№ 737
гр. В. , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IVА СЪСТАВ в публично заседание на осми март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Д.а
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Д.а Въззивно гражданско
дело № 20203100503220 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба вх. № 26221/24.08.2020 г. от Ж. К., в качеството на прокурор при Районна
прокуратура – В., срещу Решение № 260029/14.08.2020 г. по гр. д. № 455/2019 г. по описа на
РС - В., XLVII състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България, с адрес:
*********, е осъдена да заплати на Д. О. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, **, сумата от
500,00 (Петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на ДП № 1210/2016 г.
по описа на Трето РУ при ОД на МВР – В., в разумен срок, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молб - 16.01.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Жалбоподателят счита решението за неправилно в обжалваната му част и настоява за
неговата отмяна. Излага подробни доводи, че ищецът не притежава качеството на лице,
което може да се позове на нарушение на неговото лично право за разглеждане и решаване
на наказателното производство в разумен срок. Сочи, че първоинстанционният съд не е
отчел многобройните процесуално-следствени действия, извършени по време на
досъдебното производство, които са допринесли за разкриване на цялостната фактическа и
правна обстановка. Твърди още, че не е отчетено поведението на ищеца, характеризиращо се
с липса на активност от страна на последния и своевременен интерес от връщане не
автомобила. В условията на евентуалност, настоява за намаляване размера на присъденото
обезщетение.
В законоуставения срок е депозиран писмен отговор от Д.Н., чрез адв. А.А. – ВАК, в
който излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и настоява за
нейното отхвърляне.
1
В законоустановения срок е подадена и насрещна въззивна жалба вх. №
263537/31.08.2020 г. от Д.Н., ЕГН **********, чрез адв. А.А. - ВАК, срещу Решение №
260029/14.08.2020 г. по гр. д. № 455/2019 г. по описа на РС - В., XLVII състав, с която
последното се обжалва в отхвърлителните му части. Сочи се, че атакуваният съдебен акт е
незаконосъобразен и необоснован, постановен при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Наведени са подробни съображения за незаконосъобразно
изземване и последващо задържане на процесния автомобил за повече от две години. Сочи
се неправилност на извода на първоинстанционния съд за недоказаност на претендираните
имуществени вреди, тъй като същите се установяват от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно авто-техническа експертиза. Твърди още, че съдът не е взел предвид
всички обстоятелства, които обуславят претърпените неимуществени вреди, и значението на
същите за определяне размера на присъденото обезщетение.
Настоява за отмяна на обжалваното решение и за постановяването на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Прокуратурата на
Република България, чрез юрисконсулт Т. Н., с който счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно в отхвърлителната му част. Счита срока на разследване по ДП
№ 1210/2016 г. по описа на Трето РУ на ОД на МВР - гр. В., за разумен. Настоява за отмяна
на решението в уважителната му част и постановяването на решение, с което да бъдат
отхвърлени изцяло исковите претенции. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната страна Д.Н., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. А.А..
В съдебно заседание въззиваемата страна Прокуратура на Република България,
редовно призована, не се представлява от процесуален представител. С писмено становище
вх. № 4079/04.03.2021 г., въззиваемата страна, чрез юрисконсулт И. К., е изразила
становище по същество на правния спор. Претендира разноски, прави възражение в
условията на евентуалност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. №
3283/16.01.2019 г., уточнена с молба вх. № 8912/05.02.2019 г., молба вх. № 36312/21.05.2019
г. и молба вх. № 43994/18.06.2019 г., от Д. О. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, **, срещу
Прокуратурата на Република България, със седалище: *********, представлявана от
Главния прокурор на Р България, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл 45 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл.
2б, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на ищеца от ответната страна на сумите, както следва:
- сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пазарната стойност на лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рама ***, иззет
като веществено доказателство по ДП №1210/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР
– В., които вреди са настъпили вследствие на неправилното съхранение на автомобила по
време на ДП и непредаване документите на автомобила при връщането му, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението;
2
- сумата от 1535,35 лева – обезщетение за забава върху главницата от 6000,00 лева, за
периода от 17.07.2016 г. до 16.01.2019 г.;
- сумата от 2200,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в средния пазарен наем на лек автомобил от процесния тип за периода от
17.07.2016 г. до 09.05.2018 г., настъпили вследствие на незаконното задържане на автомобил
марка „БМВ 530 Д“ с рама ***, по ДП №1210/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР
– В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 558,55 лева – обезщетение за забава върху главницата от 2200,00 лева, за
периода от 17.07.2016 г. до 16.01.2019 г.;
- сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване в
разумен срок на ДП№1210/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – В., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че ищецът Д. О. Н. през месец февруари 2015 г. в А.
закупил от австрийски гражданин лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рама *** и
регистрационни табели № ***, който впоследствие внесъл в България, като на 16.04.2015 г.
регистрирал същия с транзитен № ***. На 15.05.2015 г., след изтичане срока за ползване на
транзитните номера, оставил автомобила за продажба в автосалон „Реакар“, където работели
негови познати – К. В. Д. и О. М. С.. Ищецът твърди, че предал автомобила заедно с ключа,
талоните и всички останали документи на О. М. С.. Впоследствие го потърсили полицейски
служители от Трето РУ при ОД на МВР - В., като от тях разбрал, че Д. и С. са изкарали
автомобила от автосалона и са му поставили други регистрационни табели с № РР 6784 АН.
На 17.07.2016 г. автомобилът бил иззет и приобщен като веществено доказателство по ДП
№1210/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – В.. Излага, че за горното е съставен
протокол, чието одобряване съдът е отказал с Определение № 1590/18.07.2016 г. ДП било
прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 28.06.2018 г.
Сочи, че въпреки липсата на спор относно собствеността върху автомобила, с
постановления на наблюдаващия прокурор му е отказвано същият да му бъде върнат, като
това се случило едва на 09.05.2018 г. Изтъква, че тъй като бил съхраняван на открит паркинг
под Аспарухов мост, при връщането автомобилът бил в много лошо състояние. Излага, че
при връщането са му били предадени само ключът и дистанционното, но не и талоните и
останалите документи на автомобила, което го лишило от възможността да се разпорежда с
него и поради което счита, че е претърпял имуществени вреди в размер на 6000 лева, на
колкото се равнява пазарната стойност на процесния лек автомобил.
Твърди, че е претърпял и неимуществени вреди вследствие на нарушаване на правото
му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, тъй като след отнемането на
автомобила животът му се променил в отрицателна посока. Бил вложил всичките си
спестявания в закупуването на процесния автомобил, който се надявал да продаде с печалба,
и не разполагал с парични средства да закупи друг. Налагало му се да се придвижва пеш или
с такси при всякакви метеорологични условия. Баща му бил тежко болен и се налагало от с.
К., където живеели, да ползват такси при всяко посещение до лечебните заведения в гр. В.,
което натоварило допълнително семейния му бюджет. Близките му го обвинявали, че не е
догледал каква кола купува и в какъв автосалон я оставя за продажба. Той самият постоянно
се тревожел, бил в състояние на несигурност и неяснота за съдбата на автомобила.
3
Настоява за уважаване на предявените претенции.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна – Прокуратурата на Република България,
чрез юрисконсулт Петър Андреев, е депозирала писмен отговор, в който излага доводи за
недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Счита, че Прокуратурата на
Република България няма пасивна процесуално-правна легитимация по предявените искове,
тъй като съгласно изложените в исковата молба обстоятелства, лекият автомобил е иззет от
органите на МВР и ПРБ не следва да отговаря за действията на служители от друг орган в
системата на изпълнителната власт. Изтъква, че не е налице специалната положителна
процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 2б ЗОДОВ, а именно – да е
изчерпана административната процедура по глава трета „А“ от Закона за съдебната власт.
Сочи, че автомобилът е бил иззет като веществено доказателство по чл. 111, ал. 1 от НПК и
органите на досъдебното производство са имали правото да го задържат до приключване на
наказателното производство на законно основание, поради което за периода на същото не се
дължи обезщетение за пропуснати ползи. Навежда, че ищецът не е представил доказателства
за нанесени му имуществени и неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от поведението на ответната страна, тъй като и преди задържането на
автомобила, последният не е бил във фактическа власт на ищеца в продължителен период от
време. Поддържа, че предвид извършените действия по разследването, същото е протекло в
разумен срок. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 3 от НПК, отказът на прокурора
по ал. 2 може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен
съд, което ищецът не е сторил. Счита, че е налице съпричиняване, тъй като ищецът е
допринесъл за увреждането си с оглед неуредените финансови отношения, касаещи
процесното МПС. Настоява производството по делото да бъде прекратено, а в условията на
евентуалност – предявените искове да бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ – гр. В., на лицето О. Д. Н.,
същият е постъпил за лечение на 24.10.2016 г. и е изписан на 27.10.2016 г., отрезена е
окончателна диагноза: хронична изострена левостранна сърдечна недостатъчност, III
функционален клас; исхемична болест на сърцето, ангина петорис при усилие, септален
миокарден инфаркт в хроничен стадии; хипертонична болест III стадии, мозъчно-съдова
болест, хронична каротидо-вертебробазиларна съдова недостатъчност; мултиинфарктна
енцефалопатия; остатъчна левостранна латентна хемипареза; биполярно афективно
разстройство; дислипидемия.
От служебно извършена справка за наличие на регистрирани МПС на лицето Д. О.
Н., издадена на 04.07.2019 г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. В., се
установява че ищецът, наред с процесния лек автомобил - „БМВ 530 Д“, до 06.04.2015 г. е
придобил и следните МПС: мотопед „Ямаха 50“ и четири леки автомобила (марки
„Фолксваген голф“, „Форд фокус“, „Мазда 6“, „Ауди А4“).
От съдържанието на приложеното по делото ДП № 1210/2016 г. по описа на Трето
РУ, ОД на МВР В., се установяват следните обстоятелства:
Досъдебното производство е образувано на 17.07.2016 г. на основание чл. 212 НПК
със съставяне на Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 17 от ДП). С последния като
веществено доказателство е иззет лек автомобил марка „БМВ“, с цвят сив металик, с
поставени на него регистрационни табели за МПС с № РР 6784 АМ.
4
С Искане изх. № 9069/18.07.2016 от прокурор при ВРП – И. М., до РС - В., се иска
одобряване на Протокол от 17.07.2016 за оглед на лек автомобил „БМВ“ с рег. № РР 6784
АМ, в частта за изземването на същия.
С Определение № 1590/18.07.2016 г. по ЧНД № 3544/2016 г. по описа на РС - В. (л.
22 от ДП) съдът отказва одобряване на извършеното ведно с огледа на местопроизшествието
изземване от улицата на лек автомобил „БМВ“ с ДК № РР 6784 АН, тъй като в случая не се
касае за действие по претърсване и изземване по реда на чл. 161 от НПК.
Видно от Протокол за разпит на свидетел от дата 18.07.2016 г. (л. 33 от ДП), в
качеството на свидетел е разпитан К. В. Д.. В показанията си последният излага, че е
собственик на процесния автомобил и изразява желание същият да му бъде върнат. Заявява,
че ключовете от същия се намират у него. Представя копие от договор - австрийски образец,
както и копие от талон - австрийски образец, с техническите характеристики на автомобила.
Видно от Протокол за разпит на свидетел от дата 21.07.2016 г., 22.07.2016 г,
24.10.2016 г. (л. 39, л. 41, л. 46 от ДП), в качеството на свидетел е разпитан Д. О. Н.. В
показанията си излага, че е закупил процесния автомобил от А. и след като изтекли
транзитните му номера, на 15.05.2015 г. го оставил за продажба в автосалон „Реакар“. В този
салон държал коли за продажба и О. М., от когото ищецът сочи, че получил паричен заем.
Като залог по последния се споразумели да предостави на О. М. оригиналните документи на
лекия автомобил. Впоследствие от органите на полицията разбрал, че автомобилът е
задържан в Трето РУ. Заявява, че всички документи е предал на О. М. и поради това не
може да ги представи. Изрично сочи, че автомобилът е негов и настоява същият да му бъде
върнат. Сочи, че целта му е била да продаде процесния автомобил.
В Протокол за очна ставка от 22.07.2016 г., проведена между Д.Н. и К. Д., е отразено,
че последният заявява, че документите за процесния автомобил се намират у него. Признава,
че представеният от него договор - австрийски образец, е фалшив. Настоява, че е собственик
на автомобила, като е закупил същия от Д.Н., за което няма разписка.
Видно от Протокол за разпит на свидетел от дата 03.11.2016 г., 07.11.2016 г. (л. 49, л.
50 л. от ДП) в качеството на свидетел е разпитан О. М. С.. В показанията си излага, че
документите за процесния автомобил се намират у К. Д., тъй като Д.Н. му ги е предал. Сочи,
че К. Д. е дал две по-евтини коли на Д.Н., като последният му е дал процесния автомобил в
замяна. Излага, че на него не са били давани документи от процесния автомобил и няма
касателство със същия. Сочи, че Д.Н. му дължи сумата от 3600,00 лева въз основа на запис
на заповед.
Видно от Протокол за доброволно предаване от 18.07.2016 г. (л. 52 от ДП), К. Д.
доброволно е предал 1 бр. ключ за процесния лек автомобил с вградено дистанционно.
Видно от Протокол за приемане и предаване на МПС от 05.08.2016 г. (л. 53 от ДП), в
същия е отразено: че няма предмети, вещи и инстументи намиращи се в автомобила; външен
вид и състояние на процесния автомобил – добро.
С прокурорско Постановление от 02.12.2016 г. (л. 85 от ДП) е отказано процесният
лек автомобил да бъде върнат на ищеца.
С Постановление от 30.04.2018 г. на прокурор при РП – В. (л. 222 от ДП) е уважена
молбата на Д.Н., като е разпоредено на същия или на упълномощено за това лице да бъде
върнат лек автомобил марка „БМВ“ - модел „530 – Е39“, с рама ***.
5
Видно от Приемо-предавателен протокол от 09.05.2018 г. (л. 226 от ДП), на същата
дата, в изпълнение на горното Постановление, автомобил марка „БМВ“ - модел „530 – Е39“,
с рама *** е предаден на адв. А.А., в качеството му на процесуален представител на Д.Н., в
присъствието на М. О.ова Н.а – сестра на последния, ведно с 1 бр. метален ключ с
дистанционно.
Видно от копие от Постановление от 28.06.2018 г. на прокурор при ВРП –Н. Славова,
наблюдаващият прокурор е приел, че не е налице престъпление, тъй като обществената
опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
От заключението по допуснатата в първа инстанциия съдебна авто-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, обосновано и обективно, се
установява, че средната пазарна стойност на процесния лек автомобил към датата на
изземването му – 17.07.2016 г., е в размер на 5300,00 лева, а с намаляване на офертната цена
същата възлиза на 5000,00 лева. Според вещото лице, средният пазарен наем за автомобила
за периода от 17.07.2016 г. до 09.05.2018 г. (661 дни) е в размер на 2121,81 лева. Изложено е,
че при извършения оглед на 17.05.2020 г. са констатирани увреждания на автомобила, които
е възможно да са в причинна връзка със задържането, на обща стойност 2443,03 лева, в това
число: акумулаторната батерия на автомобила – 220,00 лева, боядисване – 1608,24 лева,
уплътнение стъкло челно – 75,76 лева, автомобилни гуми – 90,60 лева, почистване на купето
на автомобила – 50,00 лева, полиране – 30,00 лева, обща стойност на консумативите и
тяхната подмяна – 368,43 лева. Вещото лице сочи, че стойността на процесния автомобил
при изкупуване за скрап е 360,00 лева, а стойността, която би била платена от оторизиран за
продажба на употребявани резервни части търговец – 480,00 лева.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Х. Б. О., същият без дела и родство със страните. Свидетелят
излага, че познава отдавна ищеца Д.Н.. Заявява, че през 2016 г. последният закупил от А. лек
автомобил марка „БМВ“ 5-ца, който оставил в автосалон за продажба. Впоследствие колата
изчезнала, като ищецът споделил на св. О., че е открадната. Сочи, че това причинило
затруднения на Н. в периода 2016 – 2017 г., тъй като баща му получил инсулт и бил в много
тежко състояние, известно време не можел да ходи. Семейството живеело в с. К. и се
налагало ищецът, който не разполагал с друг автомобил, да ползва постоянно такси, за да го
води на лекар в гр. В.. Понякога ползвал и колата на О.. Излага, че ищецът бил много
огорчен, че няма с какво да кара баща си. Сочи, че знае, ищеца много пъти е искал от
прокуратурата и полицията автомобилът да му бъде върнат и че имал постоянно проблеми с
майка си и сестра си заради процесния автомобил. Свидетелят сочи, че след връщането
автомобилът бил в „отвратително“ състояние - лакът и боята били обелени, колата била
черна вместо сива, гумите били изпуснати. Бил виждал автомобила, когато ищецът го
докарал от А. – тогава бил в много добро състояние и работел перфектно. Ищецът му
споделил след закупуването на автомобила, че иска да го продаде, за да си купи друг, но
след задържането му нямал средства.
От показанията на свидетелката М. О.ова Н.а - сестра на ищеца, ценени по реда на чл.
172 от ГПК, се установява, че през 2016 г. последният внесъл процесния автомобил от А. и
го оставил за продажба, от която трябвало да има печалба, но автомобилът бил задържан от
полицията. Излага, че ищецът на това разчитал за доходи. В същия период баща им бил
болен на легло след инсулт, неподвижен, и брат й разчитал на този автомобил, за да го води
по болници до града, поради което след изземването му от полицията изпитвал големи
затруднения. В семейството имало дрязги заради автомобила, двете с майка й обвинявали
ищеца за случилото се, тъй като бил дал последните си спестявания за колата, доколкото
свидетелката знае, бил взел и заем. Нямали друг семеен автомобил – свидетелката имала
6
такъв, но не живеела в К.. Сочи, че при закупуването автомобилът бил в отлично състояние
за продажба - „стегнат да изглежда добре“, и имал необходимите документи, но бил върнат
без тях и в окаяно състояние. Бил за пребоядисване, с видими увреждания, не можал да
запали и се наложило да го превозят с платформа до с. К., където бил сега – не бил в
движение, не можел нито да се използва, нито да се върне на вторични суровини. Сочи, че
присъствала на връщането на автомобила, като изтъква, че при връщането полицейският
служител им казал, че не знае къде са документите, тъй като „прекалено много време е
минало“. Излага, че знае от ищеца, че от полицията му били казали, че автомобилът е
трябвало да бъде прибран в гараж, но го намерили под моста, където бил стоял две години.
Сочи, че брат й няколко пъти ходил до прокуратурата като настоявал случая да бъде
разгледан, но същият не се разглеждал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявената претенция с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата
от 6000,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пазарната стойност на лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рама ***, иззет като веществено
доказателство по ДП №1210/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – В., съдът
намира следното:
Правната квалификация на предявените искове по чл. 49 ЗЗД изхожда от изложените
от ищеца фактически обстоятелства – основанието за търсене на обезщетение за
имуществени вреди не е обусловено от качеството на ищеца на страна в наказателно-
процесуалното правоотношение и законността на повдигнато срещу него обвинение, а от
фактически действия и бездействия на органите на досъдебното производство.Твърденията
на ищеца се свеждат до това, че вредите не биха настъпили, ако автомобилът не беше
задържан като веществено доказателство и не беше отказано връщането му.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД по своята правна същност има обезпечително-
гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице, при или по повод
изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия.
Необходимо е в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат да е
закономерна, естествена, и присъща последица от виновното противоправно поведение); 5)
вина на делинквента, която, съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция, се
предполага; 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на
възложената работа.
За изземването на веществените доказателства, тяхното описване, съхраняване и
пазене законът е предвидил специални правила. Прокурорът ръководи досъдебното
производство и решава всички възникнали въпроси, включително относно доказателствата.
Когато се изземват и задържат предмети като веществени доказателства в досъдебното
производство и същите подлежат на връщане на правоимащото лице след прекратяване на
наказателното производство, но не са опазени до приключване на същото и не са върнати, с
оглед на ръководните функции на прокурора в тази фаза на производството, следва да се
7
приеме за установено именно противоправно поведение на същия - изразяващо с в
бездействие по осъществяване на ръководство на досъдебната фаза и конкретно по опазване
на иззетите веществени доказателства.
В тази връзка, настоящият състав следва да обсъди поддържаното във въззивната
жалба вх. № 263537/31.08.2020 г. оплакване, че с Определение № 1590/18.07.2016 г.
компетентният съд е отказал одобряването на протокола за изземване на процесния
автомобил, поради което процесният протокол се явява негодно доказателствено средство
по отношение на описаните в него вещи. Решаващият състав не може да се съгласи с
изложеното от въззивника, тъй като проведеното процесуално-следствено действие не е
претърсване и изземване по смисъла на чл. 161, ал. 1 НПК (същото посочено и в мотивите
на цитираното Определение), а оглед на местопроизшествие по чл. 155, ал. 1 НПК, при
което са иззети веществените доказателства. Предварително разрешение или последващо
одобрение от съдия в конкретната хипотеза не е необходимо и не намира легално основание
съгласно НПК.
Според чл. 111, ал. 2 НПК, предметите, иззети като веществени доказателства, с
разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети,
преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.
Следва да бъде уточнено, че правоимащ е не само собственикът на вещта, но и всяко друго
лице, което има каквито и да е права, свързани с упражняването на фактическа власт върху
същата. Предписанието, залегнало в цитирания законов текст, предвижда да се възстанови
съществуващото фактическо положение преди отнемането на вещта от съответния
правоимащ.
Органите на предварителното производство са длъжни да съхранят и опазят иззетите
веществени доказателства до приключване на наказателното производство - чл. 111 НПК, а
когато досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено, не
съставлява престъпление или поради изтичане на давност, вещите се връщат на лицето, от
което са иззети, освен ако не са потърсени или притежаването им е забранено от закона. В
тези случаи, всички имуществени вреди, които са били причинени при изземване и
задържане на вещта като веществено доказателство в предварителното производство
подлежат на обезщетяване по чл. 49 ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че през цялото време от изземването до връщането му
автомобилът е бил съхраняван на открит паркинг под Аспарухов мост. Твърдението на
ищеца се установява от материалите по делото, а и посоченото обстоятелство относно
съхранението на автомобила не е спорно между страните. Ищецът навежда още, че
автомобилът бил в много лошо състояние. Съдът намира, че същото само по себе си
представлява обезценяване на процесния автомобил поради неправилно съхранение по
начин, свързан със задържането на същия на открит паркинг.
Видно от Протокол за приемане и предаване на МПС от 05.08.2016 г. (л. 53 от ДП), в
същия е отразено: външен вид и състояние на процесния автомобил – добро. От
заключението по допуснатата в първа инстанциия съдебна авто-техническа експертиза, се
установява, че при извършения оглед на 17.05.2020 г. са констатирани увреждания на
автомобила, които е възможно да са в причинна връзка със задържането, на обща стойност
2443,03 лева, в това число: акумулаторната батерия на автомобила – 220,00 лева, боядисване
– 1608,24 лева, уплътнение стъкло челно – 75,76 лева, автомобилни гуми – 90,60 лева,
почистване на купето на автомобила – 50,00 лева, полиране – 30,00 лева, обща стойност на
консумативите и тяхната подмяна – 368,43 лева.
