МОТИВИ
към
Присъда № 39/19.01.2011г. постановена по НОХД № 1052/2010 г. по описа на
Районен съд Разград
РРП е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия С.Б.С. – роден на ***г***, жител и живущ ***,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН **********, ЗА ТОВА, ЧЕ за
времето от 01.03.2010 г. до 07.06.2010 г. в с. П. К., общ. Р., чрез използване на технически
средства чук и клещи, е отнел чужди движим вещи – ламарина за постройката на
автобусна спирка (1.2 мм.)
– 1 бр. с размери: 1.00 м.
х 1.20 м. = 1.20 кв. м. на стойност 10.20 лв.;
метални листи за капак на кладенец (6 мм.)
2 бр. с размери 1.00 м.
х 0.50 м. = 1 кв. м. на стойност 37.50 лв. –
всичко на обща стойност 47.70 лв. от владението на Кметство с. П. К. с кмет Р.С.А.,
ЕГН **********, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,
като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор – престъпление по 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр.
2 във връзка с чл. 194, ал. 1 НК.
Съдът, след като
се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено
следното:
Обвиняемият С.С.
и свидетеля Д. В. били познати, тъй като и двамата живеят в с.Д.. Един ден за
времето от 01.03.2010г. до 07.06.2010г. двамата се срещнали в с.Д.. Обв.С.
предложил на св. Д.В. *** камък. Свид.В. приел и двамата с обв.С. отишли там. Със
себе си обвиняемия носел чук и клещи. Пристигнали в с.П. К. около обяд.
Минавайки покрай автобусна спирка, находяща се в с.П. К. на ул.”Т. М.” обв.С. решил
да изкърти ламарина от спирката която в последствие да продаде за вторични
суровини. Започнал да удря с чука по ламарината за да я изкърти, но след това
се отказал преди да я изкърти и отишъл до близко находящия се кладенец. Там с
клещи премахнал болтовете на металния му капак. След това демонтирал капака
който се състоял от две части. Оставил го на земята, след което подсъдимия и
свидетеля се върнали у дома на подсъдимия от където последния взел ръчна
количка и с нея се върнали до процесната спирка. Тогава подсъдимия с удари с
чук и ритници изкъртил ламарината от спирката която преди това се опитал да
изкърти, но не можал. След изкъртването й започнал да удря с чука и друга
ламарина от спирката за да изкърти и нея, но тогава дошла възрастна жена, която
му направила забележка и му заявила че ще се обади в полицията. За това
подсъдимия престанал да удря по втората /все още неизкъртена ламарина/, а
натоварил в количката демонтирания капак от кладенеца и вече изкъртената
ламарина след което ги прибрал у дома си. Продал така взетите предмети, на
непознат преминаващ през селото закупчик на вторични суровини, за сумата от 12
лв.
На
07.06.2010г. свид. Р.А. *** при обход на селото установила извършените кражби,
след което сезирала за деянието РУП-Р..
От заключението
на назначената по ДП оценъчна експертиза е видно, че стойността на процесните
вещи възлиза на сумата от 47,70 лева.
Процесните
вещи не са били под постоянен надзор, тъй като те са били оставена без пазач на
място, където мнозина имат достъп и на обществено доверие. Използваните чук и
клещи представляват техническо средство по смисъла на чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 НК.
Така с
деянието си при пряк умисъл обв.С.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по по 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2 във връзка
с чл. 194, ал. 1 НК.
Подсъдимият
признава, че е отнел процесните вещи, като отрича само използването на
техническите средства – чук и клещи. Използването на тези технически средства
се потвърждава обаче както от показанията на свидетеля очевидец – В., така и от
показанията на кмета на с. П. К. св. Р.А.. Същата потвърждава, че с оглед
начина на захващането на ламарината на спирката и капака на кладенеца /с
болтове/ то е невъзможно отнемането на тези вещи без използването на
инструмент. Ноторно известно е, че болтове особено ръждясали /каквито били
болтовете дори според обясненията на обвиняемия/ е изключително трудно да бъдат
развити без техническо средство. Ето защо, съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите В. и А., а не обясненията на подсъдимия в които
последния сочи, че не е използвал чук и клещи.
Отнетите вещи
не са възстановени.
Деянието е
доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства -
самопризнанията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и
приложените по делото писмени доказателства.
Престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал тяхното
настъпване.
Процесната кражба,
независимо, че е на стойност по-малка от МРЗ, то не представлява маловажен
случай. Пленумът на
Върховния съд е дал задължителни указания с т. II, 7 от ПлП ВС № 6/71 г.
"По някои въпроси относно престъплението кражба на обществено и лично
имущество" според които: "За да се определи дали
кражбата е маловажен случай, съдилищата трябва да преценяват не само стойността
на откраднатото имущество и липсата, и незначителността на вредните последици,
но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца".
Според константната
практика на ВКС, кражбата на имущество по чл. 195 НК може да бъде маловажен
случай, само когато е извършена при наличие на квалифициращите признаци по чл. 195,
ал. 1, т. 2 и 6 НК, тъй като маловажните случаи на кражба са изброени в
закона - чл. 195, ал. 4 /това са само т. 2 и т. 6 на ал.1 НК/. Когато
кражбата осъществява признаците и на други квалифицирани състави, не може да
става дума за маловажен случай, както е и по конкретното дело. /Решение № 45 от 10.02.2004 г. на
ВКС по н. д. № 655/2003 г., I н. о., докладчик съдията Ружена Керанова/.
Процесната кражба се квалифицира обаче и по т. 4 на ал.1 от чл. 195 НК.
За да се определи дали кражбата е маловажен
случай, трябва да се преценява
не само стойността на откраднатото имущество и липсата, и незначителността на
вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца /Решение № 421
от 1.06.2004 г. на ВКС по н. д. № 290/2004 г., III н. о., докладчик съдията
Фиданка Пенева/.
При обсъждането и решаването на въпроса, дали
е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, следва да
се вземат пред вид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността
на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност
на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. /Решение № 233 от 26.IV.1971 г. по
н. д. № 196/71 г., I н. о., Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1971 г./.
Стойността на предмета на
престъплението не е единствения разграничителен критерий, нито пък установен от
закона привилегирован признак. От значение са и всички други обстоятелства,
като важността на присвоеното имущество, продължителността на присвояването,
способа и начина, по които е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите
и подбудите, от които се е ръководил при извършване на престъплението,
отражението на деянието сред обществото и др. - Решение № 37 от 21.1.1974 г. по
н. д. № 860/73 г., I н. о., Съдебна практика на
ВС - наказателна колегия, 1974 г.
Относно наложеното наказание.
За процесното
престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 1 до 10 г.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия се явяват няколкото квалифициращи
обстоятелства – по т.2 и т.4 на ал.1, чл. 195 НК. Отегчаващо отговорността
обстоятелство се явява изключително високата степен на обществена опасност на
деянието – премахнат е капак на кладенец, което от своя страна създава
предпоставка за живота на хората, особено на малки деца играещи наоколо, тъй
като въпросния кладенец се намира в чертите на населено место. Липсата на капак
върху кладенец води до опасност и до замърсяване на подземните води,
респективно отново се създава предпоставка за живота и здравето на хората. С
изключително висока степен на обществена опасност се явява и отнемането на
ламарина от автобусната спирка. Така при лоши метеорологични условия – дъжд,
снеговалеж, буря и т.н. чакащите автобус граждани ще бъдат изложени на
природните стихии без подслон /особено тежко е положението на спирки от междуградския
транспорт, тъй като следствие на влошени метеорологични условия автобусите често
закъсняват/, което също поставя в опасност здравето и живота им. Ноторно
известно е, масовостта на подобни посегателства върху подобни обекти – спирки,
заслони и др., които са оставени без постоянен надзор. Ето защо, с цел
постигане на генералната превенция следва да се подхожда с по-строг подход спрямо
такива деяния.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, направените самопризнания и тежкото имотно положение на
подсъдимия. Следва обаче да се изтъкне,
че тежкото материално състояние, не може да бъде
мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните
права и свободи на гражданите. /така и Решение
№ 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
Съдът, поради
изключителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, определи
наказание “Лишаване от свобода” много
под средния размер /5г. и 6м./, и наложи на подсъдимия наказание “Лишаване
от свобода” за срок от 3години. Това наказание се явява съответно на
процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Съдът намира, че едно
по - ниско наказание от така определеното не би постигнало целите на чл. 36 НК.
За наказанието лишаване от свобода съдът счете, че не се налага реалното
му изпълнение. Подсъдимият до този момент не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, поради което е оправдано очакването целите по
чл. 36 от НК да се изпълнят, без да се налага ефективно изпълнение на
наказанието лишаване от свобода. Налице са и обективните предпоставки за
приложение на института по чл. 66, ал. 1 от НК, поради което съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от
пет години.
По постановената пробационна мярка.
С цел пълното постигане
на целите на наказанието, съдът на основание чл. 67, ал.3 НК, постанови спрямо
подсъдимия пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.4 НК – “Включване в курсове за
професионална квалификация и програми за обществено въздействие” в рамките на
целия изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила.
Съдът постанови тази мярка, с цел подсъдимия да получи професионална
квалификация, в следствие на която да бъде увеличена конкурентно способността
му на пазара на труда, за да може реализира трудови доходи /към момента същия е
безработен/, а не да разчита на придобито имущество по престъпен начин. Съдът
намери, за необходимо подсъдимия да бъде включен и в програми за обществено
въздействие с цел пълното постигане на целите на чл. 36 НК и най вече
индивидуална превенция.
По срока на пробационната мярка:
Действащата
към момента на извършване на престъплението разпоредба на чл. 67 ал.3 НК /ДВ бр. 27/09г./ предвижда възможност при определени
предпоставки /отложеното на осн. чл. 66 ал.1 НК наказание лишаване от свобода
да е за срок не по-малък от шест месеца/ съдът да постанови една от
пробационните мерки по чл. 42а ал.2 т.1-4 НК през изпитателния срок. За разлика от старата редакция на чл. 67
ал.3 от НК, където законодателят говореше за „Пробация”, след изменението,
последния е дал правомощия на съда да наложи в рамките на изпитателния срок една от предвидените в чл. 42 ал.2
т.1-4 НК пробационни мерки. По този
начин тази мярка е ограничена и различна от мерките по смисъла на чл. 42а, ал.1
и ал.4 от НК, тъй като не е включена от съвкупността на пробационните мерки,
които заедно или поотделно, но с оглед ал. 4 на чл. 42а от НК представляват наказанието
“Пробация”. Доколкото пробацонната мярка в конкретния случай е наложена на
основание чл. 67 ал.3 НК тук при
наличието на положителната предпоставка /определеното отложено наказание да е за срок не по–кратък
от шест месеца/ на съда е предоставена
възможност да наложи една от мерките по чл. 42а ал.1 т.1 -4 НК. Именно поради
тази причина мярката по чл. 42а, ал.2 т.1-4 НК може и да надвишава срока,
определен им като пробационни мерки съставляващи наказание „Пробация”. В този
смисъл е и константната съдебната
практика:
-
Решение от 15.11.2010г на ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД по ВНОХД №
296/2010г.
-
Решение
от 03.12.2009г. по ВНОХД № 3840/2009г на Софийски градски
съд, НО, 6 състав
-
Решение от 02.02.10 на Окръжен съд
Хасково по ВНОХД 254/09г., Първи наказателен състав
Съдът намери, че с оглед
постигане целите на чл. 36 НК пробационната мярка следва да бъде в рамките на
целия изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила.
На основание
чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НК, с оглед изхода
на делото, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата, сумата
от 30 лв., представляваща разноски направени на досъдебната фаза на делото и
сумата от 100 лева по сметка на РРС представляваща направени разноски в
съдебното производство.
Водим от горното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/Атанас Христов/