О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е №260046/22.1.2021 г.
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На 22 януари 2021 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от
съдия Н.Иванов
възз. гр. дело №19 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе
предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
С Решение №260163/11.11.2020 г. постановено по гр. дело №211/2019 г. по описа на ЯРС, съдът: е осъдил „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-*********,
на осн.чл.200, ал.1 от КТ да
заплати на Т.М.А., сумата от 1661,28 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди настъпили от смъртта на съпруга й А.А.А. настъпила в резултат на трудова злополука на 04.06.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2019г. до окончателното й
изплащане, като искът за разликата до 141 551.28лв. е отхвърлен,
като неоснователен; е осъдил „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-********* да заплати на Т.М.А. на осн.чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава върху
присъденото обезщетение за периода от 04.06.2016г. до 17.01.2019г. в размер на 442,10лв., като искът за разликата до предявеният размер от
37000,99лв. е отхвърлен, като неоснователен; е осъдил
ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-********* на осн.чл.200, ал.1 от КТ да заплати на Т.М.А., в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Е.А.А. сумата от 1661,28 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди настъпили от смъртта на баща му А.А.А., в резултат на трудова злополука
на 04.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2019г.
до окончателното й изплащане, като искът за разликата до 141 551.28лв. е отхвърлен, като неоснователен. е осъдил „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-********* да заплати на Т.М.А., в качеството й на майка и законен представител
на малолетното дете Е.А.А., на осн.чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава върху
присъденото обезщетение за периода от 04.06.2016г. до 17.01.2019г. в размер на 442,10лв. , като искът за разликата до предявеният размер от
37000,99лв. е отхвърлен, като неоснователен. С решението също
така ЯРС е отхвърлил
предявения от Т.М.А., в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете Е.А.А. иск по чл.200, ал.1 от КТ
против „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-********* за заплащане на
имуществени вреди в размер на 30 775.44лв., представляващи пропуснати ползи, изразяващи се
в загубата на издръжка, която детето би получавало от баща си до навършване на
гражданското му пълнолетие. ЯРС е осъдил „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на 102,49 лв. Ищцата е осъдена също да заплати на „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
направените по делото разноски в размер на 5.80лв., а „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-Ямбол на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 168,37 лева за държавни такси по съразмерност.
Видно от
решението, същото е постановено при участието на ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София 1407, район Лозенец, бул.“Джеимс Баучер“ №87, с адрес за
призоваване: гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“ №62, ет.2,оф.5, като трето лице
помагач на страната на ответника.
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна
жалба на Т.М.А. лично и в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е.А.А., чрез пълномощник адв. И.Р. ***, против Решение
№260163/11.11.2020 г. постановено по гр. дело
№211/2019 г. по
описа на ЯРС, в
частта му, в която се отхвърлят предявените от тях искове, до пълния им заявен в ИМ размер.
По жалбата са
депозирани в срок отговори от насрещната страна и от третото лице помагач на
ответника.
Съдът констатира, че
жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна
страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание.
Страните по делото не
са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС
намира, че следва да извърши доклад на жалбата и отговорите, който да връчи
на страните заедно с призовката за с.з., поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА
делото в о.с.з. на 09.03.2021 год.- 10.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
Извърши
доклад на жалбата и отговоррите,
както следва:
В жалбата се твърди, че решението на
ЯРС, в отхвърлителната му част е несправедливо,
неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че неправилно в решението си ЯРС е приел, че
е налице „груба небрежност" от страна на пострадалия А. А. по отношение на
начина му на придвижване и времето, в което е напуснал работното си място, тъй
като на него и неговият колега (също загинал при злополуката), в съботен ден,
който е бил почивен за двамата, е възложена с надлежна заповед на работодателя
ремонтна дейност при условията на извънреден труд. Поради това не е следвало
съдът да обсъжда в мотивите си наличие на груба небрежност досежно вида
транспорт и работното време на процесния ден, който не е бил работен за
пострадалия, а извънреден, предвид възложените му ремонтни дейности. Липсвали
данни, че заповедта
изобщо е била сведена до знанието на пострадалия А. и същият да е бил надлежно
инструктиран за нея, а съдът неправилно квалифицирал пътуването с транспорт,
различен от осигурения от работодателя, и тръгването от работното място преди
указаното в заповедта за възлагане на извънредния труд, като „груба небрежност".
Изложени са доводи защо в случая е било допустимо предвижването на работниците
с личен транспорт и напускане на работното място в по-ранен момент. Сочи се ,
че без да е била установена по безспорен и доказан начин т. нар. „груба
небрежност" по чл.201, ал.2 КТ от страна на пострадалия, съдът неправилно
е намалил определения от него размер на обезщетение за неимуществени вреди с 50
%.
Твърди се освен това,
че е бил определен в твърде занижен първоначален размер на обезщетението за
неимуществени вреди- едва на по 80 000 лв. за всеки от двамата ищци, наследници
на пострадалия, който размер не кореспондирал нито със съдебната практика по
такъв род дела, нито с възрастта и семейното положение на пострадалия, нито с
действителните икономически и инфлационни процеси в страната.
Сочи се, че неправилно е била
отхвърлена и претенцията за присъждане
на имуществени вреди за малолетния син на пострадалия -Е.А.. Съдът неправилно
бил определил, че единствено 1/3 от дохода, който би получавал пострадалия, би
отишъл за неговия син, въпреки че свидетелите установили, че всичките си
заработени пари пострадалия е занасял вкъщи. Ноторно известно било каква голяма
част от доходите били необходими за осигуряването на децата с учебни помагала,
дрехи, обувки, храна, витамини, спортни занимания и пособия, екскурзии, и пр.
Предвид
на това и по подробно изложени съображения в жалбата се претендира отмяна на
решението в отхвърлителните му части и уважаване на исковете в пълния им
предявен по делото размер. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38, ал.1, т.2
ЗА.
В писмен отговор въззиваемата страна „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД гр.Ямбол
оспорва жалбата и претендира потвърждаване на решението в обжалваната му
отхвърлителна част. Сочи, че присъденото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в размер на 80 000 лв. за всеки от ищците,
напълно кореспондирало с нормата на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС за определяне на справедлив размер на
обезщетението. Правилни били изводите на съда, за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице, съставляващ 50% от вредоносния
резултат, с оглед пълното неспазване на Заповед
№ 11 от 01.02.2016 г. на управителя на „Геострой-инженеринг" ЕООД, с която
се задължавали всички работници/служители на дружеството да използват, при
отиване от постоянното си местоживеене до работните си места и обратно,
организираният транспорт от дружеството, като изрично било забранено ползването
на лични МПС. С действията си А.А. бил пренебрегнал правилата за безопасност,
създадени от работодателя във връзка с придвижванията на работници/служители от
и до работното място и по този начин, с поведението си сам се поставил в риск,
като избрал друг начин на придвижване - с МПС на М. М.. Сочи се също, че Работодателят направил всичко необходимо, за дагарантира правата и
законните интереси на своите работници, като ги застраховал за риска „Трудова
злополука" с възможно най-високо застрахователно покритие. По сключената застраховка
между „Геострой Инженеринг" ЕООД и ЗД „Евроинс" АД, Полица №
04400100009820 от 01.06.2016 г. на ищците, като наследници на застрахования А.А.А.
било изплатено обезщетение в общ размер на 76 897.44 лв. или по 38 448.72лв. на
всеки един от тях, по заведена щета № ********** от 27.03.2017г. По
отношение на иска за имуществени вреди, се сочи че размерът на претендираната издръжка за
детето Е.А. бил напълно неоснователен, и правилно искът е бил отхвърлен изцяло.
В писмен отговор ЗД“БУЛ
ИНС“АД гр.София, с ЕИК-********* - трето лице помагач на страната на ответника,
оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че присъденото обезщетение изцяло
съответствало на изискванията на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика при дела с
подобен предмет. Правилно съдът отчел
съпричиняване от страна на пострадалия и е намалил обезщетението и с оглед на
това обстоятелство. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и на двете главни страни по делото, като се иска намаляне на
същото до минималния размер
Съдът приканва страните към
спогодба.
Препис от
определението да се връчи на страните.
Препис от отговорите
да се връчи на жалбоподателя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.