Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Казанлък,07.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав, в публичното заседание
на четиринадесети февруари,две хиляди и тринадесета година . . . . .
. . . . в състав:
Председател:Невена Иванова
Съдебни
заседатели:
Членове:
при
секретаря . . . . Д.В. . . .и в
присъствието на
прокурора . . . . . . . . . . . . . . . като разгледа докладваното от
. . . . . . . . съдията . . . . . . . . АНД №
20 . . . . .
. . по описа
за . . . 2013 год. . . . за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 43-0000593 от 05.11.2012г.на и.д.Началник областен
отдел”КД-ДАИ”,гр.Стара загора.
Жалбоподателят,недоволен
от наложените му наказания,моли съда да ги отмени.
Въззиваемата страна,редовно
призована,не изпраща представител в с.з.и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява
основателна.
Административно-наказващият орган е
наложил на жалбоподателя административни наказания за това,че на 26.10.2012г.около
07,30 часа в гр.Гурково,ул.”Ал.Батенберг” до СОУ „Христо Смирненски” като водач
на автобус”Хюндай Каунти” с рег.№ СА 0725 КА,собственост на МОН,извършващ
превоз на ученици /за собствена сметка/ по маршрут Гурково-Зимница-Гурково,видно
от заповед № 360 от 14.09.2012г. бил проверен като при извършената проверка се
констатирало следното: 1.Водачът превозвал по-голям брой пътници от определения
в свидетелството за регистрация на МПС /превозвал 27 броя пътници ученици,а
автобусът можел да превозва 13 + 1 видно от свидетелство за регистрация част І.
2.Към заповедта на ръководителя нямало приложен списък на пътниците
/учениците/,заверен с подпис и печат.
Прието е от административно-наказващия орган,че
с тези си деяния жалбоподателят виновно е нарушил чл.133,ал.1 от ЗДвП и
чл.17,т.3,буква”б” от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г.на МТ,поради което и на
основание чл.53 от ЗАНН му наложил административни
наказания-глоба в размер на 50 лева
по т.1-чл.181,т.7 от ЗДвП и глоба в
размер на 500 лева по т.2-чл.93,ал.2 от
Закона за автомобилните превози.
Съдът намира за правилно
становището на жалбоподателя,изложено в пункт 1 на жалбата му,че при
съставянето на АУАН от 26.10.2012г.са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила,които водят до незаконосъобразност и
на издаденото наказателно постановление.Видно от АУАН,в него е вписан само един
свидетел,което е в противоречие с изискването на императивните норми на
чл.42,т.7 и чл.43,ал.1 от ЗАНН.Логическото тълкуване на нормата на чл.43,ал.1
от ЗАНН води до извода,че законодателят е поставил изискването в акта да са
вписани поне двама свидетели,тъй като нормата регламентира,че „актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите,посочени в него”.Законодателят говори за „свидетели”-в
множествено число.Т.е.изискването е актът да е подписан от поне един свидетел,но в самия акт да фигурират
имената,точните адреси и ЕГН на повече от един свидетел-поне на двама.В
подкрепа на това разбиране са и текстовете на нормите на чл.42,т.7 и чл.40,ал.1
и чл.40,ал.3 от ЗАНН.В текстовете на тези норми също е използвано
понятието”свидетели”-в множествено число.Никъде в тях не е указана възможност
актът да се състави в присъствието само на един свидетел.Нещо повече-нормата на
чл.40,ал.3 от ЗАНН изрично регламентира,че при липса на свидетели,присъствували
при извършването или установяването на нарушението,или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие,той се съставя в присъствието на двама други свидетели,като това изрично
се отбелязва в него.
Разгледано по същество,обжалваното
наказателно постановление е необосновано и неоснователно в частта си по
т.2-относно наложеното административно наказание по чл.93,ал.2 от Закона за
автомобилните превози,като в тази част е налице несъответствие между фактически
твърдяното и приложената правна норма и е приложена несъотносима правна норма.Текстът,по
който жалбоподателят е наказан с глоба в размер на 500 лв.-чл.93,ал.2 от Закона
за автомобилните превози,регламентира,че се наказва водач на моторно превозно
средство,който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз,заверено копие
на лиценз на Общността,разрешението,документа за регистрация или други
документи,които се изискват от регламент на европейските институции,от този
закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.В обжалваното
наказателно постановление е посочено,че при проверката жалбоподателят не
представил списък на пътниците /учениците/,заверен с подпис и печат.Сред
цитираните по-горе,изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.93,ал.2 от Закона
за автомобилните превози документи,не фигурира такъв списък на пътниците,поради
което нормата на този текст от закона е неприложима и съответно-жалбоподателят
е наказан по неприложим законов текст.Освен това в обстоятелствената част на НП
не е описана цитираната заповед на ръководителя-не е посочена заповедта с
индивидуализиращите си белези,кой е цитираният ръководител,който я е издал и
т.н.В тази насока съдът приема за основателни доводите на
жалбоподателя,изложени в жалбата му,че в тази си част НП не отговаря на
изискванията на императивната норма на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.
По същество извършването на
визираното в т.1 на НП нарушение на чл.133,ал.1 от ЗДвП се установява от
показанията на актосъставителя И. и приложените по делото писмени
доказателства.Същото не се оспорва от жалбоподателя,но същият пледира в жалбата
си и чрез пълномощника си в с.з.,че това нарушение представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН по подробно изложени в жалбата и в
с.з.съображения.Съдът намира,че настоящият случай не е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН/респ.-не са налице белезите по чл.93,т.9 от НК/,възприемайки
изложеното от актосъставителя за завишената опасност на дестинацията,по която
се е движил автобусът-и оттам-наличието на опасност за участниците в
движението.С оглед обаче на посочените по-горе съществени нарушения на
административно-производствените правила,допуснати при съставянето на
АУАН,налице е незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно
постановление,поради което същото следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно и необосновано.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000593
от 05.11.2012г.на и.д.Началник областен отдел”КД-ДАИ”,гр.Стара загора,с което
на А.Т.К. ***,с ЕГН ********** са наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 50 /петдесет/ лева и ГЛОБА в размер на 500 / петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Стара загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: