Р Е Ш Е Н И Е № 5
гр. Сливен, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осми януари, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 197 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Й.С.З., с адрес ***,
чрез адв. В.Н. ***, подадена против Решение № 439 от 23.10.2019
г., постановено по АНД № 1266/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с
което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2904460 на ОД
на МВР – Сливен, с който на Й.С.З., е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 600,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба жалбоподателят твърди, че обжалваното
решение е незаконосъобразно. Посочва, че Районният съд не се е произнесъл по
направените от него възражения, а именно: няма описание на нарушението; не
ставало ясно в каква посока се е движел автомобила; използваното техническо
средство било ли е годно и дали е било употребено от контролните органи,
съобразно указанията му за употреба; в ЕФ не се съдържали данни за неговия
издател. Моли решението на Районния съд
да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменен
процесният електронен фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. Представено
е писмено становище от процесуален представител – гл. юрисконсулт К. Б., която
оспорва жалбата. Моли решението на РС – Сливен да бъде оставено в сила.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение
за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 25.07.2019
г. в 11,54 часа по път І-6 в с. Трапоклово до бистро „Женика”,
при ограничение за населено място 50 км./ч., въведено с пътен знак Д-11, с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1”, разположено към гр. Бургас,
било заснето движение на лек автомобил „Шевролет Матиз”,
с рег. № …………., със скорост от 92 км./ч. Автомобилът е регистриран на името на
жалбоподателя като негов собственик /видно от Справка в централна база – КАТ/.
Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743сс, видно от приложените към преписката: клип, в
който е отразено, че измерената скорост на автомобила е 95 км/ч, а разрешената
скорост е 50 км/ч; Протокол от проверка на преносима система за контрол на
скоростта на МПС тип ARH CAM S1 от 11.10.2018 г. със заключение, че съответства
на одобрения тип; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 изд. от Български институт по метрология; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 25.07.2019 г., в който са
отразени: местонахождението на мястото за контрол; име, фамилия и подпис на
служителя; начало и край на работа на техническото средство. За установеното и
заснето превишение на разрешената скорост, е издаден процесният електронен фиш,
с който на касационния жалбоподател е наложена глоба в размер на 600 лева.
За да потвърди обжалвания електронен фиш,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 21 от ЗДвП; изложил е обосновани съображения за неоснователност на
наведените от жалбоподателя доводи; направил е изводи, че при издаване на
електронния фиш не са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния
закон.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и
с приложимото право. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред за налагане на
глоба с електронен фиш. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
От доказателствата по делото е установено, че процесният
автомобил се е движил в населено място с превишена скорост – с превишение от 42 км/ч спрямо разрешената скорост, въведена
с пътен знак. С издадения електронен фиш установената скорост е 92 км/ч – след
приспаднат толеранс от 3 км/ч., както правилно е приел и Районният съд.
Представени са Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 изд. от Български институт по метрология; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 25.07.2019 г.,
в който са отразени: местонахождението на мястото за контрол; име, фамилия и
подпис на служителя; начало и край на работа на техническото средство. За
превишаване над 40 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място, в
ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т.
5, която в разглеждания случай е
приложена правилно. Към датата на извършване на процесното
деяние, нарушения от тази категория могат да се установяват и санкционират с
издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС,
обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин,
а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, в
т.ч. и в присъствието на контролен орган, при указаните от наредбата условия.
Неспазването на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. преди мястото на
контрол и документиране със снимка, не води до незаконосъобразност на издадения
ЕФ, тъй като с ДВ, бр. 54/05.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165,
ал.2, т. 8 от ЗДвП, съгласно която е съществувало задължение за службите за
контрол да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по
спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. От доказателствата по делото се установява, че процесното
нарушение е констатирано при спазване на всички съществени условия,
регламентирани в наредбата и в нормата на чл. 189 от Закона за движението по
пътищата. Издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, съдържа задължителните
реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посоченото в
електронния фиш място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен.
Точните координати на мястото на нарушението са отразени в приложения към
преписката клип.
При горните изводи настоящата касационна инстанция приема,
че обжалваното решение не е постановено
при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано.
Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя
възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в
касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от
обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения
на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника
по касационната жалба за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи на основание в размер на 100,00
лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и
да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 439 от 23.10.2019
г., постановено по АНД № 1266/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Й.С.З., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати в полза на
Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 100,00 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: