РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Бяла, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря В.а Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20224510100363 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.240 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.04.2021г. в с.Д., общ.Б., обл.Р. е сключен
договор за заем като съконтрахенти са И. Й. И. и В. П. А.. Твърди, че
съгласно условията на договора, г-н И. в качеството си на заемодател предал
на г-н А. сума в размер на 4 600 лв. /четири хиляди и шестстотин лева/. Сочи,
че въпросната сума била броена и предадена пред свидетели - С.Й. и Г.Н.,
като крайният срок за връщане на заема е бил до 20.07.2021 г. Твърди, че до
настоящия момент г-н И. е върнал сума в размер на 1 250 лв., а крайният срок
за погасяване на заема съгласно сключения договор е бил до 20.07.2021 г.
Твърди,че почти година след крайния срок и въпреки многократните опити
върната остава единствено сумата в размер на 1250 лв.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди В. П. А., ЕГН:
********** да му заплати сумата в размер на 3 350 лв. /три хиляди триста и
петдесет лева/, представляваща невърната част от задължение по договор за
заем от 20.04.2021 г. Претендира и присъждане на сторените по делото
разноски.
1
Ответникът по реда на чл.131 ГПК е депозирал отговор, с който признава
иска по основание, но не и по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, прие
фактическата обстановка и от правна страна изведе следното:
Видно от приетото като писмено доказателство по делото копие на
Договор за заем от 20.04.2021г. между страните е сключен договор за заем за
сумата от 4 600.00лв., като ищецът е заемодател, а ответникът е
заемополучател. Уговорен е падеж на задължението – 20.07.2021г.
Възнаградителна лихва за целия период не е уговаряна.
С отговора на и.м. ответникът признава, че действително заемодателят
– ищец в настоящото производство му е предал сумата от 4000 лв. на
20.04.2021г. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника. Спори за сумата
от 600 лв.
Предявеният иск е с правно основание чл.240 ЗЗД. Съдебната практика
възприема разбирането, че договорът за заем е реален договор. Той се счита
за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната
да заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва
когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. За
валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма,
поради което простото съгласие, придружено с предаването, е достатъчно за
действителността на договора.
В съдебното производство съществуването на договора за заем се
установява от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва
да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие
за сделката с насрещната страна, така и предаването на сумата. Елементите от
фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване
от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така
установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи
ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на
сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на
последния.
2
Ответникът следва да проведе насрещно доказване на своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици за себе си. (Решение № 317 от
23.02.2015 г. по гр. д. № 1238 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение).
Ответникът не успя в условията на пълно и главно доказване да
установи своите правопогасяващи възражения, поради което предявеният иск
се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на основание чл. 78,
ал.1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната
разноски в настоящото производство в размер на 434.00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. А., ЕГН: ********** от с.Д., обл.Р., ул.“Д. Б.“ № ***
да заплати на И. Й. И., ЕГН: ********** от с.К., обл.Р., ул. “О.“ № ***, сумата
в размер на 3 350 лв. /три хиляди триста и петдесет лева/, представляваща
невърната част от задължение по договор за заем от 20.04.2021 г.
ОСЪЖДА В. П. А., ЕГН: ********** от с.Д., обл.Р., ул.“Д. Б.“ № *** да
заплати на И. Й. И., ЕГН: ********** от с.К., обл.Р., ул. “О.“ № *** сумата от
434,00 лв. /четиристотин тридесет и четири лева/ - разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд -Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/___________________
3