Р Е Ш Е Н И Е
№876 16.07.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На седми юли
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1139 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство е по реда на чл.156-161 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Тех Аутлет“ООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша,
ул.Нарцис №45, представлявано от управителя С.И.Х., ЕГН-**********, чрез
пълномощника адвокат Х.М. ***, против ревизионен акт (РА) №
Р-02000219003750-091-001/11.03.2020г., издаден от М.Б.на длъжност началник-сектор,
възложил ревизията и П.Д.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с решение № 104/01.06.2020г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
Централно управление на Националната агенция за
приходите (ДОДОП), с която за данъчните периоди: м.01.2018г. и м.02.2019г., са установени задължения за
ДДС общо в размер на 7`411,14 лева и са начислени лихви за забава в общ размер
на 1`132,80 лева.
Жалбоподателят
счита, че ревизионният акт
в частта потвърдена с решението на директора на ДОДОП, е незаконосъобразен и
необоснован, като постановен в противоречие с приложимия материален закон и
несъобразен със събраните доказателства. Иска отмяна на РА и в оспорената част.
Не споделя изводите на решаващия орган, че не е налице вътреобщностна доставка
(ВОД) по двете фактури под № **********/11.01.2018г. и № **********/01.02.2019г.,
защото неправилно е приложен чл.45, т.2, б.“б“ от Правилника за прилагане на
Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) и чл.53, ал.2 от ЗДДС. Посочва,
че доколкото товарителниците установяват разтоварването на стоките на територията
на друга държава-членка, то това установява наличието на ВОД. В първия случай
ЧМР (международна товарителница CMR) установява разтоварването на стоката на
територията на Полша, а във втория – в Германия, налице е доказателства за ВОД
по смисъла на чл.45, т.2, б.“б“ от ППЗДДС. Позовава се на множество цитирани
решения на Върховния административен съд (ВАС), практика на Съда на Европейския
съюз (СЕС), както и на други издавани срещу него ревизионни актове. В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат Х.М., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи
и желае присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директор на ДОДОП,
чрез процесуалния си представите юрисконсулти В.М., оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, като пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени твърденията на страните във връзка
със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Ревизионното
производство е започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219003750-020-001/18.06.2019г.
(л.1717), издадена от М.Б.на длъжност началник-сектор. Със същата е възложено
извършването на данъчна ревизия на „Тех Аутлет“ООД, с обхват: 1.Корпоративен данък
за периода от 01.01.2014г. до 31.03.2018г.; 2.Данък върху добавената стойност
за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. Заповедта е подписана с електронен
подпис и е връчена на ревизираното лице по електронен път, съгласно представеното
удостоверение на л.1719, като срокът на ревизията е тримесечен от датата на
връчване на заповедта – 18.06.2019г. и следва да бъде осъществена от П.Д., на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и С.Х., главен
инспектор по приходите. Впоследствие, със заповеди № Р-02000219003750-020-002/25.06.2019г.
(л.1713); № Р-02000219003750-020-00/01.08.2019г. (л.1709); №
Р-02000219003750-020-004/21.11.2019г. (л.1697) и № Р-02000219003750-020-005/16.12.2019г.
(л.1693); на същия орган по приходите, подписани като електронен документ,
срокът на ревизията е продължен последно до 22.01.2020г., като са добавени и
нови периоди за проверка по ДДС – 01.06.2019-30.06.2019г. и
01.05.2019г.-31.05.2019г. Тази заповеди са връчени чрез електронни съобщения,
видно от приложените удостоверения. Ревизионното производство е било спряно със
заповед № Р-02000219003750-023-001/05.08.2019г. (л.1705), след което е възобновено
със заповед № Р-02000219003750-143-001/09.10.2019г. (л.1701), като срокът след възобновяването е бил до 22.11.2019г.
По делото
е приложена заповед №РД-3/02.01.2019г. (л.10), на директора на ТД на
НАП-Бургас, издадена на основание чл.11 от ЗНАП, като същата вменява правомощия
на органа по издаване на заповеди за възлагане на ревизии.
За
резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-02000219003750-092-001/11.02.2020г.
(л.249), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със
ЗВР. Съгласно нарочното удостоверение (л.278), същият е връчен чрез електронно
съобщение на 12.02.2020г. РД също е подписан с електронни подписи от неговите
съставители.
Ревизията
е приключила с издаване на РА № Р-02000219003750-091-001/11.03.2020г., от М.Б.на
длъжност началник-сектор, възложил ревизията и П.Д.на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, компетентни на основание чл.119, ал.2
от ДОПК. С РА в тежест на „Тех Аутлет“ООД са установени задължения по ЗДДС общо
в размер на 290`762,03 лева и лихва в размер на 32`121,27 лева, от които
релевантни за настоящото производство с оглед неговия предмет са задължения за
ДДС за периодите, както следва: 1.Месец 01.2018г. в размер на 2`937,18 лева и
лихви от 681,64 лева и 2.Месец 02.2019г. в размер на 4`473,96 лева и лихви от 451,15
лева, по издадени от дружеството 2бр. фактури под № **********/11.01.2018г. и №
**********/01.02.2019г. Актът е подписан
с електронни подписи от издателите си и е връчен на ревизираното лице чрез
електронно съобщение на 11.03.2020г., съгласно удостоверението по чл.30, ал.6
от ДОПК (л.248).
Недоволен
от констатациите в РА, жалбоподателят е оспорил същия изцяло на основание
чл.152 от ДОПК в рамките на законоустановения преклузивен срок (съгл. вх.индекс
на л.156) с твърдения, че РА е незаконосъобразен, като са направени същите
възражения по отношение релевантните две фактури, които се правят сега и пред
съда.
С решение
№ 104/01.06.2020г. (л.14) директорът на ДОДОП-Бургас, потвърдил ревизионния акт
в оспорената част. Решението
е подписано със саморъчен подпис, връчено е по електронен път и видно от
приложеното по делото удостоверение за връчването му (л.26), е получено от
жалбоподателя на 01.06.2020г. Жалбата срещу него е подадена на 12.06.2020г.,
видно от вх.индекс (л.5).
За да
постанови решението си органът е приел възражението на жалбоподателя, че за
фактура № **********/11.01.2018г. няма изложени никакви конкретни мотиви за
направените констатации и единственият мотив, посочен на стр.29 от РД e, че за
нея не са изпълнени условията по чл.45 от ППЗДДС. Това го е мотивирало сам да събере
доказателства на основание чл.155, ал.3 от ДОПК по отношение на тази продажба. Фактурата
е на стойност 34`560 евро, с левова равностойност 67`593,49 лева, издадена на
„Apollo“ sp.z.o.o – Полша с № по ДДС PL8133187390. Решаващият орган е отчел, че
фактурата е отразена като ВОД в дневника за продажби на ревизираното дружество
за м.01.2018г. За нея е посочено, че не се начислява ДДС съгласно чл.17 от
Директивата за ДДС. Предмет на доставката са стоки, транспортирани от „Скай
експрес“ЕООД чрез спедитор „Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ ООД. Приложена е
международна товарителница с посочен изпращач „Тех аутлет“ООД, получател „Apollo“ sp.z.o.o –
Полша и положен в кл.24 подпис и печат на получателя, както и фактура №
**********/26.01.2018г. за извършената спедиционна услуга от „Юнимастърс
лоджистикс Ес Си Ес“ЕООД. Има потвърждение за получаване на стоките на
територията на Полша с подпис и печат на получателя, като на него е отбелязано,
че 97 модела от общо 140 от поръчката са върнати.
По тази
фактура има кредитно известие № 134/15.02.2018г. на стойност 25`242 евро, с
левова равностойност 49`369,06 лева и кредитно известие № 135/15.02.2018г. на
стойност 307,45 евро, с левова равностойност 601,32 лева за намалена търговска
отстъпка. Кредитните известия са включени в дневника за продажби и
справката-декларация за м.02.2018г. Представена е товарителница № 506423 и
фактура № **********/09.03.2018г., издадена от „Юнимастърс лоджистикс Ес Си
Ес“ЕООД за транспорта на върнатите стоки от Полша до България. Представено е
банково извлечение за извършено плащане от „Apollo“ sp.z.o.o на сумата 8`985,55
евро, представляваща разлика между стойността посочена във фактура № **********/11.01.2018 г. и издадените към
нея кредитни известия.
След
изпратено писмо (л.29) до „Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ЕООД за установяване
на обстоятелствата по транспортирането на стоките, е получен отговор (л.30), че
за товарителница № SBGOE18000254 пратката е приета в техен склад в гр.София и
след това е превозена от „Скай експрес“ЕООД до склад в Полша и от там до краен
клиент от превозвач „GEIS PL“ Sp.z.o.o. – Полша. Приложено е CMR (л.31) за
транспорта, извършен от „Скай експрес“ЕООД до склад в Полша с място на
разтоварване на адрес на „GEIS PL“ Sp.z.o.o., фактури издадени от транспортните
фирми „Скай експрес“ЕООД и „GEIS PL“ Sp.z.o.o., документ за предаване на краен
получател, съдържащ подпис, печат и дата и час на получаване, име и адрес на
изпращач и получател, тегло на стоката, № на товарителница и брой пратки.
В отговор
на изпратено запитване до превозвача „Скай експрес“ЕООД, е получено писмо
(л.40) в което се посочва, че е имало заявка от „Юнимастърс лоджистикс Ес Си
Ес“ЕООД от 11.01.2018г. Въз основа на нея е натоварена пратка на 13.01.2018г.
от складова база на „Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ ЕООД в гр.София, два броя
евро палета и 1 пакет с общо тегло 766 кг. От наличните документи не ставало
ясно на коя фирма е стоката. Разтоварният адрес, който им е даден по заявката е
Полша, 43-100 Tychy, фирма „GEIS PL“ Sp.z.o.o. Фирмите и адресите по CMR
съвпадат с описаните по-горе. Стоката е разтоварена на посочения разтоварен
адрес и фирма, за което удостоверява печата в CMR. Към писмото от приложена
заявката от 11.01.2018г. на „Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ЕООД, от която е
видно, че стоката следва да се достави до „GEIS PL“ Sp.z.o.o. – Полша, 43-100 Tychy.
Посочени са 3 бр. товари с общо тегло 766 кг.
– 1 брой евро палет с тегло 423 кг, 1 брой европалет с тегло 97 кг и 1
пакет с тегло 246 кг. Приложено е CMR, на което не се вижда номера. Фирмата
изпращач е „Enpay transformer components“OOD, България, а получател е
„Zrewtransformatory“ SA - Полша, товарене на стоките „Unimasters lofistics“
LTD– София, разтоварване „GEIS PL“ Sp.z.o.o. – Полша, документи в кл. 9 –
Invoice, тежина бруто кг – 97, обем куб. м. 1, подпис и печат на превозвач
„Скай експрес“ЕООД в кл. 23 и подпис в кл. 24 на получател.
Директорът
на ДОДОП-Бургас извършил съпоставка на събраните съпътстващи документи към
фактура № **********/11.01.2018г., при която е установил несъответствие,
изразяващо се в това, че заявката за транспорт от „Юнимастърс лоджистикс Ес Си
Ес“ЕООД към „Скай експрес“ЕООД не съответства на представената от „Скай
експрес“ЕООД товарителница, тъй като в нея липсват два от заявените товари,
един от които с тегло 423 кг е този по процесната фактура №
**********/11.01.2018г. Представената от „Скай експрес“ЕООД товарителница е с
нечетлив номер, поради което не може да се твърди, че е със същия номер като
представената от „Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ЕООД товарителница №
SBGOE18000254, но е за друг получател и с друг товар. Поради това е приел, че
не може да се установи по категоричен начин действителността на доставката по
отношение на тази фактура, тъй представеното от „Тех аутлет“ООД CMR към нея не
удостоверява доставката на стоката до крайния получател, а до „GEIS PL“
Sp.z.o.o., на чийто адрес е разтоварена стоката и който се е подписал в кл.24
на товарителницата. Представената разписка за получаване на стоката от
представител на „Apollo“ sp.z.o.o. не може да замести изискуемия в случая
документ за транспортиране на стоките, указан в чл.45, т.2, б. „б” от ППЗДДС,
тъй като транспортът е извършен от трето лице за сметка на „Тех аутлет“ООД. Ето
защо, въпросното CMR не представлява доказателство по смисъла на чл.53, ал.2 и
3 от ЗДДС, във връзка с чл.45, т.2, б.“б” от ППЗДДС.
С оглед
това е направен извод, че по отношение на фактура № **********/11.01.2018г. е
доказана липсата на материалните предпоставки по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС
за квалифициране на доставката като вътреобщностна такава, която да бъде
облагаема с нулева ставка на данъка, съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДС. Същата
правилно е третирана като облагаема, съгласно чл.12 от ЗДДС с място на
изпълнение на територията на страната, макар и с мотиви, различни от тези в РД
и РА. Директорът на ДОДОП е намери, че дължимият ДДС следва да бъде определен
по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС, като начислил ДДС в размер на 11`265,58 лева
върху данъчна основа в размер на 56`327,91 лева. Предвид издадените две
кредитни известия за намалена търговска отстъпка по фактурата, е намален и начисления
данък общо с 8`328,40 лева, като е прието, че следва да бъде потвърден
доначисления при ревизията ДДС за данъчен период м.01.2018г. в размер на 2`937,18
лева, представляващ разлика между доначисления данък по фактура №
**********/11.01.2018г. в размер на 11`265,58 лева и намалението на данъка по
КИ № 134/15.02.2018г. в размер на 8`228,18 лева и по КИ № 135/15.02.2018г. в
размер на 100,22 лева (11`265,58лв. – 8`228,18лв. – 100,22лв. = 2`937,18лв.).
Директорът
на ДОДОП-Бургас извършил проверка и по отношение фактура № **********/01.02.2019г. на
стойност 13`725 евро, с левова равностойност 26`843,77 лева, издадена на „Verweijen
Ict“-Нидерландия с № по ДДС NL851714390B01, за която също няма изложени никакви
конкретни мотиви за направените констатации и единственият мотив, посочен на
стр.44 от РД e, че за нея не са изпълнени условията по чл.45 от ППЗДДС. Фактурата
е отразена като ВОД в дневника за продажби на ревизираното дружество за
м.02.2019г. В нея също е посочено, че не се начислява ДДС съгласно чл.17 от
Директивата за ДДС. Предмет на доставката са стоки, отново са транспортирани от
„Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ЕООД. Приложена
е международна товарителница № SBGOE19000496 с посочен изпращач „Тех аутлет“ООД, получател „Verweijen Ict“-Нидерландия,
в кл.3 товарене на стоките на 04.02.2019г. от „Юнимастърс
лоджистикс Ес Си Ес“ЕООД в гр.София, в
кл.4 разтоварване на стоките „Online systemlogistik fur spedition &
service“GmbН-Германия, в кл.23 за превозвач е сложен печат на „Юнимастърс
лоджистикс Ес Си Ес“ЕООД и са посочени регистрационни номера на превозното
средство СВ328КТ/В9886ЕК, в кл.24 за получаване на стоките има положен печат на
„Online systemlogistik fur spedition & service“GmbН, като липсва дата,
място и подпис. Приложена е разписка за получаване на стоките на 08.02.2019г.
от представител на „Verweijen Ict“ – Tom Verweijen, както и фактура № **********/12.02.2019г. за
извършената транспортна услуга от „Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ЕООД.
Приложено е банково извлечение за извършеното плащане от „Verweijen Ict“.
По тази фактура
както и по предходната е било изпратено писмото до „Юнимастърс лоджистикс Ес Си
Ес“ЕООД за установяване на обстоятелствата по транспортирането на стоките. В
отговора л.(30) се сочи, че за товарителница № SBGOE19000946 с получател „Verweijen
Ict“-Нидерландия, пратката е взета от склад „Орбит“ЕООД, ул.Продан Таракчиев №
16 от подизпълнител ЕТ„Здравка Рангелова“, за което е приложена товарителница №
016067 и фактура от този търговец. След това, пратката е превозена от
„Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ЕООД с композиция влекач/ремарке
СВ6328КТ/В9886ЕК до разпределителен склад в град Шлиц, Германия и е поета от
техен партньор „Online Systemlogistik“ за по-нататъшен превоз до Нидерландия.
Представено е копие на CMR № SBGOE19000496,
идентично с представеното при ревизията.
Решаващият орган е
намерил, че CMR № SBGOE19000946 не удостоверява по безспорен начин получаването
на стоката от „Verweijen Ict“ на територията на Нидерландия, тъй като в кл.24 е
положен печат на „Online systemlogistik fur
spedition & service“GmbН-Германия. Представената разписка за
получаване на стоката от представител на „Verweijen Ict“ – Tom Verweijen, не
може да замести изискуемия в случая документ за транспортиране на стоките, тъй
като транспортът е извършен от трето лице за сметка на „Тех аутлет“ООД. Поради
това е счетено, че CMR № SBGOE19000946 не
представлява доказателство по смисъла на чл.53, ал.2 и 3 от ЗДДС, във връзка с
чл.45, ал.2, б.„б“ от ППЗДДС.
Поради това за фактура №
**********/01.02.2019г. е прието, че също е доказана липсата на материалните
предпоставки по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС за квалифициране на доставката
като вътреобщностна и облагаема с нулева ставка на данъка по чл.53, ал.1 от ЗДДС. Същата правилно е третирана като облагаема, съгласно чл.12 от ЗДДС с място
на изпълнение на територията на страната, макар и с мотиви различни от тези в
РД и РА. Директорът на ДОДОП е намери, че дължимият ДДС следва да бъде
определен по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС, като начислил ДДС в размер на 4`473,96
лева върху данъчна основа в размер на 22`369,81 лева за данъчен период
м.02.2019г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна
проверка на валидността и законосъобразността на ревизионния акт, съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК във връзка § 2 от ДОПК, намира от правна страна
следното:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е РА, в частта с която е потвърден от
решаващият орган, досежно определените задължения в решението на последния, за
данъчните периоди: м.01.2018г. и м.02.2019г., задължения за ДДС общо в размер
на 7`411,14 лева и лихви за забава в общ размер на 1`132,80 лева.
Жалбата е
допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния
съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
мотиви:
В
настоящото производство съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във
фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК
орган по приходите, като доказателство в тази насока е заповед № РД-3/02.01.2019г.
на директора на ТД на НАП-Бургас, с която са определени органите по приходите,
които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии. Спазена е формата по
чл.120, ал.1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния акт не се констатират
съществени нарушения на процесуалните правила.
За
прецизност следва да се посочи, че оспореният РА № Р-02000219003750-091-001/11.03.2020г.
е издаден от компетентни органи – началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“
при ТД на НАП-Бургас и от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас. Той
е в писмена форма и съдържа предвидените в чл.120, ал.1 от ДОПК задължителни
реквизити – името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни
за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното
производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са
определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок
може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към
ревизионният акт е приложен и РД № Р-02000219003750-092-001/11.02.2020г. като неразделна негова част в съответствие с
чл.120, ал. 2 от ДОПК. При издаване на РА, органът по приходите е спазил
процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило
в указаните срокове.
При
описаната по-горе фактическа установеност, според настоящата съдебна инстанция
правилно директорът на ДОДОП е обосновал извод за фактура № **********/11.01.2018г.,
че заради цитираните по-горе несъответствия в CMR, не може да се установи по
категоричен начин действителността на доставката.
Според
разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е
доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната
до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на
доставчика. Съответно на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС, ВОД по чл.7 се облагат
с нулева ставка. В тази връзка за да се приеме, че е реализиран фактическият
състав на цитираната разпоредба следва да са налице следните предпоставки: да е
осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ДДС в Р.България,
съответно получателят по доставката да е данъчно-задължено лице в друга
държава, членка на Общността и стоката да е транспортирана от доставчика или
получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на
друга държава членка.
Според
съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива
2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят
данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в
правомощията на държавите членки, съгласно чл.131 от Директива 2006/112/ЕО е да
определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от
решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Съответно в чл.45 от
ППЗДДС, вр. чл.53, ал.2 от ЗДДС, е установен начинът за нейното доказване като
проявен юридически факт, като документите са разделени в две групи – документи за
доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките
от територията на страната до територия на друга държава членка. От своя страна
чл.45, т.2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка.
Относима
към казуса е разпоредбата на чл.45, т.2, б.“б“ от ППЗДДС, съгласно която е
посочено изискването за транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са
получени на територията на друга държава членка, когато транспортът е извършен
от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Съгласно съдебната
практика от тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото
на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на
следните предпоставки – когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона
задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т.е. е
знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от
извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело
С-273/11.
В случая
е спорен единствено въпросът за транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава-членка на ЕС – Полша и представените
документи доказват ли мястото на изпълнение на доставките в тази страна.
Категоричният отговор на този въпрос е отрицателен. След като не се спори, че
транспортът е извършен за сметка на жалбоподателя, то съобразно цитираното
правило на чл.45, т.2, т.“б“ от ППЗДДС доставчикът следва да разполага с
транспортен документ. В представените такива обаче, са налице съществения
разминавания, които не могат да обосноват реалност. Както е отбелязал
решаващият орган, заявката за транспорт от „Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ЕООД
към „Скай експрес“ ЕООД не съответства на представената от „Скай експрес“ЕООД
товарителница, тъй като в нея липсват два от заявените товари, един от които с
тегло 423кг. е този по процесната фактура № **********/11.01.2018г.
Представената от „Скай експрес“ЕООД товарителница е с нечетлив номер, поради
което не може да се твърди, че е със същия номер като представената от
„Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ЕООД товарителница № SBGOE18000254, но е за
друг получател и с друг товар. Предвид тези несъответствия, не може да се
установи по категоричен начин действителността на доставката по фактура №
**********/11.01.2018г.
Неправилни
са мотивите на решаващия орган по отношение другата фактура под №
**********/01.02.2019г. За да е налице вътреобщностна доставка, не е необходимо
стоките да са транспортирани от територията на страната, непременно до
територията на държавата членка, в която получателя по доставката е регистриран
за целите на ДДС. Такова изискване и указание в закона и практиката на СЕС не се
съдържа. В този смисъл в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено: „..... стоки,
транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон
лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга
държава-членка.....“. Не съществува изрично записване „до територията на
държава-членка по регистрация на получателя“. Според дефиницията по чл.20 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност: "Вътреобщностно придобиване
на стоки" означава придобиването на правото на разпореждане като
собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето,
придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо
стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или
превоза на стоките. Също така, посочено е в чл.138, §1 от Директивата, че
държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до
местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността,
от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго
данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в
това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало
изпращането или превоза на стоката.
След като
„Verweijen Ict“-Нидерландия, чрез негов представител – Tom Verweijen, е придобило правото на разпореждане със
стоките по фактура №
**********/01.02.2019г., на територията на държава членка – в случая Германия,
но под идентификационен номер, издаден в друга страна членка – в случая Нидерландия,
то по отношение на това дружество ще е налице вътреобщностно придобиване с
място на изпълнение Нидерландия. (Вж. решение № 12338 от 16.10.2017г. на ВАС по
адм. д. № 12481/2016 г., I о.).
В
контекста на изложеното се налага извода, че атакуваният РА следва да бъде
отменен в частта му която са установени задължения за ДДС за периода Месец 02.2019г. в размер на 4`473,96 лева и лихви от
451,15 лева по фактура № **********/01.02.2019г., като жалбата бъде отхвърлена
в останалата си част на РА, с която са установени задължения за ДДС за периода 01.2018г.
в размер на 2`937,18 лева и лихви от 681,64 лева по фактура №
**********/11.01.2018г.
С оглед изхода
на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част на жалбата на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК. Следва да бъде уважено възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение – 1080,00 лева
с ДДС, с оглед ниската действителна правна и фактическа сложност на делото,
след редуцирането на спора с решението на ДОДОП само по две фактури. При
цялостен материален интерес на делото в размер на 8`543,94 лева, изчисленото
адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.3, вр. чл.8, ал.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на 591,76 лева. Към него следва да се добави и заплатената държавна
такса от 50 лева.
Материалният
интерес, уважен с жалбата възлиза на 4`925,11 лева, отхвърленият е 3`618,82
лева при общ материален интерес предмет на настоящото производство – 8`543,94
лева Изчислено съобразно уважената част от общия материален интерес,
жалбоподателят има право на разноски в размер на 396,94 лева. (4`925,11лв. х 641,76лв. / 8`543,94лв. = 396,94лв.).
Претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е основателна
до размера на отхвърлената част от материалния интерес. Както се посочи
по-горе, на основание чл.7, ал.2, т.3, вр. чл.8, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.161,
ал.1, изр.3 от ДОПК, при материален интерес по делото в размер на 8`543,94 лева,
цялостното възнаграждение е 591,76 лева, а съразмерно на отхвърлената част по
настоящото дело в размер на 3`618,82 лева, на ответника следва да се присъдят 250,64
лева (3`618,82лв. х 591,76лв. / 8`543,94лв. = 250,64лв.).
Мотивиран
от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми
състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-02000219003750-091-001/11.03.2020г.,
издаден от началник-сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-Бургас, потвърден частично с решение № 104/01.06.2020г., на директора на
Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Бургас при ЦУ на НАП в частта, с която на „Тех Аутлет“ООД,
ЕИК-*********, гр.София, р-н Витоша, ул.Нарцис №45, са установени задължения за
ДДС за периода Месец 02.2019г. в размер на 4`473,96 лева и лихви от 451,15 лева
по фактура № **********/01.02.2019г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тех Аутлет“ООД, ЕИК-*********, гр.София,
р-н Витоша, ул.Нарцис №45, против ревизионен акт №
Р-02000219003750-091-001/11.03.2020г., издаден от началник-сектор „Ревизии” и
главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден частично с
решение № 104/01.06.2020г., на директора на Дирекция “Обжалване и управление на
изпълнението” гр.Бургас при ЦУ на НАП в
останалата част, с която са установени задължения за ДДС за периода
01.2018г. в размер на 2`937,18 лева и лихви от 681,64 лева по фактура №
**********/11.01.2018г..
ОСЪЖДА дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при
централно управление на Националната агенция за приходите да заплати от
бюджета си на „Тех Аутлет“ООД, ЕИК-*********, гр.София, р-н Витоша,
ул.Нарцис №45, сумата 396,94 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Тех
Аутлет“ООД, ЕИК-*********, гр.София, р-н Витоша, ул.Нарцис №45 да заплати
на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при централно
управление на Националната агенция за приходите, сумата 250,64 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: