№ 8
гр. Гълъбово, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20215550100314 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.410, ал.1 от КЗ, вр. с чл.49 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД "А" АД твърди в исковата си молба, че на 28.04.2021 г. подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответната община за 1382.17
лева- главница, за изплатено от ищеца обезщетение по комбинирана застрахователна полица
№ ********** за застраховки „Каско“ и „Злополуки“ на увредения автомобил, както и за
421.21 лева- мораторна лихва, за забава, като претендирал и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на вземането, направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане по ч.гр.д. № 182/21 г. на PC Гълъбово
било уважено искането му и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание
чл. 415, ал. 1, със съобщение, получено на 22.06.2021 г. съдът му указал, че постъпило
възражение от ответника, като може да предяви иск в едномесечен срок.
Основанията, от които произтичало вземането му били следните: с комбинирана
застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ на МПС № ********** от
01.02.2016 г. бил сключил договор с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с per. №
******, собственост на "П.Л.БГ" ЕООД, със срок на действие от 04.02.2016 г. до 03.02.2017
г. На 30.03.2016 г. в с. Обручище, област Гълъбово, настъпило ПТП с лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А 6“ с per. № ******, който попаднал в необезопасено, необозначено и
несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка. Като последица от това ПТП били
реализирани материални щети на автомобила. В резултат на ПТП, на 15.03.2016 г., при
ищеца било подадено уведомление - декларация за щета от по застраховка „Каско на МПС“
1
с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил марка „Ауди",
модел „А 6“ с per. № ****** и в дружеството била образувана щета № 260160301000956.
Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба №1- 41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им,
при пътно-транспортни нарушения и реда за информирането между МВР, Комисията за
финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, в сила към датата на
ПТП, когато повредите на МПС не били причинени от друго ППС, която разпоредба била в
съответствие и с чл. 125, т. 8 ЗДП. При това нормативно разрешение органите на МВР не
били длъжни да посетят произшествието и съставят протокол за това. Съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 2 ЗОС, вр. §7 , ал. 1, т. З ЗМСМА, ответната община била стопанин на процесния пътен
участък, където настъпил инцидента. Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и вещи общинска
собственост се управлявали в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите
на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл.167, ал.2, т.1 от ЗДП, лицата, които
стопанисвали пътя го поддържали в изправно състояние, сигнализирали незабавно
препятствие по него и ги отстранявали в най- кратък срок. Въз основа на чл. 167, ал. 2, т. 1
ЗДП, службите за контрол, които били определени от кметовете на общините, контролирали
в населените места изправността и състоянието и състоянието на пътната настилка, така че
да създадат условия за бързо и сигурно придвижване. В случая отговорността е по чл. 49
ЗЗД - вредите били причинени от лица, на които ответникът е възложил работата и били в
резултат от негово противоправно бездействие по повод възложената работа. Това било
така, защото на осн. чл.19, ал.1, т.2 ЗП, общинските пътища се управлявали от кметовете на
съответните общини, по силата на чл. 31 ЗП имали задължение по изграждането, ремонта и
поддържането им. С неосъществяването на действия по отстраняване на препятствия, част
от общински път в гр. Гълъбово, ответникът нарушил задължението си за осигуряване на
условия за безопасно бързо и сигурно придвижване. В тази връзка следвало да отговаря за
причинените вреди от това си бездействие по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Предвид това, че наличието на дупка на пътното платно,
явяваща се причина за ПТП е резултат от бездействието на службите за контрол, чрез които
ответната община по закон осъществявала изпълнението на горепосочените задължения,
която се явявала и собственик на улицата при наличие на обективна възможност за
обезопасяване, отговаряла спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната
настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това бездействие настъпили
вреди в правната сфера на собственика на увредения автомобил. Бездействието на
натоварените от общината лица по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумирало да е
виновно. Произходът на установената дупка на пътната настилка бил ирелевантен за
ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвиждал общо и абстрактно
задължение на общината да поддържала общинските пътища, без значение от какви фактори
била настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
Причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка автомобил марка
„Ауди“, модел „А 6“ с per. №****** били описани от експерти на ищеца в хода на
извършване на ликвидационната дейност по преписката. Вложените части, боя и други
2
материали, както и калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“ с per. № ******, възлизали на 1382.17 лева.
Ищецът твърди, че е изплатил обезщетението за възстановяване на увредения
автомобил, съгласно разходен касов ордер П8062612/22.06.2016 г. - сума в размер на 1160.67
лева, и П8213960/28.07.2016г. за сума, в размер на 211.50 лева, както и 10 лева за извършени
ликвидационни разноски по претенцията, общо 1382.17 лева. С плащането на дължимите
суми, в качеството му на застраховател застраховки „Каско“ и „Злополука“ на МПС, ищецът
покрил щетите, причинени на пострадалото МПС. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 86 ЗЗД, встъпил в правата на увреденото лице против
причинителя на вредата. С изпратено писмо с негов изх. № Л-7948/12.08.2016 г., получено
на 17.08.2016 г. и придружено с цялата ликвидационна преписка по щета, негов №
33016030100429, поканили ответната община, в седмодневен срок, доброволно да му
заплати сумата от 1382.17 лева, от които 1372.17 лева заплатено обезщетение за
възстановяване на увредения автомобил и 10 лева извършени ликвидационни разноски по
претенцията, с което ответникът изпадал в забава на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Размерът
на обезщетението, начислен върху главницата, бил изчислен с помощта на електронния
калкулатор на НАП. Тъй като до този момент задължението не било заплатено, се породила
правната възможност от предявяване на иска.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 1382.17 лева – главница, за изплатено застрахователно
обезщетение по посочената имуществена застраховка, за нанесената имуществена вреда на
горепосоченото застраховано трето лице, с 421.21 лева мораторна лихва от 29.04.2018 г. до
29.04.2021 г., и законна лихва върху главницата от завеждане на заповедното производство
до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д № 182 по описа за 2021 г. на Гълъбовския районен съд. Претендира за
сторените по делото разноски.
Ответникът О.Г., в депозирания писмен отговор оспорва основателността на иска.
Счита, че нито в представената искова молба, нито в приложените документи става ясно
къде точно е мястото на възникналото ПТП, а именно точно по кой път се е движел
процесния лек автомобил, и дали процесната „дупка“, така, както сочел ищеца, е била на
път част от общинската пътна схема или част от републиканската пътна схема. Приложен
бил снимков материал на черно - бели снимки, които не били напълно ясни, но от същите се
виждало място и път извън село Обручище, като счита, че се касаело за път от
републиканската пътна мрежа, който е собственост на АПИ /държавна собственост, а не
общинска собственост/. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата били
републикански и местни, като последните били общински и частни. Списъците на
републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждавали от
Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и министъра на
3
регионалното развитие и благоустройството, а понастоящем и след съгласуване с кметовете
на общините. Републиканските пътища били изключителна държавна собственост - чл. 8, ал.
2 ЗП и тяхното управление се осъществявало от Агенция „Пътна инфраструктура“, която на
основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществявала дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането им. Общинските пътища били публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3
ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществявало от общините съгласно
законовата разпоредба на чл. 31 ЗП.
Механизмът на произшествието бил възприет от застрахователя само по данни на
водача на МПС, което обстоятелство не доказвало по категоричен начин събитието, с
всичките задължителни елементи, характеризиращи го като деликт /по-точно причинно -
следствената връзка между констатираното увреждане по лекия автомобил и установената
необезопасена дупка по пътното платно/. Всички документи за настъпване застрахователно
събитие били съставени само и единствено въз основа на обяснения на лица, които изцяло
били заинтересовани от случая, което поставяло под съмнение тяхната доказателствена
стойност. От тях не можело да бъде установено, че автомобилът бил участник в ПТП по
време, място и начин, така, както било отразено в същите. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т.
4 от Наредба № 13 - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и
реда на информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд
/Обн. Дв бр.8 от 30.01.2009 г./, не се изключвало задължението на водача да сигнализира за
настъпило ПТП, дори същото да не се посещавало от органите на МВР и да не се съставяли
документи за повреди на МПС, когато не били причинени от друго ППС. Видно било от
приложеното уведомление - декларация - по образец, че същата била подадена от ЯНЧ. Г.
ИВ., в качеството му на собственик на управляваното от него МПС, а в приложения доклад
по щета № 33016030100429 било описано, че застрахован бил "П.Л.БГ" ЕООД и като
собственик на процесното МПС бил посочен "П.Л.БГ" ЕООД. Собственикът на процесното
МПС не е подал уведомление - декларация за щета, а същата била подадена от лицето, което
е управлявало посоченото по - горе МПС. Счита, че от така представените документи не
ставало ясно кой бил собственик на автомобила и защо лицето, което го управлявало е
декларирало, че е собственик. В така приложените документи били налице несъответствия и
непълноти, като и по тази причина искът се явявал изцяло неоснователен и недоказан.
Не на последно място ответникът се позовава на изтекла погасителна давност за
вземанията за главница и лихва за забава. Погасителната давност за регресното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка била 5- годишна и започвала да тече от датата
на плащане на застрахователно обезщетение по застраховката в този смисъл била
посочената в отговора съдебна практика. В случая застрахователното обезщетение било
платено от ищеца на фирма ЕТ "З. - Я.И.“ на 22.06.2016 г., в размер на 1160.67 лева, а
исковата молба била депозирана в съда на 12.07.2021 г. Вземанията за лихва за забава се
погасявали с изтичането на тригодишна погасителна давност, които били погасени към
датата на подаване на исковата молба.
Предвид всичко изложено, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск, като
4
неоснователен и недоказан, като му присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.В исковата молба е направил
искане делото да се гледа в отсъствие на представител за дружеството. Ответникът се
представлява от пълномощника си, който пледира за отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 182/2021г., по описа на Районен съд - Гълъбово, съдът
е издал в полза на "ЗАД А." АД срещу О.Г. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумата от 1382.17 лв., представляваща платено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, по образувана
щета № 33016030100429, за сумата от 421.21 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 29.04.2018г. – 29.04.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от
29.04.2021г. до изплащане на вземането. Присъдени са и разноски, в общ размер на 111.07
лв. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение. В
срока по чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят предявява против длъжника настоящия
установителен иск за вземането си.
По делото не се спори, че на 30.03.2016 г. е настъпило ПТП с лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А 6“ с per. № ******, който попаднал в необезопасено, необозначено и
несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка. Същият автомобил е бил
собственост на "П.Л.БГ" ЕООД, като към момента на ПТП е имало сключена комбинирана
застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ на МПС № ********** от
01.02.2016 г. със срок на действие от 04.02.2016 г. до 03.02.2017 г. Като последица от това
ПТП били реализирани материални щети на автомобила.
По делото са представени: ф-ра № **********/24.06.2016г. за закупени нови гуми, на
стойност 470 лв., с ДДС; ф-ра № **********/04.06.2016г. за закупени стоки и осъществен
труд, на стойност 1392.80 лв., с ДДС.
За увредения автомобил е била налице комбинирана застрахователна полица №
********** по застраховка „Каско и злополуки” към "ЗАД А." АД за периода 04.02.2016г. –
03.02.2017г. / представена по делото/. Като собственик на застрахования автомобил е
посочен "П.Л.БГ" ЕООД, който е упълномощил ЕТ "З. – Я.И.“ гр. Стара Загора. С
уведомление- декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, от 04.04.2016г.,
упълномощеният Я.И. е заявил пред застрахователното дружество – ищцовото, настъпили
вреди на застрахования автомобил, вследствие ПТП от 30.03.2016г. В изпълнение на
задълженията си, произтичащи от договор за застраховка „Каско“ на МПС в "ЗАД А." АД -
5
гр.София, била образувана преписка по щета № 33016030100429. С опис на претенция от
04.04.2016г. и Доклад по щетата от 14.07.2016г./приети като доказателства по делото/,
ищецът е установил размера на настъпилите вреди на застрахования автомобил. Видно от
доклада по щета, сумата от 1160.67 лв. е изплатена като обезщетение, като остава за
изплащане сумата от 211.50 лв.Същите суми са изплатени от застрахователя на ЕТ "З. –
Я.И.“ гр. Стара Загора, на 22.06.2016г. и на 28.07.2016г., видно от два броя извлечения от
преводни нареждания.
С регресна покана изх.№ Л7948/12.08.2016г., връчена на 17.08.2016г., ищецът е поканил
ответника О.Г., да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, в общ размер на
1382.17 лв. Няма данни сумата да е платена.
Изслушания по делото свидетел Я.И. /водачът на увредения автомобил/ твърди, че през
зимата на 2016г. в с. Обручище, на главния път, управлявайки джип „Ауди“, попаднал в
необезопасена дупка, вследствие на което били нанесени щети по автомобила.
Свидетелят С.Г. – кмет на с. Обручище, общ. Гълъбово, твърди, че участъкът от пътя,
който свързва индустриалната зона на „Брикел“ до населеното място до табелата на с.
Обручище, се поддържа от АПИ Стара Загора. Този път е от третокласната пътна мрежа и е
в окаяно състояние, като от 1973 г. не е ремонтиран. Целият път III - 5504 се води Мъдрец –
Искрица – Медникарово – Обручище – ТЕЦ 1 и е изцяло от Републиканската пътна мрежа.
По делото е изслушано заключение по съдебна автотехническа експертиза, неоспорено
от страните, от което се установява, че процесното ПТП е настъпило на 30.03.2016г. в О.Г.,
по третокласен път III- 5504, в частта му свързваща индустриалната със залесената част на
Обручище, северозападно от кръстовище с отбивка на пътя към Вход за товарни автомобили
към депо. Липсват данни към момента на настъпването на ПТП дупката да е била
обозначена или да е имало сигнализиране. Нанесените, вследствие ПТП, щети на
автомобила са – облицовка на предна броня, спойлер предна броня – гумен, кора под
двигател, кора под скоростна кутия, преден десен подкалник, задна лява гума. Общата
стойност на щетите варира между 983 лв. до 1246.43 лв., в зависимост от цените на
различните доставчици. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка, нанесените
щети са вследствие описания механизъм на ПТП.
Ищецът представя Решение № 945 от 01.12.2004г. на МС на РБ и приложение № 1, т.1
към същото решение със списък на републиканските пътища, в който фигурира път с номер
5504 – Мъдрец – Искрица – Медникарово - пътно кръстовище Обручище - /Раднево –
Гълъбово/.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
6
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед,
като успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото основание. В конкретния случай се претендира установяване
съществуването на регресно вземане. За уважаване на иск с правна квалификация чл. 410,
ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните елементи от
фактическия състав: наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка
„Каско” между ищеца –застраховател, и застраховано при него лице; настъпване на покрит
застрахователен риск; претърпени от застрахованото лице имуществени вреди; пряка и
непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените
вреди; изплащане от застрахователя – ищец, в полза на застрахованото лице на
застрахователно обезщетение за причинените вреди; противоправно и виновно бездействие
от страна на служителите на ответника да изпълнят нормативно вменено му задължение;
пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно бездействие и
реализираното застрахователно събитие. Следва да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника за обезщетяването на тези вреди, т.е. тези вреди да са причинени от лице, на което
ответника е възложил работа, вредите да са пряка и непосредствена последица от
противоправно деяние (действие или бездействие) на това лице при или по повод на
възложената работа – в случая това означава вредите да са настъпили от неизпълнение на
задължението на служители на ответника по поддържане изправността на пътния участък.
В случая по делото не се спори, че за установяване на пътнотранспортното
произшествие не е съставен официален удостоверителен документ от органите на МВР -
"Пътна полиция" - протокол за ПТП. Следва обаче да се посочи, че доколкото се касае за
повреди на процесното МПС, които не са причинени от друго ППС, произшествието по
начало не се посещава от органите на МВР - "Пътна полиция", и за него не се съставят
документи – чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния
център към Гаранционния фонд. С оглед на това в случая съставянето на протокол за ПТП
не е допустимо и доказването на произшествието следва да се извърши с всички останали
допустими от процесуалния закон доказателствени средства.
По делото не се спори, а и се установява от приетите писмени доказателства, относно
твърденията на ищеца за настъпилото на 30.03.2016г. ПТП, за причинените на увредения
автомобил щети, за наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско и злополуки“ при ищеца към датата на ПТП, за заплатеното от застрахователя
обезщетение за нанесените щети на автомобила.
Спорен по делото е въпроса дали ответникът е материално легитимиран да отговаря за
поддръжката на процесния път в състояние, годно за безопасната му експлоатация, за да
бъде ангажирана отговорността му по чл. 49 ЗЗД.
За да може да бъде ангажирана отговорността на ответника следва да бъде установено
7
дали път III-5504 – в частта му, свързваща индустриалната със заселената част на с.
Обручище, е общински път, стопанисван от сочения ответник О.Г..
Във връзка с установяване на горното, по делото е представено Решение № 945 на МС
от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, с Приложение № 1,
приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира
такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища. В списъка фигурира процесният път III-5504 - Мъдрец – Искрица
– Медникарово - пътно кръстовище Обручище - /Раднево – Гълъбово/.
При служебно направена справка на интернет страницата на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, се установява, че Републикански път IIІ-5504 е
третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло по
територията на Старозагорска област, Община Гълъбово. Дължината му е 16,8 km. Пътят се
отклонява надясно при 138,6 km на Републикански път II-55 в най-западната част на село
Мъдрец и се насочва на запад през най-източната част на Горнотракийската низина, надолу
по долината на река Соколица (ляв приток на Сазлийка, от басейна на Марица).
Последователно преминава през селата Искрица, Медникарово и Обручище и в източната
част на град Гълъбово, в непосредствена близост до ТЕЦ Марица изток 1 (Брикел) се
свързва с Републикански път III-554 при неговия 39,9 km.
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че мястото, където е настъпило
процесното ПТП е на път, който е част от Републиканската пътна мрежа. Републиканските
пътища са изключителна държавна собственост – чл. 8, ал. 2 от ЗП и тяхното управление се
осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура", по аргумент от чл. 19, т. 1 от ЗП, която на
основание чл. 30, ал. 1 от ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Съгласно чл. 47 от ППЗП поддържането на
пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди
по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя.
Законът вменява задължението за организиране изпълнението на тези дейности по
отношение републиканските пътища извън границите на градовете на Агенция "Пътна
инфраструктура" – чл. 48, т. 1, б. "а" ППЗП. Следователно, като част от Републиканската
пътна мрежа, за този път, където е настъпило процесното ПТП, отговорност следва да носи
не ответната О.Г., а Агенция "Пътна инфраструктура". Ето защо ответникът не е
материално легитимиран по претендираното вземане. Предявеният установителен иск
подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в
исковото производство, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй
като претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне само при
основателност.
8
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски, в размер на 500 лв. за платено адв. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЗАД А." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ******, против О.Г., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******,
представлявана от Кмета Н.Т., иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че О.Г.
дължи на "ЗАД А." АД – София, сумата 1382.17 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско на
МПС“, по образувана щета № 33016030100429, сумата от 421.21 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 29.04.2018г. – 29.04.2021г., ведно със законна лихва върху
главницата от 29.04.2021г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение № 56/31.05.2021г. по ч. гр. д. № 182/2021г., по описа на Районен съд -
Гълъбово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "ЗАД А." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******, да
заплати на О.Г., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******, представлявана
от Кмета Н.Т., сумата от 500 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
9