РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. гр. Хасково, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640201117 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т. Р. М., чрез адв. И. А. АК - Кюстендил
срещу Наказателно постановление № 11 – 01 – 281 от 15.09.2021 г. на
Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, град София, с
което на основание чл. 254, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените
поръчки, на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1680.00 лева за нарушение по чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от
жалбоподателя, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на санкционния акт, като се излага конкретни
съображения. Отправят се възражения, че в процесния АУАН и НП
неправилно и в противоречие с материалния закон била интерпретирана
фактическата обстановка, което довело до неправилен извод на
1
административно – наказващия орган. В тази насока се излагат конкретни
конкретни фактически твърдения, обосноваващи тезата му за неправилно
тълкуване на съдържанието и неправилно приложение на материалния закон,
без да аргументира доводите си по този пункт от жалбата, включително и тези
относно твърденията за наличие на признаците на маловажност на деянието
по чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление на Директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция, град София.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Т. Р.
М. от град Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по
делото процесуален представител – адв. К. В. от АК – Хасково заявява, че
поддържа подадената жалба, като в хода по същество се придържа към
заявените в нея доводи и конкретно тези за нарушение на материалния закон
от гледна точка обществената опасност на деянието и в подкрепа на искането
му за отмяна на наказателното постановление. Претендира и присъждане на
разноски.
Административнонаказващият орган - Директорът на Агенцията за
държавна финансова инспекция, редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител – главен юриск. Н. С., оспорва жалбата и в
хода по същество и представени писмени бележки навежда конкретни и
подробни доводи за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Претендира присъждане на
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, след представените
допълнително, въз основа на дадени от съда указания, доказателства за
депозирането й в куриерската служба, постъпила е срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
В хода на извършена, от свидетелите А. Д. К. - старши финансов
инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция и М. К. Д. - старши
2
финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция, проверка
по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково,
възложена със Заповед № ФК – 10 – 1067 от 28.07.2020 г. на Директора на
АДФИ, град София, във връзка с утвърден Годишен план за 2020 година и
писма, конкретно посочени от изпълнителния директор на АОП, спирана и
съответно възобновявана със Заповед № ФК – 10 – 1137 от 07.08.2020 г. и
Заповед № ФК – 10 – 9 от 06.01.2021 г. и изменена със Заповед № ФК – 10 –
281 от 22.02.2021 г. и Заповед № ФК – 10 – 326 от 02.03.2021 г. на Директора
на АДФИ, град София относно състава на екипа за ревизия и относно срока
на извършване на финансовата инспекция, било установено, че
„Водоснабдяване и канализация“, град Хасково е юридическо лице със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Сакар“ № 2, област
Хасково, вписано в регистър Булстат с ЕИК номер *********, като
еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/, което е търговец по
Търговския закон, със 100% държавно участие в капитала и принципал МРРБ,
регистрирано с Решение № 4567/28.10.1991 г. на Хасковски окръжен съд и
вписано в Търговския регистър съгласно удостоверение №
20080730135940/30.07.2008 г. на Агенция по вписванията. Управител на
дружеството в проверявания период бил жалбоподателят Т. Р. М. по силата на
Договор за възлагане управлението на ЕТД с ограничена отговорност с
държавно участие в капитала № РД – 02 – 16Ф – 3/21.01.2015 г., назначен
считано от 27.01.2015 г., а в периода от 14.09.2016 г. и към момента на
ревизията, Ръководител Отдел „Счетоводен“ било лицето С. П. М.
Установено било, в хода на извършваната финансова инспекция, че на
23.05.2019 г., инж. Т. Р. М. - управител на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, град Хасково, в качеството си на секторен възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 123, т. 3 от
ЗОП открил обществена поръчка по реда на глава Двадесет и шеста от ЗОП. В
Профила на купувача била публикувана обществена поръчка чрез събиране на
оферти с обява, изх. № 148/23.05.2019 г. с предмет „Приемане, извозване и
оползотворяване на утайки от ПСОВ - Хасково и ПСОВ - Свиленград, за
нуждите на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, гр. Хасково“, с обект на
обществената поръчка услуга по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП и с обща
прогнозна стойност 70 000 лв., без ДДС. Констатирано било, че обявата за
обществена поръчка била изготвена по утвърден от Агенцията за обществени
3
поръчки /АОП/ образец и съдържала минимално изискуемата информация по
Приложение № 20 към чл. 187, ал. 1 от ЗОП. На 23.05.2019 г. били
публикувани документацията за участие, техническа спецификация, ценово
предложение, образци и приложения и проект на договор, а в деня на
публикуване на обявата на профила на купувача на портала за обществени
поръчки била публикувана чрез директно въвеждане с използване на
специализиран софтуер информация с уникален код № 9088522.
Информацията била изготвена по образец и съдържала данни за възложителя,
обект на поръчката - услуги, прогнозна стойност на поръчката - 70 000 лв. без
ДДС, предмет на поръчката, описание на предмета на поръчката и срок за
получаване на оферти - 04.06.2019 г. - 17:00 часа.
Определената крайна дата за получаване на оферти била 04.06.2019 г.,
съобразена с минимално изискуемия срок по чл. 188, ал. 1 от ЗОП, за
събиране на оферти с обява - 10 дни от публикуването на обявата.
Прието било от контролните органи от състава на АДФИ, че обявата
съдържала необходимата информация за провеждане на поръчката по реда на
събиране на оферти с обява по ЗОП в съответствие с чл.65, ал.2 от ППЗОП,
като били поставени следните изисквания към участника: за участниците не
следвало да са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 1-5 и 7 от ЗОП, като за
участник, за когото са налице основания по чл. 54, ал. 1, т. 1 -5 и 7 от ЗОП,
имал право да представи доказателства, че е предприел мерки, които
гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното
основание за отстраняване; да притежава валидна регистрация по чл. 35, ал. 3,
във връзка с чл. 2 от ЗУО, да е сертифициран за дейността по ISO 9001:2015
за управление на качеството или еквивалент - валиден към момента на
подаване на офертата и с обхват на приложение дейностите предмет на
поръчката; сертификат ISO 14001 или еквивалент, за въведена система за
управление на околната среда, сертификат ISO OHSAS 18001:2013 за
управление на безопасните и здравословни условия на труд или еквивалент -
валиден към момента на подаване на офертата; да разполага с МПС
отговарящи на изискванията за транспортиране на утайки, да са
саморазтоварващи се, оборудвани с покривала, с товароносимост не по-малка
от 7 тона, собственост на изпълнителя или на негово разположение за срока
на изпълнение на договора, но не по-малко от 1 /една/ година, считано от
датата на сключване на договора с възложителя.
4
В резултат на извършеното класиране на единствената подадена оферта
и определяне на изпълнител бил сключен Договор №54/24.07.2019 г. с
предмет приемане, транспортиране и оползотворяване на утайки от ПСОВ -
Хасково и ПСОВ - Свиленград, включващо дейностите предаване на утайки
от пречистване на отпадни води от населени места, транспортиране на
утайките до посочената от изпълнителя площадка за оползотворяване на
утайките и прогнозна стойност до 70 000 лв., без ДДС, като възложителят
следвало да заплаща реално предадени количества утайки по единични цени
от 44.70 лв. без ДДС за един тон от ПСОВ - Хасково и 49.80 лв. без ДДС за
един тон от ПСОВ - Свиленград.
От името на определеното за изпълнител дружество„Мит и Ко“ ЕООД,
гр. Пловдив били представени документи по чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП,
удостоверяващи липсата на основанията по чл. 54, ал. 1, от ЗОП, а именно: за
обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗОП - Свидетелство за съдимост с peг.
№ 17316 от 09.07.2019 г., издадено на М.С. Х. - управител и едноличен
собственик на дружеството; за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 и по чл.
56, ал. 1, т. 4 от ЗОП - удостоверение органите на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ с изх. № ИЗХЗ1911665 от 08.07.2019 година; 4
/четири/ броя декларации от 18.07.2019 г. по чл. 66, ал. 2 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари /ЗМИП/, по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП, по чл. 63,
ал. 4 ЗМИП и по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП; преводно нареждане от
24.07.2019 г. на стойност 700.00 лв., или в размер на 1 % от прогнозната
стойност на договора без ДДС, в съответствие с изискванията на чл.112, ал.1,
т. 3 от ЗОП; удостоверения за наличие или липса на задължения с изх.
№**********/17.07.2019 г., издадено от Община Хасково и с изх. №19 Ф-
5536/15.07.2019 г., издадено от Община Пловдив, както и документи,
удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване по чл. 54, ал. 1, от
ЗОП. Констатирано било обаче, че изключение правело удостоверение от
НАП, удостоверяващо обстоятелството за липсата на основанията за
отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП, като за обективиране на това
обстоятелство, установено в хода на финансовата инспекция, бил съставен
констативен протокол от 09.03.2021 година.
Отчитайки приложеното Обяснение с изх. № 245/29.01.2021 г. от
управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково, в което
5
било посочено, че по всяка вероятност удостоверението от органите по
приходите е изгубено, поради наложило се преместване на досиетата на
обществените поръчки в друго помещение, обособено за съхранението им и
изявлението в Писмо с изх. № 481/01.03.2021 г., че през проверявания период,
управителят дружеството не е упълномощавал друго длъжностно лице да
организира и/или да възлага обществени поръчки, по реда на чл. 7, ал. 1 от
ЗОП, достигнали до извод за за нарушение по чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
В резултат, на 16.03.2021 г. срещу жалбоподателя Т. Р. М. бил съставен
от свид. М.Д. К. Акт за установяване на административно нарушение № 11 –
01 – 281/16.03.2021 г. Актът за установяване на административно нарушение
бил съставен в присъствие на лицето, сочено като нарушител, след което бил
предявен на жалбоподателя, който го подписал, без в съответната предвидена
за това графа, да впише възражения. Екземпляр от процесния АУАН бил
връчен на същата дата – 16.03.2021 г. срещу подпис, видно от приложената
разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение са постъпили в законоустановения срок от дата на връчването му с
рег. № 11-01-281/22.03.2021 г., в които се сочи, че сред документите,
съхранявани във „Водоснабдяване и канализация“, било налично
Удостоверение за наличието или липсата на задължения, изх. №
160201700155970 от 17.05.2017 г., издадено от ТД на НАП – Пловдив по
отношение на „Мит и Ко“ ЕООД, град Пловдив, приложено към
възражението и съответно прието като писмено доказателство, от което
можело да се приеме, че сключването на договора за възлагане на обществена
поръчка е след представяне на доказателства за документите по чл. 112, ал. 1,
т. 2 ЗОП.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган, възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и
след като приел, че нарушението било доказано, а случаят не е маловажен,
респ. подаденото възражение е неоснователно, наложил процесното
административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
6
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Д. К. и М. К. Д.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около неговото съставяне,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това,
настоящият съдебен състав ги възприема като достоверни при обосноваване
на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените
поръчки в редакцията, относима към датата на деянието /изм. и доп. - ДВ, бр.
86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г./, възложителят сключва с определения
изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при
подписване на договора определеният изпълнител представи, освен
останалите изискуеми се документи, и такива, удостоверяващи липсата на
основанията за отстраняване от процедурата, както и съответствието с
поставените критерии за подбор, включително за третите лица и
подизпълнителите, ако има такива. Според актуалната редакция на
цитираната норма, определеният изпълнител следва да представи документи
по чл. 58, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от
процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за
подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива. По
силата на чл. 254, ал. 1 от ЗОП, възложител, който сключи договор за
обществена поръчка в нарушение нa чл. 112, ал. 1, т. 2 или 4 или ал. 4, се
наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с
включен ДДС, но не повече от 5000 лв. Следователно, деянието, за което е
наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона
за наказуемо с административно наказание.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето на акта в присъствие на лицето, а с
предявяване и връчването му лично на жалбоподателя, е изпълнена целта на
закона на същия да бъде осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност не
се е възползвал. Следва да се отбележи, че процесният акт за установяване на
7
административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН за необходимите реквизити и твърдяното нарушението е описано
откъм необходимите признаци, характеризиращи го от обективна страна.
Налице са ясни и безпротиворечиви твърдения за датата и мястото на
извършване на деянието, както и начина на осъществяването му, а дадената
правна квалификация е съобразена с вида и характера на твърдяното
нарушение. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
несъобразяване с с давностните срокове по чл. 261, ал. 1 от ЗОП, приложими
в конкретната хипотеза, предвид квалификацията на нарушението.
Обвързването от страна на жалбоподателя на началния момент на този срок в
първата хипотеза – от откриване на нарушителя с началния момент на
финансовата инспекция не е съобразен със смисъла и целта на закона,
доколкото правно – логически нарушителят не би могъл да бъде открит без
най – напред да бъде открито административното нарушение. Последното е
станало не в началния момент на финансовата инспекция пък било то и
последната да е назначена, освен в съответствие с годишния план на АДФИ,
така също и въз основа на писма на Изпълнителния директор на АОП,
вероятно съдържащи такива данни, а след събиране на конкретните писмени
доказателства в тази насока и обективиране на установените фактически
положения в констативен протокол от 09.03.2021 година, а след това
обяснение с изх. № 245/29.01.2021 г. от управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, град Хасково и Писмо с изх. № 481/01.03.2021 г., че
през проверявания период, управителят дружеството не е упълномощавал
друго длъжностно лице да организира и/или да възлага обществени поръчки,
по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Следователно, едва събирайки и обобщавайки
тази информация би могъл да се направи извод, освен за допуснатото
нарушение, така също и за евентуалния нарушител, от която дата започва да
тече и шестмесечния срок по чл. 261, ал. 1 от ЗОП, специален по отношение
на общия по чл. 34 от ЗАНН и който към датата на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение не е изтекъл. Не е изтекъл, при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
тригодишният давностен срок в хипотезата по чл. 261, ал. 1 ЗОП, специален
по отношение на едногодишния по ЗАНН от извършване на нарушението, с
оглед приетата дата на деянието и подлежаща на анализ от съда по същество
като признак на деянието от обективна страна от актосъставителя и
8
наказващия орган – 24.07.2019 г. Този давностен срок е специален, както
беше отбелязано, с оглед кръга охранявани със ЗОП обществени отношения,
но не е абсолютен, както смята жалбоподателят, като допълнителен анализ в
тази насока не се налага, а следва единствено да се подчертае липсата на
процесуално нарушение при съставяне на процесния АУАН от такова
естество, а възраженията в обратна насока се явяват несъстоятелни. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, приложим по арг. от разпоредбата на чл.261, ал. 3 от ЗОП, а по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ
изискуемите реквизити отново и в частност тези, отнасящи се до надлежното
описание нарушението и правната квалификация на деянието, съответно
приложената от наказващия орган санкционна норма.
В случая, липсва спор, че „Водоснабдяване и канализация“ е еднолично
дружество с ограничена отговорност, като едноличен собственик на капитала
е държавата, а това съгласно § 2, т. 42 от ДР на Закона за обществените
поръчки означава, че дружеството е „публично предприятие“. Съгласно чл.
126, ал. 1, т. 1-3 от ЗОП, дейностите, свързани с водоснабдяване, са:
предоставяне или експлоатация на фиксирани мрежи за обществени услуги
във връзка с производството, преноса или разпределението на питейна вода;
снабдяване на мрежите по т. 1 с питейна вода; производството и търговията
на едро и дребно с питейна вода. Секторен възложител, на основание чл. 5, ал.
4, т. 1 от ЗОП, е представляващият публичното предприятие, извършващо
секторна дейност по чл. 123 от същия закон, в случая свързана с
водоснабдяване. Или, в качеството си на секторен възложител на обществени
поръчки във „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Хасково се явява
управителят на дружеството, който ръководи, организира, координира и
контролира целия процес по подготовката, възлагането и изпълнението на
обществените поръчки, като за целта издава съответните решения и заповеди.
На следващо място, предоставянето на услуги, предмет на обявената
обществена поръчка изисква прилагането на предвидения в закона ред за
възлагане на обществена поръчка и провеждането на съответната процедура.
В конкретната хипотеза липсва спор, че същата правилно е подбрана, но
установено, при извършване на финансовата инспекция по отношение на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково е, че на 24.07.2019 г.,
9
жалбоподателят Т. Р. М., в качеството си на управител на дружеството и след
проведена обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява с предмет:
„Приемане, извозване и оползотворяване на утайки от ПСОВ - Хасково и
ПСОВ - Свиленград, за нуждите на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД,
гр. Хасково“, е сключил договор за услуга № 54/24.07.2019 г. с определения
за изпълнител „Мит и Ко“ ЕООД, гр. Пловдив, като при подписване на
договора от името на дружеството, избрано за изпълнител не е представен
документ, удостоверяващ липсата на основанието по чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП
- удостоверение от НАП.
Оттук, обоснован и в съответствие с материалния закон се явява
изводът на наказващия орган, че именно към датата на сключване на договора
- 24.07.2019 г. най – късно е следвало посоченият документ да бъде
представен и доколкото това не е сторено, се установява от обективна страна
наличието на признаците от състава на нарушение по чл. 254, ал. 1 от ЗОП,
вр. с разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки
(обн., ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от
01.03.2019 г.). Или, казано по друг начин, не е налице основание да се приеме
порок в дейността на актосъставителя и издателя на наказателното
постановление при описание на деянието, при подбора на неговата правна
квалификация и относно принципната му наказуемост именно по подбрания
от контролните органи ред и материалноправно основание.
В тази връзка, следва да се обсъди налице ли е хипотезата на чл. 28
ЗАНН, която разпоредба евентуално да бъде приложена поради
малозначителност на деянието от гледна точка причините за извършването му
и липсата на вредни последици. Няма пречка приложението на чл. 28 ЗАНН
да се разгледа в настоящото производство, доколкото касае преценка за
законосъобразност.
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от
ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно препращащата норма
на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да
10
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието
представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва
да приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона.
В конкретния случай се твърди и от обективна страна се установява
допуснато нарушение по чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП със съответния анализ
относно обективната страна на деянието с тази правна квалификация.
Неизпълнението на това задължение, вменено като такова по силата на закона
води до налагане на санкция по чл. 254, ал. 1 ЗОП, като законодателят е
предвидил индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от
стойността на обществената поръчка и с предвиден максимален размер. Или в
конкретната хипотеза, не при индивидуализация на санкцията, а преди това и
именно при преценка наличието и степента на обществена опасност, би могло
и следва да се вземат предвид фактите, свързани с размера на поетото
задължение, дали са настъпили щети, както и факта дали допуснатото
нарушение е първо за жалбоподателя, респ. интерпретирано значението на
факта на издаденото удостоверение от НАП на дружеството, с което е
сключен процесният договор за възлагане на обществена поръчка.
Изложеното по – горе и в частност последният факт обаче, не променят
извода за допуснато нарушение, доколкото представеното впоследствие
удостоверение от НАП е издадено през 2017 г. и очевидно много преди
въобще да бъде обявена през 2019 г. обществената поръчка, нито разкрива
белези на нарушението, отличаващо го с липса или с по – ниска, в сравнение с
обикновените случаи на такова нарушение, обществена опасност, с оглед
изискванията на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради което и тази група
възражения се явяват неоснователни. Действително, санкционирането за
административни нарушения, не би могло да бъде самоцел, но така също не
11
са самоцел, с оглед кръга регулирани обществени отношения със ЗОП, и
приетите законови изисквания относно реда и процедурата за провеждане на
обществените поръчки, както и за вида и кръга документи, които следва да се
представят от участниците и в частност от определения изпълнител към
момента на сключване на договора за възлагане на обществената поръчка.
Или, в обобщение, обосновано и в съответствие с доказателствата по
делото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като не е налице порок в дейността на наказващия орган при
определяне вида и размера на глобата, съобразен със стойността на
сключения договор и в пределите на очертания в нормата на чл. 254, ал. 1
ЗОП специален максимум.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019г., според която, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, съдът следва да разпредели
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е регламентирана в чл.
143 от АПК. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски, а според ал. 4 на същия член, когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Приложени съответно в производството по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН – по
обжалване на наказателно постановление пред районния съд, хипотезата, при
която съдът потвърди обжалваното наказателното постановление, се
12
приравнява на отхвърляне на оспорването по смисъла на АПК и в този случай
на подателя на жалбата не се дължат направените по делото разноски,
включително заплатеното възнаграждение за адвокат, а самият той следва да
понесе разноски, то същия следва да бъде осъден да заплати в полза на АДФИ
сумата в размер на 80 лева за възнаграждение за упълномощен по делото
юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11 – 01 – 281 от
15.09.2021 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция,
град София.
ОСЪЖДА Т. Р. М. с адрес: град Х., ул. „****“ № **, ет. 1, ЕГН:
********** да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция, град
София сумата в размер на 80.00 лева, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
13