8
Видно от уточняваща молба от 05.02.2019 г., ищецът посочва, че претендира сумата
от 6000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в цялата
пазараната стойност на процесния автомобил, тъй като при връщането му не са били
предадени документите на последния, което го лишава от възможността да се разпорежда с
него. От Протокол за приемане и предаване на МПС от 05.08.2016 г. (л. 53 от ДП), се
установява, че няма предмети, вещи и инстументи, намиращи се в автомобила. Видно от
Протокол за доброволно предаване от 18.07.2016 г. (л. 52 от ДП), К. Д. доброволно е предал
1 бр. ключ за процесния лек автомобил с вградено дистанционно. Предвид горното, съдът
намира, че документите на процесния автомобил не са били изземвани/предавани на
ответника, поради което и не следва да се ангажира отговорността му за връщане на същите.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че разгледаният иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл 45 от ЗЗД е частично основателен. Съдът намира, че вредите
са доказани в размер до 2443,03 лева, поради което и претенцията следва да бъде уважена до
тази сума, а за разликата над нея до пълния претендиран размер от 6000 лева същата следва
да бъде отхвърлена.
Частичната основателност на главния иск, обуславя дължимостта на акцесорното
вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава съобразно уважената част от иска в
размер на 619,62 лева.
Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от ползването на собствения му
автомобил за периода от месец 17.07.2016 г. до месец 09.05.2018 г., съизмерими с пазарния
наем за този период, който би се реализирал от процесния автомобил.
Съгласно нормата на чл. 51 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване
подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. В Тълкувателно решение
№ 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен отговор на въпроса за
пропуснатите ползи. В същото е посочено, че: Установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се
намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението; Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Т.е
пропуснатите ползи не се предполагат, а се доказват от страната, която твърди, че
имуществото й би се увеличило. Ако липсва сигурност, че имуществото на увредения би се
увеличило, не са налице пропуснати ползи. На възмездяване подлежат само безспорно
доказаните пропуснати ползи, а предполагаемите такива не могат да бъдат репарирани.
Доказване в тази посока по делото не е проведено.
Само за пълнота, по делото не се установяват и претърпени загуби, тъй като от
наличните писмени доказателства се установява, че в процесния период ищецът е
разполагал и с други автомобили, които е могъл да ползва при необходимост.
Неоснователността на главния иск обуславя недължимост и на акцесорното вземане
по чл. 86 от ЗЗД.
По претенцията с правна квалификация по чл. 2б от ЗОДОВ, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ, в сила от 15.12.2012 г., е създаден национален
9
механизъм за бавно правосъдие. Нормата предвижда отделна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, §1 от КЗПЧОС.
Прокуратурата на РБ, като осъществяваща надзор и ръководство в досъдебната фаза на
наказателното производство, носи отговорност като субституент на държавата за вредите,
които гражданите и юридическите лица търпят от нарушение на правата им съгласно
цитираната разпоредба. Следва да се посочи, че лицето, което твърди, че е претърпяло вреди
от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но не
е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а е лице, от което по наказателното
дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство, е надлежен ищец по иска
по чл. 2б ЗОДОВ.
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на държавата по
чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните юридически факти: 1.) изземването на лекия автомобил
като веществено доказателство по образуваното наказателно производство; 2.) датата на
връщане на лекия автомобил; 3.) характера, степента, и интензитета на неимуществените
вреди; 4.) причинно-следствената връзка между претендираните вреди и нарушаването на
принципа за разглеждане на делата в разумен срок.
Безспорно е по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че процесният лек автомобил е иззет на 17.07.2016 г., като същият е върнат
на ищеца на 09.05.2018 г. - след 21 месеца и 22 дни.
За доказване на причинно-следствената връзка между претендираните
неимуществени вреди и задържането на автомобила извън рамките на разумния срок са
ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите Х. Б. О. и
М. О.ова Н.а, които излагат, че ищецът е преживял негативни емоции, огорчение, семейни
конфликти и затруднения.
Следва да се посочи, че на основание чл. 172 от ГПК, показанията на свидетелката
Н.а - сестра на ищеца, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като
се отчита възможната нейна заинтересованост. След съвкупния анализ на нейните
показания, при сравнението им с тези на свидетеля О. и останалите писмени доказателства
по делото, настоящият състав счита, че показанията и на двамата свидетели са логични и
последователни, поради което съдът кредитира същите относно претърпените от ищеца
неблагоприятни емоционални преживявания, резултат от продължителността на ДП, по
което закупеният от ищеца лек автомобил е бил иззет като веществено доказателство.
Съдът не кредитира показанията на св. Н.а единствено в частта, в която същата
излага, че ищецът е разчитал на процесния автомобил да води баща си на прегледи, тъй
като, както вече беше посочено, по делото се установи, че ищецът е притежавал и други
автомобили към процесния период, а и същото противоречи на изложеното от самата нея, че
автомобилът е закупен с цел препродажба. Последното се установява и от показанията на
свидетеля О.. В допълнение, ищецът също излага в проведените разпити в ДП, че
автомобилът е закупен с цел препродажба.
Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен
принцип в наказателното производство (чл. 22 НПК). Задължението е на съда (чл. 22, ал. 1
НПК), но възможността да бъде изпълнено следва пряко от изпълнението на задължението
на прокурора и разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното
производство в предвидените в НПК срокове (чл. 22, ал. 2 НПК).
10
Сроковете за извършване на разследването са предвидени в чл. 234 НПК. Основният е
двумесечен (ал. 1). При фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да
удължи срока по ал. 1 до четири месеца. Ако и този срок се окаже недостатъчен,
административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него
прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Срокът на всяко
удължаване не може да бъде повече от два месеца. Съгласно чл. 245, ал. 3 НПК, сроковете
по чл. 234 НПК не включват времето, през което наказателното производство е спряно.
Законодателят възлага на прокурора дейността по ръководство и надзор върху работата на
разследващите органи в досъдебното производство (чл. 196 НПК). Задължение на прокурора
е ръководените от него разследващи органи да осигурят провеждането на досъдебното
производство на принципа, регламентиран в чл. 22, ал. 2 НПК, който е основополагащ и
гарантиращ разглеждането и решаването на делата в разумен срок. В случая, досъдебното
производство е надхвърлило предвидените в чл. 234 НПК срокове по дело за престъпление
по чл. 345а, ал. 1 НК, което не разкрива фактическа или правна сложност.
В конкретния случай в продължение на почти 22 месеца ищецът е бил лишен от
правомощието си да упражнява фактическа власт върху закупения от него лек автомобил.
Наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 345а, ал. 1 от НК. Автомобилът е предмет на престъплението и като такъв е необходим
на разследващите органи за разкриване на обективната истина. Основното правило в
наказателния процес е, че веществените доказателства се прилагат по делото и се пазят,
докато трае наказателното производство - арг. от чл. 110, ал. 2 и чл. 111, ал. 1 от НПК. Както
беше вече посочено, съгласно чл. 111, ал. 2 от НПК обаче, предметите, иззети като
веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на
правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство - само
когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и същите не са предмет
на административно нарушение. Преценката за необходимостта на вещественото
доказателство за разкриване на обективната истина по наказателното дело е изцяло в
правомощията на наблюдаващия прокурор и не може да бъде предмет на изследване в
настоящото производство.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 35 от 06.11.1990 г. по н. д. №
26/1990 г., ОСНК, фактическа сложност ще е налице, когато делото съдържа значителен по
обем фактически материал, многообразие на инкриминираната дейност, броя на
подсъдимите и други обстоятелства. Правната сложност е свързана с точно спазване и
правилно прилагане на материалния и процесуален закон. С оглед на тези изисквания,
правна сложност ще е налице, когато има многообразие на обвиненията, усложнени форми
на съучастническа дейност, квалифициращи белези на деянието. Двете предпоставки в
разпоредбата на чл. 234, ал. 3 от НПК са дадени кумулативно. Предвид конкретните данни
по делото, въззивният съд приема, че ДП № 1210/2016 г. по описа на III РПУ В. не се
отличава с правна сложност, а относно фактическа сложност, въззивният съд приема, че
единственото усложнение се състои в заявените собственически претенции върху процесния
автомобил от ищеца и К. Д., които противоречия се елеминират в хода на ДП. Следва да се
отбележи, че разрешаването на спора за собственост върху веществените доказателства
между двамата не е компетентността на Прокуратурата на РБ, арг. от чл. 113 НПК. Още
повече, фактът на установено владение въз основа на надлежна регистрация пред надлежния
орган преди изземването и задържането на МПС като веществено доказателство, обосновава
правния интерес на ищеца Д.Н. образуваното ДП да се разгледа в разумен срок. От
проведената трасологическата експертиза от 22.07.2016 г. е установено, че номерът на
рамата и производственият номер на автомобила са автентични. От данните по ДП не става
ясно задържането на автомобила кои последващи процесуални действия обезпечава.
11
Предвид изложеното, продължителността на задържането на лекия автомобил по
процесното ДП не е обосновано и е в нарушение на принципа за разглеждане на делото в
разумен срок.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и
страданията, претърпени от увреденото лице във всеки отделен случай конкретно. При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия
на живот.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга - със
съществуващите обществено-икономически условия в страната, въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 500,00 лева,
като искът до този размер е основателен и не следва да бъде намаляван. За горницата над
500,00 лева до претендираните 2000,00 лева същият следва да се отхвърли като
неоснователен.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на Прокуратурата на РБ
за съпричиняване на неимуществените вреди от ищеца поради неуредени финансови
отношения, касаещи процесния автомобил, тъй като посочените отношения не обосновават
задържането на същия за срок от почти 22 месеца.
Въз основа на изложеното, депозираната въззивна жалба от Д.Н. се явява частично
основателна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
с която са отхвърлени изцяло предявените от същия искове с правно основание чл. 49, вр. с
чл 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на процесния автомобил, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1535,35
лева – обезщетение за забава върху главницата от 6000,00 лева за периода от 17.07.2016 г. до
датата на подаване на исковата молба, както и в частта за разноските. Вместо това следва да
се постанови друго, с което посочената претенция по чл. 49, вр. с чл 45 от ЗЗД да бъде
уважена до размера от 2443,03 лева, като, съответно, акцесорната претенция по чл. 86 от
ЗЗД бъде уважена до размера от 619,62 лева и отхвърлена за разликата над него до пълния
претендиран размер от 1535,35 лева. В останалата си част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, въпросът за дължимите разноски следва да бъде
преразгледан, като всяка от страните има право на разноски по съразмерност, съответно с
уважената и отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и съобразно с Наредба
12
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя
на процесуалния представител на Д. О. Н. хонорар в размер на 700,00 лева за
първоинстанционното производство и в размер на 840,00 лева за въззивното. Съобразно
уважената част от претенциите, в полза на адвокат А.Т. А. – ВАК, вписан в Единния
адвокатски регистър с № **********, следва да бъде присъдена сумата от 370,00 лева.
В съответствие с уважената част от исковите претенции, на Д. О. Н. следва да бъдат
присъдени и сторените пред двете инстанции съдебно деловодни разноски. При платена
държавна такса в размер на 449,41 лева за първа инстанция и 224,71 лева за въззивното
производство, както и 200,00 лева депозит за допуснатата съдебно авто-техническа
експертиза, на същия се следват разноски в размер на 209,79 лева.
На Прокуратурата на РБ, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева за първоинстанционното производство и 100,00
лева за въззивното, като съобразно отхвърлената част от исковите претенции на същата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 228,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260029/14.08.2020 г., постановено по гр. дело № 455/2019 г. по
описа на ВРС, XLVII състав, В ЧАСТТА , с която са отхвърлени предявените от Д. О. Н.,
ЕГН **********, с адрес: *****, **, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес:
*********, искове, както следва:
- с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6000,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на
лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рама ***, иззет като веществено доказателство по ДП
№1210/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – В., които вреди са настъпили
вследствие на неправилно съхранение на автомобила, до размера на сумата от 2443,03 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението;
- с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1535,35 лева –
обезщетение за забава върху главницата от 6000,00 лева, за периода от 17.07.2016 г. до
16.01.2019 г., до размера на сумата от 619,62 лева;
както и В ЧАСТТА за разноските,
КАТО вместо това ПОСТАНОВЯВА:
13
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл 45 от ЗЗД, Прокуратурата на Република
България, с адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. О. Н., ЕГН **********, с адрес: *****,
**, сумата от 2443,03 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили
вследствие неправилното съхранение на лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рама ***, по
време на ДП №1210/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – В., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението;
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД, Прокуратурата на Република България, с адрес:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. О. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, **, сумата от 619,62
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2443,03 лева, за периода от
17.07.2016 г. до 15.01.2019 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, Прокуратурата на
Република България, с адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А.Т. А. - ВАК, вписан в
Единния адвокатски регистър с № **********, сумата от 369,60 лева, представляваща
разноски за двете инстанции за осъществена безплатна адвокатска защита на Д. О. Н.,
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ
на Д. О. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, **, сумата от 209,79 лева, предствляваща
съдебно-деловодни разноски, включващи платена държавна такса за двете инстанции и
платен депозит за изготвяне на съдебна авто-техническа експертиза, съобразно уважената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Д. О. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, **, ДА ЗАПЛАТИ на
Прокуратурата на Република България, с адрес: *********, сумата от 228,00 лева,
предствляваща съдебно-деловодни разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260029/14.08.2020 г., постановено по гр. дело №
455/2019 г. по описа на ВРС, XLVII състав, в частта, с която са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от Д. О. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, **, срещу Прокуратурата на
Република България, с адрес: *********, искове, както следва:
- с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6000,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на
лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рама ***, иззет като веществено доказателство по ДП
№1210/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – В., които вреди са настъпили
вследствие неправилното му съхранение по време на ДП, над размера на сумата на 2443,00
лева до пълния претендиран размер от 6000,00 лева;
- с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1535,35 лева –
обезщетение за забава върху главницата от 6000,00 лева, за периода от 17.07.2016 г. до
16.01.2019 г., над размера за сумата на 619,62 лева до пълния претендиран размер от 1535,35
лева;
- с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2200,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в средния пазарен наем
на лек автомобил от процесния тип за периода от 17.07.2016 г. до 09.05.2018 г., настъпили
вследствие на незаконното задържане на автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рама ***, по ДП
14
№1210/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – В., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението;
- с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 558,55 лева –
обезщетение за забава върху главницата от 2200,00 лева, за периода от 17.07.2016 г. до
16.01.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260029/14.08.2020 г., постановено по гр. дело №
455/2019 г. по описа на ВРС, XLVII състав, в частта, с която Прокуратурата на Република
България, с адрес: *********, Е ОСЪДЕНА да заплати на Д. О. Н., ЕГН **********, с адрес:
*****, **, сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на ДП №
1210/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – В., в разумен срок, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 16.01.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15