Решение по дело №15662/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 215
Дата: 19 януари 2020 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Недялка Николова Вълчева
Дело: 20185330115662
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 215

 

гр. Пловдив, 19. 01. 2020г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание  на 20 12 2019година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

 

 

при участието  на секретаря Невена Назарева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15662/2018г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл.  150 СК. Ищците В.И.Й. ЕГН ********** И Д.И.Й. ЕГН **********  ,действащи лично и със съгласието на своята   майка и законен представител Р.Й.П. ЕГН ********** , са  предявили иск за  увеличаване размера на определената месечна издръжка ,която  ответникът -  И.Й.Й. ЕГН ********** им заплаща – а именно от 250лв на 330лв   за непълнолетния Д. ,и 120лв на 200 лв .за непълнолетната В.  .

. Твърди се ответникът да е баща на децата, с решение №2505/ 13.06.2014 година по гражданско дело №10417/2013 година на Районен съд – П., III брачен състав, същият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лева за непълнолетния Д. и 120  лева за непълнолетната В.. От определяне на издръжката до сега е изминал значителен период от време, децата са пораснали, ученици са в ***** клас, необходими са повече средства за техните потребности. Детето Д. е с *****, което налага специални грижи, прегледи, лечение, терапии, закупуване на ортопедични обувки, посещение на специалисти, спазване на хранителен режим. Цялостна грижа по осигуряване на издръжката се поема от майката, която изпитва финансови затруднения, работи като ***** **** за символично заплащане, тъй като детето се нуждае от непрекъснати грижи. Твърди се, че ответникът работи и реализира добри  трудови доходи. От съда се иска да увеличи определената издръжка от 120 лева на 200 лева за детето В. и от 250 лева на 350 лева за детето Д., правят се доказателствени искания, представят се писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Квалификацията на исковете е по чл. 150 от СК.

В съдебно заседание ответникът пояснява ,че към момента заплаща още една издръжка за друго малолетно  дете, което е по-малко от непълнолетните Д. и В.. Не живее заедно с това дете и към него има задължение за издръжка .В момента от заплатата му остават  около 270 лева,след  като заплати издръжките на трите деца. Сочи невъзможност да заплаща по-голяма  по размер издръжка.

 

 

 

 

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представените  по делото удостоверения за раждане се установява, че В.И.Й. ЕГН ********** И Д.И.Й. ЕГН **********  са  ДЕЦА на ответника.  Видно от представеното  съдебно решение №2505/13 06 2014г на ПРС 3 бр на непълнолетната В. е определена месечна издръжка в размер на 120лв , а на непълнолетния Д. – 250лв ,считано от 20 06 2013г .

От представените по делото удостоверия от СУ ******. ,се установява ,че непълнолетните, Д. и В. са ученици ,дневна форма на обучение в СУ ***** гр П. От представеното решение на ТЕЛК СЕ УСТАНОВЯВА ,ЧЕ НЕПЪЛНОЛЕТНИЯТ Д.Й.  е диагностициран с ******** .Препоръки за наблюдение от детски психиатър ,психолог ,посещение на комплексен дневен детски център .Определени са 80 процента вид и степен на увреждане ,с чужда помощ с общо заболяване .

От представеното удостоверение от ОБЩИНА П. ,****** се установява ,че майката на децата Р.П.  реализира месечен доход под минималния за страната .Ответникът,видно от изисканата справка от НАП-ТД-П. , има регистриран трудов договор с ****** ,КАТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО МУ  варира   между 1287 и  2056 лв месечно  ,няма декларирано движимо и недвижимо имущество.

От приобщения по делото социален доклад , изготвен от ОЗД-П. ,се установява ,че към момента за непълнолетните Д. и В.  се грижи тяхната майка ,която посреща основните им потребности от дом ,храна ,облекло ,образование и др. .Децата са добре гледани и добре възпитани .Физическото им развитие отговаря на видимата им възраст..В грижите за децата майката е подпомагана от своите близки.Бащата не се включва в грижите за децата ,заплаща редовно определената издръжка.Двете деца са ученици в СУ****** в ***** паралелка,справят се с учебния материал сравнително успешно ,но Д. се нуждае от ресурсно подпомагане .Момчето ползва социални услуги в Дневен център за деца с увреждания към ****** ,,,където с него работят специалисти за социалната му адаптация .Майката подпомага децата при подготовка на учебния материал .Видимо децата са силно привързани към майката,която полага грижите за тях..Непълнолетната В. е споделила ,че не е виждала баща си от година ,но са разговаряли по телефона и се поздравяват за празниците .Децата се чувстват спокойни в присъствието на майката . Родителите не поддържат активна връзка помежду си.Майката сама взима решения за двете си деца.В интерес на децата е да им се определи подходяща издръжка ,която да им осигури стабилност в ежедневието.

От представеното съдебно решение №3741/27 10 2017г на ПРС се установява ,че ответникът е баща на още две малолетни деца ,на които заплаща месечна издръжка в размер на по 150лв.

 

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на  децата   следва да се установи, че ответникът е  техен баща , като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си .

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. За да се увеличи определената издръжка е необходимо да е настъпила промяна в обстоятелствата ,която да сочи завишени нужди на децата към съотвения момент ,които нужди да сочат на необходимост от увеличаване на определената издръжка .Вземат се предвид актуалните доходи на родителите ,задълженията им към други деца ,собствените им разходи .

С оглед на изложеното, от събраните по делото доказателства, се установи ,че майката поема  изцяло задълженията, свързани с отглеждането и възпитанието на децата , като  доходът и като социален асистент е в размер на  по-нисък от минималната работна заплата за страната .За да е в състояние на посрещне нуждите на децата  , разчита на помощта на своя брат и майка си.

Съдът намира ,че действително от определяне размера на издръжката /2013г/ е изминал период от време, през който нуждите на децата значително  са се увеличили. При определянето на предходната издръжка ,децата са били на ***** години, понастоящем са на ****г , ученици в гимназиален курс на обучение .През този период значително са се променили и социално-икономическите условия в страната

 Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето , което има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето , което я дължи –чл 142 ал1 от СК .От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето , като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот.Другият критерий са възможностите на родителя.При определяне на конкретния размер, Съдът отчита и размерът на собствената издръжка на задълженото лице , както и дали има задължение към други лица .В настоящия случай бащата е млад,здрав и работоспособен човек , има регистриран трудов договор ,реализира трудово възнаграждение около средното за страната .Същевременно напълно е дистанциран от грижите за непълнолетните В. и Д. ,има задължения за издръжка към още две ненавършили пълнолетие деца . Съдът намира ,че с оглед на това ,че е здрав и работоспособен ,ответникът е длъжен да работи и да осигурява адекватна  издръжка на своите деца. Определеният със съдебното решение размер на издръжката от по 250лв лв месечно за Д. и 120лв месечно за В. , действително понастоящем не е адекватен на нарасналите нужди на децата  и променената икономическа ситуация в страната . Съдът намира ,че непълнолетният Д. се нуждае от месечна издръжка около 500лв.Включват се разходи за храна , облекло,отопление  ,образование,дневни ,джобни ,разходи за здравословни нужди .Тук Съдът взема предвид ,че детето Д. има специални потребности,освидетелстван е с решение на ТЕЛК ,като му е определена 80процента неработоспособност ,препоръки за  системни посещения на специалисти .

Непълнолетната В. няма специални потребности ,детето се развива добре ,справя се с учебния материал ,ученичка е  в гимназиален курс на обучение .

И двете деца са в период на активен растеж ,налага се често да им се закупуват дрехи , обувки .Същевременно майката е ангажирана със специалните потребности на непълнолетния Д. и са ограничени възможностите и да работи .Реализира доход като ****** в размер по-нисък от минималната работна заплата за страната .

Преценяйки особеностите на настоящия случай,съдът намира,че непълнолетната В. се нуждае от месечна издръжка от около 350лв .Като се вземе предвид обстоятелството ,че бащата по никакъв начин не е ангажиран с грижите за децата си ,както и че същият реализира едно добро трудово възнаграждение ,съдът намира ,че 300лв от издръжката на непълнолетния Д. и 200лв от издръжката на непълнолетната В. следва да бъдат поети от техния баща .Този    размер на издръжката е реален понастоящем  с оглед възрастта и потребностите не децата ,покрива  малко повече от половината от обичайните им  разходи, както и същият е във възможностите на  техния баща .Останалата част от разходите на непълнолетните деца ще се поемат от майката ,на принципа на разпределяне на разходите на децата между родителите им.

 

Ето защо искът за увеличаване размера  на  определената издръжката се явява частично основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен в посочените по-горе размери .

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

УВАЖАВА ИСКА НА В.И.Й. ЕГН ********** И Д.И.Й. ЕГН **********  ,действащи лично и със съгласието на своята   майка и законен представител -Р.Й.П. ЕГН ********** , за  увеличаване размера на определената месечна издръжка с решение №2505/13 06 2014г на ПРС 3 бр с  ,която  ответникът - И.Й.Й. ЕГН ********** им заплаща – а именно от 250лв на 300лв / триста лева/  за непълнолетния Д. и 120лв на 200 лв / двеста лева/.за непълнолетната В.  ,начиная от подаване на исковата молба пред съда -  02 10 2018г.,до навършване на пълнолетие или настъпване на  други причини за изменението или прекратяването на издръжката , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане .

 Отхвърля иска в частта му от уважения размер на издръжката до претендирания такъв от 330лв месечно за непълнолетния  Д.И.Й..

ОСЪЖДА  И.Й.Й. ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС СУМАТА ОТ 187,20  ЛВ/ СТО ОСЕМДЕСЕТ И СЕДЕМ  ЛЕВА  И ДВАДЕСЕТ СТ./ ДЪРЖАВНИ ТАКСИ   по настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

 

         Вярно с оригинала

         С.Ч.