М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 456/2020 год.
на АРС, ІІ н.с.
Районна
Прокуратура – Асеновград е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия С.А.А. , за това че:
В периода от 02.06.2018 г. до
15.02.2019 г., в с. Болярци, обл. Пловдив, макар и непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, при условията на продължавано престъпление, се е съвкупил с
лице, ненавършило 14-годишна възраст – А.З.И. на 13 години, родена на *** г.,
като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК. Престъпление по чл. 151, ал. 1
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
Съдебното
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия А. да се наложи
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б“ от НК, а именно Пробация с пробационни мерки: 1.“Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца, включваща явяване и подписване на
осъдения пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично и
2.“Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца.
Подсъдимият
С.А. се признава за виновен, съжалява за
извършеното и прави пълни самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и чрез защитника си – адвокат
Ж.П. моли за налагане на наказание обществено
порицание чрез приложение на нормата на чл. 78А ал.6 от НК.
Съдът
след преценка и А.лиз на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
С.А.А. живеел със семейството си в с. Болярци, обл. Пловдивска. Там живеела и
свид. А.З.И.. Тя е родена на *** г.
Двамата се запознали в посоченото населено място на 31.03.2018 г. Те се
харесвали и започнали да се срещат, като впоследствие помежду им възникнали
чувства. На 02.06.2018 г. подсъдимия С.А.
предложил на свид. А.И. да преспят заедно в дома му в с. Болярци, обл.
Пловдивска. Посочената свидетелка се съгласила. Вечерта на тази дата двамата
осъществили за първи път полов акт, в който и двамата участвали доброволно. Подсъдимия
С.А. се съвкупил с момичето, въпреки че
му било известно, че тя е била едва на тринадесет години. След тази дата подсъдимия
С.А. и свид. А.И. заживели семейно в
дома му в с. Болярци, обл. Пловдивска. Родителите и на двамата не били съгласни
с това, че те заживели съвместно. Причината за това била все още крехката
възраст на свид. А.И., както и обстоятелството, че тя била добра ученичка и
нейната майка искала дъщеря й да придобие добро образование преди да се задоми.
Все пак роднините на подсъдимия С.А. и свид. А.И. се примирили с това, че те ще
живеят заедно, след като се уверили, че двамата се обичат. Подсъдимият С.А. и
свид. А.И. обитавали отделна стая в жилището на първия от тях в с. Болярци,
обл. Пловдивска. От началото на съвместното им съжителство - 02.06.2018 г., до
15.02.2019 г. подсъдимият и свид. А.И. периодично се съвкуплявали. Момичето участвало в половите контакти с
приятеля си – подсъдимия С.А.,
доброволно. През посочения период от време подсъдимият е бил на петнадесет години. Свид. А.И. била на
тринадесет години и това обстоятелство е било известно на обвиняемото лице. На
15.02.2019 г. свид. А.И. установила, че е бременна. Тя съобщила този факт на подсъдимия
С.А.. От 15.02.2019 г. двамата
преустановила половите актове помежду си. На 25.10.2019 г. те стА.ли родители
на момиче – Т. С. А.. След това събитие
двамата продължили да живеят заедно и да се грижат за дъщеря си с помощта на
роднините си.
От
заключението на изготвената и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява,
че подсъдимия С.А. не страда от психично заболяване и не се води на диспансерно
психиатрично наблюдение към Центъра за психично здраве – Пловдив. Той е
разбирал свойството и значението на извършеното към инкриминирания период от
време, и е могъл да ръководи постъпките си. Може да дава достоверни обяснения
относно фактите, които са от значение за предмета на разследване. Може да
участва в наказателния процес. През посочения период от време не е действал
поради увлечение и лекомислие.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена на базата на самопризнанието
на подсъдимия С.А. относно изложените факти направено в съдебното производство
по реда на чл. 371 т.2 от НПК, което се подкрепя от обясненията му дадени в
качеството на обвиняем, както и от показанията на свидетелите- С. И., А. А., Т.
А., З. И., А.И., дадени в досъдебното производство и които доказателства съдът
ползва на основание чл. 373 ал.3 от НПК. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни, непротиворечиви и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал. При установяване на фактическата обстановка
съдът ползва и заключението на изготвената СПЕ, което кредитира като пълно, обосновано и
изготвено от вещо лица доказан експерт в посочената е области на специални
познания. Съдът ползва и събраните по
делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствената съвкупност.
При така установената по несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с
деянието си подсъдимият С.А.А. е осъществил от обективна и субективна стрА.състава на
престъплението по престъпление
по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода от 02.06.2018 г.
до 15.02.2019 г., в с. Болярци, обл. Пловдив, макар и непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, при условията на продължавано престъпление, се е съвкупил с
лице, ненавършило 14-годишна възраст – А.З.И. на 13 години, родена на *** г.,
като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
От описаната
по-горе фактическа обстановка става ясно, че подсъдимият С.А. и свид. А. И. са
заживели без брак, съпружески в с. Болярци, обл. Пловдив, в момент, в който
последната не е била навършила 14-годишна възраст, живеят там и до настоящия
момент, а посочената свидетелка все още е непълнолетна. В случая обаче с
действията си обвиняемият не е осъществил състава на престъплението по чл. 191,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй като деецът пък е бил непълнолетен към онзи момент,
такъв е и към датата на постановяване на присъдата.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
желаел настъпването им.
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
същия пълни самопризнания, които в значителна степен спомогнаха за изясняване
на обективната истина по делото и изразеното искрено съжаление за извършеното, както и младата възраст
на дееца. Взе се в предвид и факта, че същият споделя за любовни чувства към
пострадалата, както и нейното желание и съгласие за развиване на връзката им. Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете и липсата на предишните осъждания на подсъдимия и добрите му характеристични
данни. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира. Като А.лизира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства съдът счете, че в конкретния
казус са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. При
оразмеряване на наказанието съдът прецени и обстоятелството, че са касае за
престъпление, което е тежко по смисъла на закона, но поради факта, че
подсъдимият е непълнолетен, предвиденото в нормата на особената част наказание,
което е лишаване от свобода от две до шест години, се заменя на основание чл. 63 ал.1 т.3 от НК с лишаване
от свобода до три години. Съдът се
съобрази и с императивния характер на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК
съгласно която, при направено признание на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт от страна на подсъдимия, което е прието по надлежния ред от
съда –посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда наказанието
се определя при условията на чл. 58А от НК. Съобразявайки се с тази постановка
на закона и предвид констатираното наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства съдът намери, че в случая по отношение на подсъдимия А. са налице едновременно условията на чл. 58а
ал.1 от НК и на чл. 55, ал.1, т.2, б.„б“
от НК, като в случая по-благоприятно се явява за подсъдимия приложението именно
на чл. 55 от НК, тъй като в този случай би се стигнало до налагането на по-леко
по вид наказание, а именно „Пробация“. Ето защо при определяне на наказанието
на подсъдимия А. , съдът приложи нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като
замени предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ с „Пробация“. Поради
коментираният по-горе превес на смекчаващите вината обстоятелства и предвид
установената не висока степен на обществена опасност на подсъдимия съдът наложи
наказание „Пробация“ включващо само двете задължителни пробационни мерки за
срок с насоченост към минималния предвиден в закона, а именно:
1. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“***, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,
включваща явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител с
периодичност ДВА ПЪТИ седмично.
2. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА.
Причините за
извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност от стрА. на
подсъдимия по отношение на собствените му действия и постъпки и склонност към
незачитане на установения и утвърден в страната правов ред и в частност
незачитане на установените правила и
норми отнасящи се до половия морал и половата неприкосновеност на личността.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски в размер на 168,00 лв., като го осъди да ги заплати по
сметка на ОДМВР- Пловдив.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: