№ 3338
гр. С, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110157785 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. Б. М., чрез адв. Ц., срещу „С в“ АД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 635,31 лв.,
представляваща платена без основание за начислено потребление на В и К услуги в имот с
клиентски номер ***********, представляващ ап. № 5, находящ се в гр. С, ж.к. „С 16**** за
която сума „С в“ АД издало Фактура № ********** г. и Фактура № **********/27.03.2024
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 30.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата в общ размер на 895,23 лв., представляваща главница за цена на В и К услуги за
периода 21.03.2024 г. – 21.08.2024 г., за които „С в“ АД издало Фактура № ************ г.,
Фактура № **********/30.05.2024 г., Фактура № **********/26.06.2024 г., Фактура №
*********/24.07.2024 г. и Фактура № ***********/26.08.2024 г., за клиентски №
*********** за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „С 16**** ап. 5.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че спрямо
него е бил открит клиентски № *********** за имота му в гр. С, ж.к. „С 16**** ап. 5, като
при проверка относно текущи задължения установил, че на негово име били издадени
Фактура № ********** г. и Фактура № **********/27.03.2024 г. на обща стойност от 635,31
лв., поради което веднага се свързал със „С в“ АД, за да попита защо били начислени толкова
високи суми за вода, а служител на ответното дружество отговорил, че ако ищецът не плати
сумите по издадените фактури водата за имота щяла да бъде спряна, вследствие на което
ищецът се притеснил и заплатил погрешно начислените суми. След заплащане от ищеца на
посочените по – горе фактури ответникът издал още 5 фактури, а именно: Фактура №
************ г. на стойност 179,05 лв., Фактура № **********/30.05.2024 г. на стойност
129,13 лв., Фактура № **********/26.06.2024 г. на стойност 184,92 лв., Фактура №
*********/24.07.2024 г. на стойност 179,05 лв. и Фактура № ***********/26.08.2024 г. на
1
стойност 223,08 лв. Поддържа, че не дължи сумите по описаните по – горе фактури, тъй
като: не бил в облигационни отношения с ответника; размерът на сумите по фактурите бил
произволно определен; не бил потребил посочената от ответника вода; сумите по
процесните фактури били погасени по давност. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове, като: 1/ осъди ответника да му заплати сумата в размер на 635,31 лв.,
представляваща платена без основание за начислено потребление на В и К услуги в имот с
клиентски номер ***********, представляващ ап. № 5, находящ се в гр. С, ж.к. „С 16**** за
която сума „С в“ АД издало Фактура № ********** г. и Фактура № **********/27.03.2024
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 30.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата в общ размер на 895,23 лв., представляваща главница за цена на В и К
услуги за периода 21.03.2024 г. – 21.08.2024 г., за които „С в“ АД издало Фактура №
************ г., Фактура № **********/30.05.2024 г., Фактура № **********/26.06.2024 г.,
Фактура № *********/24.07.2024 г. и Фактура № ***********/26.08.2024 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрк. К.-М., оспорва предявените
искове по основание и размер. Поддържа, че между ищеца и ответника съществува валидно
облигационно правоотношение, по силата на което на името на ищеца са начислявани суми
за доставените и потребени в имота В и К услуги за процесния период. Твърди, че за
периода 24.04.2024 г. – 27.11.2024 г. дължимата от ищеца сума възлизала в размер на 1309,74
лв., като нямало данни същата да е била платена. Ето защо моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. С уреждането на института на неоснователното
обогатяване законодателят е регламентирал забраната определено имуществено благо да
преминава от патримониума на един правен субект в имуществения комплекс на друг - без
да е налице правно основание за това разместване на материални блага (юридически факт,
годен да породи правни последици). Следователно, разместването на имуществени блага без
да е налице правно основание за подобно разместване налага необходимостта от
възстановяване на неоправдано нарушеното имуществено равновесие.
Фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществения
комплекс на друго. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума в общ размер на 635,31 лв., че тя е
постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на
ищеца в имуществото на ответника в частта за сумата в размер на 635,31 лв. е без правно
основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В тежест на ответника е да
докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото.
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
в тежест на ответника е да докаже: 1/ наличието на облигационно правоотношение между
страните, с предмет доставка на В и К услуги; 2/ че оспореното от ищеца вземане
съществува в претендирания размер. С оглед наведеното в исковата молба основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
2
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Не е спорно между страните по делото, а и от събраните писмени доказателства и от
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да
бъде кредитирано, се установява, че на 26.03.2024 г. ищецът е заплатил в полза на ответника
сумата в размер на 444,52 лв. по Фактура № ********** г., а на 22.05.2024 г. е заплатил
сумата в размер на 190,79 лв. по Фактура № **********/27.03.2024 г., т.е. общо 635,31 лв.
Първият спорен между страните въпрос е свързан с наличието, респ. липсата на
облигационно правоотношение, с предмет доставка на В и К услуги.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на
ответното дружество.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради
- етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
Относно съществуването на облигационно правоотношение между страните по
неформален договор за доставка на В и К услуги при общи условия, съдът намира следното.
С горепосочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен
неформалният договор за доставка на В и К услуги. Договорът има съдържанието,
определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от КЕВР общи условия на
доставчика на В и К услуги. С оглед гореизложеното, за да се приеме, че между страните по
делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ответникът да докаже, че
ищецът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което са
доставяни В и К услуги.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 16.12.2024г. и приет за
окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на
3
13.02.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. С, ж.к. „С 16**** ап. 5, като в исковата молба изрично е посочено, че това е
адресът на ищеца и по отношение на него е открит клиентски номер *********** за
процесния имот, съгласно договорна сметка ********* със „С в“ АД. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за
доказано.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, поради което и ищецът е длъжник на ответника за заплащане на цената на
предоставените В и К услуги. В подкрепа на този извод са и представените от ищеца
разписки за плащане на посочените суми, в които изрично е отразено следното основание за
плащането им: клиентски номер ***********, адрес: гр. С, ж.к. „С 16А, ап. 5, договорна
сметка *********.
Следващият основен спорен между страните въпрос е свързан с обема на
предоставените В и К услуги и тяхната стойност. По този въпрос съдът приема следното:
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: процесният блок е присъединен към
изградената В и К инфраструктура и в него се ползват и трите вида В и К услуги – доставка
на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и съответно нейното
пречистване; дружеството-ответник е доставяло В и К услуги до имота на ищеца, в който са
били монтирани два броя водомери за студена и топла вода, като този за студена с фабр. №
513005 е бил монтиран на 01.09.2014 г. и е с метрологична годност до 2024 г., а този за топла
с фабр. № 023485 е бил монтиран през 2000 г. и е с годност до 2005 г., поради което е
нередовен уред за търговско измерване; на 23.10.2024 г. и двата стари водомера са били
подменени с нови; в периода 24.02.2023 г. – 27.02.2024 г. отчитането на изразходваното
количество вода е правено по три самоотчета и един реален отчет от проверител на
оператора на всеки три месеца, а в периода 27.03.2024 г. – 27.11.2024 г. поради неосигурен
достъп за отчет и липса на самоотчети са начислявани В и К услуги по усреднена
консумация от предходни периоди, като обемът на доставените до процесния имот В и К
3
услуги за посочения период е 798,332м вода; сумата по Фактура № ********** г. за периода
19.01.2024 г. – 19.02.2024 г. на стойност 444,52 лв. е начислена в резултат на реален отчет от
проверител на оператора на 19.02.2024 г., при който след изравняване са фактурирани
3
151,45м вода на стойност 444,52 лв., а сумите по всички останали фактури в периода
27.03.2024 г. – 26.08.2024 г. са начислявани по усреднена консумация, поради неосигурен
достъп за отчет и липса на самоотчети.
Предвид обстоятелството, че според приетото заключение по допуснатата съдебно -
техническа експертиза, количеството на потребените от ищеца В и К услуги почти за целия
период е изчислено служебно – по „усреднена консумация“, съдът намира за необходимо да
посочи, че в общия случай съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал. 1 от същата
Наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Следователно, в
Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено ползваните В и К услуги да
се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки
4
потребител. От това правило, обаче, са предвидени и изключения.
В нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е посочено, че при сгради -
етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител
поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в
общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна
инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните
водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите
части. А чл. 11, ал. 5 от същата Наредба предвижда, че доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
Следователно, ако водомерът в имота на ищеца е бил неизправен, то по силата на вмененото
му нормативно задължение той, а не ответното дружество е следвало да инициира
извършването на проверка и отстраняване на повредата.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Според чл. 34а,
ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., индивидуалните водомери в сгради-
етажна собственост, се проверяват за метрологична годност по искане и за сметка на
потребителите, като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Нормата на чл. 34а, ал. 5 предвижда, че
когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В
случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Последната цитирана
разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредбата и по същество предвижда, че при
наличие на непроверен водомер, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена
вода се начислява по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до извършване на проверката посочените
количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател (в този
смисъл са Решение № 4436 от 23.07.2024 г. по в. гр. д. № 10261/2023 г. на СГС, Решение №
5664 от 31.10.2024 г. по в. гр. д. № 4098/2022 г. на СГС, Решение № 5665 от 25.10.2024 г. по
в. гр. д. № 11237/2022 г. на СГС, Решение № 5362 от 02.10.2024 г. по в. гр. д. № 10809/2022 г.
на СГС, Решение № 5361 от 02.10.2024 г. по в. гр. д. № 3744/2023 г. на СГС, Решение №
3948 от 02.07.2024 г. по в. гр. д. № 4220/2023 г. на СГС, Решение № 260854 от 09.03.2022 г.
по в. гр. д. № 1823/2021 г. на СГС и др.).
В конкретния случай е установено (при липса на оспорване на изводите на вещото
лице по техническата експертиза), че монтираният в жилището водомер за топла вода с
фабр. № 023485 е бил извън установения срок на метрологична проверка, но потребителят
не е предприел нито действия по неговата подмяна с нов, нито е организирал метрологична
проверка за презаверяването на годността на собствения му водомер. Eто защо и предвид
липсата на твърдение от ищеца, съответно на ангажирани доказателства, че поставеният в
имота водомер е бил подложен на проверка, респективно, че е бил метрологично годен през
посочената част от процесния период, то следва извода, че са налице гореописаните
предпоставки за служебно начисляване на потребление. В този смисъл, съдът приема, че
заплащането от ищеца в полза на ответника на цена за В и К услуги не е било при начална
липса на основание. Същевременно, обаче, тъй като от заключението на вещото лице по
техническата експертиза се установява, че количеството на потребените от ищеца В и К
услуги е изчислено от ответника по „усреднена консумация“, а не по реда на чл. 39, ал. 6 от
Наредбата, следва да се приеме, че е неточно изчислено. Съгласно чл. 162 ГПК в случаите, в
които по делото не са налице достатъчно данни за размера на иска, съдът определя
последния по своя преценка.
5
Ето защо, след преценка на доказателствата по делото и при съобразяване на
критериите по чл. 39, ал. 5 от Наредбата, на база на 1 брой обитател на процесния имот
(доколкото ответникът не доказва нещо различно), съдът приема, че стойността на
количеството предоставени В и К услуги за периода 19.01.2024 г. – 20.03.2024 г., за който са
издадени Фактура № ********** г. и Фактура № **********/27.03.2024 г. възлиза в общ
размер на 85,10 лв., изчислен по реда на чл. 162 ГПК. Заплатените от ищеца над сумата от
85,10 лв. до 635,31 лв., т.е. 550,21 лв. са платени без основание, поради което предявеният
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 550,21 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 635,31 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На следващо място, съдът приема, че стойността на количеството предоставени В и К
услуги за периода 21.03.2024 г. – 21.08.2024 г., за който са издадени Фактура №
************ г., Фактура № **********/30.05.2024 г., Фактура № **********/26.06.2024 г.,
Фактура № *********/24.07.2024 г. и Фактура № ***********/26.08.2024 г. възлиза в общ
размер на 212 лв., изчислен по реда на чл. 162 ГПК. Ето защо предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен до размера от 683,23 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 895,23 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно релевираното в исковата възражение, че сумите по процесните фактури били
погасени по давност, настоящият съдебен състав приема следното:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на
водоснабдителното дружество съдържа всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните),
давността тече от деня на падежа. В частност задълженията на ищеца за заплащане на
стойността на доставените В и К услуги са възникнали като срочни – според чл. 33, ал. 2 от
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на "С в" АД, одобрени
от КЕВР с Решение № 0У-2 от 13.07.2016 г., потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране, а съгласно чл. 33, ал. 1 от същите Общи условия, В и К операторът издава
ежемесечни фактури. Следователно за всяка една от претендираните от ответното дружество
главници, касаещи посочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в
който изтича срока за тяхното заплащане (така и Решение № 3948 от 2.07.2024 г. на СГС по
в. гр. д. № 4220/2023 г.). В случая фактурата за доставените В и К услуги за първия месец от
исковия период е издадена на 27.02.2024 г. – за отчетен период от 19.01.2024 г. до 19.02.2024
г. От 27.03.2024 г. – когато вземането за стойността на доставените В и К услуги за първия
месец от исковия период е било изискуемо, до приключването на съдебното дирене в
настоящата инстанция не са изтекли 3 години, поради което възражението за погасителна
давност е неоснователно.
В първоинстанционното производство е релевирано възражение за погасяване на
процесните вземания по давност, по основателността на което настоящият съдебен състав
приема следното:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
6
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г., ОСГТК,
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл
вземанията на водоснабдителното дружество съдържа всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа. В частност задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставените ВиК услуги са възникнали като срочни – според чл.
33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на "С. В. " АД,
одобрени от КЕВР с решение № 0У-2 от 13.07.2016 г., потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране, а съгласно чл. 33, ал. 1 от същите Общи условия, ВиК операторът издава
ежемесечни фактури. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество
главници, касаещи посочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в
който изтича срока за тяхното заплащане. В случая в заключението на съдебносчетоводната
експертиза е посочено, че фактурата за доставените ВиК услуги за първия месец от исковия
период е издадена на 25.07.2018 г. – за отчетен период от 27.06.2018 г. до 25.07.2018 г. От
25.08.2018 г. – когато вземането за стойността на доставените ВиК услуги за първия месец от
исковия период е било изискуемо, до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 07.10.2021 г. /което прекъсва течението на давността/, са изтекли 3
години по отношение на вземането за главница за месечните задължения за периода от
27.06.2018 г. /с издадена фактура на 25.07.2018 г. / до 24.08.2018 г. /с издадена фактура на
24.08.2018 г. /. Следователно от дължимата сума от 375, 85 лева за периода до 24.10.2019 г.
следва да се изключат погасените по давност вземания до 24.08.2018 г. в общ размер на 50,
23 лева /определен по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 на база 1 броя потребител/ и
общият размер на непогасеното по давност вземане до 24.10.2019 г. е в размер на 325, 62
лева.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ответникът дължи да репарира направените от ищеца разноски за производството в
общ размер на 400 лв. за заплатена държавна такса и депозит за експертизи. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца се следват разноски в
размер на 322,35 лв.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение съдът приема следното:
С исковата молба процесуалния представител на ищеца е претендирал присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съобразно Решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. №
1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва
да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, като определи и
присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. В
този смисъл, като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита в настоящото
производство, липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и обстоятелството,
че делото е приключило в едно съдебно заседание, настоящият съдебен състав приема, че
7
размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ищеца следва
да бъде определен на сумата от 500 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от исковете, на адв. Ц. се следват разноски в размер на 402,94 лв.
Ответникът е сторил разноски за комплексна експертиза в размер на 300 лв., като
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
ответника се следват разноски в общ размер на 77,64 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С в” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, р-н
„К с“, „Б ц И Ц Б“, бул. "Ц Б ***" № 159, ет. 2 и 3, да заплати на И. Б. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ж.к. „С 16**** ап. 5, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата в размер на
550,21 лв., представляваща платена без основание за начислено потребление на В и К
услуги в имот с клиентски номер ***********, представляващ ап. № 5, находящ се в гр. С,
ж.к. „С 16**** за която сума „С в“ АД издало Фактура № ********** г. и Фактура №
**********/27.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
на 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над уважения размер от 550,21 лв. до пълния предявен размер от 635,31 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Б. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. С, ж.к. „С 16**** ап. 5, срещу „С в” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, р-н „К с“, „Б ц И Ц Б“, бул. "Ц Б ***" № 159, ет. 2 и 3, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че И. Б. М. не дължи на „С в” АД
сумата в размер на 683,23 лв., представляваща главница за цена на В и К услуги за периода
21.03.2024 г. – 21.08.2024 г., за които „С в“ АД издало Фактура № ************ г., Фактура
№ **********/30.05.2024 г., Фактура № **********/26.06.2024 г., Фактура №
*********/24.07.2024 г. и Фактура № ***********/26.08.2024 г., за клиентски №
*********** за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „С 16**** ап. 5, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над уважения размер 683,23 лв. до пълния предявен размер от 895,23 лв.
ОСЪЖДА „С в” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, р-н
„К с“, „Б ц И Ц Б“, бул. "Ц Б ***" № 159, ет. 2 и 3, да заплати на И. Б. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ж.к. „С 16**** ап. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 322,35 лв.,
представляваща разноски за производството пред СРС, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „С в” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, р-н
„К с“, „Б ц И Ц Б“, бул. "Ц Б ***" № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адв. И. М. Ц., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв., сумата в размер на 402,94 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С 16**** ап. 5, да заплати на
„С в” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, р-н „К с“, „Б ц И Ц
Б“, бул. "Ц Б ***" № 159, ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата в размер на
77,64 лв., представляваща разноски за производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9