№ 2773
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н.Й М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от Н.Й М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110200584 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Болкан пропърти инструментс” АДСИЦ, с
ЕИК *********, срещу наказателно постановление № Р-10-237/15.12.2023 г.,
издадено от Мария Филипова, в качеството си на заместник-председател на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което
на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл.
222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК, на „Болкан пропърти инструментс” АДСИЦ, с
ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл.
100н, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 3 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа.
Подадена е жалба от санкционираното търговско дружество. В нея се
сочи, че НП било неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че не била
посочена правилно нарушената разпоредба, че имало несъответствие между
описателната и санкционната част на наказателното постановление. Твърди се
неправилна квалификация на нарушението и в условията на алтернативност е
наведен довод за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Я., който
поддържа жалбата и иска отмяна на процесното НП.
Въззиваемата страна - КФН, е представлявана от юрисконсулт Герчева,
която оспорва жалбата. В дадения ход по същество същата пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно,
1
обосновано и правилно. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление
/15.12.2023 г./, датата на връчване на същото /21.12.2023 г./ и датата на
депозиране на жалбата срещу него /02.01.2024 г./, съдът приема, че жалбата е
постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
„Болкан Пропърти Инструментс“ АДСИЦ е вписано под № РГ-05-1425 в
регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл.
30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), предвид
което е адресат на разпоредбите на ЗППЦК. Съгласно разпоредбата на чл.
100н, ал. 1 от ЗППЦК, емитентът е длъжен да разкрива годишен финансов
отчет за дейността си в срок до 90 дни от края на финансовата година.
Съгласно чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК, дружеството е длъжно
да разкрива публично регулирана информация, част от която е ГФО за
дейността за 2022 г., чрез предоставянето й на обществеността. ГФО за
дейността на дружеството се представя по реда на чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК, а
именно посредством избрана от дружеството информационна агенция или
друга медия.
В конкретния случай, срокът за надлежното изпълнение на задължението
по чл. 100н, ал. 1 във вр. с ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 3 от
ЗППЦК от „Болкан Пропърти Инструментс“ АДСИЦ е изтекъл на 31.03.2023
г.
От справка, осъществена от служител на КФН – К. Д., в интернет
страницата на „Българска се установило видно, че „Болкан Пропърти
Инструментс“ АДСИЦ използвало за оповестяване на дължимата
информация пред обществеността интернет портала, достъпен на адрес:
http://www.infostock.bg/. След проверка в масивите на цитирания интернет
портал служителят на КФН К. Д. е установила, че на 30.03.2023 г. „Болкан
Пропърти Инструментс“ АДСИЦ е разкрило ГФО за дейността си за 2022 г.,
като представеният на обществеността отчет не отговарял на изискванията за
съдържание, съгласно чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК, тъй като отчетът не е бил
заверен от регистриран одитор, в същия не бил наличен и одиторски доклад,
съгласно изискванията на чл. 100н, ал. 4, т. 1 от ЗППЦК, както и липсвала
декларация на одитора, съгласно изискванията на чл. 100н, ал. 4, т. 3 от
ЗППЦК.
Констатирайки горните факти, К. Д. съставила АУАН на дружеството
„Болкан Пропърти Инструментс“ АДСИЦ в отсъствие на представител на
дружеството, защото при отправена покана за явяване в сградата на КФН за
2
съставяне на акт, не се е явил представител на дружеството.
Отговорността на дружеството била ангажирана за нарушаване
разпоредбата на чл. 100н, ал. 1, във вр. с ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2,
вр. ал. 3 от ЗППЦК, като нарушението било извършено на 01.04.2023 г. в гр.
София.
Наказващият орган възприел установената от контролните органи
фактическа обстановка и издал атакуваното НП № Р-10-237/15.12.2023 г.,
издадено от Мария Филипова, в качеството си на заместник-председател на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което
на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл.
222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК, на „Болкан пропърти инструментс” АДСИЦ, с
ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл.
100н, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 3 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа.
Настоящият съдебен състав намира, че така изложената фактическа
обстановка е установена по безспорен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно: показанията на свидетеля Д.; писмена
кореспонденция между КФН и „Болкан пропърти инструментс” АДСИЦ,
заповедите за компетентността на съставителя на АУАН и НП, както и
останалите писмени доказателства по делото, надлежно приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Д., като намира
същите за пълни, логични и последователни. Установената от съда
фактическа обстановка, която изцяло кореспондира с описаната такава в
процесните АУАН и НП, се доказва по категоричен начин от приетите по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка. Съдът кредитира приложените по
делото писмени доказателства, доколкото същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени
източници.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В този смисъл от приложените по делото
писмени доказателства се установява, че актосъставителят по делото е
оправомощена да извършва проверки във връзка с упражняването на контрол
3
за спазване разпоредбите на ЗППЦК. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 222, ал. 1, изр. 2 от ЗППЦК -
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”.
Съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от
надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН,
надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.
Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен
начин изчерпателно описание на констатираното нарушението, включително
мястото и времето на извършването му. Налице е също съответствие между
фактическото описание на нарушението и неговата правна /цифрова/
квалификация. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при
провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление.
Съгласно нормата на чл. 100н, ал. 1 от ЗППЦК емитентът е длъжен да
разкрива публично годишния финансов отчет за дейността си в срок до 90
дни от завършването на финансовата година.
Ал. 4 на същата разпоредба сочи, че годишният финансов отчет за
дейността съдържа:
1. заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за
счетоводството, както и доклад на одитора;
2. годишен доклад за дейността;
3. декларация от одитора, заверил годишния финансов отчет за
дейността на дружество емитент на ценни книжа, с посочване на неговите
имена и адрес за кореспонденция, удостоверяваща, че:
а) финансовият отчет, съставен съгласно приложимите счетоводни
стандарти, отразява вярно и честно информацията за активите и пасивите,
финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента;
б) информацията, отнасяща се до сделките със свързани лица, е
надлежно оповестена и разкрита съгласно приложимите счетоводни
стандарти;
в) информацията, отнасяща се до съществените сделки за публичното
дружество за съответния отчетен период, е надлежно разкрита в
приложенията към финансовия отчет;
4. декларации от отговорните в рамките на емитента лица с посочване
на техните имена и функции, удостоверяващи, че доколкото им е известно:
а) финансовият отчет, съставен съгласно приложимите счетоводни
стандарти, отразява вярно и честно информацията за активите и пасивите,
4
финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента и на
дружествата, включени в консолидацията;
б) докладът за дейността съдържа достоверен преглед на развитието и
резултатите от дейността на емитента, както и състоянието на емитента и
дружествата, включени в консолидацията, заедно с описание на основните
рискове и несигурности, пред които е изправен;
5. за публично дружество - доклад за изпълнение на политиката за
възнагражденията;
6. друга информация, определена с наредба.
Нормата на 100т, ал. 1 от ЗППЦК повелява, че емитентът или лицето,
поискало без съгласието на емитента допускане на ценните книжа до
търговия на регулиран пазар, е длъжен да разкрива публично регулираната
информация чрез предоставянето и на комисията и на обществеността.
Емитентът, който е извършил само публично предлагане на ценни книжа, е
длъжен да разкрива информацията по изречение първо на територията на
Република България.
Срокът, в който следва да се подаде отчетът, е визиран в нормата на чл.
100н, ал. 1 от ЗППЦК - до 90 дни от завършването на финансовата година –
т.е. до 31.03.2023 г. включително.
Дружеството жалбоподател обявило своя ГФО в този срок, но не и със
съдържанието, визирано в закона, тъй като отчетът не бил заверен от
регистриран одитор, в същия не бил наличен одиторски доклад и липсвала
декларация на одитора.
Доколкото от доказателствата по делото се установява, че установените
от АНО фактически положения отговарят на обективната истина, то правилно
КФН е приела, че дружеството не е изпълнило своето задължение, посочено в
закона. Правилно е определена и датата на извършване на нарушението –
първия ден, след изтичането на крайния срок за това, а именно 01.04.2023 г.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва
да бъде обсъждана изобщо.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя имуществена
санкция от 5000 (пет хиляди) лева, съдът намира, че същото е наложено в
минимален по закон размер, поради което се явява съответно на извършеното
нарушение.
С оглед цитираните разпоредби, съдът намира, че правилно АНО е
наложил административно наказание „имуществена санкция“ в минималния
по закон размер – 5000 лева, доколкото нарушението и нарушителят се явяват
установени безспорно.
В заключение съдът следва да отбележи, че процесното нарушение не
може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
5
като засяга важни обществени отношения и е с типичната обществена
опасност и вредни последици за нарушенията от този тип, както и с нищо не
разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този
вид. Обстоятелството, че все пак е бил изпратен финансовият отчет не може
да доведе само по себе си до маловажност на извършеното нарушение. То има
значение и е взето предвид от АНО при определяне размера на наказанието,
което следва да се наложи за осъщественото административно нарушение и
именно затова е наложено минималното предвидено в закона наказание.
При тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Поради горния извод, съдът намира, че следва да присъди на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, което да бъде в размер на 100 лева, тъй като правната сложност
на делото е ниска и същото е решено в три заседания.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийският
районен съд, 112-и състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-
237/15.12.2023 г., издадено от Мария Филипова, в качеството си на заместник-
председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т.
7 от ЗКФН и чл. 222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК, на „Болкан пропърти
инструментс” АДСИЦ, с ЕИК *********, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 (пет хиляди) лева за
извършено нарушение на чл. 100н, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр.
2, вр. ал. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Болкан пропърти инструментс” АДСИЦ, с ЕИК
*********, да заплати сумата от 100 лева по сметка на Комисията за
финансов надзор, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6