№ 698
гр. Сливен, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230103682 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на К. АС. Д. против роднина по сватовство -
майката на лице, с което внучката на молителката се е намирала във
фактическо съпружеско съжителство - СВ. ИЛ. М., с която се иска издаване
на заповед за защита за твърдян акт на домашно насилие, извършен на
20.08.2022 г., около 16.00 ч. в дома, обитаван от молителката на адрес
******* от ответницата спрямо молителката, изразил се в упражняване на
физическо насилие спрямо молителката чрез извиване на ръцете, стискане на
китките, блъскане и нанасяне на удари на молителката.
Моли да бъде издадена заповед за защита, с която съдът да задължи
ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката и й се забрани да приближава молителката на разстояние по -
малко от 20 - 30 м., както и двете жилища, които молителката обитава.
В откритото съдебно заседание, молителката лично, както и чрез своя
пълномощник - адвокат, поддържа депозираната молба.
Ответницата, редовно призована, се явява лично. Оспорва молбата с
твърдения, че не е извършвала насилие спрямо молителката.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след преценка на
1
събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен едномесечен срок, от легитимирано лице,
визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено
от лице, с което е било в родство по сватовство до трета степен вкл. - чл. 3, т.
7 ЗЗДН.
Страните не спорят, а се установи и от показанията на разпитаните
свидетели, че молителката е баба по бащина линия на лицето А.З.Ю. (дъщеря
на свид. Х.Д.), която е била във фактическо съпружеско съжителство със сина
на ответницата до момента на смъртта му.
Към молбата е приложена и декларация от молителката по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат ответницата и молителят.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да се изследва поведението на
ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно
насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.
Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се
установява, че на 20.08.2022 г., около 16.00 ч. в дома, обитаван от
молителката на адрес *******, ответницата е извършила акт на домашно
насилие спрямо молителката, изразил се в упражняване на физическо насилие
спрямо молителката чрез извиване на ръцете.
Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо
молителя е доказан посредством подадената от него декларация по чл. 9, ал. 3
2
ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответницата е да проведе
успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията
твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе
проведено от ответницата. Показанията на разпитаната свидетелка З.А. са
вътрешно противоречиви относно обстоятелствата дали свидетелката е била
пряк очевидец на инцидента или е разбрала за него от своята дъщеря, поради
което съдът не ги кредитира, тъй като ги възприе единствено като опит за
изграждане на защитна версия на ответницата. Наред с това дори и самата
свидетелка А. потвърждава, че конфликтът между страните е бил провокиран
от ответницата, която първа е заговорила минаващата по улицата молителка,
заявявайки й да каже на внучка си да спре да посещава гроба на починалия й
син.
В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
твърденията на молителката за осъществения акт на домашно насилие от
ответницата спрямо нея на 20.08.2022 г. се подкрепят в пълна степен и от
приетите като писмени доказателства по делото съдебно-медицинско
удостоверение, видно от което установеното нараняване на ръката на
молителката добре отговаря да е получено именно по начина, както описва
тя, както и преписката от РУ МВР - Сливен.
Съдът кредитира и кореспондиращите с изложените в декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обстоятелства показания на свид. Д., които прецени като
достатъчно обективни и логични. От тях се потвърждава, че нараняването на
3
молителката съвпада с описаното от нея и е извършено именно от
ответницата, а не и чрез прищипване на ръката на молителката на металната
каса на входната врата. В случай, че механизмът на нараняването съвпадаше с
този, за който свидетелства свид. А., то съдът намира, че несъответствието
щеше да бъде безспорно установено и описано в представеното по делото
съдебно-медицинско удостоверение.
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо
молителката следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи,
за да гарантира нейната защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответницата мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката.
Подходящи са и исканите от молителката мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от
закона, а именно да бъде наложена забрана на ответницата да доближава
молителката и двете й жилища, като съдът намира, че предвид съседството
между молителката и ответницата, разстоянието следва да бъде определено
на не по-голямо от 10 м., като мерките следва да бъдат наложени за
максималния срок от осемнадесет месеца. Обстоятелствата по делото сочат,
че агресията на ответницата е непредизвикана и е намерила израз в проява на
физическо насилие спрямо молителката, поради което ефективната защита на
пострадалото лице изисква трайното отделяне на ответницата от близки
контакти с молителката.
Този срок съдът намира за достатъчен за постигане целта на закона, а
именно както молителката да възстанови емоционалната си стабилност, така и
ответницата да преосмисли поведението си.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на извършителя следва да бъде наложена и
глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева. Съдът намира, че предвид липсата
на доказателства, събрани по делото за трудовата заетост на ответницата, в
настоящия случай глобата следва да бъде определена в минималния размер от
200,00 лева.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителката да се
предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
4
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните и на РУ МВР - Сливен.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за производството по
делото в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г.
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата
следва да заплати на молителката направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева по представения договор
за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че СВ. ИЛ. М., с ЕГН: **********,
с адрес гр. *****, е осъществила на 20.08.2022 г., около 16.00 ч., на адрес
*******, акт на домашно насилие спрямо молителката К. АС. Д., с ЕГН:
**********, с адрес ******, изразил се в упражняване на физическо насилие
чрез извиване на ръцете.
НАЛАГА на СВ. ИЛ. М., с ЕГН: **********, с адрес гр. *****
следните мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА СВ. ИЛ. М., с ЕГН: **********, с адрес гр. ***** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. АС. Д., с ЕГН:
**********, с адрес ******.
ЗАБРАНЯВА на СВ. ИЛ. М., с ЕГН: **********, с адрес гр. *****, да
приближава на разстояние по - малко от 10 /десет/ метра К. АС. Д., с ЕГН:
**********, както и жилищата й на адрес ****** и гр. ***** 4 ЗА СРОК ОТ
18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
НАЛАГА, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН , на СВ. ИЛ. М., с ЕГН:
********** ГЛОБА в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, платими по сметка
на РС - Сливен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на К. АС. Д., с ЕГН: ********** с
цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН извършителя
СВ. ИЛ. М., с ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед,
5
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН СВ. ИЛ. М., с ЕГН:
********** да заплати по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 25,00 лв.
/двадесет и пет лева/ - държавна такса за производството по делото, както и
държавна такса от 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СВ. ИЛ. М., с ЕГН:
**********, с адрес гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на К. АС. Д., с ЕГН:
**********, с адрес ****** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща направени от молителката разноски за адвокатско
възнаграждение.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните, и на РУ МВР - Сливен за сведение. При необходимост връчването
на заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със
съдействието на полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6