№ 15285
гр. С, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110147276 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, представляван
от АСА, с адрес гр. С, ул. Я, №23Б срещу Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, жк С, бл.
97, вх. б, ап. 66, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на вземане за сумата от 1129,08 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, жк С, бл. 97, вх. Б, ап.
66, аб. № 129264 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от
04.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 128,26 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 25.11.2020 г., сумата от 38,28 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със
законна лихва от 04.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8,28
лв. за периода от 31.12.2017 г. до 25.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61199/2020 г. по
описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
1
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Поддържа,
че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. Г. К.
чрез назначения му особен представител – адв. С., с който предявените искове се оспорват
като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението на ищеца, че страните са били
обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение в рамките на процесния
период, както и че ответникът е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва
наличието на облигационна връзка между етажната собственост и дружеството за дялово
разпределение. Твърди, че отразените в приложените по делото писмени доказателства суми
не отговарят на цената на действително потребената топлинна енергия в обекта. Поддържа,
че не се установява как е извършено разпределението на топлинна енергия между отделните
потребители в процесната сграда, както и какви са технологичните разходи, които били за
сметка на ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********
не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са субективно съединени искове са за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С разпоредбата
на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия. От представения с
исковата молба Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държаните
имоти от 20.02.1990 г. се установява, че чрез покупко- продажба ответникът е придобил
собствеността на апартамент № 66, находящ се в гр. С, ж.к. С, блок 97, вх. Б със застроена
площ 48,16 кв. м. Не се твърди и не се установява след тази дата ответникът да се е
2
разпоредил с правото на собственост върху имота или да е учредил вещно право на ползване
върху същия.
Предвид посоченото съдът приема, че от съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства се установява, че ответникът има качеството на клиент на ТЕ по смисъла на
чл.153 ЗЕ, тъй като по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между него и топлопреносното
предприятие е възникнало и съществувало в процесния период правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект,
представляващ апартамент № 66, находящ се в гр. С, ж.к. С, блок 97, вх. Б с аб.№ 129264.
Потребителят като страна по посоченото правоотношение дължи заплащане на реално
потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
От заключението на СТЕ и от изравнителната сметка, представена от третото лице
помагач се установява, че през процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г. стойността
на ТЕ, доставена за отопление на имота и отдадена от сградна инсталация възлиза на 571,98
лева и че дяловото разпределение съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Вещото лице е достигнало до извод, че дължимите суми за топлинна енергия за
имота са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката и изрично е констатирало, че общият топломер, монтиран в абонатната
станция, е преминавал надлежно метрологични проверки за определяне на техническата му
изправност и експлоатационна годност. Заключението на вещото лице е пълно, обосновано
и компетентно изготвено и съответства на останалия доказателствен материал, като не е
налице основание за поставяне под съмнение достигнатите от вещото лице констатации и
заключения. Поради това и съдът го кредитира изцяло.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и
изчислявано в съответствие с установените нормативни правила. При определяне
дължимата цена следва да се съобразят не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а
тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки.
Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът кредитира данните на СТЕ и
изравнителните сметки, изготвени от ФДР, според които размерът на потребената топлинна
енергия за процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. е 571,98 лева, в която сума не са
включени лихви за просрочено плащане и стари задължения. Именно тази сума
представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота, която потребителят следва да
заплати.
Във връзка с възраженията на особения представител на ответника относно
правоотношенията с ФДР следва да бъде посочено, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ право и
3
задължение на клиентите в сграда - етажна собственост е да изберат лице, регистрирано по
реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение. Редовността на
начина на формиране на волята на етажните собственици се съобразява по реда на
приложимия закон по регулиране на отношенията между етажните собственици, поради
което косвен контрол на същите в рамките на настоящото производство не може да бъде
извършен и същите следва да се считат за обвързващи всички етажни собственици, вкл.
ответника. Етажните собственици /какъвто е и ответникът/ не следва да се ползват от
ненадлежно изпълнение задълженията им да формират и изразят воля във връзка с отчитане
и разпределение на топлинната енергия. В случая се установява, че именно третото лице
помагач е извършвало фактическото отчитане и разпределението на енергията в рамките на
процесния период и тези действия са извършени при спазване от негова страна на
нормативната уредба. За тези дейности на третото лице се дължи възнаграждение,
задължени за понасяне тежестта за заплащането на което са именно етажните собственици,
като противен извод би означавал етажните собственици да черпят ползи от собственото си
неизпълнение на законовите изисквания. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца,
задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и договорите между „ТС” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Предвид посоченото ответникът дължи и сумата 38,28 лева,
определена на основание чл. 162 ГПК от съда за извършената услуга за дялово
разпределение.
Не се твърди и не се установява ответникът да е заплатил изцяло или частично
задълженията си, поради което и съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали и
съществуват вземания в този размер.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията. а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, като преди издаването
им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция с оглед
4
установените дати на издаване на общите фактури /31 юли/ се явяват неприложими в
случая, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана,
каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение
също е неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това
задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен
от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на
дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 326,33 лева от общо 697,35
лева (26,08 лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 321,27 лева –
депозит за особен представител и 250 лева – възнаграждение на вещо лице) за исковото
производство и 35,60 лева за заповедното производство от общо 76,08 лева /26,08 лева за д.т.
и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Е. Г. К., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ж.к. С, бл. 97, вх. б, ап. 66, дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 571,98 лева представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр. С, жк С, бл. 97, вх. б, ап. 66, аб.№ 129264 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и
сумата от 38,28 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г ведно със законна лихва върху всяка главница от
04.12.2020 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61199/2020 г. по описа на СРС,
118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 571,98 лева до пълния предявен размер - 1129,08 лв., за мораторна
лихва в размер на 128,26 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 25.11.2020 г. за забава плащането
на стойността на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за
мораторна лихва в размер на 8,28 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 25.11.2020 г. за забава
плащането на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 61199/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.
5
С, бл. 97, вх. б, ап. 66 да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *** да заплати сумата 326,33 лв. –
разноски за настоящото исково производство и сума в размер на 35,60 лева – разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 61199/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ООД с ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6