Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П. , 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П. СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Жени Стойчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№573 по описа за 2019г. на Окръжен
съд-П. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №850 от 11.05.2019г., постановено по гр.дело №7379/2017г. по
описа на Районен съд – П. , съдът е
отхвърлил предявения
от А.П.Р., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Д.,
Н.С. ”, представлявано от адв. К.Д.,***, адрес на адвокатската кантора: гр. П. , ул. „В.Л. ” №***, ет.*, офис *** против М.П.И.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС
за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот: II-ри жилищен етаж
от сграда, имот с идентификатор 56722.659.835.1 по КККР на гр.П. , целият с площ 110 кв.м., представляващ
жилищна сграда, находяща се в гр.П. ,
ул. „Б. “ №* /при части 7/12 за ищцата и 5/12 за ответната страна/ и магазин в
източната част на I-вия етаж в същата сграда, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 56722.659.835.1.1 по КККР на гр.П. , /при квоти за страните - по 1/2 ид.ч. за
всяка/, като неоснователен и недоказан.
Със същия съдебен акт е осъдил на основание чл.31, ал.2 от ЗС М.П.И., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** да заплати на А.П.Р., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
чрез Адвокатско дружество „Д., Н.С. ”, представлявано от адв. К.Д.,***, адрес
на адвокатската кантора: гр. П. , ул. „В.Л.
” №***, ет.*, офис ****, обезщетение за лишаване правото на ползване на
съсобствения имот за периода от
16.03.2017год. до 16.09.2017год. в
размер на 1200лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 20.09.2017год. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, М.П.И., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** да заплати на А.П.Р., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
чрез Адвокатско дружество „Д., Н.С. ”, представлявано от адв. К.Д.,***, адрес
на адвокатската кантора: гр. П. , ул. „В.Л.
” №***, ет.*, офис ***, разноски по делото съразмерно уважената част на
исковете и по компенсация в размер 150лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от А.П.Р., чрез Адвокатско
дружество „Д., М.С. “, представлявано от адвокат К.Д. ***, с която се иска
решението да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл.32, ал.2 ЗС. Изложени са доводи, че в обжалваната част
решението е неправилно и незаконосъобразно. Наведени са доводи, че РС-П. се е
обосновал с експертизата, изготвена от вещо лице С.С. , а е игнорирал
експертизата, изготвена от вещо лице М.Ч. . Твърди се, че вторият етаж е
преустрояван и ползван като офиси. Отправено е искане
към Окръжния съд да отмени решението в обжалваната му част и да определи реално
ползване на А.Р. за магазина или втория етаж на жилищната сграда.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М.П.И., чрез адвокат К.П.-И. от САК, с която се иска решението да бъде
отменено в частта, в която М.И. е осъдена на основание чл. 31, ал.2 ЗС да заплати обезщетение за лишаване
правото на ползване на А.Р.. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, че М.И. ползва втория етаж и че възпрепятства
достъпа до него. Изложени са доводи, че
РС-П. е допуснал съществено процесуално нарушение,
като въпреки депозирана молба за отлагане на делото е провел открито съдебно заседание на
12.04.2019г. без участие на ответника и нейн процесуален представител. Твърди
се, че по този начин страната е била
лишена от възможност да зададе въпроси на вещото лице и не е била в състояние
да поиска заплащане на разноски,
респективно да представи списък по чл. 80 ГПК.
Преписи
от въззивните жалби са връчени на всяка от страните, като в законния срок е постъпил отговор от М.П.И. чрез адвокат К.П.-И. от САК. Изложени са доводи,
че изготвените от вещото лице С.С. експертизи са изцяло съобразени с дадените указания, докато
заключението на вещото лице М.Ч. не е,
като в допълнение последния е бил отведен от участие в производството. Твърди
се, че не е доказано, че помещенията на втория етаж са изградени като самостоятелни обекти, както и
че няма доказателства втория етаж да е
преустройван. Отправено е искане до Окръжен съд-П. първоинстанционният съдебен акт да бъде
потвърден в частта му, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.32, ал.2
ЗС. Претендират се разноски
В проведеното пред въззивния съд заседание на 02.10.2019г. въззивницата М.П.И. не се явява, представлява
се от адвокат С.П. от САК и от адвокат С.Б.
от САК (преупълномощен от адвокат С.П. от САК и от адвокат К.П.-И. от САК). Поддържат се въззивната жалба и отговора на въззивната
жалба по изложените в тях съображения. Излагат се доводи, че направеното с въззивната жалба от адвокат К.П.-И.
от САК, пълномощник на М.П.И., доказателствено искане да бъде изискано от
нотариус с рег. №016 досието, което е съставено по повод връчването на нотариална покана до М.П.И., вкл. разписка №94, том I-п/27.02.2017г.,
с която е удостоверено връчването на нотариалната покана, с цел да се установи
и докаже дали М.П.И. действително е била
поканена да предостави достъп, респективно
да заплати обезщетение за
ползването на процесните имоти е направено едва с въззивната жалба, тъй
като РС-П. не дал указания в доклада на делото за представяне на цялата
нотариална преписка.
В проведеното пред въззивния съд заседание на 02.10.2019г. въззивницата А.П.Р., редовно призована, не се явява и не се представлява.
В проведеното пред въззивния съд заседание на 02.10.2019г. е
оставено без уважение направеното искане
с подадената въззивна жалба от М.П.И., а именно – да бъде изискано от нотариус,
рег. № 016 в района на РС - П. досието, което е съставено по повод връчването
нотариална покана до М.П.И., включително разписка № 94, том І-П от 27.02.2017
г., с която е удостоверено връчването на нотариалната покана, тъй като така направеното искане е
преклудирано съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК. Изложени са мотиви,
че с исковата молба пред първоинстанционния съд ищцата А.П.Р. е представила
нотариалната покана като заверено копие на лист 5. от делото, чрез нотариус С.И.
*** действие РС-П. до М.П.И.,
с извършено удостоверяване от страна на нотариуса на 27.02.2017 г., за
представянето на нотариалната покана от адв. К.Д. като пълномощник на А.П.Р.,
както и на 20.03.2017 г. е извършено удостоверяване от нотариус С.И. на
връчването на екземпляр от нотариалната покана на адресата М.П.И. с постоянен
адрес ***, при условията на чл.44, ал.1 от ГПК. В постъпилия в законовия срок
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответницата М.П.И. не е направила
изрично оспорване на представената нотариална покана и нейното връчване, поради
което въззивната инстанция счита, че направеното с въззивната жалба искане е
недопустимо като преклудирано.
П. ски окръжен
съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната жалба доводи, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното
решение, той е ограничен от релевираните в жалбата доводи.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са ДОПУСТИМИ. Разгледана по същество,
жалбата на А.П.Р. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Разгледана
по същество, жалбата на М.П.И. е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, що се касае до периода на присъденото обезщетение за
ползване-16.03.2017г. до 16.09.2017г., формулиран в петитума на исковата молба.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно наведените във
въззивната жалба доводи на М.П.И., решението на Районен съд-П. е частично
неправилно, по следните съображения:
От представения
нотариален акт от 1942г. (л.70 от първоинстанционното производство) се
установява, че целият недвижим имот, находящ се в гр.П. , ул. „Б. “№*, състоящ се от дворно място и
построена в него търговско-жилищна сграда на два етажа, е принадлежал на б.ж.
на гр.П. П.П.– баща на
ответницата М.И. и дядо на ищцата А.Р.. Приживе собственикът е
извършил разпоредителни сделки с части
от имота в полза на двете си деца, както следва: С договор за дарение, сключен
на 26.11.1962г. е дарил на своята дъщеря М. П. (ответница)
и на нейния съпруг И.И. , следния
недвижим имот: една стая, кухня, антре, баня, дюкян в южната част на сградата,
мазе под дарената стая, 25кв.м. таван в
северозападната част и 50кв. м. от общия двор.(л.127 и сл.); С договор за
дарение, сключен на 09.02.1970г. е дарил на сина си П.П.П. ( баща на ищцата и
брат на ответницата) следния свой
недвижим имот: 38кв.м. от дворно място в гр.П. , ул. „Б. “№3, цялото от 215кв.м., заедно с
1/6 идеална част от втория етаж на къщата, построена в същото дворно място и
1/6 идеална част от мазето и тавана
на същата къща. При това
положение, след извършването на описаните разпоредителни сделки, в патримониума
на наследодателя са останали 5/6 идеални
части от втория жилищен етаж на
сградата, заедно с прилежащите им идеални части от мазата и тавана и магазинът
в източната част от първия етаж. След смъртта на
наследодателя, наследствената маса е включвала 5/6 идеални части от втория жилищен етаж, заедно с идеални части от мазата и тавана и магазина в
източната част на първия етаж. При това положение, ответницата М.П. и нейният
брат П.П.(баща на ищцата) са наследили по 5/12 идеални части от втория жилищен
етаж, заедно с прилежащи части от тавана и мазата и по ½ идеална част
от магазина в източната част на първия
етаж. Тъй като с договора за дарение от
1970г. последният е придобил 1/6 идеална част (т.е.2/12) от втория етаж, неговият дял от този имот е 7/12
(5/12+2/12= 7/12). След като с договора на покупко-продажба, сключен на
13.06.2000г., П.П.е прехвърлил на ищцата
като негова дъщеря притежаваните от него 7/12 от втория етаж, заедно със 7/12 от
площта на мазата и тавана и 1/2 идеална част от магазина, находящ се в
източната част на първия етаж, е
образувана съсобственост между настоящите страни по делото – ищцата А.Р. и
ответницата М.И., при квоти, както са
посочени в молбата на ищеца за отстраняване на нередовностите, намираща се на
л.154 от първоинстанционното дело: От втория етаж – 5/12 за ответницата и 7/12
за ищцата, а от магазина в източната
част – по 1/2 идеална част за всяка от
тях.
С нотариална покана, изготвена на 27.02.2017г., и
връчена на М.И. на 20.03.2017г. от
нотариус С.И.,*** действие РС-П. , А.П.Р.
е поканила М.П.И. да се яви на 15.03.2017г. в кантората на нотариус С.И. и да
предаде ключове от съсобствения имот,
а в случай на непредаване на ключове претендира
обезщетение в размер на 250 (двеста и петдесет) лева месечно.
Свидетелката А.Б.П. посочва пред РС-П. , че през периода 1994-1998г. е била наемател
в къщата, н десния магазин, както и е оказвала съдействие на М.И. за опазване
на имота, тъй като последната често е пътувала до П. . А.Б.заявява, че през
периода 2005г.-2009г. отново е била „отговорничка на къщата“, като през 2005г. М.И.
отново много често е пътувала до Ч. . Твърди, че през 2005г. А.Р. е имала
наематели в къщата. От свидетелските показания на А.Б.П. се установява, че не
може да даде информация за обектите след 2009г.
В свидетелските си показания пред РС-П. Е.Г.Й.
заявява, че М.И. скоро не е имала
наематели на втория етаж, по-рано (без да уточнява период) е отдавала две стаи
под наем, сега не е давала стаи под
наем, тъй като минават много хора и и е
отказала да отдава под наем. Посочва, че изобщо
не е виждала А.Р..
Пред РС-П. са назначени и приети съдено-техническа
експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещо лице
М.Ч. , както и съдебно-техническа експертиза, допълнителна съдебно-техническа
експертиза, изготвени от вещо лице С.С. .
Предвид така
установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Предмет на разглеждане са предявени пред Районен съд – П. иск с правно основание
чл.32, ал.2 от ЗС от А.П.Р., ЕГН ********** против М.П.И., ЕГН ********** за
разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот: II-ри жилищен етаж от
сграда, имот с идентификатор 56722.659.835.1 по КККР на гр.П. , целият с площ 110 кв.м., представляващ
жилищна сграда, находяща се в гр.П. ,
ул. „Б. “ №3 /при части 7/12 за ищцата и 5/12 за ответната страна/ и магазин в
източната част на I-вия етаж в същата сграда, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 56722.659.835.1.1 по КККР на гр.П. , /при квоти за страните - по 1/2 ид.ч. за
всяка/, както и иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС предявен от М.П.И., против
А.П.Р., последната да заплати обезщетение за лишаване правото на ползване на
съсобствения имот за периода от
16.03.2017год. до 16.09.2017год. в
размер на 1200лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 20.09.2017год. до окончателното изплащане на сумата.
Окръжен съд-П. намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно в частта, в която е
отхвърлен предявеният от А.П.Р., против М.П.И., иск за разпределение на ползването на
съсобствен недвижим имот: II-ри жилищен етаж от сграда, имот с идентификатор
56722.659.835.1 по КККР на гр.П. ,
целият с площ 110 кв.м., представляващ жилищна сграда, находяща се в гр.П. , ул. „Б. “ №3 /при части 7/12 за ищцата и
5/12 за ответната страна/ и магазин в източната част на I-вия етаж в същата
сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56722.659.835.1.1 по
КККР на гр.П. , /при квоти за страните -
по 1/2 ид.ч. за всяка/. Съображенията за това са следните:
От заключението на приетата
от РС-П. съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещо лице С.С. се установява, че няма
как да се изготви проект за реално
ползване на втори жилищен етаж при част 7/12 ид.ч. за ищцата и 5/12 ид.ч. за
ответницата в първоинстанционното производство, така, че всяка от тях да получи
ползване, отговарящо на квотата, която притежава. В заключението се посочва,
че няма как да се изготви проект за реално ползване на магазина
в източната част на първи етаж
при квоти за страните по 1/2 ид.ч за всяка, така, че всяка страна да
получи ползване, отговарящо на квотата, която притежава. В открито съдебно
заседание пред РС-П. , проведено на
19.03.2019г., вещото лице С.С. е
уточнило, че три от процесните помещения
са нанесени като офиси по кадастрална карта, а едно-като жилище. Сочи, че не е
установила проекти за промяна на
предназначението, и затова е дала два варианта
за обезщетение- при ползване като офиси, и при ползване като жилище.
Вещото лице дава заключение, че към момента на изграждането, сградата е била
жилищна еднофамилна, с два дюкяна и към
онзи момент е отговаряла на изискванията
на Закона за планово изграждане на населените места, тогава тези помещения са
се водели жилищни. Допусната е допълнителна задача към вещото лице, съответно
допълнителна съдебно-техническа експертиза.
В заключението на приетата
допълнителна съдебно-техническа експертиза вещото лице С.С. посочва, че
не се установява на какво основание е променено предназначението на процесните три помещения, фигуриращи като
офиси на кадастралната карта. Дадено е заключение, че от проверката в
техническата служба на Община П. не е
установена съхранявана проектна документация, свързана с промяна на
предназначението на помещенията в сградата на ул. „Б. “ №3 от жилищни в
офиси, както и не са издавани разрешения
за строеж и съответно разрешение за
ползване на такива обекти. При
проверката в Служба по геодезия, картография и кадастър-П. , вещото лице
е установило, че не се съхранява типов инвестиционен проект, свързан с
процесните помещения. Вещото лице счита,
че вероятно се касае за грешка при изготвяне
на кадастралната карта, която е възможно да бъде отстранена по реда на ЗКИР.
Неоснователни са
възраженията във въззивната жалба на А.П.Р., че РС-П. се е
обосновал с експертизите, изготвени от вещо лице С.С. , а е игнорирал
експертизите, изготвени от вещо лице М.Ч. . Експертизите, изготвени от вещото
лице С.С. пълно и обективно изследват
всички поставени въпроси. От друга страна, експертизите депозирани от вещото
лице М.Ч. , въпреки че са приети от РС-П.
, са непълни, и след поредно поставяне на допълнителна задача в открито заседание, проведено пред РС-П. на
28.01.2019г., на вещото лице е указано да
заяви започнало ли е работа по
назначената съдебно-техническа експертиза, тъй като е депозирана молба на
21.01.2019г. и е налице индиция за шиканиране на процеса. От своя страна вещото
лице М.Ч. е депозирало писмена молба от
дата 01.02.2019г., в която е заявило, че установява, че страните се съмняват в неговата безпристрастност и
компетентност и моли да бъде заменен с
друго вещо лице. С разпореждане от 05.02.2019г. на РС-П. вещото
лице М.Ч. е заменено с вещото лице С.С. .
Предвид гореизложеното, неоснователни са възраженията, че не са кредитирани
заключенията на М.Ч. . Същите са били непълни, и след поставяне на допълнителна
задача, вещото лице е помолило да бъде
отведено от участие в делото, заради
желанието му да не се създава
впечатление за пристрастност. Предвид уважения самоотвод на вещото лице, не
следва да бъдат кредитирани изготвените от него експертизи.
Неоснователни са възраженията на М.П. *** е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като въпреки депозирана молба за отлагане на
делото е провел открито съдебно
заседание на 12.04.2019г. без участие на ответника и нейн процесуален
представител. Видно от молба от М.И., на лист 197 от първоинстанционното
производство, последната е уведомила съда, че на 22.03.2019г. е оттеглила всички пълномощия от адвокат Р.М.В>
от АК-П. и моли насроченото за 12.04.2019г. съдебно
заседание да бъде отложено най-рано за месец май 2019г. РС-П. правилно и законосъобразно е приел, че от
22.03.2019г. до момента на съдебното
заседание е изминал достатъчно дълъг период от време, в който М.И. да
има възможност да упълномощи друг
адвокат. Не на последно място, това не е първо оттегляне на адвокатски
пълномощия от страна на М.И. и тя е запозната с процедурата.
Неоснователни са възраженията на М.П. *** е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е била лишена от
възможност да зададе въпроси към вещото лице при провеждане на откритото
съдебно заседание на 12.04.2019г. Експертизата е депозирана в РС-П. на
04.04.2019г. и М.И. е имала достатъчно време, ако желае, и има някакви въпроси
или възражения, да ги изложи в писмен вид и те да бъдат обсъдени от съда. В
проведеното на 12.04.2019г. заседание М.И. е
била редовно призована, не се е явила, и не е ангажирала представител.
РС-П. е изпълнил в пълнота задълженията си и
бездействието на страната не може да бъде извеждано като нарушение от страна на
съда.
Неоснователни са възраженията на М.П.И., че страната е била лишена от
възможност да поиска заплащане на
разноски, респективно да представи списък по чл. 80 ГПК в проведеното
заседание на 12.04.2019г. пред РС-П. .
Страната е имала възможност да изготви списък на разноските и да го представи
по делото, независимо дали ще участва в съдебното заседание или не. Този списък
на разноски е могъл да бъде приложен и към молбата за отлагане на делото от
дата 22.03.2019г., но това не е сторено. Разноски се присъждат ако са
претендирани и са представени доказателства да са сторени. Процесуалното
бездействие на страните в тази насока
води до неприсъждане на разноски от
страна на съда и не следва да се приема като процесуално нарушение на
съда.
Настоящият въззивен
състав счита, че има достатъчно доказателства, че А.Р. е била лишена от право
на ползване. Надлежно връчената нотариална покана на 20.03.2017г. е достатъчно
доказателство за това. В тежест на М.И. е било да докаже, че е предоставила достъп на А.Р., или й е
заплатила обезщетение за ползване.
Такива доказателства не са представени. Настоящият въззивен състав намира
изводите на РС-П. в тази насока за правилни и обосновани.
Настоящият въззивен
състав приема за основателни възраженията във въззивната жалба на М.И., че
първоинстанционното решение е неправилно
в частта, с която е изцяло уважена
претенцията за обезщетение за лишаване правото на ползване, за периода
16.03.2017г. до 16.09.2017г. Претенцията следва да бъде уважена за част от този
период, а именно за 20.03.2017г. до 16.09.2017г. Това е така, тъй като
Нотариалната покана на лист 5 от първоинстанционното производство е връчена
именно на дата 20.03.2017г., и от тази дата претенцията е основателна. Петитумът
на исковата молба е формулиран считано от дата 16.03.2017г. до дата 16.09.2017г.,
но към дата 16.03.2017г. няма доказателства нотариалната покана да е била
връчена на М.И.. Следователно, дължимата сума за ползване следва да бъде
определена в размер на 1173,36 (хиляда
сто седемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) лева, а исковата
претенция за разликата до пълния предявен размер от 1200 (хиляда и двеста) лева
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал.1 ГПК, съразмерно с уважената и отхвърлена
част на предявените искове, съдът
намира, че на ищеца в първоинстанционното производство А.П.Р., ЕГН **********, постоянен адрес: *** се дължат направените деловодни разноски за първоинстанционното
производство по компенсация в размер на 146,67 (сто четиридесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки) лева, които М.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес:
*** следва да бъде осъдена да заплати.
Пред настоящата
въззивна инстанция са претендирани разноски от адвокат К.П.-И. от САК,
пълномощник на М.П.И., но не са представени доказателства за сторени разноски. Тъй
като са представени са само два броя адвокатски пълномощни за
преупълномощаване, в които никъде не е посочена договорена и заплатена сума за
адвокатско възнаграждение, такава не следва да бъде присъждана.
Водим от гореизложеното, П. ски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №850 от 11.05.2019г., постановено по
гр.дело №7379/2017г. по описа на Районен съд – П. , В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.31, ал.2 от ЗС М.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***
е осъдена да заплати на А.П.Р., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Д., Н.С. ”, представлявано от
адв. К.Д.,***, адрес на адвокатската кантора: гр. П. , ул. „В.Л. ” №***, ет.*, офис ***,
обезщетение за лишаване правото на ползване на съсобствения имот за периода от 16.03.2017год. до 19.03.2017год. над размера 1173,36 (хиляда сто седемдесет и три лева и
тридесет и шест стотинки) лева до пълния предявен размер от 1200 (хиляда и
двеста) лева, както и в ЧАСТТА за разноските като вместо него и на основание чл.
271 ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Р., ЕГН **********, постоянен адрес: *** против М.П.И., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за лишаване правото на ползване на
съсобствения имот за периода от 16.03.2017год. до 19.03.2017год. за сумата над размера 1173,36
(хиляда сто седемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) лева до пълния предявен размер от 1200 (хиляда и двеста) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК М.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати на А.П.Р., ЕГН **********, постоянен адрес: *** разноски за производството
пред РС-П. по компенсация в размер на 146,67 (сто четиридесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.