника, който забелязал в последния момент с периферното си зрение. Други автомобили, които да се движат към него нямало. По време на сблъсъка останалите автомобили изчаквали на светофара. Свидетелят се опитал да избегне сблъсъка като завил на ляво, но не успял. За това пораженията по управлявания от него автомобил били от дясната му страна. 

Свидетелят К.Д.Д.установява, че е свидетел на процесното ПТП, което наблюдавал от автомобила си. Той се движел от „П***“ към „О**“. На кръстовището на Товарна гара изчаквал на светофара в средната лента да светне зелено, като пред него имало още една или две коли. В лявата лента също имало изчакващи автомобили, а дясната била свободна. Докато през кръстовището пресичал автомобил „***“, който се движел „нормално“, от дясната страна на свидетеля друг автомобил преминал по свободната лента, син джип, който се ударил с пресичащото „***“. По време на удара другите автомобили изчаквали. Свидетелят не наблюдавал брояча на светофара, но всички автомобили от неговата страна изчаквали и не били потеглили преди произшествието. След като Д. преминал през кръстовището, заобикаляйки блъсналите се автомобили, видял, че „***“ е управлявано от негов познат от казармата – И., поради което малко по-късно му се обадил, за до го попита как е и има ли нужда от помощ.

Свидетелката Е.В.Б. установява, че по време на процесното ПТП се е намирала в автомобила на баща си, който по него време бил управляван от съпруга й. Движели се покрай покрития пазар посока университета. Светофара светел зелено и те преминали, като пред тях нямало никакви автомобили. Когато пресекли по-голямата част от кръстовището, с периферното си зрение забелязала в дясно много засилен автомобил, който ги блъснал. Тя се возела на предна дясна седалка.

Свидетелката И.П.П.установява, че живее на съпружески начала с ответника и двамата имат общо дете. По време на процесното ПТП тя се е возила в управлявания от ответника автомобил на предна дясна седалка. Движели се от „П**“ по улица „Т***“ в средната лента. Видели, че има спрени автомобили пред тях, които изчаквали, но тъй като светофара светнал жълто те се престроили в дясната лента, която била свободна, за да продължат движението си направо. В момента, в който навлезли в кръстовището светофара вече бил светнал зелено. Те бързали, тъй като свидетелката закъснявала за работа, но въпреки това се движели според ограничението „55-60км.ч. максимум“, без да намаляват скоростта си при навлизане в кръстовището. Когато навлезли в кръстовището другите автомобили също тръгнали, но спрели, тъй като видели, че те се блъскат. Автомобилът, който ги блъснал свидетелката видяла едва в кръстовището.

Свидетелят Д.В.К. установява, че е наблюдавал процесния инцидент, тъй като ядял на самото кръстовище питка с кебапчета на грил закуската на ул. „Т***“ и „Ц**“. Направило му впечатление как колата управлявана от ищеца „профучала“ през кръстовището. Идвала от стадион „***“, движела се със скорост 40-60км.ч. и преминал на светофара, след като той светел вече секунда – две червено. Продължил движението си направо към университета. Автомобилите, които идвали от посока „***“ и се намирали в средната и лявата ленти също тръгнали, но намалили и спрели. Автомобилът от дясната лента, „синьо джипче“ не спрял и се „забили“ с пресичащия автомобил от ул. „Ц**“, тъй като според свидетеля нямал видимост. Свидетелят последствие бил потърсен от познати, работещи в закусвалнята, за да даде показания в КАТ по случая. Той бил и съученик със свидетелката И.П..

За процесното произшествие служители на сектор „ПП“ при ОД МВР – Русе са съставили констативен протокол за ПТП №***. В хода на извършената проверка, полицейските служители не са установили по категоричен начин механизма на произшествието и не са санкционирали виновен водач.

Според заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, от данните в делото се определя следния механизъм на произшествието: на 14.08.2018 г. лек автомобил *** с рег.№ *****, управляван от И. Б.се е движил по ул."Ц**", като е приближавал кръстовището с ул."Т***". Навлязъл в кръстовището със скорост около 20-30 км/ч с намерение да продължи движението си направо по ул."***". Преминал през източното платно на ул."Т***" (за движение към ул."***") и навлязъл в платното на улицата за движение от ул."***" към кръстовището до блок ***. Автомобилите вдясно до л.а. „***“, в лявата и средната лента на ул."Т***" изчаквали разрешаващ сигнал на светофара (секции А1-А4). По същото време л.а. „***“ с рег.№ ****, управляван от П.П. със скорост около 55-60 км/ч се движил по ул."Т***", по посока от ул."***" към кръстовището с ул."***". Лекият автомобил *** се движил в средната лента на улицата. Водачът насочил автомобила надясно, покрай спрелите в лявата и средната лента автомобили. Лекият автомобил „***“ преминал вдясно покрай спрелите автомобили и навлязъл в кръстовището. И.Б.възприел приближаващия отдясно л.а. „***“ и насочил л.а. „***“ наляво в опит да избегне удар между двата автомобила. Въпреки тези негови действия настъпил страничен приплъзващ удар между предната дясна врата, предния десен калник и предното дясно колело на л.а. „***“ и предната лява част на л.а. „***“. В резултат на ПТП са нанесени материални щети по двата автомобила. Според вещото лице конкретната пътнотранспортна ситуация не се е развила по начина съобщаван от свидетеля Д.К.. Разходите за възстановяване на щетите, нанесени на л.а. „***“ по време на произшествието вещото лице е определило на 1483,61лв.(след оглед), а пазарната му стойност като увреден към 14.08.2018г. на 515,98лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице и приема, че механизмът на процесното произшествие е осъществен по посочения в изготвената автотехническа експертиза начин. За достигане до този извод вещото лице е съобразило не само свидетелските показания, а и циклограмата за работа на светофара на кръстовището, деформациите по двата автомобила и математическите изследвания, които дават възможност да бъдат потвърдени, съответно и кредитирани част от свидетелските показания, а други да не се възприемат като достоверни като тези на свидетеля Д.К..

           Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът е претендирал обезщетение за имуществени вреди в резултат от непозволено увреждане. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.

Установената фактическа обстановка дава основание да се приеме, че свид. И. Б.при управлението на л.а. „***“ непосредствено преди и по време на произшествието не e извършил нарушение на правилата за движение по пътищата.  Навлязъл е в кръстовището на зелен разрешаващ сигнал на светофарната уредба от към улица „Ц**“, докато автомобилите от страните на улица „Т***“ са изчаквали на червен сигнал (няма основание да се приеме, че не са се движили по друга причина). Движел се е с ниска скорост, вероятно посочената от около 30 км.ч. Към момент в който управляваният от Б.автомобил се е намирал вече в кръстовището, автомобилът управляван от ответника П. също е навлязъл в кръстовището с по-висока скорост, посочената от свидетелката П. „55-60км.ч.“, без да има видимост в ляво преди преминаване на стоп-линията на ул. „Т***“ поради изчакващите автомобили в средната и лявата ленти на пътното платно. Направените от вещото лице математически изчисления, както и мястото на което е настъпило съприкосновението между двата автомобила, по-близо до стоп-линията на ул. „Т***“ в сравнено със стоп-линията на ул. „Ц**“ дават основание да се приеме, че ответникът е преминал на червен забраняващ сигнал на светофарната уредба или на жълт такъв, но не и на зелен, което е нарушение  на чл. 6 т.1 ЗДвП. Дори да се приеме, че в момента на преминаването на ответника е светнал зелен сигнал на светофарната уредба, но инерцията и по-високата му скорост (тъй като не е спирал за разлика от другите автомобили по улица Т***) са му позволили да ги изпревари и първи да навлезе в кръстовището, то той отново е в нарушение, на правилото на чл.. 50а. ЗДвП, според който е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. Т.е. ответникът П. не е изчакал отминаването на свидетеля Б.. Високата скорост с която ответникът се е движел в случая е била над допустимата (над 50 км.ч.) и при всички положения несъобразена с конкретната пътна обстановка, с което е нарушил правилото на чл. 20 ал.2 ЗДвП. След като не е имал видимост към вътрешността на кръстовището е следвало дори и на зелен сигнал да навлезе в него с по-ниска скорост, в който случай щеше да има време за реакция и да предотврати сблъсъка с управлявания от свид. Б.автомобил.

Предвид на изложеното, следва да се приеме, че ответникът следва да понесе отговорността за обезщетяване на настъпилите за ищеца вреди в резултат на процесното ПТП. Размерът им е определен от вещото лице и съвпада с исковата претенция след нейното изменение по реда на чл. 214 ГПК. В конкретния случай вредите следва да бъдат оценени съобразно пазарната стойност на необходимите за подмяна части и стойността на труда за извършване на ремонта, а не съобразно правила приложими към оценка и обезщетяване на вреди за целите на застрахователно правоотношение (Наредба №24).

По изложените съображения предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде изцяло уважен като основателен.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски за настоящото производство в размер на 459,34лв., а на осн. чл. 38, ал.2 вр. ал.1 т.3 ЗА на процесуалния представител на ищеца – адв. В.В. ***, следва да се заплати възнаграждение в размер на 333,85лв. адвокатско възнаграждение.

 

Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА П.Й.П. с ЕГН**********, с адрес *** да заплати на В.И.Ц. ЕГН********** *** сумата от 1483,61лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – увреждане на лек автомобил „***“ с рег. №**** в резултат на ПТП на 14.08.2018г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на деликта – 14.08.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П.Й.П. с ЕГН**********, с адрес *** да заплати на В.И.Ц. ЕГН********** *** сумата от 459,34лв. разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА П.Й.П. с ЕГН**********, с адрес *** да заплати на адвокат В.В. *** сумата от 333,85лв. разноски (адвокатски хонорар) за настоящото производство.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

 

                                                                Районен съдия: