Р Е Ш Е Н И Е
№….........../28.01.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13034 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от М.Й.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Е.П.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2074,09 лв., представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 06.04.2018 г.
до 05.04.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № 55а, вх. А, ап.
159, с
абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/08.07.2019
г. от „Е.П.“ АД.
По твърдения в исковата молба, ищецът
е потребител
на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „***“
№ 55а, вх. А, ап. 159, с абонатен № ********** и клиентски № **********.
На 16.07.2019 г. бил уведомен от ответното дружество, че при проверка на
електромера в дома му, извършена на 05.04.2019 г., било констатирано неточно
измерване на количеството потребена електроенергия, поради което електромерът
бил свален и изпратен за метрологична експертиза, като от последната било
установено софтуерно вмешателство в тарифната му схема и неотчетена ел. енергия
по тарифа 1.8.3. За служебно начисленото количество електроенергия за периода
от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г. била издадена фактура № **********/08.07.2019
г. от „Е.П.“ АД за сумата от 2074,09 лв. Ищецът счита, че не дължи тази сума.
Оспорва да е реално доставено служебно начисленото количество електроенергия.
Оспорва и законосъобразността на корекционната процедура с твърдения, че липсва
правно основание за нейното приложение, както и че са неясни редът и
критериите, по които е определена претендираната от ответника сума по
издадената фактура. Релевира възражение за нищожност на клаузите на чл. 24 и 25
от ОУ ДПЕЕ на „Е.П.“ АД, одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г.
на ДКЕВР, отнасящи се до правото на ответника на едностранна корекция на
сметките на абоната. Твърди още, че манипулация на електромера от негова страна
е невъзможно, доколкото няма достъп до измервателния уред. Оспорва като неверни
констатациите, обективирани в съставения констативен протокол за техническа
проверка.
По същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че не дължи на
ответното дружество сумата от 2074,09 лв., за която е издадена съответната
фактура. Претендира и присъждането на сторените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. М.Г., поддържа исковата претенция и формулираното
искане по същество, и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Е.П.“ АД депозира отговор на исковата молба, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойността на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на
основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение
Север“ АД. Твърди, че на 05.04.2019 г. е извършена техническа проверка на процесния
електромер от служители на „Електроразпределение
Север“ АД в присъствието на абоната и едни свидетел, при която е
установено, че в регистър 1.8.3. има показания в размер на 10640 кВтч, които не са визуализирани на дисплея и съответно не са отчетени и заплатени от абоната. Средството
за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е
съставен констативен протокол. Демонтираният електромер е изпратен за
експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 –
010640,768 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Със становище от 04.07.2019 г. на „Електроразпределение Север“ АД е установено точното
количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. - 10640 кВтч, което е остойностено в размер на 2074,09 лв. с
издадена от ответника фактура № **********/08.07.2019 г. Твърди, че абонатът е
уведомен за извършената техническа проверка и фактурираната сума с писма,
изпратени му от „Електроразпределение Север“ АД и от „Е.П.“ АД. Счита, че е
налице хипотезата на чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 37,
ал. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпеределение
Север“ АД и са осъществени всички предпоставки за извършване на корекционната
процедура.
По тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. Николай Банков,
поддържа и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл.
80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че
страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им договор
за продажба на електрическа енергия при общи условия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № 55а,
вх. А, ап. 159,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, като ищецът се явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
От
съдържанието на приетия по делото протокол за монтаж № 1145488
от 09.11.2016 г. (л. 47) се установява, че на посочената дата е подменен
монтираният в процесния обект електромер с ново СТИ с фабричен номер 114021666929140 с нулеви показания на
регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви
са били показанията на електромера по останалите регистри.
Видно от приложения констативен протокол № 1202696
(л. 33), на 05.04.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер. При
проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания
по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили
проверката, от клиента и от един свидетел.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1225/27.06.2019
г. (л. 35), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
му схема и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3, която не е
визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната
проверка обстоятелства на 04.07.2019 г. е съставено становище от
„Електроразпределение Север“ АД (л. 37) за начисление на електрическа енергия в размер на 10640 кВтч
за периода от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г., в което е посочено, че корекцията
е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 2074,09 лв., от страна на „Е.П.“ АД е
издадена фактура № **********/08.07.2019 г. (л. 38).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на
„Електроразпределение Север“ АД и „Е.п.“ АД до ищеца са изпратени писма съответно
от 05.07.2019 г. и от 09.07.2019 г. (л. 40 и 41), които са получен от адресата
съгласно представените известия на доставяне (л. 42 и 43).
Видно от приложените и приети по делото справка за потреблението на ел.
енергия през последните 12/24/36 месеца (л. 45) и извлечение за фактури и
плащания към дата 28.08.2019 г. (л. 44), за периода 06.04.2018 г. - 05.04.2019 г. по партидата на ищеца са начислени общо
10640 кВтч
ел. енергия на стойност 2074,09 лв.,
която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-техническа експертиза (л. 59), което съдът кредитира като достоверно и
обосновано, се установява, че към датата на извършване на проверката процесният
електромер е бил в срок на метрологична годност. Според експерта показанията,
записани в регистър 1.8.3, не са визуализирани на дисплея при редовен отчет,
като наличието на данни в този регистър води до извод за нарушение на
нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата му за параметризация и
по-точно в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или
промяна в схемата на свързване. Според вещото лице направените изчисления за
остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни.
При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че
не може да се установи кога е започнало натрупването на ел. енергия в
невизуализирания регистър, нито в кой часови диапазон е отчетено потреблението.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Налице са
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.
С оглед вида на търсената защита, доказателствената тежест в процеса се
носи от ответника, който следва да установи, при условията на главно и пълно
доказване, че претендираната от него сума по процесната фактура е дължима. Ответното
дружество поддържа, че вземането му е възникнало след извършена по реда на чл.
38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с
решение ОУ-060 на КЕВР от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение
ОУ-004/06.04.2009 г. на КЕВР, корекция на цената за реално доставена и
консумирана от ищеца електроенергия за минал период.
Правният спор се съсредоточава върху наличието на предпоставките за
възникване правото на ответника да извърши въпросната корекционна процедура.
На първо място, клаузите от общите условия, на които се
позовава ответното дружество, позволяващи едностранна корекция от страна на
предприятието - доставчик на електрическа енергия, са неравноправни по смисъла
на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй
като едностранното изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното
количество потребена и доставена електрическа енергия за съответния период, би
предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него
енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и
противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за енергетиката принцип за
защита на интересите на потребителите. В този смисъл е съдебната практика,
обективирана в решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 582/2010 г.,
решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., решение
№ 104/2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г., решение № 29/15.07.11 г. на
ВКС по т. д. № 225/10 г. и др.
Отделно от това, в действащото
през периода на корекцията законодателство също не е предвидено право на
доставчика да променя по своя инициатива вече отчетен резултат за доставена и
потребена електрическа енергия. Поради спецификата на
обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на
правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно
задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране
защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността
на доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
енергетиката). В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. Чл. 83, ал. 2 ЗЕ
предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите
представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е
задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия. С
нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите
условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно
правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество
да извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно
нормативно установени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения
в общите условия начин. Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети
по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.
Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), а с влязло в сила на
08.11.2018 г. решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени и чл. 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените
разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване
на електромера, е извършена на 05.04.2019 г., тоест след тяхната отмяна. Доколкото
липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни
процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието
на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно
измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да
обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. За
установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила
за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на
електроенергия.
По изложените
съображения съдът намира, че приложената корекционна процедура е
незаконосъобразна, респ. начислената допълнително сума - недължима от абоната. Следователно предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за заплатена държавна
такса и съдебно удостоверение в общ размер на 87,96 лв.
Съобразно
изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът М.Й.М., ЕГН **********, с адрес:
***, не дължи на „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2074,09 лв. (две хиляди и
седемдесет и четири лева и девет стотинки), представляваща стойността на
допълнително начислена електроенергия за периода от 06.04.2018 г. до 05.04.2019
г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № 55а, вх. А, ап.
159, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/08.07.2019 г. от „Е.П.“ АД, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.п.”
АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 87,96 лв. (осемдесет и седем
лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща сторени в настоящото
производство разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: