Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 24.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: К.М.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3644/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на *** с ЕГН *** ***,
чрез упълномощения младши адвокат ***, която срещу *** с ЕГН *** *** е предявен иск по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 8 885 лв.
/осем хиляди осемстотин осемдесет и пет лева/, представляваща регресно вземане
на ищеца, в качеството му на поръчител, погасил дълга на ответника по Договор за
потребителски кредит № ***, сключен с ***, ведно със законната лихва начиная от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане на дължимата сума. Претендират
се и сторените по делото
съдебни разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани чрез
упълномощения адвокат и в съдебно заседание, на 05.04.2016 г. е подписан Договор за потребителски
кредит № *** между ***, в качеството на кредитор, и ***, в качеството му на кредитополучател.
Същият договор е подписан и от ищеца, в качеството му на поръчител. Отпуснатият
кредит е бил в размер на 7 679 лв., със срок на погасяване 05.04.2023 г.
След като кредитополучателят преустановил да изпълнява
задълженията си по договора, *** е обявила договора за кредит за предсрочно
изискуем преди крайния срок за погасяване. На 11.12.2017 г. ищецът получил
Покана-уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, с която бил задължен
да погаси дължимата сума по кредита в 7-дневен срок от датата на получаване. На
14.12.2017 г. А. изплатил по банков път сумата от 8 885 лв., с което погасил
изцяло задължението по процесния Договор за кредит.
Предвид изложеното петиторът настоява, че за него е
налице правен интерес на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД да претендира
осъждането на *** да заплати сумата от 8 884,30 лв., платени по Договор за
потребителски кредит №***, ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на дължимата сума.
След справка с книжата се установява, че в сроковете и по
реда на чл. 131 от ГПК ***, чрез назначения особен
представител адвокат *** ***, е представил отговор на исковата
молба. Ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер, като настоява за неговото
отхвърляне.
Оспорват се твърденията, че договорът за кредит е обявен за предсрочно
изискуем, респ. отрича се, че ответникът е бил уведомен за това обстоятелство.
Липсват доказателства поръчителят да е уведомил главния длъжник за намерението
си да изпълни задължението по процесния договор. Според ответната страна не
става ясно дали с погасяването на задължението по обсъждания договор
поръчителят не е имал дарствени намерения.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
На
05.04.2016 г. между ***, от една страна като кредитор, и ***, от друга страна
като кредитополучател, и сключен Договор за потребителски кредит №
***, за сумата от 7 679 лв., подписан от ищеца в
качеството му на поръчител. Според
приложения към договор Погасителен план срокът за издължаване на кредита е 84
месеца, чрез изплащане на 9 броя месечни анюитетни вноски, всяка една от които
по 32 лв. и 75 броя месечни анюитетни вноски, всяка една от които по 154,19 лв.,
дължими до 5-то число на текущия месец, като краят на договора е на 05.04.2023 г.
С Покана - уведомление за предсрочна
изискуемост, изпратена чрез ЧСИ ***, до страните по настоящото дело – ищецът
като поръчител по процесния договор, а ответникът като кредитополучател, *** е
заявила, че поради непогасяване на формираните просрочия в размер общо на
711,60 лв. обявява вземането си по договора за предсрочно изискуемо, като към
21.08.2017 г. задължението е в общ размер от 8 416,22 лв.
По делото е представена жалба от ищеца до
Добричка районна прокуратура срещу ответника във връзка със сключването на
процесния договор за поръчителство. Установено е, че ДРП е отказала да образува
досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ
характер.
На 14.12.2017 г. *** е отправил до Банката
кредитор Искане за предсрочно пълно погасяване на кредит, като на същата дата с
Банково бордеро № *** в полза на *** е изплатена сумата от 8 885 лв.,
предмет на процесния договор за кредит.
По делото е прието заключението на в.л. *** по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
според което до датата на пълното предсрочно
/цялостно/ издължаване на кредита от страна на поръчителя и приключване на
кредитна сделка, просрочените вноски с настъпил падеж, са в размер на
1 763,85 лв., включващи:
·
760,28 лв. -
главница по месечни вноски с падежи за плащане от 05.02.2017 г. до 05.12.2017
г. вкл.;
·
1 003,57 лв. - договорна
лихва по месечни вноски с падежи за плащане 05.12.2016 г. до 05.12.2017 г.
вкл.;
Експертът докладва, че е постъпила сумата от 8 885
лв., изплатена с банково бордеро № 6647374/14.12.2017 г. по сметка на кредитора
по Договора за банков кредит, с която са погасени задълженията по кредита,в
пълен размер от 8 884,30 лв., от която:
·
7 679 лв. – главница;
·
1 003,57 лв. – договорни лихви по месечни вноски с падежи за
плащане от 05.12.2016 г. до 05.12.2017 г.;
·
81,73 лв. – наказателни лихви;
·
120 лв. – начислени съдебни разноски, като
разликата от 0,70 лв. е налична по разчетна сметка с
партиден № 4985100938609589021017 (8 885 лв. – 8 884,30 лв. = 0,70 лв.).
Вещото лице е
установило, че за погасяване на задължението
по кредита са извършени плащания, както следва: от кредитополучателя ***, през периода от 09.05.2016
г. до 28.02.2017 г. вкл. в размер на общо 226,95 лв. и от поръчителя ***, на 14.12.2017 г. в размер на 8 885 лв.
В обсъжданата хипотеза за
обезпечаване на вземането на *** към кредитополучателя ***,
в качеството на поръчител се е задължил и ищеца ***. Договорът на поръчителя с
банката е сключен в предвидената в чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД форма. От него
не се установяват някакви модалитети на задълженията на поръчителя към банката
в различие от задължението на главния длъжник – кредитополучателя, поради което
следва да се приеме, че той е задължен по същия начин към кредитора, както и
длъжника, за чието задължение отговаря. Поръчителството има солидарен характер,
включително и когато за главното задължение поръчителства повече от едно лице –
арг. от чл. 141, ал. 1 и 2 ЗЗД. Поръчителят е солидарно отговорни за
задължението на главния длъжник и кредитора може да преследва всеки един от
тях, включително и всички едновременно, за плащане на целия дълг.
От
представения по делото, във вид на заверен от страната препис, Договор за потребителски
кредит от 05.04.2016 г. (л. 5 и сл. от делото) се установява, че договорът за
поръчителство е обективиран в самия Договор за кредит, като същият носи
подписите на представителите на кредитора и на поръчителя. В този смисъл от
външна страна процесният договор е валиден и действителен, същият е сключен в
законоустановената писмена форма за действителност, като съдържа всички необходими
реквизити. Неговият предмет е ясно очертан с всички свои характеристики от
обективна и субективна страна – страни по договора за кредит /кредитор и
кредитополучател/, предмет на договора за кредит – определена сума пари, срокът
и начина за нейното връщане, падежът на главното задължение и пр.
Фактът на
неплащането на падежите означава, че за Банката е възникнало правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем /налице са били към тази дата девет
последователно неплатени анюитетни вноски/. По силата на чл. 14 и чл. 17 от Договора
за кредит остатъкът по кредита е обявен за предсрочно изискуем.
Задължението
на поръчителя за солидарна отговорност с главния длъжник за неговия дълг към
кредитора е породено от сключения с банката договор за поръчителство /в който
длъжникът не е страна/.
Съгласно чл. 138, ал. 1 и ал. 2,
изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор с писмена форма задължение към
кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като
поръчителството може да съществува само за действително задължение.
Договорът за поръчителство се сключва в писмена форма и представлява
съглашение между кредитора и поръчителя, по силата на което последният поема
задължение спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на чуждо задължение –
това на главния длъжник спрямо кредитора, чрез поемане на лично обезпечение на
дълга.
Според разпоредбата на чл. 143,
ал. 1, изр. първо от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да
иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като
е уведомил за предявения срещу него иск. Става дума за т. нар. регресно
вземане, което поръчителят придобива срещу длъжника и което е израз на общия в
гражданското право принцип за забрана на неоснователното обогатяване.
Налице е възникнало валидно
поръчителство, по силата на което ищецът се е задължил при липса на изпълнение
от длъжника да изпълни дължимата престация и да погаси дължимите вноски.
Доказателствена
тежест в процеса е на ищеца-поръчител, който трябва да докаже валиден главен
дълг, поръчителството си, изпълнението на чуждото задължение и уведомяването на
длъжника за извършеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят претендира
лихви, разноски и вреди, той трябва да ги докаже. При уважаване на иска на поръчителя
съдът ще осъди длъжника да плати задължението си заедно с лихвите и разноските,
но не на кредитора, а на платилия поръчител.
Фактическият
състав на посочената правна норма съдържа няколко елемента, чието установяване
обуславя основателността на регресния иск. На първо място поръчителят трябва да
е изпълнил свое изискуемо задължение по договора за поръчителство, като
изпълнението трябва да бъде действително и точно. В случая такова изпълнение е
налице – поръчителят е изплатил сумата от 8 885 лв., с което е погасено
цялото задължение по процесния договор.
Втората предпоставка за
възникване на регресни права срещу длъжника е поръчителят да уведоми длъжника
за изпълнението – чл. 143, ал. 2 от ЗЗД. Той губи регресните си права, ако
длъжникът е изпълнил – чл. 143, ал. 2, изр. първо от ЗЗД. Чрез упражняването им се цели възстановяване на нарушеното в
полза на длъжника имуществено равновесие. Регресните права на поръчителя са
проявление на общия принцип в гражданското право за забрана на неоснователното
обогатяване. Плащането освобождава длъжника от задължението му, с което
той се обогатява неоснователно за сметка на поръчителя. Този несправедлив
резултат се преодолява с помощта на регресните права, които законодателят дава
на длъжника. Те са уредени в чл. 143, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите.
По повод изричното възражение на
ответника, че ищецът не е отправил до него уведомление по реда на чл. 143, ал.
1 от ЗЗД, същото не е основателно, тъй като неуведомяването има за последица
липсата на отговорност на длъжника към поръчителя, ако длъжникът е изпълнил
задължението преди да бъде уведомен. В случая не се твърди и не се доказва
такова изпълнение от страна на длъжника (в тази насока е и заключението на
вещото лице), за да настъпят някакви последици от липсата на уведомяване. Друг
резултат от неуведомяването е, че длъжникът може да противопостави на
поръчителя възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението.
Неоснователно е възражението в
отговора на исковата молба, че не било установено процесното вземане да е
станало изискуемо на сочената от Банката кредитор дата, доколкото ответникът не
твърди и не доказва да е извършвал плащания по кредита, които да правят спорна
тази дата.
Според практиката на ВКС – Решение
№ 229 от 10.09.12 г. по гр. дело № 452/11 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 306
от 6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 185/2014 г., IV г. о., ГК и др., с
договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря
при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо
задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което
е платил със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят
отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение
от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от
дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното
положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви
вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да
узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече, а и
длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи
да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е
уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато поръчителят има доверие
на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и
разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е съществувало, той
получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от
деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията
си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител.
Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му
(определение № 147/28.01.2014 г. по дело № 6214/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.).
В обобщение на изложеното настоящият
състав на Добричкия районен съд приема, че уведомяването от поръчителя на длъжника
за отправено до него искане от страна на банката за плащане, както и за самото
плащане, не са подлежащи на установяване от поръчителя предпоставки за
уважаването на иска. Такава предпоставка е наличието на изпълнено от поръчителя
изискуемо задължение на ответника, която в процесния случай е налице. При тези
съображения съдът намира, че на основание чл. 143 от ЗЗД ищецът има право да
получи от ответника, това което е платил в изпълнение на задълженията му към
„Юробанк България АД по-цитирания по-горе договор за кредит.
По отношение на възражението за липса на отговорност от
страна на длъжника с твърдения, че поръчителят не го е уведомил за това, че
банката насочва претенцията си към него, както относно твърдението, че банката
не се е позовала на предсрочна изискуемост, съответно дори и да се е позовала,
не е уведомила за това длъжника, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД, за да възникне отговорността на длъжника към
поръчителя е достатъчно последният да е заплатил дължимите по договора суми на
банката. Отговорността на длъжника се изключва само тогава, когато последният е
изплатил задължението си преди да бъде уведомен от поръчителя за плащането към
кредитора, като той може да му противопостави възраженията, които е имал към
кредитора и в случаите, когато поръчителят не го е уведомил за плащането.
Съгласно закона възраженията, които длъжникът може да
противопостави на поръчителя следва да са такива, каквито той е имал към
кредитора си, т.е. правопогасяващи – за погасяване на вземането поради плащане
или поради изтичане на погасителната давност, съответно такива, свързани с
неизпълнение от страна на кредитора на задълженият му по договора. Възражението
за неуведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост е
непротивопоставимо на поръчителя. При установяване по делото, че ищецът е
изплатил задължението на ответника към банката в качеството си на солидарен
длъжник по договора, то за поръчителя възниква правото да търсят платената сума
от ответника. Размерът на претендираната главница се установява от заключението
по проведената по делото ССЕ.
Ответникът, чиято е тежестта
да установи, че е погасил задължението си към поръчителя, не ангажира
доказателства за изпълнение на задължението си към платилия поръчител за
заплащане на претендираната сума.
Настоящият състав, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, счита, че в полза на ищцата е възникнало субективното материално
право да претендира връщане на това, което е престирал като трето задължено лице
– поръчител по банковия договор, доколкото с това изпълнение се е стигнало до
неоправдано разместване на материални блага от патримониума на ищцата в този на
втория ответник. Противното би довело до неоснователното обогатяване на ответника
за сметка на ищеца. Предявеният иск за заплащане на сумата от 8 885 лв. като
основателен и доказан следва да бъде уважен в неговата цялост. Ответникът дължи
на ищеца и лихва за забава върху заплатената сума от деня на плащането,
съгласно чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за периода от датата на заплащане на
сумата. В случая се претендира обезщетение за забавено плащане от един по-късен
момент – от датата на подаване на исковата молба пред съда – 10.09.2018 г. до
окончателното погасяване на главното задължение.
Съответно
при така постановения резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право срещу ответник на съдебни разноски в размер на 1 355,40 лв. /хиляда
триста петдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, включващи платена държавна
такса, платен депозит за назначаване на особен представител на ответника,
внесен депозит за вещото лице и възнаграждение за упълномощения от ищеца адвокат.
С оглед тези
съображения, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** да заплати на *** с ЕГН *** *** сумата от 8 885 лв. /осем хиляди осемстотин
осемдесет и пет лева/, представляваща регресно вземане на ищеца по чл. 143, ал.
1 от ЗЗД, в качеството му на поръчител, погасил дълга на ответника по Договор за потребителски кредит № *** от 05.04.2016 г.,
сключен с ***, ведно със законната
лихва, считано от 10.09.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1 355,40
лв. /хиляда триста петдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
сторените по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Добричкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: