№ 100
гр. Тутракан, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20223430200174 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 38-0001522/11.07.2022 г. Директорът
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД „АА”/ гр. Русе е
наложил на П. И. И., с ЕГН **********, от ***, за нарушение на чл. 34, §3, б.
„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в,
ал. 11 от ЗАвтПр глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок. Отправя се искане съдът да отмени
атакуваното наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано.Редовно призован по телефона не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА” гр. Русе, редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изложени са
писмени доводи относно законосъобразността и обосноваността на НП.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2022 г. актосъставителят Д. С. Д. и свидетелят А. М. К. –
служители на РД „Автомобилна администрация“ гр. Русе, изпълнявали
служебните си задължения територията на с. Зафирово, общ. Главиница, обл.
Силистра, като се намирали в близост до бензиностанция „Петрол“.
Около 12:55 ч. за проверка бил спрян водачът на товарен автомобил
марка „ДАФ“, от категория N3, с рег. № ***, с прикачено полуремарке марка
„Вилтон“, от категория О4, с рег. № ***. Товарният автомобил бил оборудван
с дигитален тахограф марка „Continental“ със сериен № **********. Като
водач на товарния автомобил бил установен жалбоподателят П. И., който бил
работник/служител в „Севан“ ООД, заемайки длъжността „водач“ на МВС.
Последният притежавал карта на водача с № ************, която
предоставил на проверяващите органи. По време на извършваната проверка
жалбоподателят представил още и кантарна бележка № 257686,
товарителница № 0121964 и пътен лист № 1006080. На предното обзорно
стъкло на автомобила била поставена табела с надпис „Превоз за собствена
сметка“.
При извършената проверка на картата на водача за предходния 28-
дневен период се установило, че за периодите от 09:00 ч. на 02.04.2022 г. до
08:25 ч. на 04.04.2022 г. и от 18:38 ч. на 04.04.2022 г. до 08:54 ч. на 05.04.2022
г. не били въведени ръчно необходимите данни, когато водачът е бил извън
превозното средство и не е бил в състояние да използва монтирания в
товарния автомобил дигитален тахограф.
Актосъставителят Д. съставил АУАН № 321220/05.04.2022 г., с който е
повдигнал обвинение на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 34,
§3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Жалбоподателят не направил
възражения по така съставения му акт. Същият получил препис от АУАН
непосредствено след съставянето му.
На 11.07.2022 г. Директорът на РД „АА“ гр. Русе издал Наказателно
постановление № 38-0001522, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение на чл. 34, §3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на основание
чл. 93в, ал.11 от ЗАвтПр му била наложена глоба от 500 лв.
На 21.07.2022 г. жалбоподателят получил препис от НП.
2
Горната фактическа обстановка съдът изгради от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните
свидетели; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.; з. к. на АУАН №
321220/05.04.2022 г.; НП №38-0001522/11.07.2022 г. на Директора на РД
„АА“ гр. Русе в оригинал; з. к. на пощенски плик за получена жалба; з. к. на
кантарна бележка № 257686; з. к. на товарителница № 0121964; з. к. на пътен
лист № 1006080; снимков материал; з. к. на разпечатка от дигитална карта.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е
страна в административнонаказателното производство. Като такава, тя е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от приложената заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г., НП е
издадено от Директора на РД „АА” гр. Русе, имащ съответните правомощия.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Същият съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити,
съставен е от компетентен контролен орган и в рамките на изискуемия от
закона ред. АУАН е предявен на жалбоподателя, подписан е от него,
посочвайки, че няма възражения и му е връчен екземпляр от същия.
Атакуваното НП също притежава всички необходими съгласно чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН реквизити. Издадено е от имащ правомощията АНО по
съответния от закона ред и в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. НП е подписано
от АНО и екземпляр от него е връчен на жалбоподателя.
Нарушението, в което с АУАН е обвинен жалбоподателят, е на
формално извършване – законодателят не изисква настъпването на каквито и
да са съставомерни последици.
Разпоредбата на чл. 34, §3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
въвежда задължение за водача да се вписват в картата на водача, като се
използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за
тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф,
периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), когато в
3
резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да
използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано. Иначе казано
– водачът има задължението да въведе причината за отсъствието му от
превозното средство, съответно – за неизползване на тахографа. При
неизпълнение на това задължение, водачът осъществява състава на чл. 93в,
ал.11 от ЗАвтПр. Цитираното административно нарушение се явява
довършено с последващото използване на тахографа.
Негов субект, съгласно разпоредбата на чл. 93в, ал.11 от ЗАвтПр, може
да бъде единствено лице, притежаващо качеството „водач“. Според легалната
дефиниция на чл. 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент
и на Съвета „водач означава всяко лице, което управлява превозно средство
дори за кратък период от време или което се намира на борда на превозното
средство като част от неговите задължения да бъде на разположение за
управление при нужда“. Видно е, че жалбоподателят е имал това качество
както в момента на извършване на проверката, така и в момента на
извършване на нарушението, в което е обвинен; следователно – той е
надлежен субект на процесното нарушение. В жалбата се повдига спор
относно това, че към момента на проверката жалбоподателят не бил
извършвал превоз на товари за собствена сметка. В отговор следва да се
отбележи, че оспореното обстоятелство не е съставомерен признак на
процесното нарушение. Въпреки това съдът счита, че към момента на
проверката, видно от представените кантарна бележка № 257686,
товарителница № 0121964 и пътен лист № 1006080, жалбоподателят е
осъществявал превоз на товари за собствена сметка. Съгласно §1, т.2 от ДР на
ЗАвтПр превозът на товари представлява превоз на товари с моторно
превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу
възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за
превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.
Следва да се подчертае, че законодателят приема и празните курсове,
направени във връзка с превоза, за превоз на товари, въпреки фактическата
липса на товар. Обстоятелството, че жалбоподателят е осъществявал превоз
на товари на 05.04.2022 г. се доказва безспорно от приетото като
доказателство з. к. на пътен лист № 1006080, издаден на същия ден от
„Севан“ ООД. В графа „Вид обществен превоз“ е записано „Превоз насипни
товари“, а като маршрут е отбелязан „Базата – Малък Преславец“.
4
Изложеното кореспондира и с приложените з. к. на кантарна бележка №
257686 и товарителница № 0121964, макар последните да се отнасят за
предходен превоз. Разпоредбата на §1, т.3, б. „а“ от ЗАвтПр дава легална
дефиниция на понятието „превоз на товари за собствена сметка“. Видно е, че
жалбоподателят е осъществявал такъв, като превозът е бил „за собствена
сметка“ от гледа точка на неговия работодател – т.е. превозът е бил за сметка
на „Севан“ ООД.
В настоящия случай актосъставителят е установил, че в периода от
09:00 ч. на 02.04.2022 г. до 08:25 ч. на 04.04.2022 г. и в периода от 18:38 ч. на
04.04.2022 г. до 08:54 ч. на 05.04.2022 г. жалбоподателят, в качеството си на
водач, не е въвел ръчно необходимите данни. Това фактически обуславя
наличието на две отделни еднотипни нарушения – едното довършено в 08:25
ч. на 04.04.2022 г., а второто – в 08:54 ч. на 05.04.2022 г., въпреки което АНО
е наложил едно наказание. В действителност нито в АУАН, нито в НП е
посочено мястото, където е извършено нарушението. Това обаче не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не
накърнява по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя. Не са
нарушени нито местната, нито материалната компетентност на
актосъставителя и АНО. Във връзка с това следва да бъде посочено, че
съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН когато не може да се определи
местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е
административнонаказващият орган, в района на който най-напред е
образувано производството. С оглед изложеното, непосочването на мястото,
където жалбоподателят не е въвел ръчно необходимите данни, когато е бил
извън превозното средство и не е бил в състояние да използва дигиталния
тахограф, не е довело до ангажиране на неговата отговорност от местно
некомпетентен орган и не е опорочило проведеното
административнонаказателно производство, както се твърди в жалбата. Това
не е довело и до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като
нарушението е описано в необходимата пълнота. Отделно от изложеното
досега, дори и да се приеме, че е налице нередовност в акта (във връзка с
непосочване на мястото на извършване на нарушението), приложение следва
да намери чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като са установени по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина.
5
Изложеното до момента обосновава извод, че жалбоподателят е имал
задължението по чл. 34, §3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Неизпълнението на вмененото му задължение води до налагане на санкцията,
предвидена в чл. 93в, ал.11 от ЗАвтПр. Въз основа на това съдът намира, че
жалбоподателят е изпълнил от обективна страна състава на административно
нарушение, визиран в чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтПр.
Деянието на И. е съставомерно и от субективна страна – действал е в
условията на небрежност, тъй като в качеството си на водач е бил длъжен да
изпълни задълженията си по ръчното вписване на данните, посочени в
нарушената законова разпоредба.
Наведените в жалбата доводи за прилагане на чл. 28 от ЗАНН са
неоснователни, тъй като от една страна процесното нарушение не се отличава
с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия
вид, а от друга страна – на нарушителя фактически му е спестено наказание
за установеното с АУАН второ еднотипно нарушение. В този смисъл,
вземайки предвид легалната дефиниция на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните
разпоредби на ЗАНН, настоящият съдебен състав счита, че е неприложим
институтът на маловажния случай по чл. 28, ал.1 от ЗАНН.
Санкционната разпоредба е приложена правилно от АНО. Предвиденото
от закона наказание е определено по вид и фиксирано по размер, като за АНО
няма възможност за преценка в тази насока.
Искания за присъждане на направени разноски не са направени и съдът
не дължи произнасяне за такива.
Ето защо съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-
0001522/11.07.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр. Русе, с което е наложил на П. И. И., с ЕГН **********, от
***, за нарушение на чл. 34, §3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на
6
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтПр глоба в размер на
500.00 /петстотин/ лева като законосъобразно и обосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7