№ 51
гр. Варна, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора Б. Андр. М.
като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600123 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК, т. е. за проверка на невлязла
в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е въззивна жалба от адв.Е.С. от АК - Варна, защитник на подсъдимия АТ. Н. М.,
против присъда № 58/26.08.2021 г. постановена по НОХД № 1647/2021 г. по описа на
Районен съд гр. Варна-36-ти състав.
С атакуваната присъда подсъдимият А. М. е признат за виновен в това, че през периода
31.05.2020 г.-07.06.2020 год. в гр.Варна,в условията на продължавано престъпление е
нарушил мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по
хората-т.6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г., издадена и допълнителна Заповед № РД-
01-140/19.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г.,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г.,изменена и допълнена със
Заповед № РД -01-271/19.05.2020 год., изменена и допълнена със Заповед № РД -01-
288/01.06.2020 год., изменена и допълнена със Заповед № РД -01-314/04.06.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, като лице по т.5 от последната
заповед, пристигнало от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и било
поставено под 14-дневна карантина в домашни условия с Предписание за поставяне под
карантина № 200528/266121 на РЗИ-Варна,считано от 28.05.2020 год.,не изпълнил
задължението да не напуска адреса ,на който се изпълнява карантината за посочения в
предписанието срок-гр.Варна,ул.“Г.Д.“№26,ет.4,ап.10,като деянието е извършено по време
1
на извънредна епидемична обстановка,обявена с Решение на Министерски съвет №
325/14.05.2020 год., поради което и на основание чл.355,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.54 от
НК било осъдено на ТРИ МЕСЕЦА месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ ,считано от
влизане на присъдата в сила и ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.
С въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, се заявява, че
атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, противоречаща на материалния
закон. По отношение на обвинението защитата на подс.М.-адв.С.,счита същото за
недоказано от обективна и субективна страна,тъй като самото предписание е следвало да се
счита за незаконосъобразно и невалидно,тъй като е било издадено от некомпетентен
орган,освен това лицето не знаело че за него въобще съществувала забрана да напуска дома
си ,поради което и фактическата обстановка по делото не е безспорно установена и
доказана.Поради което и се настоява за отмяна на присъдата на ВРС и постановяване на
оправдателна такава.
В с. з. пред въззивната инстанция подсъдимият М., редовно призован, не се явява лично, а за
него се явява упълномощения му защитник. Последната поддържа жалбата на посочените в
нея основания, като заявява, че желае нейният подзащитен да бъде оправдан,тъй като
изобщо не е извършил така посоченото деяние в обв.акт на ВОП.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава заключение, че жалбата е
неоснователна, тъй като в мотивите си първоинстанционният съд е изложил подробни
съображения за обективната и субективната съставомерност на деянието, а установените
фактически обстоятелства, относими към обективните признаци не дават основание за
преквалифициране по чл.355,ал.1 от НК. Настоява присъдата на ВРС да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
Варненският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с. з., като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен
анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
На 28.05.2020 г. в 02,52 часа подсъдимият А.М. се завърнал от Кралство Великобритания в
Република България, като преминал границата през ГКПП Аерогара -Варна. В изпълнение
на процедурата ,М. бил посрещнат от служител на РЗИ-Варна,още на летището,т.к. бил
лице с данни на пристигащи от рискови страни.Той заявил адрес на който ще пребивава-
ул.“Г.Д.“№26. Като на същият било направено предписание за поставяне под карантина вх.
№100528/266121/28.05.2020 год. на РЗИ-Варна. В документа било посочено,че същият се
поставя под карантина на горепосочения адрес за срок от 14 дни,считано от 28.05.2020 г.
2
до 10.06.2020 г. Той подписал предписанието,както и разписка за връчена декларация за
запознаване с предписанието за поставяне под карантина. С това била завършена и
процедурата по уведомяването му и за наказателна отговорност по чл.355 от НК при
неизпълнение на задължението да напуска адреса ,на който е заявил,че ще пребивава за
срока на карантина.Контролът върху изпълнението на предписанията на Министъра на
здравеоопазването бил възложен на съответните районни полицейски управления в
страната. Въпреки това подс.М. решил на 31.05.2020 год. да напусне адреса за карантина
,за да се разходи.Междувременно свидетелите И.Ж. и Ц.Л.-служители в Първо РУ-ОД-
МВР-Варна,които били натоварени със задачата да проверят лицата поставени под
карантина отишли около 12,18 часа на 31.05.2020 год. на адрес гр.Варна,ул.“Г.Д.“№26 да
проверят лицето,където при позвъняване на мобилния му телефон той не отговорил. Те
позвънили и на жилището му,но там се показал баща му ,който казал че е излязъл. След
около 8 /осем/минути лицето се върнало с такси ,като ги уведомило, че не смята да спазва
въведената му забрана. На 07.06.2020 год. подс.М. отново напуснал адреса си ,като през това
време свидетелите П.Д. и П.М.,служители на Първо РУП при ОД на МВР-Варна извършили
проверка на лицето около 14,40 часа,като отишли на адреса на лицето .Свид.М. пристигайки
пред дома на подс.М. се обадила на мобилния му телефон,който отново не отговорил. След
около 05,00 минути същият се върнал пред входа където го чакали служителите на РУ.
Подсъдимият М. сам лично подписал предписанието и бил запознат със задължението си да
не напуска посочения в предписанието адрес ул.“Г.Д.“№26,гр.Варна за срок от 14 дни,
считано от 28.05.2020 г. до 10.06.2020 год.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно,
систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените
обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до същите т. е. до изложените по-горе фактически
констатации.
Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие
доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и
изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.Първоинстанционният съд е
събрал и подложил на преценка, анализ и проверка всички необходими за изясняването на
относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства доказателства и
доказателствени средства и в този смисъл въпросните обстоятелства са били изяснени
напълно, всестранно и обективно.
От съдържанието на мотивите на атакуваната присъда става ясно, че районният съд е дал
вяра на показанията на свид.П.М.,П.Д.,И.Ж.,Ц.Л. и на свид. П.И.П./таксиметров шофьор,
както и и на писмените доказателствени материали – заверено за вярност копие на
предписание № 200528/266121 за поставяне под карантина на РЗИ - Варна, които
действително напълно кореспондират помежду си.
3
Следователно присъдата на ВРС не е необоснована, тъй като изложените в мотивите към
нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно кореспондират на събрания
и проверен по делото съвкупен доказателствен материал. Както гласните доказателствени
материали, така и останалите такива обосновават напълно и по несъмнен начин
фактическите констатации приети за установени от районния съд.
Във връзка с последното, а и с оглед цялостната преценка на съдържанието и доводите
съдържащи се във въззивната жалба и поддържани в с. з., настоящият съд намира, че
присъдата на НЗРС не само че не е необоснована, но не е и материално незаконосъобразна.
Относно оспорването на така издаденото предписание от страна на защитата на
подсъдимия,съдът счита ,че той при подписването на същото е имал право да го обжалва
пред съответния административен съд в 14-дневен срок от получаването му по реда на
АПК.Но по делото не са налични такива данни и не се възведоха такива
твърдения,подсъдимият М. да се е възползвал от това предоставено му право. Що се отнася
до издателя на същото,то настоящата инстанция счита че това предписание макара и
издадено по електронен път,представлява общоизвестен и достъпен нормативен акт,като
компетентността на съставителя на предписанието произтича от разпоредбата на чл.61,ал.6
от Закона за здравето.При правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени
материали и приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно районният съд
е приел, че с деянието си подсъдимият А.М. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на деянието, което е посочено изрично в присъдата и за което той съответно е
бил признат за виновен и осъден т. е.,при така установената фактическа
обстановка,настоящата инстанция намира от правна страна ,че подс.М. е осъществил
деянието по чл.355,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК,тъй като през периода 31.05.2020 г. -
07.06.2020 год. в гр.Варна,при условията на продължавано престъпление/на два
пъти/,нарушил мерки издадени против разпространението на заразна болест по хората,като
не изпълнил задължението да не напуска адреса,на който изпълнява карантината за
посочения в предписанието срок-гр.Варна,ул.“Г.Д.“№26,ет.4,ап.10,като деянието е
извършено по време на извънредна епидемична обстановка,обявена с Решение на
Министерски съвет № 355/14.05.2020 год. В мотивите си районният съд подробно и
аргументирано е обосновал и изложил съображенията си относно съставомерността и
правната квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, като настоящата
инстанция изцяло ги въз приема и споделя.
Действията на подсъдимия, изразяващи се в напускането на конкретния адрес в гр.Варна, на
който той е посочил, че ще пребивава през съответния период, вписан в издаденото
предписание с № 200528/266121 от 28.05.2020 г. не са предмет на спор и са категорично
установени от събраните доказателства.
Предписанието за поставяне под карантина представлява индивидуален административен
акт. От външна страна то е било издадено в изискуемата от закона форма, от компетентен
орган и съобразно целите на закона.
С напускането на мястото за изолация подсъдимият М. е осъществил изпълнителното
деяние "наруши" от състава на престъплението по чл.355,ал.2,вр.ал.1 от НК.Правилна е
4
преценката на районния съд, че разпространението на болестта е свързана със смъртни
случаи и това е ноторен факт, а ноторните факти не подлежат на доказване.Неоснователни
са възраженията на защитата, че деянието следва да се квалифицира по основния състав т. е.
като такова по чл. 355, ал. 1 от НК с аргумента, че квалифициращото обстоятелство
"свързано със смъртни случаи" следва да се отнася до конкретното, а не до елементите
"епидемия, пандемия или извънредно положение" т. е. самото деяние на подсъдимия да е
свързано със смъртни случаи.
Настоящата инстанция намира, че такова тълкуване на разпоредбата на чл.355,ал.2,вр.ал.1 от
НК е неправилно и формално стеснително. Цитираната законова разпоредба е ясно
формулирана и не създава никакви предпоставки за съмнение, че квалифициращото
обстоятелство "свързано със смъртни случаи" следва да се отнася именно към наличието на
епидемия, пандемия или извънредно положение, по време на които да е извършено
конкретното деяние.
В настоящия случай няма спор, че деянието на подсъдимия е извършено по време на
епидемия респ. пандемия, свързани със смъртни случаи. С Решение на МС №325/14.05.2020
г. е обявена извънредна епидемична обстановка. За съставомерността на деянието
почл.355,ал.2,вр.ал.1 от НК, не се изисква от конкретното деяние на подсъдимия да са
произтекли смъртни случаи. В противен случай т. е. ако от деянието на подсъдимия са
възникнали смъртни случаи, отговорността му би била различна и по-тежка.
Предписанието на РЗИ - Варна е било връчено лично на подсъдимия, който е бил запознат
не само с обстоятелството, че е бил поставен под карантина, но и че носи наказателна
отговорност при нарушаване на задълженията, свързани с нея. Предвид това той явно е
действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал последиците от своите действия и чрез
последните е целял тяхното настъпване.При това положение правилно и законосъобразно
подсъдимият АТ. Н. М. е бил признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение по
чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 ,вр.чл.26,ал.1от НК и съответно е бил осъден по това обвинение.
Наказанието по отношение на подс. А.М. е било определено по реда на чл.54 от НК, като в
конкретния случай съдът не е констатирал наличието на многобройни и/или смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което не е била приложена разпоредбата на чл.55 от
НК.При определяне вида и размера на наказанието съдът е преценил и възприел като
смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно минало и добрите
характеристични данни на подсъдимия, а като отегчаващи вината обстоятелства е преценил
безотговорното му отношение към епидемичната обстановка.Настоящата инстанция
напълно споделя тези констатации съдържащи се в мотивите към атакуваната присъда и
намира за неоснователна претенцията на защитата на подсъдимия за наличие на
многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства.Действително подсъдимият не е
осъждан, а в хода на досъдебното производство не е направил самопризнания. Това, обаче,
не е достатъчно за да се приеме, че в конкретния случай са налице многобройни и/или
изключителни отговорността му обстоятелства.Не би могло да се обоснове извод за
проявена от страна на подсъдимия самокритичност, тъй като в досъдебното производство
липсва такова изявление от негова страна, а в съдебното производство /пред първата и пред
5
въззивната инстанции/ подсъдимият въобще не е благоволил да участва.
Причината, поради която подсъдимият е напуснал адреса, на който е бил поставен под
карантина, а именно – да се разходи до близкият магазин,въобще не могат да се поставят на
обсъждане,като деянието му може да се отчете като произвол,неподчинен на никакви
правила, като основателна и правилно районният съд е приел, че става въпрос за
безотговорно отношение към епидемичната обстановка в страната и конкретно в населеното
място.В този смисъл на подсъдимия законосъобразно е било определено наказание
лишаване от свобода в размер близо до предвидения минимум, а именно в конкретния
случай – три месеца лишаване от свобода.Предвид обстоятелството, че подсъдимият не е
бил осъждан и наложеното наказание е под три години лишаване от свобода,
законосъобразно е било преценено, че с оглед постигане целите на наказанието не е
необходимо ефективното изтърпяване на това наказание. С оглед на това правилно
районният съд е отложил изпълнението на наложеното наказание четири месеца лишаване
от свобода за изпитателен срок от три години.Според настоящата инстанция това наказание
по своя вид и размер напълно съответства на степента на обществената опасност на
подсъдимия и извършеното от него, както и на наличните по делото влияещи на
отговорността му обстоятелства.
Законосъобразно е наложеното и предвиденото кумулативно в нормата на чл.355,ал.2 от НК
допълнително наказание ГЛОБА, чийто размер е определен в рамките на предвидения
минимум, който в конкретния случай е 100/сто/лева,макар и в неговият минимум,като
достатъчно за неговото превъзпитание.По реда на служебната проверка и с оглед на
правомощията си настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на това наказателно
производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а
и на процесуалните права на всички страни за участие в производството въобще. Конкретни
оплаквания за процесуална незаконосъобразност на присъдата на ВРС не се съдържат нито в
жалбата на защитника на подсъдимия, с която е сезиран настоящия съд, нито се навеждат в
съдебно заседание.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на основания за
изменение или отмяна на присъдата на Районен съд гр. Варна, следва същата да бъде
потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334,ал.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 58/26.08.2021 г. постановена по НОХД № 1647 по
описа за 2021 год. на Районен съд гр.Варна,36 състав.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7