№ 26
гр. гр.Несебър, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212150100890 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Г.ф.“, със
седалище и адрес на управление: гр. **********, представляван от Изпълнителните
директори М.К. и С.С., против М. СТ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
**************. Твърди се, че ищецът, на основание чл.557, ал.1, т.2, б.А, от КЗ,
изплатил по щета № 110850/08.11.2017 г. обезщетение за имуществени вреди в размер
на 956.81 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 04.07.2017 г., около 16.30 ч., в гр.
Бургас, л.а. „Форд Фокус“ с рег.№ ****, собственост на Ж.П.К.. Сочи се, че виновна за
произшествието била ответницата, която управлявала лек автомобил „Опел“ с рег.№
*******, и движейки се с несъобразена с пътните условия скорост по ул. „******, губи
контрол на управлявания от нея автомобил и удря паркиралия автомобил, собственост
на К., причинявайки му материални щети. Заявява се, че Д., в нарушение на чл.249 вр.
чл. 259 от КЗ /отм/, понастоящем чл.461 вр. чл. 483 от КЗ, управлявала автомобила без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Въпреки поканата
ответницата не заплатила сочената сума. Предвид на това се моли същата да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 956.81 лв., ведно със законната лихва върху
нея, считано от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с
който се заявява недопустимост на претенцията поради „изтекъл срок от датата на
ПТП“. Заявява се, че иска е без основание и моли делото да бъде прекратено. Твърди
се, че причината за ПТП не е в нея, както и че е погасявала задълженията си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения поделото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените по делото Протокол за ПТП от 04.07.2017 г., ведно със схема
на ПТП към него, се установява, че ответницата М. СТ. Д., като водач на лек
автомобил „Опел Корса“ с ДК № *******, собственост на Д., управлявала автомобила
и движейки се с несъобразена с пътните условия скорост по ул. ********, загубила
контрол на управление над автомобила и ударила паркирал лек автомобил „Форд
1
Фокус“ с ДК № *********, собственост на Ж.П.К.. В констативният протокол е
отразено, че лекият автомобил „Форд Фокус“ е с щети по десен фар, десен калник,
дясна гума джанта /л. 6 по делото/.
По делото е представено Удостоверение с рег. № 769000- 18453 от 06.11.2017 г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР- Бургас, в уверение на това, че
за настъпило на 04.07.2017 г. ПТП в гр. Бургас, спрямо виновния водач М.Д., на
основание съставен АУАН бл. № Г/961361 е издадено НП № 17- 0769- 003247 от
04.09.2017 г. за извършено нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и на основание
съставен АУАН бл.№ Г/961219 е издадено НП № 17- 0769-003246 от 04.09.2017 г. за
извършено нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. Посочено е, че
наказателните постановления са връчени лично на лицето на 13.10.2017г. и са влезли в
сила на 23.10.2017 г. /л. 7 по делото/.
От представената по делото справка от базата данни на Информационен център
към Г.ф. се установява, че за процесното МПС с ДК № ******* няма действаща
застраховка "Гражданска отговорност" към датата на настъпилото ПТП- 04.07.2017 г.
Същата е била прекратена на 22.11.2016 г., поради невнесена вноска /л. 8 по делото/.
Установява се от представените Уведомление за имуществени вреди от
08.11.2017 г., Доклад по щета за имуществени вреди № 11 0850 от 08.11.2017 г.,
Заключителна техническа експертиза по щета № 110543 от 27.07.2017 г., Техническа
експертиза по щета № 110543 от 27.07.2017 г. /л. 8- 12 вкл./, опис на претенция, че от
собственика на увреденото МПС е било подадено уведомление за настъпилата щета от
процесното ПТП и след извършване на експертиза са били определени щети в общ
размер на 956.81 лева. Представено е и платежно нареждане от 01.12.2017 г., видно от
което, на посочената дата Г.ф. е изплатил на собственика на увредения лек автомобил-
Ж.П.К., сумата в размер на 956.81 лева, представляваща обезщетението по щета №
110850/2017 г. /л. 23/. С оглед на това, до ответника Д. е била изпратена регресна
покана от Г.ф. за заплащане на изплатеното от фонда на основание чл.558, ал.7 от КЗ
обезщетение по щета № 110850 от 08.11.2017 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на
друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите". В чл.558, ал.7 от КЗ е посочено, че след изплащане
на обезщетението, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му. В този смисъл следва да са налице при условията на кумулативност
следните предпоставки: ответникът виновно да е допуснал ПТП, в следствие на което
да са настъпили имуществени вреди в определен размер, липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обезпечаваща
отговорността на делинквента към момента на настъпване на ПТП, както и изплащане
от Гаранционния фонд на пострадалото от ПТП лице стойността на причинените
имуществени вреди.
От представениято по делото протокол за ПТП безспорно се установява, че
ответницата Д. е допуснала ПТП на 04.07.2017 г. ПТП, настъпило по нейна вина, което
се потвърждава и от издадените НП № 17- 0769- 003247 от 04.09.2017 г. и НП № 17-
0769-003246 от 04.09.2017 г., влезли в сила на 23.10.2017 г. Така съставеният протокол
2
не е оспорен от ответника, поради което следва да бъде кредитиран.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установяват и
настъпилите от пътнотранспортното произшествие вреди, които са в причинно-
следствена връзка с него, както и техният размер.
Налице е и предвидената в чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ предпоставка за
изплащане от Гаранционния фон на обезщетение на увреденото лице. Безспорно се
установява, че към датата на настъпилото ПТП управляваното от ответника МПС е
било без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото е представено платежно нареждане, от което е видно, че стойността
на причинените имуществени вреди е била изцяло изплатена на пострадалото лице от
Гаранционния фонд, което води като последица встъпване на ищеца в правата на
увреденото лице чл. 558, ал.7 от КЗ. Не са представени доказателства за заплащане от
страна на ответницата на претендираната сума в размер на 956.81 лева, поради което
исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена в пълен размер,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 08.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Наведените от ответницата възражения не се споделят от настоящата инстанция.
Твърденията, обуславящи недопустимост на иска, касаят същността на спора, поради
което и производството не следва да бъде прекратено, както желае Д.. Заявеното
„изтекъл срок от датата на ПТП“ вероятно касае възражение за изтекла давност, но
дори и такова същото се явява неоснователно, предвид на това, че от настъпване на
ПТП, респективно заплащането от ищеца на процесната сума, до предявяване на иска
не е изтекъл изискуемия 5- годишен срок. Обстоятелството, че наложените наказания
по сочените по- горе наказателни постановления са заплатени, не рефлектира върху
регресната отговорност на ответницата.
Предвид изхода на правния спор на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса в
размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
100 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. СТ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **************,
да заплати на „Г.ф.“, със седалище и адрес на управление: гр. ************,
представляван от Изпълнителните директори М.К. и С.С., сумата в размер на 956.81
лева, представляваща изплатено от Гаранционния фонд обезщетение по щета №
110850 от 08.11.2017 г. за причинени от М. СТ. Д. имуществени вреди на лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ****, собственост на Ж.П.К., в резултат на
настъпило на 04.07.2017 г. в гр. Бургас пътно транспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
08.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата общо в размер
на 150 лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Бургас в двуседмичен
срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3