МОТИВИ по НОХД № 303/2018 година

Против подсъдимия А.З.Ц. от гр.В., Република П., е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК затова, че на 21.03.2018 г. около 14.45 часа на главен път I-1, Е-79, км.165+177, с посока на движение от гр.С. в посока гр.В. /при КПП с.Р./, е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил влекач „Д.” с рег.№ ХХХХ, собственост на В.у с Булстат ХХХХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, а именно 2,76 на хиляда /промила/, установено по надления ред с „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARDN0014.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Ход на делото е даден в отсъствие на подсъдимия на основание чл.269 ал.3 т.4 б.”в”от НПК.

С оглед ненакърняване правото на защита на подсъдимия е назначен служебен защитник, определен от Адвокатска колегия гр. В., в лицето на адв. Г.П. от ВАК, който го е представлявал и на досъдебната фаза в качеството му на обвиняем.

На досъдебното производство подсъдимия се признава за виновен. Дава обяснения за извършеното от него деяние и има критично отношение. Обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебната фаза бяха присъединени към доказателствената маса на основание чл.279 ал.2, вр. с ал.1 т.2 от НПК, като безспорно същите са дадени в присъствието на служебния защитник и преводача Й.П..

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Полският гражданин А.З.Ц. работел като шофьор на товарни автомобили, с които се извършват международни превози и управлявал товарен автомобил влекач „Д.” с рег.№ ХХХХ, собственост на В.. На 16.03.2018 г. А.Ц. се намирал в Република Т. в гр.М., където в управляваният от него автомобил били натоварени телевизори. Тръгнал за Република П., но още в Република Т. бил спрян за проверка от полицаи, които след като установили, че е употребил алкохол му отнели Свидетелството за управление на МПС, което той притежавал. Въпреки това Ц. продължил да управлява товарният автомобил и пристигнал на Т.Б.граница. Имало голяма опашка - 20 км. от чакащи автомобили и той престоял там 3 дни. Бил си купил уиски и бира, които консумирал. На 21.03.2018г. сутринта преминал на територията на Република Б.. Около 14.45 часа същият ден Ц. управлявал камиона си - товарен автомобил влекач „Д.” с рег.№ ХХХХ, собственост на В. на главен път I-1, Е-79, км.165+177, с посока на движение от гр.С. в посока гр.В. /при КПП с.Р./. В този участък от пътя имало служители на РУ гр.М., които осъществявали контрол на пътното движение. Свидетелят Я.К. подал сигнал със Стоп-палка и спрял за проверка автомобила, управляван от Ц.. При проверката на документите полицаите установили, че водачът не притежава Свидетелство за управление на МПС и усетили мирис на алкохол, поради което извикали мл.автоконтрольор при РУ гр.М. - свидетелят Г.Г.. Същият извършил проверка на Ц. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARDN0014. Уредът показал резултат от 2,76 промила алкохол в издишвания въздух. На Ц. бил съставен акт за административно нарушение от свидетеля Г.Г. в присъствието на преводач. На подсъдимия бил издаден и Талон за медицинско изследване, но той отказал  вземането на кръвна проба за лабораторна обработка. По случая било образувано Бързо производство, към което е приложено  Свидетелство за съдимост на А.Ц., от което е видно, че същият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебната фаза, които бяха присъединени към доказателствената маса на основание чл.279 ал.2, вр. с ал.1 т.2 от НПК. Същите са дадени в присъствието на служебния защитник и преводача Й.П., като видно от последните подсъдимия се признава за виновен и има критично отношение към извършеното от него деяние. Обясненията на подсъдимия се подкрепят и от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Акт по ЗДвП бланков № 163334/21.03.2018 г. на л.13, Талон за медицинско изследване № 0008578 на л.15, Уведомление за образуване на БП № 83/2018 г. по описа на РУ гр.М. на л.7, от показанията на свидетеля Я.К., свидетеля И.М. и свидетеля Г.Г., копие от документите на Ц. и на товарния автомобил на л.17-20, Справка за съдимост на л.36 и актуална такава, събрана на съдебното следствие и Декларация за семейно, материално и имотно състояние на л.28.

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия А.Ц. е извършил престъпление по транспорта, като на 21.03.2018 г. около 14.45 часа на главен път I-1, Е-79, км.165+177, с посока на движение от гр.С. в посока гр.В. /при КПП с.Р./, е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил влекач „Д.” с рег.№ ХХХХ, собственост на В., с Булстат ХХХХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, а именно 2,76 на хиляда /промила/, установено по надлежния ред с „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARDN0014. Деянието подсъдимия е извършил умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343б ал.1 от НК. Причината за извършване на престъплението е нежеланието на подсъдимия Ц. да се съобразява с установеният правов ред.

Подсъдимият е извършил престъпление по транспорта. Осъществил е от обективна и субективна страна състава на чл.343б ал.1 НК. Подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол, въпреки законовата забрана за стойност над 1,2 на хиляда. Касае се за умишлено престъпление, за което закона предвижда наказание Лишаване от свобода от една до три години и Глоба от 200 до 1 000 лева. Употребата на алкохол е установена по надлежния ред, а именно с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARDN0014. Както вече бе посочено, подсъдимия е извършил престъплението умишлено, с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасният характер на извършеното, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание и незачитане на установените правила и ред в държавата.

Подсъдимият е със средно образование, разведен, работи като шофьор и неосъждан.

При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия  съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, критичното отношение, изразено на досъдебното производство и съдействието, което е оказал на разследващите органи, както и тежкото му социално положение, а именно безработен след извършване на деянието, без никакви странични средства, доходи и имоти. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете високата концентрация на алкохол в кръвта, а именно 2.76 на хиляда промила, както и обстоятелството, че същият е извършил същото деяние на територията на Република Т..

Ето защо, съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 НК и на основание чл.343б ал.1 НК, съдът определи на подсъдимия наказание към минимума, а именно ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода и ГЛОБА  в размер на 200 лева, платими в полза на Държавата.

С оглед целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – личната и генералната превенция и най-вече за превъзпитанието на осъдения, съдът намира, че не е необходимо ефективно изтърпяване на така определеното наказание. Ето защо, на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така определеното наказание Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в законна сила.

Безспорно от събраните по делото гласни доказателства, както и от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебната фаза се установява, че същият е правоспособен водач, но временно е бил лишен от това право, тъй като е извършил същото деяние и на територията на Република Т.. В тази насока същият следва да бъде ЛИШЕН ОТ ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА на основание чл.343г , вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК. Безспорно следва да се подчертае, че съдебната практика на Върховния съд е категорична в Решение № 25/30.01.1985 г., постановено по н.д. № 698/1984 г. на 2-ро н.о. в насока, че правоспособни водачи на моторни-превозни средства, които временно са лишени от правоуправление, при извършване на престъпление по транспорта се наказват с Лишаване от право да управляват моторно-превозно средство, когато такова наказание е предвидено в законния състав, защото поначало не са загубили това право, а временно им е забранено да го упражняват, какъвто е конкретния случай.

Със своя съдебен акт съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 60 лева и да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на МРС разноски в размер на 583 лева, представляващи разходи за преводачески услуги по изготвена съдебна поръчка.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата  си.

                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: