Решение по дело №636/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „УОН“ ЕООД с ЕИК-*********, представлявано от управителя И.С., заявена чрез адв.Б.С. от САК против Решение № 91/12.02.2024г., постановено по АНД № 5166/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 49/28.11.2023г. на Директор РИОСВ-Бургас.

С посоченото наказателно постановление е наложена на касатора имуществена санкция в размер [рег. номер]. на осн.чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/ за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО.

Съдебно решение се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Счита, че в проведеното административнонаказателно производство са били допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че според АНО касаторът е извършвал товаро-разтоварна дейност, съхраняване и събиране на отпадъци, която дейност представлява третиране на отпадъци по см. на пар.1, т.44 от ДР на ЗУО. Твърди, че в посочения текст е дадено определение на „третиране на отпадъци“, в което констатираните дейности не са включени. Навежда се в жалбата, че санкционната норма по чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО предвижда няколко хипотези, но АНО не е посочил в НП коя от тях е установена в конкретния случай, като допълва, че установената товаро-разтоварна дейност не попада в нито една от посочените в нормата хипотези. Твърди и че липсва яснота относно мястото на извършване на твърдяното нарушение. В условията на евентуалност са изложени мотиви и искане за приложението на чл.28 ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен не изпраща представител. Постъпило е писмено становище с което касационната жалба се поддържа на заявените основания.

Ответникът по касация, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Не взето становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище, че жалбата е неоснователна и пледира обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 10.05.2023г., в [населено място] е извършена проверка от служители на РИОСВ -Бургас на складово монолитно помещение в бивш фуражен завод - сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], което е стопанисвано от касатора. В хода на проверката е установено, че се извършва товаро-разтоварна дейност на оборотни бидони от 70 литра във фирмен микробус, който бил един от общо три на брой използвани на територията на обл. Бургас. Установено е, че в халето са били подредени около 500-600 броя оборотни бидони от по 70 литра, 3 броя оборотни пластмасови куба с обем от 1 куб.м., единият от който бил пълен, 10 броя пластмасови съда с обем от по 150 литра, един от който бил пълен, както и 16 броя палети върху които имало пластмасови туби от по 10 литра. В помещението имало монтирана маслоуловителна инсталация с маслоуловител и маслоуловителна шахта, като по време на проверката се окомплектовала инсталация за топла вода с обем на съда от 500 литра. В АУАН е посочено, че събраната мазнина се транспортира до площадка в [населено място], от където се изнася за чужбина за производство на биогориво.

При така установеното АНО е приел, че касатора извършва дейност по „третиране на отпадъци“ с код 20 01 25 – хранителни масла и мазнини без наличие на съответен документ по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, т.е. дейности по оползотворяване на отпадъци, обозначени с код R13 по смисъла на Приложение № 2 към пар. 1, т. 13 от ДР на ЗУО - съхраняване на отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове R1 - R12 (с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуването до събирането им), без наличие на разрешение по чл.35, ал.1, т.1 ЗУО, поради което е издаден констативен протокол за извършена проверка и АУАН.

Възоснова АУАН е издадено обжалваното НП, видно от което за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 ЗУО и на осн.чл.136, ал.2, т.3 ЗУО, като е прието, че касаторът е извършил дейност по третиране на отпадъци, чрез оползотваряването им, без надлежно разрешение за това, като е наложено посоченото по-горе административно наказание.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Бургас е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити. Видно от решаващите мотиви съдът е приел, че касаторът извършва дейност по третиране на отпадъци, без да има разрешение за това, издадено по реда на ЗУО, поради което е потвърдил обжалваното НП.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Касационната инстанция не споделя мотивите на районния съд по приложението на материалния закон, поради следните съображения:

Според настоящия съдебен състав описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства по установените дейности при извършената проверка не релевират към законовите норми, под които са подведени от АНО и не попадат в обхвата на дадените в посочените норми определения на понятията „третиране, оползотворяване, обезвреждане“ и не попадат в дадената правна в НП квалификация по третата хипотезата на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО.

Действително нормата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО сочи, че за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I.

По смисъла на определението по т. 1 на § 17 от ДР на ЗУО, отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.

В случая, от събраните писмени и гласни доказателства при проверката е установено „извършване на товаро-разтоварна дейност на оборотни бидони с обем 70л. във фирмен микробус“, като липсва отразяване дали тези съдове съдържат някакъв продукт или са празни. Посочено е в НП също така, че са налични и други съдове с различен обем, които са предназначени за събиране на мазнина, която в последствие се транспортира до площадка в [населено място], а от там се изнася в чужбина за производство на биогориво. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че за второто посочено установяване /транспортиране до друг град/ не са събрани по делото или представени от АНО писмени или гласни доказателства.

При така установеното извършване на товаро-разтоварна дейност на бидони, АНО е сторил незаконосъобразна преценка, че касаторът е извършил в нарушение на третата хипотеза на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО - дейност по „третиране на отпадъци-хранителни мазнини и масла, т.е.дейности по оползотворяване на отпадъци“ обозначени с код R13, без наличие на документ по чл.35, ал.1, т.1 ЗУО, съгласно посоченото в НП.

Това е така,защото по смисъла на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, извършва нарушение наказуемо с имуществена санкция в посочените размери, всяко лице, което „събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват.“

Според § 1, т. 42 от ДР на ЗУО "съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо предаване за обезвреждане.

В § 1, т. 43 от ДР на ЗУО е посочено, че "транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.

Съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗУО, „Третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.

В § 1, т. 13 от ДР на ЗУО „оползотворяването“ е дефинирано като всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.

Видно от съдържанието на релевантните норми, третирането на отпадъци е дейност, съставляваща форма на изпълнително деяние от състава на посоченото в НП административно нарушение. В конкретния случай липсва изложение на фактически обстоятелства в обжалваното наказателно постановление, сочещи, че касаторът е извършвал именно дейност по третиране на отпадъци, чрез оползотворяването им. Посоченото в НП изпълнително деяние не е привързано към съответстващата хипотеза на приложената санкционна норма. Констатациите сочат на друго нарушение, но деянието не е подведено от АНО под релевантната правна норма, поради което и се констатира несъответствие между изложението на фактическите обстоятелства и сторената правна квалификация в разглежданото НП.

Като е достигнал до други правни изводи относно НП № 49/28.11.2023 г., издадено от Директора на РИОСВ Бургас и го е потвърдил, районният съд е приложил неправилно материалния закон. Поради това решението му следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което процесното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на спора на основание и своевременно направеното искане от страна на касатора за присъждане на разноски на основание чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК такива се дължат. При проверка на въззивното и касационното производство се установи, че доказателства за действително извършени съдебни разноски не са представени/налични са само пълномощни, удостоверяващи представителна власт за процесуалния представител на „“УОН“ ЕООД/. Доколкото на присъждане подлежат само действително сторените съдебни разноски, т.е. такива за които са надлежно и своевременно представени доказателства, то искането подлежи на отхвърляне.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 91/12.02.2024г., постановено по НАХД № 5166/23г. по описа на Районен съд -Бургас, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 49/28.11.2023г., издадено от директора на РИОСВ -Бургас, с което на „УОН“ ЕООД с ЕИК-********* е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на осн.чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/ за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО.

ОТХВЪРЛЯ искане на „УОН“ ЕООД с ЕИК-********* за присъждане на съдебни разноски.

Решението е окончателно.