№ 479
гр. Перник, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четИ.десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200876 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. К. Т., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ****, като жалбата е била депозирана чрез пълномощник- адв. И. М. -
ПАК, адрес на кантората: **** с пълномощно по делото против Наказателно
постановление №24-1158-000127 от 05.02.2024 г., издадено от А. К. Р.. на
длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА з ОДМВР ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
ПЕРНИК . упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което за вменени следните нарушения са наложени
следните наказания, а именно: за осъществен състав на административно
нарушение, както следва по чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл. ЧЛ.183 АЛ.5
Т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена - глоба в размер на 100лв. –сто
лева, и за за осъществен състав на административно нарушение, както следва
на чл.175 ал. 1 т.3 от ЗДвП и на основание чл.175 ал. 1 т.3 от ЗДвП: глоба в
размер на 100лв. . лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца
Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното
постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е
изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло отменено, като сочи, че чл. 6, т.1 от ЗДвП гласи, че
"участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка". Посочената законова разпоредба излага, че е
бланкетна и препращаща по своето съдържание, не конкретизира правило за
поведение. Не са посочени и онези нормативни правила за поведение, към
които тя препраща, т. е. правната квалификация на обвинението е непълна.
Цитираната разпоредба въвежда общо правило за поведение към участниците
1
в движението. Разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. на МРРБ
за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали е посветена
на видовете светофари, ползвани за регулиране на движението, както и
значението на светлинните сигнали на светофарите, но същата не фигурира в
съставения АУАН и НП. Според чл. 7, т. 1, б. "б" от Наредба № 17 от
23.07.2001 г. на МРРБ се използват видовете светлинни сигнали:... 1.
немигаща светлина с червен цвят, значението на която е съгласно чл. 31, ал. 7,
т. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП),. Според последната
сигналите имат следното значение - червена светлина, която означава
"преминаването е забранено", като водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът, а когато той е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека. Цитираната разпоредба от ППЗДвП, към която препраща
на свой ред нормата от горепосочената наредба, също не е посочена от
актосъставителя. По този начин, актосъставителят се твърди да е допуснал
нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, тъй
като правната квалификация не е пълна, което води до неконкретизирано
юридическо обвинение. На следващо място, се сочи, че дори и така посочена,
правната квалификация на административното нарушение, дадена от
актосъставителя и наказващия орган, се явявала неконкретизирана и непълна,
което ограничава правото на защита на нарушителя и основание за отмяна на
издаденото НП, защото същата изобщо не съответства на фактическото
описание на нарушението, - в което е посочено приближаване, навлизане и
преминаване на червен сигнал, а разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въобще не
съдържа в своето съдържание каквито и да било подобни обстоятелства.
Твърдя, че фактическата обстановка е съвсем различна от описаната в
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, като сочи, че при
евентуалното подаване на жълта светлина на светофарната уредба в момента
на навлизането на автомобила в кръстовището, предвид разпоредбата на
чл.31, ал.7, т.4, изр. последно от ЗДвП /задължаваща водача в този случай да
освободи кръстовището/, преминаването /излизането от кръстовището/ на
червен сигнал не би представлявало нарушение на чл.6, т.1отЗДвПи съответно
съставомерно деяние по чл.183, ал.5, т.1отЗДвП, като основание за налагане на
административна санкция. Относно приложението на материалния закон при
издаване на НП по пункт втори - за нарушението по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП,
се моли съда да приеме, че в административно наказателното производство не
са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя нарушение, както е посочено в НП. От обстоятелствената част
на АУАН и НП се установявало по безспорен начин, че жалбоподателя като
водач на МПС е бил спрян за проверка, в хода на проверката е била установена
самоличността на водача, на основание представени от него лична карта и
СУМПС. И в акта, и в наказателното постановление при излагането на
обстоятелствата на това административно нарушение по пункт II - ри от
обжалваното НП, е записано, че се състои в това, че водачът е отказал да
предостави удостоверение за водач и пътна книжка, съгласно наредба №34, но
не и да е осуетил извършената проверка от органите на контрол. В процесния
случай проверката спрямо жалбоподателя,. като водач на лек автомобил
индивидуализиран по марка, модел, регистрационен номер и собственост е
била извършена и след извършването на проверката са били предприети
действията по съставянето на акт за установяване на административно
2
нарушение акта.С поведението си лицето не е попречило, нито е осуетило по
какъв и да е начин извършването на проверката спрямо него, като актът е бил
съставен след извършването й. При това положение се моли съда да приеме,
че няма и как жалбоподателят да е извършил административно нарушение по
смисъла на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Сочи се, че е налице разминаване между
описанието на нарушението и правната квалификация, доколкото в
обстоятелствената част на АУАН и НП се говори, че водачът е отказал да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, т.е.
нарушение на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.. С тези доводи се моли за отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява
лично, като се представлява от адв. М.. По същество, адв. М. поддържа жалба,
като сочи че моли съда да моля, да постанови решение, с което да отмени
издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно
по съображения, които подробно съм изложила в жалбата. Претендира и
присъждане на разноски в случай, че се уважи жалбата.
По делото са ангажирани допълнителни писмени и гласни
доказателства, като допълнителна е представен и акта, на база, на който е било
издадено НП, както и са разпитани като свидетели актосъставителят и
свидетелят по акта, като са били приобщени и допълнителни писмени
доказателства, приети по делото, а именно: постъпило по делото писмо с рег.
№ 24950/07.11.2024 г. от ОДМВР-Перник, подписано от З. В. - гл.
юрисконсулт ОДМВР-Перник, с което приложено, предоставят информация
относно задържането на Х. К. Т. с ЕГН: ********** в помещенията за
задържане на ОДМВР - Перник, а именно предоставят заверени ксерокопия на
следните материали: Извадка от книга за задържани лица с инв. № 161/
31.07.2023 г. за дата 15.01.24 г.; Заповед за задържане на лице с peг. № 313з -
121/ 15.01.2024 г. по описа на ОДМВР - Перник ведно с декларация за
задържано лице, протокол за обиск и разписка - 9 листа; M3 № 8121 - 1632/
2022 г. по описа на МВР; и Пълномощно. В писмото се сочи, че от името на
ответника по АНД № 876/ 2024 г. по описа на Районен съд - Перник оспорват
подадената жалба от Х. К. Т. против НП № 24-1158-000127/ 2024 г. 28.04.2024
г., като считат, че административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно и, с оглед установената фактическа обстановка и авторството
на деянието, правилно е наложена санкция на виновното лице. Молят съда да
отхвърли изцяло депозираната жалба като неоснователна и недоказана и да
потвърди оспорваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за
съдебното заседание, като в придружителното писмо, с което е изпратила
преписката моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като прави възражение
и за разноските на другата страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради
което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и
за частично основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
3
С АУАН GA1096644 от 15.01.2024 г., издадено от актосъставителя –
М. Р. З. на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Перник, при следните описани обстоятелства, са вменени двете
горепосочени нарушения на жалбоподателя, а именно: за това, че на
15.01.2024 г. в 17:00 часа. в ГР.ПЕРНИК на УЛ.ЮРИЙ ГАГАРИН като Водач
на лек автомобил.-ШЕВРОЛЕТ АВЕО. *******, при обстоятелства ГРАД-
ПЕРНИК ПО УЛИЦА ЮРИЙ ГАГАРИН С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ
УЛИЦА РЕПУБЛИКА КЪМ УЛИЦА МЛАДЕН СТОЯНОВ УПРАВЛЯВА
ТАКСИМЕТРОВ ЛЕК АВТОМОБИЛ ШЕВРОЛЕТ АВЕО С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ******* СОБСТВЕНОСТ НА С. А. К. ЕГН
********** И НА КРЪСТОВИЩЕТО С УЛИЦА ОСВОБОЖДЕНИЕ
ИЗВЪРШВА МАНЕВРА ЗАВИВАНЕ НАЛЯВО. КАТО ПРИБЛИЖАВА
НАВЛИЗА И ПРЕМИНАВА НА ЧЕРВЕН ЗБРАНИТЕЛЕН СИГНАЛ НА
СВЕТОФАРНАТА УРЕДБА РАБОТЕЩА В НОРМАЛЕН РЕЖИМ. ПРИ
ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА СРЕЩУ РЕСТОРАНТ "МИИВ" ВОДАЧЪТ НЕ
ИЗПЪЛНЯВА УКАЗАНИЯТА ОТ КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ ОТКАЗВА ДА
ПРЕДОСТАВИ ДОКУМЕНТИ НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ
ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ (УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ВОДАЧ И
ПЪTHA КНИЖКА СЪГЛАСНО НАРЕДБА НОМЕР 34) И СЪЩО ТАКА
ОТКАЗВА ДА ОТВОРИ БАГАЖНИКА НА АВТОМОБИЛА ЗА ПРОВЕРКА
НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБОРУДВАНЕ., е извършил пункт 1 -НЕ
СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ СЪС. СВЕТЛИННИТЕ СИГНАЛИ, с
което виновно е нарушил/а чл.6 т. 1 от ЗДвП: и пункт 2 -ВОДАЧ. КОЙТО
ОТКАЖЕ ДА ПРЕДАДЕ ДОКУМЕНТИТЕ СИ НА ОРГАНИТЕ ЗА КОНТРОЛ
ИЛИ ПО КАКЪВТО И ДА Е НАЧИН ОСУЕТИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА
ПРОВЕРКА ОТ ОРГАНИТЕ ЗА КОНТОЛ/чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил
съставен на място и връчен на жалбоподателя, за подпис, като същият получил
и екземпляр от акта, като впоследствие бил задържан и по реда на ЗМВР за
срок до 24 ч, видно от допълнително приобщените по делото писмени
доказателства, а именно- заверени ксерокопия на следните материали:
Извадка от книга за задържани лица с инв. № 161/ 31.07.2023 г. за дата
15.01.24 г.; Заповед за задържане на лице с peг. № 313з -121/ 15.01.2024 г. по
описа на ОДМВР - Перник ведно с декларация за задържано лице, протокол за
обиск и разписка - 9 листа.
Въз основа на акта, изцяло възприемайки описаните в него
фактически положения, АНО издала атакуваното понастоящем НП, като след
идентично възпроизвеждане съдържанието на акта, да вменени две
нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвПи на основание чл. ЧЛ.183 АЛ.5 Т.1 отЗДвП на
жалбоподателя е наложена - глоба в размер на 100лв. –сто лева, и за за
осъществен състав на административно нарушение, както следва на чл.175 ал.
1 т.3 от ЗДвП и на основание чл.175 ал. 1 т.3 от ЗДвП: глоба в размер на 100лв.
. лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца./чл. 6. Участниците в
движението: 1.съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка; 2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от
светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за
движение. / е наложил на Нетов, глоба в размер на 100 лева./чл. 183.......... 5)
Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: 1. преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването;.... / за извършено нарушение по чл. 6, т. 1
4
от ЗДвП. И Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който: т3. откаже да предаде документите си на
органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на
проверка от органите за контрол/.
Следва да се посочи, че видно от преписката, представена по делото,
то възражението по чл.44 ЗАНН, не е постъпило.. Следва да се посочи, че
разпитани в съдебно заседание и двамата свидетели поддържат, описаното в
акта, като сочат, видно от разпита на свидетеля М. З. и на св. М. С. К., че
двамата са били в АП, процесния ден, изпълнявайки служебните си
задължения, като забелязали, как преминал покрай тях от центъра на града
посока кв Тева, процесният таксиметров автомобил, управляван от
жалбоподателя и че същите имали видимост към светофарната уредба и
видели, че е навлязъл при светещ червен светофар, като го спряли след
ресторант „МИИВ“, за да му извършат проверка, като установили по
представен документ за самоличност, че става въпрос за жалбоподателя, като
същият обаче отказал да им предостави при поискване УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА
ВОДАЧ И ПЪTHA КНИЖКА СЪГЛАСНО НАРЕДБА НОМЕР 34), поради
което и последният бил отведен и задържан в помещенията за задържане в -1
РУ при ОДМВР-Перник за срок до 24 ч, видно и от представената Заповед за
задържане по делото /св. З.-„...На въпросната дата и час бях на смяна с
колегата М. К., автопатрул бяхме, и се намирахме на кръстовището за кв.
„Тева“, срещу ресторант „МИИВ“, където контролирахме преминаването
на леки автомобили през кръстовището. Спряхме един автомобил- „Такси“,
който се движеше от центъра на града. Става въпрос за обозначен
автомобил за такси. Движеше се от центъра на града и сви наляво към кв.
„Тева“ по ул. „Освобождение“. Спряхме го, защото премина на червен
забранителен светофар. Ние бяхме буквално срещу светофара при „МИИВ“
и видяхме, че светофара свети червено. Спряхме го за проверка точно пред
ресторант „МИИВ“, когато вече зави. Водачът беше с клиент или клиенти,
но не си спомням вече един или двама. Заето беше таксито. Обяснихме му
каква е причината и повода за спирането. Колегата К. му поиска
необходимите документи за извършване на таксиметрови услуги. Водачът
категорично отказа да ни ги предостави, защото не сме имали право да ги
искаме. Поканихме го да отвори багажника и да ни представи
задължителното оборудване на автомобила, което също отказа да отвори
багажника. Съставихме на водача АУАН за нарушенията и го задържахме за
осуетяване на полицейска проверка. Преди това го предупредихме по негово
желание да освободи клиентите, защото ще се забавим със съставянето на
АУАН-а, или ако желае да ги предупреди, че ще се забавим. Задържахме го за
24часа по реда на ЗМВР. На място съставихме акта.. ВЪПРОС на адв.М.:Той
представи ли Ви свидетелство за правоуправление и документите на
автомобила? АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ З.: Да, представи ни...“ и св. К.: „...С
колегата З. се намирахме на ул. „Освобождение“ в посока на кв. „Тева“. Беше
през месец януари 2024 г. и следяхме за нарушения при преминаване на
светофарната уредба. Ние бяхме със служебния автомобил по-нагоре по ул.
„Освобождение“ срещу автосервиз „МИИВ“. Бяхме точно срещу
автосервиза, има една като пресечка и идеално се вижда долу светофарната
уредба и по-специално за завиването към кв. „Тева“. Като видях, че светна
червен светофар и въпросният автомобил навлезе в кръстовещето на
червено и не спря. Аз го спрях малко по-нагоре вече. Спрях го и се представих.
5
Казах да си представи документите за превоз като такси. Водачът ми каза,
че има клиент, да ходи да го откара и ще се върне. Аз му казах, че не може да
ходи никъде, защото му се извършва полицейска проверка и след като
свършим тогава ще си свърши неговата работа. Поисках му документите.
Същият ми предостави свидетелство за управление и талона за автомобила.
Обясних му, че го спирам, защото е преминал на червен светофар, като
същият ми каза, че това не е вярно. Започна да се държи арогантно, при
което аз му поисках документите за извършване на таксиметров превоз,
които му се издават. През цялото време съм с колегата З.. При което
господин водачът ми каза, че аз не съм имал право да му искам документи за
превоз на таксито, а само ДАИ може да му иска такива документи. И аз му
казах: „Добре, щом така си мислите“, при което му казах да отвори
багажника на автомобила, за да видим оборудването. Той ми каза: „Нема па
да ти отворим багажника“. Аз му казах да изчака и започнах да си съставям
документите, като уведомих и дежурния. Дежурният ни разпореди да бъде
задържано лицето и ние го задържахме. Ние го качихме в патрулния
автомобил и го закарахме в Районното управление. За неговия автомобил, не
си спомням дали не дойдоха негови колеги да го вземат. Но водача го
закарахме в районното. Не ни даде документи за превоз на таксито, тъй
като каза, че не съм имал право да го проверявам аз..“, като съдът намира, че
в показанията на двамата свидетели са обективни, правдиви и възпроизвеждат
фактите, така както същите са ги установили и възприели.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: НП
№ 24-1158-000127/05.02.2024г., Копие на АУАН серия GA, №
1096644/15.01.2024г, разписка, заповед за компетентност, както и
допълнително приетите писмени доказателства по делото:писмо с рег. №
24950/07.11.2024 г. от ОДМВР-Перник, подписано от З. В. - гл. юрисконсулт
ОДМВР-Перник, с което приложено, предоставят информация относно
задържането на Х. К. Т. с ЕГН: ********** в помещенията за задържане на
ОДМВР - Перник, а именно предоставят заверени ксерокопия на следните
материали: Извадка от книга за задържани лица с инв. № 161/ 31.07.2023 г. за
дата 15.01.24 г.; Заповед за задържане на лице с peг. № 313з -121/ 15.01.2024 г.
по описа на ОДМВР - Перник ведно с декларация за задържано лице, протокол
за обиск и разписка - 9 листа; M3 № 8121 - 1632/ 2022 г. по описа на МВР; и
Пълномощно. В писмото се сочи, че от името на ответника по АНД № 876/
2024 г. по описа на Районен съд - Перник оспорват подадената жалба от Х. К.
Т. против НП № 24-1158-000127/ 2024 г. 28.04.2024 г., като считат, че
административнонаказателното производство е проведено законосъобразно и,
с оглед установената фактическа обстановка и авторството на деянието,
правилно е наложена санкция на виновното лице. Молят съда да отхвърли
изцяло депозираната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди
оспорваното наказателно постановление и гласните доказателства, събрани
по делото в горепосочения смисъл.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се установи
налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по
6
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган.
Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не
могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя–се установиха и ще се
разгледат по долу.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид, който по
силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е с
меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание.
В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по
нарушението да изложи възражения, не се установиха КОНКРЕТНИ такива,
като обаче по делото се установява, че действително, жалбоподателят, не е
искал първоначално да подпише акта, но предвид времето за изчакване за
идване на друг полицейски служител е подписал, поради обстоятелството,
сочено от защитата, че в колата е имало две жени и две малки деца.
Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения,
законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на чл.
44 от ЗАНН от която същия не се е възползвал.
При спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН на
7
нарушителя е връчен препис от акта срещу разписка.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление направи следните правни изводи:
Относно нарушението по пункт първи от НП, а именно: по чл. 6, т. 1
от ЗДвП, съдът намира следното: Конкретно, относно деянието за което в
процесното НП е наложено наказание: "Глоба" в размер на 100 лв. на осн. чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП/чл. 183.......... 5) Наказва се с глоба 100 лв. водач, който:
1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;.... /
за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП/чл. 6. Участниците в
движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка; 2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от
светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за
движение. / с изложена фактология затова, че /..... на „...15.01.2024 г. в 17:00
часа. в ГР.ПЕРНИК на УЛ.ЮРИЙ ГАГАРИН като Водач на лек автомобил.-
ШЕВРОЛЕТ АВЕО. *******, при обстоятелства ГРАД-ПЕРНИК ПО УЛИЦА
ЮРИЙ ГАГАРИН С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛИЦА РЕПУБЛИКА
КЪМ УЛИЦА МЛАДЕН СТОЯНОВ УПРАВЛЯВА ТАКСИМЕТРОВ ЛЕК
АВТОМОБИЛ ШЕВРОЛЕТ АВЕО С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР *******
СОБСТВЕНОСТ НА С. А. К. ЕГН ********** И НА КРЪСТОВИЩЕТО С
УЛИЦА ОСВОБОЖДЕНИЕ ИЗВЪРШВА МАНЕВРА ЗАВИВАНЕ НАЛЯВО.
КАТО ПРИБЛИЖАВА НАВЛИЗА И ПРЕМИНАВА НА ЧЕРВЕН
ЗБРАНИТЕЛЕН СИГНАЛ НА СВЕТОФАРНАТА УРЕДБА РАБОТЕЩА В
НОРМАЛЕН РЕЖИМ. ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА СРЕЩУ
РЕСТОРАНТ "МИИВ"...“, като е прието и от АНО в атакуваното НП, че с
това си деяние е извършил, като не е съобразил поведението си със
СВЕТЛИННИТЕ СИГНАЛИ, виновно нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.../,
състава приема, че процесното вменено нарушение е опорочено, предвид
следното: макар и съдът да кредитира показанията на полицейските
служители досежно възприетото от тях, то в случая са налице други пороци,
които водят до опорочаване на процедурата по вмененото нарушение, а
именно:
Задължението на водачите на пътни превозни средства да
съобразяват поведението си със светлинните сигнали е регламентирано
ОБЩО в разпоредбата на чл. 6, т. 1 пр. 2-ро от ЗДвП, сочена като нарушена в
случая.
Конкретизация на това задължение се съдържа в разпоредбите на чл.
12 от ЗДвП и Глава VІІІ-ма от "Правилника за прилагане на ЗДвП", които
регламентират мястото на поставяне на светофарни уредби и значението на
светлинните сигнали, както и в "НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали", издадена на
основание чл. 14, ал. 1 от ЗДвП, като жалбата в този смисъл, че се касае за
бланкетна норма, чийто състав следва да бъде запълнен с конкретно правило
за поведение са основателни.
Конкретно, а не общо правило, свързано с конкретната забрана може
да се открие в разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от "Правилника за прилагане
на Закона за движението по пътищата"- ЧЕРВЕНА светлина означава-
8
"Преминаването е забранено" т. е същата е забранителна в който смисъл би
следвало във посочената по-горе фактическа обстановка, това обстоятелство
да бъде отразено, което не е направено. В хипотезите и на чл. 31, ал. 7, т. 2 и т.
4 също не е разрешено преминаването. Или пък в чл. 7, т. 1 б "б" от Наредба
№ 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни
сигнали -вид светлинен сигнал с посочен цвят, означаващ "Преминаването
забранено".Но и текста, както се възразява и в жалбата на чл. 7, т. 1 б. "в" от
посочената наредба регламентира вид сигнал с жълт цвят, означаващ
"Внимание, спри!", при който сигнал/ вид светлинен сигнал /също не се
разрешава преминаването, като в разпитите си свидетелите твърдят, че-„...
Като видях, че светна червен светофар и въпросният автомобил навлезе в
кръстовещето на червено и не спря..“, като защитата оспорва, и сочи, че не
се доказва напр, че лицето е навлязло на жълт светофар, при която хипотеза
не би било налице процесното нарушение. В този аспект показанията на
свидетелите сочат, че са видели, че е било червено, но дори и да се приеме, че
това са техните субективни възприятия и че е било червено, а не жълто, както
оспорва защитата, тук възниква друг въпрос, който остана, въпреки усилията
на съда неизяснен по делото, като видно от данните по делото, не е имало вкл.
видеорегистратор, който да верифицира кога е било извършено самото
нарушение, като при положение, че в тежест на АНО е да докаже своята
обвинителна теза, като при положение, че е посочен точен час до минута за
извършеното нарушение, а именно 17.00 ч на посочения ден, то АНО е
следвало да ангажира доказателства в този смисъл, като напр. при положение,
че не е имало видеорегистратор, да представи други писмени доказателства,
за да очертае времето на извършеното нарушение, при положение, че това е
елемент от състава му, като напр. да представи писмени доказателства, в това
число и от Община Перник за процесния режим на действие на светофарната
уредба на описаното кръстовище, дали същата работи в нормален режим на
работа от 06. 00 часа до 22. 00 часа, а от 22. 00 часа до 06. 00 часа - в режим на
жълта мигаща светлина, кога и как се извършва смяната на светлинните
сигнали на кръстовището, и дали се е извършвала автоматично от контролер
(режим на автоматично управление), при което, предвид настройката на
контролера, на посочената дата в 17. 00 часа, какъв е бил сигнала жълт или
червен, и едно тогава при посочен в акта и НП точен час на нарушението е
възможно да се отговори, категорично каква е била светлинната сигнализация,
което не е било сторено по делото, като една такава информация, съобразно
чл. 41, ал. 2, вр. ал. 1 от НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на
движението по пътищата със светлинни сигнали и съдът изцяло е можел да
кредитира в изводите си, като се внесе яснота и доказаност в обвинението по
този съществен негов признак. Безспорно, възможно е нарушението да е
констатирано от служителите на МВР непосредствено преди 17. 00часа или
точно в 17.00 , но поради определени обективни обстоятелства /например
разминаване между таймера на контролера на светофарната уредба и
ползваното от свидетелите средство за измерване на времето/ в акта да е
отразен час 17. 00ч., то това обстоятелство, не може да се установи безспорно
по делото. Както се посочи обаче, именно определеният времеви момент на
извършване на нарушението е меродавен при решаване на въпроса
осъществен ли е състава на конкретното административно нарушение.
Съгласно чл. 37от ППЗДвП "Жълта мигаща светлина, подавана от пътен
светофар или от друго устройство, означава "Внимание!". Водачите и
пешеходците могат да продължат движението си, но са длъжни да бъдат
9
внимателни и предпазливи. " Следователно, при такова фактическо положение
навлизането и преминаването през кръстовището от страна на жалбоподателя
не е доказано в пълнота да е станало на червен светофар, като това прави
деянието несъставомерно, доколкото административнонаказателната
разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП предвижда наказване за преминаване
при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Жалбоподателят
може да отговаря за несъобразяване със светлинната сигнализация, но при
други обстоятелства ако при преминаването си не е бил внимателен и
предпазлив и е създал затруднение или опасност за движението от гледна
точка специалните правила за преминаване през кръстовище. Такива факти не
са предявени като част от административнонаказателното обвинение,
соченият като нарушител не е провеждал защита срещу тях, поради което не е
допустимо преквалифициране на нарушението. Предвид изложеното,
възраженията в жалбата, че не е извършил нарушението по посочения член 6 т
1 ЗДВП, не могат да бъдат игнорирани като недостоверни и защитни.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че нарушение по чл. 6, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните
доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактите,
относими към състава на нарушението са установени точно и че
законосъобразно жалбоподателят е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност.
С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ
субсидиарно приложение в административнонаказателното производство,
изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно по пункт първи от същото.
В допълнение може да се посочи, че изводът си, че жалбоподателят е
извършил нарушението, наказващият орган е формирал единствено въз основа
констатациите в акта за установяване на нарушението. Съгласно чл. 53 от
ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В административнонаказателното производство тежестта на
доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че
не е извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е
допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията
си. Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения
акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства,
послужили като фактическо основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на
доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в
съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в
чл. 16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с
оглед чл. 84 от ЗАНН.
В административно наказателното производство тежестта на
доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че
не е извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е
допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията
си.
10
Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на
съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него
обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране
административно наказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на
доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК в
съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила и доказателствената тежест остава за административно
наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК,
приложима и в административно наказателното производство с оглед чл. 84 от
ЗАНН.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че извършването
на нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, НЕ е доказано по несъмнен начин, тъй
като събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод,
че фактите, относими към състава на нарушението са установени точно и че
законосъобразно жалбоподателя е бил привлечен към административно
наказателна отговорност.
Относно нарушението по пункт втори от НП- а именно по
ЧЛ.175 АЛ.1 Т.3 от ЗДвП
Съгласно цитираната разпоредба, на чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: т 3.
откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да
е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; като в
случая за цитираното нарушение и на основание чл.175 ал.1, т.3 от ЗДвП, на
жалбоподателя са наложени следните наказания - глоба в размер на 100лв. .
лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца. Без да преповтаря вече
дотук изложеното за същността на производството, съдът намира, че следва да
се спре на вменения фактически състав на цитираната разпоредба, съобразно
описаното в акта, поддържано като констатации от свидетелите в с.з. В акта и
НП относно това обвинение е посочено, както следва, че – „...ПРИ
ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА СРЕЩУ РЕСТОРАНТ "МИИВ" ВОДАЧЪТ НЕ
ИЗПЪЛНЯВА УКАЗАНИЯТА ОТ КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ ОТКАЗВА ДА
ПРЕДОСТАВИ ДОКУМЕНТИ НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ
ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ ( УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ВОДАЧ И
ПЪTHA КНИЖКА СЪГЛАСНО НАРЕДБА НОМЕР 34) И СЪЩО ТАКА
ОТКАЗВА ДА ОТВОРИ БАГАЖНИКА НА АВТОМОБИЛА ЗА ПРОВЕРКА
НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБОРУДВАНЕ..“, като тук видно от разпита на
свидетелите по делото, се установява, че водачът е предоставил при поискване
контролен талон на автомобила и СУМПС, но не е представил документите
относими към изпълняваната таксиметрова дейност, като е твърдял, че
полицейските служители нямат компетентност да му искат такива документи,
а само служителите на ДАИ и впоследствие е отказал да отвори багажника на
автомобила. Тоест, първо установява се, че водачът е представи документи,
относно автомобила талон и СУМПС, като възраженията му са били във
връзка с другите описани документи, макар и неточно описани в акта и НП,
като не става ясно коя е Наредба 34 и какво касае, като е посочена само с
номер, но следва да се приеме че по арг. на чл.165 ЗДВП, полицейските
служители могат да изискат тези документи, и водачът е следвало да им
предостави и тях, като няма данни да са му обяснили, че имат тази
11
компетентност и откъде произтича същата, а директно са задържали лицето по
реда на ЗМВР, като и двамата служители сочат, че водачът не е изпълнил
указания на контролните органи. В този смисъл, както основателно се
възразява в жалбата, то това поведение е съставомерно не по т. 3 на цитирания
член, а по точка 4 от същия- т.4. откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението; като такова обвинение обаче на лицето
не е повдигнато. Като дори и да се направи опит поведението му да се подведе
по т.3 от същия член, то съгласно същата -откаже да предаде документите си
на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на
проверка от органите за контрол;то последният както сочат и самите
свидетели е представил талон на автомобила и СУМПС, а е отказал да
представи документи, свързани с таксиметровата дейност, като по този начин
може да се приеме, че пак поведението му е съставомерно по т. 4, а не по т.3,
защото и хипотезата на осуети проверка не е описана в обвинението и липсва,
която макар и алтернативна предвид съюзи или, употребен от законодателя,
изисква било първата част на диспозицията да е доказана било втората, а в
случая е подведено поведението на лицето под грешната точка на
разпоредбата, която е едновременно и правило за поведение и санкция, като
при положение, че лицето е отказало да отвори багажника на автомобила, то
това пак е поведение, което е следвало да се субсумира под хипотезата на т.4
от същия член -откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението; като дори в акта и НП е използван същия глагол за
поведението му, но не е определена правилната съставомерна разпоредба,
като съдът не разполага с правомощие, да преквалифицира деянието, при
положение че липсват и описани всички признаци на същото, поради което и
на формално основание и по този пункт НП се явява незаконосъобразно и
подлежи на отмяна.
По изложените съображения, съдът счита, че неправилно и
необосновано наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по пункт 1 и 2 от НП,
като актът и НП се явяват необосновани, поради недоказване на повдигнатото
с тях обвинение.
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат разноски в производството по делото, като същият претендира
заплащане на разноски в размер на 500 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и
съдействие-стр 44 от делото, видно от който разноските са били реално
сторени и заплатени в брой на адв. М.. Претендираният размер на разноските
е в минимален размер, съгласно Наредбата, в приложимата й хипотеза в
случая, а именно чл. 7, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение
№ 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.,
12
изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв, като
размерът е близък до минимума и предвид проведените четири съдебни
заседания по делото, съдът намира, че не следва да редуцира същия до
законовия минимум, въпреки възражението в придружителното писмо на
АНО.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-1158-000127 от
05.02.2024 г., издадено от А. К. Р.. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР
ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което НА Х. К. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ****, като жалбата е била депозирана чрез
пълномощник- адв. И. М. - ПАК, адрес на кантората: ******* с пълномощно
по делото за вменени следните нарушения са наложени следните наказания, а
именно: за осъществен състав на административно нарушение, както следва
по чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложена - глоба в размер на 100лв. – сто лева, и за осъществен състав на
административно нарушение, както следва на чл.175 ал. 1 т.3 от ЗДвП и на
основание чл.175 ал. 1 т.3 от ЗДвП: глоба в размер на 100лв. лишаване от
право да управлява МПС за 2 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Х. К. Т.,
ЕГН: **********, сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща
направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13