Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 27.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на единадесети април две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор В. Радева при ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 62 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на А.М.Н.,***, депозирана чрез адвокат С.М.от
Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 75/08.02.2022г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 1726/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-000307/16.02.2021 г. на началник
сектор „ПП“ към ОД МВР - Шумен, с което на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1
и чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП на А.М.Н.
*** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за първото нарушение и „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за второто
нарушение.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение при
съставяне на акта и изготвяне на НП, доколкото в акта и в НП се съдържа
описание на четири нарушения, а са наложени само две наказания, без да бъде
ясно на нарушителя извършването на кои деяния се санкционира. Към този аргумент
за отмяна на НП касаторът сочи също, че едновременно с отпочване на
административнонаказателното производство спрямо него е започнато и наказателно
такова за престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 от НК, впоследствие
приключило с одобрено споразумение по НОХД № 388/2022г. по описа на Районен съд
– Шумен, което изключва отговорността му, реализирана по ЗАНН. По тези
съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с
него НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 04.02.2021г.
свидетелите И.Г.И.и С.К.Г.получили разпореждане от началника на сектор „Пътна
полиция“ да преследват и спрат лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № *********, който
се движел по път II-73 посока с. Дибич. Същите предприели преследване с
включени звукова и светлинна сигнализация.
Около 13.45 часа те
застигнали процесния автомобил на км. 2+240 и го спрели за извършване на проверка.
Докладвали на началника на сектор „ПП“, че разпореждането е изпълнено и
помолили същият да изпрати полицейски екип от сектора, който да реализира
проверката. При спрения автомобил пристигнали свидетелите Н.Т.Н.и Г.Ю.И..
Същите започнали проверка на документите на водача на лекия автомобил, като
установили, че той е собственост на Р.Р..
По време на проверка
проверяващите доловили мирис на алкохол в дъха на проверявания. Било му
предложено да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
7510“ с фабр. № АRВВ 0004. Водачът Н. отказал да изпълни тази молба на
проверяващите полицаи. След така получения отказ от страна на проверявания,
проверяващите му издали талон за медицински изследвания № 0041934, който Н.
получил. Видно от съдържанието на талона, същият не е дал кръв за изследване.
На водача било предложено да бъде изпробван и за употреба на наркотични
вещества и техните аналози с дръг тест 5000 с фабричен номер ARNA 0022. Същият
отказал да изпълни и тази молба на проверяващите. След така получения отказ от
страна на проверявания, проверяващите му издали талон за медицински изследвания
№ 0041935, който А.Н. получил. Видно от съдържанието на талона, той не е дал
кръв за изследване.
За така установените
нарушения му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.
GA № 327377 от 04.02.202г., като актосъставителят счел, че с деянието си управляващият
превозното средство е нарушил чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП. Нарушителят
получил акта си, като му станало ясно за какво е актуван. Не се възползвал и от
законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен
срок.
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено и процесното НП, което Н. атакувал
пред Районен съд – Шумен.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Въззивният съд счел също, че санкционираното лице е извършило
вменените му нарушения, поради което потвърдил оспорения правораздавателен акт.
В унисон с мотивите на
районния съд настоящата инстанция счита, че при съставяне на акта и изготвяне
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Задълбоченият прочит на
приобщените доказателства сочи, че при извършената проверка на касатора, той е
отказал изрично проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта, както и е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, по какъвто
начин съобразно чл. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, контролните органи
отчитат наличието им. Именно тези два отказа са дали основание за отпочване на
производство по ангажиране отговорността на водача по реда на чл. 174, ал. 3,
предл. 1 и 2 от ЗДвП, при което както актът, така и НП, съдържат пределно ясно
описание на конкретната простъпка и обстоятелствата по нейното извършване.
Действително, органите на МВР са отразили и констатации за неизпълнение на
предписания за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта, съответно за неизпълнение на предписание за
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества и техните аналози. По този ред съгласно чл. 3а от
посочената наредба се установява наличието на алкохол в кръвта и употребата на
наркотични вещества или техни аналози при отказ на лицето да извърши проверка с
техническо средство или тест, какъвто в случая е налице, поради което
вписването в акта и в НП на констатации за дадени предписания за изследвания за
медицински изследвания е напълно резонно. Дали неизпълнението им разкрива
белезите на административно нарушение е въпрос, който е извън предмета на
настоящото дело, доколкото водачът е санкциониран за надлежно установения отказ
да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта и за установяване на употребата
на наркотични вещества и техни аналози посредством техническо средство и тест.
Това обстоятелство е било пределно ясно на А.Н. и правото на защита на лицето
не е било накърнено.
Настоящата инстанция
счита също, че процесното НП е законосъобразно и по същество. Административен
съд – Шумен е бил последователен в практиката си, че с отказите на водача да
бъде проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества и техни аналози са
реализирани две административни нарушения, подлежащи на отделно санкциониране,
доколкото задълженото лице е отказал две проверки, поради което законосъобразно
са му наложени и две наказания. Този извод на съда кореспондира и с решаващото
становище на ВАС, изведено по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия – с ТР №
13 от 20.12.2021г. по окончателен начин е възприето разбирането, че отказите по
чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на
проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни
административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от
Закона за административните нарушения и наказания. Прегледът на приобщените
писмени и гласни доказателства навежда именно на извод за наличие на
основанията за ангажиране на отговорността на водача и за двете описани в акта
и в НП простъпки. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че спрямо
водача е образувано ДП с оглед данните за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК. Това е така, тъй като към момента на извършване на проверката от
органите на МВР управляващият автомобила е осъществил вмененото му нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, неправомерно отказвайки да бъде проверен с тест за
установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, и
последващото принудително събиране на сравнителен материал – кръвна проба от А.Н.,
извършено по реда на НПК и разрешено с акт на решаващия състав по ЧНД №
203/2021г. на ШРС, съответно одобряването на постигнато споразумение за
прекратяване на НП между страните и налагането на наказание на Н. на основание
чл. 343б, ал. 4 от НК, във вр. с чл. 343б, ал. 3 от НК, не създава пречки за
търсене на отговорност за описаното в акта и в НП административно нарушение.
Във връзка с
гореизложеното и доколкото въззивният състав е формирал аналогични правни
изводи за законосъобразност на НП, касационният състав счита, че не са налице
сочените от инициатора на настоящото производство отменителни основания.
Предвид изхода на спора
и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да
бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 75/08.02.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1726/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
А.М.Н. да заплати на ОД на МВР –
Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в
сила на 27.04.2022 г.