Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 12. 01. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
с участието на
съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 7775 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
“Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** (въззивник) чрез
процесуалния представител юрисконсулт А.Т.срещу решение № II-55-5795 от 09. 01.
2019 г., постановено от Софийския районен съд, 55-и състав, по гр. д. № 32344
по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил следните четири кумулативно
съединени иска за установяване на съществуването на вземания:
- иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл.
149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване на съществуването на вземане
за стойността на предоставена, но незаплатена топлинна енергия в размер на 1188
лева и 4 стотинки;
- иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 86 ЗЗД за установяване на съществуването на вземане за обезщетение за
забава върху главницата за стойността на предоставената топлинна енергия в
размер на 253 лева и 74 стотинки;
- иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 139в от ЗЕ за установяване на съществуването
на вземане за стойността на осъществена услуга дялово разпределение в размер на
24 лева;
- иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 86 ЗЗД за установяване на съществуването на вземане за обезщетение за
забава върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение в размер
на 5 лева и 67 стотинки.
Решаващите мотиви на районния съд за отхвърлянето на
исковете са били, че липсват данни за наличието на валидно облигационно
отношение между ищеца и ответника, по силата на което ищецът предоставя
топлинна енергия, а ответникът дължи стойността ѝ.
Въззивникът оспорва обжалваното решение като
неправилно, неоснователно и постановено в нарушение на материалния закон.
Твърди, че въззиваемият (ответникът) М.Н.Й. всъщност е потребител на топлинна
енергия за битови нужди. Поддържа, че въззиваемият е бил наел топлоснабдения
имот, който е частна държавна собственост. Макар и наемното правоотношение
впоследствие да е било прекратено едностранно от наемодателя, топлоснабденият
имот е бил ползван от въззиваемия в процесния период и наемодателят е бил лишен
от възможността да упражнява фактическа власт над него. Заявява, че се е
наложило топлоснабденият имот да бъде иззет в присъствието на служители на
Столичната дирекция на вътрешните работи. Твърди, че е невъзможно да се извърши
проверка относно лицето, което е ползвало топлоснабдения имот, а освен това и
че качеството “потребител на топлинна енергия” не е свързано с обстоятелството
дали съответното лице обитава топлоснабдения имот и консумира топлинна енергия
или не. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендира разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство М.Н.Й., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. “******съдебен адрес ***, тел. ******(въззиваем) уведомен чрез
процесуалния представител адвокат С.З..
Третото лице помагач на страната на въззивника “Б.”
ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални
действия във въззивното производство.
Въззивният съд, след като прецени становището на
въззивника и събраните пред първата инстанция доказателства, направи следните
фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е редовна и допустима. Вследствие на
служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно,
както и допустимо. То е също така и правилно по следните съображения.
В разглеждания случай се установява, че процесният
топлоснабден имот: ап. 75, находящ се в град София, район “Люлин”, ж. к. “******,
с абонатен номер 173099, е частна държавна собственост. В част от процесния
период (целият процесен период е от 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2016 г.) въззиваемият е имал
облигационно право на ползване върху имота по силата на сключен договор с
областния управител на област София (споразумение № РД-280-04 на л. 25 от
исковото производство е от 27. 12. 2007 г. и по делото има данни, че
то е било
прекратено с едномесечно предизвестие от областния управител, получено от
въззиваемия на 28. 10. 2014 г.). Съгласно пар. 3 от договора между въззиваемия
и областния управител, М.Н.Й. е поел задължението да заплаща топлинната
енергия, предоставена в имота (включително за битово горещо водоснабдяване).
Следователно облигационното право на ползване на топлоснабдения имот и
задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия са се погасили на
28. 11. 2014 г. с прекратяването на договора.
Тогава интервалът от процесния период, в който въззиваемият е бил
носител на облигационното право на ползване върху топлоснабдения имот, е от 01.
05. 2014 г. до 28. 11. 2014 г. Фактическото ползване и обитаване на
топлоснабдения имот след тази дата няма връзка с предмета на настоящото дело.
Началната предпоставка за уважаването на предявените
искове е установяването на валидно облигационно отношение между ищеца и
ответника (въззивника и въззиваемия). Тежестта на доказването му е върху ищеца (чл. 154,
ал. 1 ГПК). По правното си естество правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е договорно и произтича от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Съгласно приложимата към
процесния период (от 01. 05. 2014 г. до
30. 04. 2016 г.) редакция на ЗЕ, битовият клиент, страна по въпросното
правоотношение, е клиент, който закупува енергия за собствени битови нужди.
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). Предвид
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2 от 2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд,
клиент на топлинна енергия за битови нужди би могъл да бъде и носителят на
облигационното право на ползване на топлоснабдения имот, но при условие, че е
сключил отделен договор за закупуването на топлинна енергия пряко с
топлопреносното предприятие. Сключването на подобен договор подлежи на
доказване по реда на ГПК, например с представянето на данни за откриване на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното предприятие. То обаче не
се предполага с установяването на самото ползване на топлоснабдения имот.
В разглеждания случай уговорката от пар. 3 на
споразумението между областния управител и въззиваемия има действие между страните.
Тя нито ползва, нито вреди на въззивника. По делото не са представени
доказателства, от които да се установява наличието на договор за закупуване на
топлинна енергия между въззивника (ищеца) и въззиваемия (ответника). Няма данни
въззивникът да е открил индивидуална партида на въззиваемия. Следователно
първоинстанционният съд правилно е приел, че между страните липсва облигационно
отношение за покупко-продажбата на топлинна енергия. Изводът за неоснователност
на четирите кумулативно съединени иска е правилен.
По тези съображения обжалваното решение трябва да бъде
потвърдено.
Разноски. Предвид изхода на делото и липсата на претенция за
разноски от страната, която има право на тях, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
II-55-5795 от 09. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 55-и
състав, по гр. д. № 32344 по описа за 2018 г.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Решението е постановено при участието на “Б.” ООД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление ***, в качеството на трето лице помагач
на страната на въззиваемото дружество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: