М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против подсъдимия *** за това,
че на 06.11.2019г. в село ***, област
Плевен, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи –парична сума
в размер на 1050 / хиляда и петдесет / лева
от владението на собственика ******,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.63, ал. 1, т. 3 от НК
Р.п.– П. редовно призована, се
представлява от прокурор ***.
Подсъдимият ***, редовно
призован, се явява лично. За него се явява адв. ******, назначен за служебен защитник
от Досъдебното производство, редовно призован.
Пострадалият ***редовно призован,
се явява лично в съдебно заседание. Преди започване на разпоредителното заседание,
същият заявява, че не желае да участва в настоящото производство.
Съдът даде ход на делото за
провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане
самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите
и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните
изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани
страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по
чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.
Защитниците на подсъдимия *** –
адв. ****** изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено
по т. 4 заяви, че желае делото да мине по реда на съкратеното съдебно следствие
по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
На основание чл. 252 от НПК, моли
съда, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК,
веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимият ***, изразяват съгласие
с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.
Съдът като изслуша становището на
страните и след съвещание намери следното:
Делото е подсъдно на настоящия
Съд.
Няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
Не е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия.
Налице е основанието за
разглеждане на делото по реда на особените правила, предвидени в НПК, а именно
- за разглеждането му по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с оглед изявлението на
страните.
Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването
на процесуални действия по делегация.
Не се налага изменение на мярката
за неотклонение, взета спрямо подсъдимия.
Не се налага събирането на нови
доказателства и следва да се пристъпи към разглеждане на същото веднага след
приключване на разпоредителното заседание.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на
страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съдът приема
следното:
1.Делото е подсъдно на Съда.
2.Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
3.Не са допуснати на досъдебното
производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалия.
4.С оглед изявленията на
страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК -
чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването
на процесуални действия по делегация.
6.Не се налага изменение на
мярката за неотклонение „Подписка ”, взета спрямо подсъдимия ***.
7.Не се налага събирането на нови
доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че
незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се
пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т.
2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават
свидетели и вещите лица.
Съдът посочи , че Определението
подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати
процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен
съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.
Съдът, като взе предвид
становището на защитниците на подсъдимите намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370
от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и
решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две
хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да
прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и
обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на
подсъдимия чрез неговия защитник е направено своевременно, преди започване на
съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за
провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът
следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в
частност на подсъдимия.
Подсъдимият *** признават изцяло
фактите, описани в обвинителния акт, като заявиха съгласието си да не се
събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по
реда на съкратеното съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия *** правата
му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се
ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да
констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия ***, дали
признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия ***:
„Признавам се за виновен. Съжалявам
за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти. “
При това положение, след като
съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2
от НПК, че самопризнанието, което подсъдимия *** направи в съдебно заседание,
относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното
следствие и докладване на заключителната част на обвинителния акт, съдът запита
подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване
становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия *** бе
следния:
„Разбирам обвинението за какво е.
Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен
съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при
постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК,
прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали
намиращи се в досъдебно производство № Д-1776/2019г. по описа на РП – Плевен,
които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически
данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и
са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания
за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за
приключено и даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие,
счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на
престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на
подсъдимия.
Прокурорът поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като намира
същото за доказано от обективна и субективна страна, доколкото подсъдимият е
признал изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, намира, че не
следва да се спира по отделно на фактическата обстановка. Излага съображения,
че в случая на подсъдимия следва да се наложи наказание ,,Пробация’’ по реда на
чл. 62, т. 1а НК, като по отношение на размера не взема становище.
Защитникът на подсъдимия ***– адв. ***, при проведеното съкратено съдебно
следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага доводи
основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание. В тази
насока се позовава на процесуалната разпоредба на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
като моли за определяне на наказание в размер на предвидения минимум, като му
бъдат наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК -
пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт,
приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в
същия, а именно:
Подсъдимият *** произхожда от
многодетно семейство и живее в ***. Същият не работи и не учи. Той често посещавал дома на свидетеля ***от
село ***, като извършвал различни дейности по почистване срещу заплащане.
На 06.11.2019г. пострадалият ******
пристигнал в с. ***, област Плевен. Той решил да посети братовчед си ***, който живеел в къща,
находяща се в с. ***, ул. „***. След като пристигнал в дома на свидетеля ***,
решил да му помогне с различни строителни и ремонтни дейности по къщата. За
целта свидетелят ***съблякъл сакото си, като го закачил на пирон под навеса в
двора на къщата. В малкия вътрешен джоб на сакото, свидетелят ***носил парична
сума в размер на 1600 /хиляда и шестотин/ лева, в банкноти с номинал 100 лева и номинал 50 лева. След това свидетелят ***се заел с работа по
измазване на стена в двора на дома на свидетеля ***.
В 13:30
часа на 06.11.2019г., в дома на свидетеля ***пристигнал подсъдимият ***. Той
започнал да премества различни предмети по двора на свидетеля ***, като малко
след това отишъл до дома си, за да вземе инструменти, необходими на пострадалия
***за измазване на стената. След като се върнал в дома на свидетеля ***, Подсъдимият
*** се възползвал от заетостта на свидетеля
***по измазване на стената в двора, като
отишъл до навеса, където било закачено сакото на свидетеля ***. Той
открил паричната сума в размер на 1600 лева в джоба на сакото, като взел в себе
си 1050 лева, а останалите 550 оставил в
същия джоб. След това подсъдимият *** напуснал дома на свидетеля ***.
Междувременно
в 17:00 часа на същата дата – 06.11.2019г., свидетелят ***приключил работата си
и отишъл към навеса. Взел сакото си и заедно с ***вечеряли. Свидетелят ***останал
да пренощува в дома на братовчед си, като сутринта на 07.11.2019г. установил,
че от сакото му липсва парична сума в размер на 1050 лева. Веднага сигнализирал за кражбата на тел.112.
В резултат на проведени оперативно
–издирвателни мероприятия се установило,
че подсъдимият *** е отнел паричната сума, собственост на свидетеля ***. Той
признал пред свидетеля ***– служител при РУ-Долни Дъбник, че е отнел от сакото
на свидетеля ***парична сума в размер на
550 лева, като похарчил сумата от 50 лева в местен магазин, а с протокол за доброволно предаване от
07.11.2019г. върнал сумата от 500 лева .
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и
при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха
направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия ***, подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл.
283, във вр. чл. 373 НПК писмени доказателствени средства. Гласните
доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по
съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от
съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради
изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия К.Б. Петко
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези
самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване
на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:
Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл.
373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия
***, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния
състав по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Доказано е безспорно от обективна страна, че:
На 06.11.2019г. в село ***, област Плевен, като непълнолетен, но като
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, отнел чужди движими вещи –парична сума в размер на 1050 / хиляда
и петдесет / лева от владението на
собственика ******, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема че с деянието подсъдимият *** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер,
наказуеми по чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради
следното:
От обективна страна - с
действията си подсъдимият, е реализирал признаците от състава на престъплението
“кражба”, тъй като с присвоително намерение е отнел посочените вещи, без
съгласието на пострадалия ***, като е прекъснал досегашното владение върху тях
и е установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди движими вещи от
владението на собственика им, т.е. налице е прекъсване на фактическата власт на
последните и установяване на трайна такава от страна на подсъдимия. Отнемането
е извършено с намерение вещта да бъде противозаконно присвоена, свидетелство за
което е и обстоятелството, че след отнемането на вещите, паричната сума е била
взета от подсъдимия.
Към момента на извършване на
деянието, подсъдимият е бил непълнолетен, но видно от назначената му в хода на
досъдебното производство експертиза се установява, че същият може да възприема
и възпроизвежда фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях, може да участва пълноценно в наказателното
производство в качеството на обвиняем. Може да разбира и да ръководи постъпките
си, тоест може да носи наказателна отговорност.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в
съзнанието на извършителя, който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били
негови, след което е било налице и последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му
причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.
Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство протече по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 от НК, а именно, като се ръководи от разпоредбите на общата част
на НК, да намали определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 НК
предвижда наказание ,,Лишаване от свобода“ до осем години.
Към момента на извършване на
деянието подсъдимият е бил непълнолетен, поради което на основание чл. 63, ал. 1,
т. 3 НК, за това деяние, на същия би могло да се наложи наказание ,,Лишаване от
свобода в размер от три месеца до три години.
Съдът счита, че в случая разпоредбата
на чл. 55 от НК е по-благоприятна от разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, поради
което наложи на подсъдимия наказание ,,Пробация’’ по реда на чл. 62, т. 1а НК.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието,
съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, степента
на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Поради
това на основание чл. 194, ал. 1 от НК, като взе предвид подбудите на
подсъдимия за извършване на деянието, установените смекчаващи вината
обстоятелства (чистото съдебно минало и самопризнанието на подсъдимия), съдът
му определи наказание „Пробация“, изразяваща се с пробационни мерки към средата
предвиден в закона, а именно - на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК -
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, с периодичност
на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2 пъти седмично; на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК -
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК –
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа за срок от 1
година.
Съдът
намира, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на
наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото
сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху останалите
членове на обществото.
С оглед така направените
фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед
разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този и размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: