Номер 31423.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив2-ри търговски състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Нестор С. Спасов
Членове:Емилия А. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор С. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20205001000525 по описа за 2020 година
установи следното:
Производство по 274 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от „В.“ ООД, гр. Х. частна жалба против
постановеното от Хасковския окръжен съд по т. дело № 38/2020 г. определение, с което е
оставен без разглеждане предявения от „В.“ ООД, гр. Х. срещу „С.“ ЕООД, гр. М.
осъдителен иск за сумата 38 000 лв., квалифициран от ищеца като такъв по чл. 49 ЗЗД, вр. с
чл. 45 от ЗЗД и е прекратено производството по т. дело № 38/2020 г. по описа на Хасковския
окръжен съд в частта касаеща иска, квалифициран от ищеца като такъв по чл. 49 ЗЗД, вр. с
чл. 45 ЗЗД.
В жалбата за изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и връщане на делото за
разглеждане на този иск по същество.
Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на частната жалба.
След като се запозна с данните по същото Пловдивският апелативен съд намери за
установено следното:
На 11.02.2020 г. в Хасковския окръжен съд е постъпила изходяща от „В.“ ООД, гр. Х.
искова молба против „С.“ ЕООД, гр. М..
В обстоятелствената част на същата се говори, че ищецът и ответника сключили
договор за извършване на СМР на 24.08.2018 г. в обект на ищеца находящ се в гр. Х., бул.
„Н.Р.“ № 49 с предназначение за ресторант.
Съответно е посочено, че в договора е направена точна индивидуализация на
възложените за извършени СМР, описан е размера на договореното възнаграждение за
1
изпълнителя и факта, че страните са се договорили за плащане на аванс в размер на 10 000
лв. без ДДС/12 000 с ДДС, за което била издадена фактура и било извършено плащане.
Посочено е също така, че по силата на договора необходимите за извършване на СМР
материали били закупувани и осигурявани от ищеца, т.е. цената на възнаграждението
включвала стойността на вложения от изпълнителя труд.
Посочено е също, че ответникът завършил възложената му работа и същата била
прита с протокол/акт обр. 19 от 23.11.2018 г. подписан от двете страни. В него стойността на
същата била определена в размер на 31 269 лв. Била издадена втора фактура № 159 от
26.11.2018 г. за тази сума, от която бил приспаднат платения аванс.
По-надолу в ИМ се сочи, че след есенно-зимния период на 2018-19 г. в извършените
СМР се появили недостатъци. Говори се за пукнатини по външните стени на сградата, което
сочело некачествено извършване на възложената в договора работа за направа на външна
топлоизолация със скеле. Говор се и за несъответствия в извършване на възложената работа
във вътрешните помещения на сградата, като се сочи че там варогипсовата мазилка и
шпакловка е грубо изпълнена и с неравности.
Появата на тези недостатъци според ищеца е причинено от поведението на ответника
и ангажираните от нето строителни работници
Споменато е, че ответното дружество било уведомено за недостатъците, а ищецът
поскал и извършване на проверка. Такава била направена на дата 16.04.2019 г. в
присъствието на представители на ищеца, ответника, дружеството упражняващо строителен
надзор и проектантите на части архитектурна и конструктивна на арх. проект. Били
направени констатации за некачествено изпълнение на СМР, които били обективирани в
Заповед № 1 от 16.04.2019 г., с която на изпълнителя било наредено да отстрани
недостатъците.
Това обаче не било сторено.
По-надолу в обстоятелствената част се говори, че недостатъците са съществени , но
отстраними, като стойността нужна за това отстраняване е определена на 38 196 лв. с ДДС,
която сума ищецът трябвало да заплати, за да ги отстрани.
В тази връзка е направен извод, че за ищеца имало интерес да предяви иск по чл. 49
ЗЗД, вр. с 45 от ЗЗД, защото в следствие поведението на ангажираните от ответника
служители/работници СМР-та в обекта не били изпълнени качествено и ищецът понесъл
вреди съставляващи загуба на сумата, която ще се плати за поправка на недостатъците.
Така е отправено искане за осъждане на „С.“ ЕООД, гр. М. на основание чл. 49 ЗЗД,
вр. с 45 от ЗЗД да заплати сумата от 38 0000 лв.
2
Посочено е също, че ако съдът намери, че тази главна искова претенция е
неоснователна то се претендира осъждането на „С.“ ЕООД, гр. М. да заплати същата сума
на основание чл. 265, ал. 1 от ЗЗД поради това, че не е изпълнил договорно задължение за
качествено извършване на СМР и следва да компенсира разходите за поправка на
некачествените работи.
В отговора на исковата молба на първо место е направено възражение, че исковете не
са подсъдни на ХОС, а на Кърджалийския окръжен съд на основание чл. 104, т. 4 ГПК, вр. с
чл. 105 от ГПК. Отправено е искане за прекратяване на делото и изпращането му по
подсъдност на КОС.
Наред с това е изразено становище за недопустимост на двата иска. Във връзка с иска
с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е посочено, че наличието на договор
задължава ищецът да търси изпълнение, респективно обезщетение за лошо изпълнение на
плоскостта на договорна отговорност, т.е. договорното правоотношение изключвало
деликтната отговорност на изпълнителя по отношение на възложителя за претърпените
вреди в резултат на изпълнение на договора.
По отношение на евентуалния иск е посочено, че производството по него следва да се
прекрати по причина, че в ХОС имало образувано вече дело с № 64/2019 г. между същите
страни с напълно идентичен предмет.
В ДИМ по възраженията касаещи подсъдността е посочено, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 115 от ГПК по причина, че подсъдността по единия от предявените
искове е с основание непозволено увреждане и подсъдността по него е обусловена от
местоизвършването на увреждането.
Изразено е и становище за неоснователност на доводите за недопустимост на двата
иска.
С определението предмет на обжалване ХОС е изразил становище по възраженията
за недопустимост на главния иск с основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 49 от ЗЗД.
След анализ на изложените в обстоятелствената част на ИМ факти и обстоятелства е
направен извод, че предявеният иск е такъв на плоскостта на договорната отговорност, а не
такъв за непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, т.е. прието е, че дадената от
ищеца правна квалификация на главния иск е неправилна и не обвързва съда. На тази база е
направено заключение, че с ИМ са предявени два идентични иска за едно и също нещо и
основание.
Поради тези съображения е прието, че искът, квалифициран от ищеца по чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД е недопустим и следва на основание чл. 126, ал.1 от ГПК да бъде оставен без
разглеждане, а производството по делото в тази част прекратено.
3
Посочено е, че по въпросите касаещи продължаване на разглеждането на евентуалния
иск ще има произнасяне след влизане в сила на прекратителното определение, тъй като то
обуславя произнасянето по отвода за местна неподсъдност.
Недоволен от определението е останал ищецът и е подал жалбата станала причина за
започване на настоящето производство.
Същата е формално основателна.
От изложеното по- горе за ПАС е ясно, че ХОС при извод за идентичност на главния
и евентуалния иск е прекратил производството по- главния и е казал , че ще продължи
разглеждането на евентуалния.
Това обаче е неправилно.
Съдът дължи произнасяне по главния иск и то по основанието, с което според него
реално е сезиран. Респективно при достигане до извод за отхвърлянето му след разглеждане
на спора по същество се дължи преценка и за допустимостта на евентуалната искова
претенция, която би следвало да се остави без разглеждане на основание чл. 126, ал.1 от
ГПК.
Това обаче не е сторено, което налага отмяната на обжалваното определение и връщане
на делото на ХОС за преценка дали искът , с който счита, че е сезиран му е подсъден, респ.
при положителен отговор на този въпрос за разглеждането му същество.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното от Хасковския окръжен съд по т. дело № 38/2020 г.
определение, с което е оставен без разглеждане предявения от „В.“ ООД, гр. Х. срещу „С.“
ЕООД, гр. М. осъдителен иск за сумата 38 000 лв., квалифициран от ищеца като такъв по
чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и е прекратено производството по т. дело № 38/2020 г. по
описа на Хасковския окръжен съд в частта касаеща иска, квалифициран от ищеца като такъв
по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.
ВРЪЩА делото на ХОС за преценка дали главният иск, с който счита, че е сезиран
му е подсъден, респ. при положителен отговор на този въпрос за разглеждането му
същество.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5