Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/10.05.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1958 по описа
за 2021 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени искове с правно
основание чл. 128, ал. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ от Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ч.м.“
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца неизплатени нетни трудови
възнаграждения за периода 01.06.2018г. - 31.05.2019г., в общ размер на сумата от 8034,22 лева формирана както следва – за м. 06.2018г. – 489,38 лева, м. 07.2018г. - 700, 98 лева, м. 08.2018г. - 696, 33 лева, м. 09.2018г. - 711, 85 лева, м. 10.2018г. - 702, 59 лева, м. 11.2018г. - 692, 45 лева, м. 12.2018г. - 681, 10 лева, м. 01.2019г. -687, 75 лева, м. 02.2019г. - 698, 80лева, м. 03.2019г. - 683, 28 лева, м. 04.2019г. -662, 36 лева, м. 05.2019г. - 627, 33 лева; сумата от 4623,24 лева, представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на
пенсия за ОСВ; сумата от 2453,57лева, представляваща лихва за забава, формирана както
следва:лихва за забава, формирана върху възнаграждението за м. 06.2018г. – 489,38
лева, лихва за периода 26.07.2018г. - 07.02.2021г. – 126,15 лева; върху
възнаграждението за м. 07.2018г. - 700, 98 лева, лихва за периода 26.08.2018г.
- 07.02.2021 г - 174, 66 лева; върху възнаграждението за м. 08.2018г. - 696, 33
лева, лихва за периода 26.09.2018г. -07.02.2021 г- 167, 50 лева; върху
възнаграждението за м. 09.2018г. - 711, 85 лева, лихва за периода 26.10.2018г.
- 07.02.2021г. - 165, 31 лева; върху възнаграждението за м. 10.2018г. - 702, 59
лева, лихва за периода 26.11.2018г.-07.02.2021г. - 157, 11 лева; върху
възнаграждението за м. 11.2018г. - 692, 45 лева, лихва за периода 26.12.2018г.
- 07.02.2021г. - 149, 07 лева; върху възнаграждението за м. 12.2018г. - 681, 10
лева, лихва за периода 26.01.2019г. - 07.02.2021г. - 140, 76 лева; върху
възнаграждението за м. 01.2019г. - 687, 75 лева, лихва за периода 26.02.2019г.
- 07.02.2021г. - 136, 21 лева; върху възнаграждението за м. 02.2019г. - 698, 80
лева, лихва за периода 26.03.2019г. - 07.02.2021г - 132, 97 лева; върху
възнаграждението за м. 03.2019г. - 683, 28 лева, лихва за периода 26.04.2019г.
- 07.02.2021г. - 124,13 лева; върху възнаграждението за м. 04.2019г. - 662, 36
лева, лихва за периода 26.05.2019г. - 07.02.2021г. - 114, 81 лева; върху
възнаграждението за м. 05.2019г. - 627, 33 лева, лихва за периода 26.06.2019г.
- 07.02.2021г. - 103, 34 лева; върху обезщетението по чл. 222 ал. 3 КТ – 4623,24
лева, лихва за периода 26.06.2019г.- 07.02.2021г. – 761,55 лева.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е работил в
ответното дружество като „галванизатор", по безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1 КТ на пълно работно време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на МРЗ за страната; допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит, в размер на 28,4 % - към 2019г.; допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит в Дружеството - към 2019г. - 4,4 %
- по 0,1 % на година; платен годишен отпуск – 23 дни. Трудовото
възнаграждение се изплаща до 25-то число на месеца, следващ този, за
който се дължи. Трудовото правоотношение с ответното дружество е прекратено, считано от 03.06.2019г., на основание чл.
328, ал. 1,
т. 12, КТ, поради придобито
право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Работодателят не е заплатил на ищеца трудовите възнаграждения за периода м. май 2018г. /частично/ до м. май 2019г. включително, както и обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, което се дължи в размер на шест брутни
трудови възнаграждения, което работодателят е отразил в Заповедта за уволнение № 043/
31.05.2019г., но не е изплатил. База за изчисление на
обезщетението по чл. 222 ал. 3 КТ, е брутното трудово възнаграждение за м. април 2019г. - последния пълен отработен от ищеца месец преди прекратяване
на трудовото правоотношение. Претендира се изплащане на трудовите възнаграждения и обезщетения, ведно с лихва за
забава до датата на завеждане
на исковете, и законна лихва след датата на завеждане
на исковата молба, както и направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в
който се изразява следното становище по спора: не се оспорва
наличието на трудово правоотношение между страните, както и прекратяването му
със Заповед № 041/31.05.2019г., считано от 03.06.2019г., на основание чл. 327,
ал. 1, т. 12 от КТ. Твърди се, че дружеството не е преустановило периодично
плащане на дължими трудови възнаграждения на ищеца, но социални и икономически фактори са довели до
затруднения на ответника. Признават се исковете за сумата от 12657,46 лв.,
дължима на ищеца към датата на подаване на отговора – 16.03.2021г., като се
оспорват за сумите над признатия размер. По отношение на искането за присъждане
на разноски по делото, счита се, че са налице условията на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание
ищецът, чрез адв. Ж. поддържа така предявените искове.
Ответното дружество не
се представлява в съдебно заседание. С нарочна молба поддържа заявеното
признание на исковете до размера на сумата от 12657,46 лева.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представения трудов договор, че
ищецът е работил в
ответното дружество като „галванизатор". Ответната страна изрично признава, което признание
допълнително се установява от приетата ССчЕ, че дружеството не е заплатило
трудови възнаграждения и обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 от КТ съответно
в размер на 8034,22 лева и 4623,24 лева.
След като горните задължения не са заплатени на падежа,
на осн.чл. 86 от ЗЗД служителят има право на мораторно обезщетение. Съобразно
заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обезктивно и компетентно
дадено за периода 26.07.2018г. до 07.02.2021г. лихвата за забава върху
дължимото трудово възнаграждение възлиза на 1692,02 лева, а върху обезщетението
по чл. 222, ал.3 от КТ-761,55 лева. Следователно иска за мораторно обезщетение
върху трудовото възнаграждение следва да се уважи до установения размер от 1692,02
лева, съотвено да се отхвърли за горницата до претендираните 2453,57лева.
С оглед
изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно уважения материален интерес в размер на 948,21 лева, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. Не са налице
основанията, посочени в разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК разноските да се
възложат на ответника, за което настоява страната. Нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК изисква комулативното наличие на посочете предпоставки,а именно ответникът
да не е станал повод за делото и да признае иска. В случая първото изискване не
е налице. Като не е заплатил изискуемите си парични задължения на падежа,
ответникът е станал повод за сезирането на съда.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на
ВРС държавна такса съобразно с уважената част от исковете в размер на 623,88 лева, както и сумата от 190,40 лева, представляваща
разноски за възнаграждение на вещо лице.
На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ч.м.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 8034,22 лева, представляваща нетни трудови възнаграждения за периода
01.06.2018г. - 31.05.2019г., формирана както следва
– за м.
06.2018г.
– 489,38 лева, м.
07.2018г.
- 700, 98
лева, м. 08.2018г.
- 696, 33 лева, м. 09.2018г.
- 711, 85 лева, м. 10.2018г.
- 702, 59 лева, м. 11.2018г.
- 692, 45 лева, м. 12.2018г.
- 681, 10 лева, м. 01.2019г.
-687, 75 лева, м. 02.2019г.
- 698, 80лева, м. 03.2019г.
- 683, 28 лева, м. 04.2019г.
-662, 36 лева, м. 05.2019г.
- 627, 33 лева; сумата от 4623,24 лева, представляваща
обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение след
придобито право на пенсия за ОСВ; сумата от 1692,02 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 8034,22 лева за периода
26.07.2018г. до 07.02.2021г., сумата от 761,55 лева- лихва за забава върху
обезщетението по чл. 222 ал. 3 КТ за периода 26.06.2019г.- 07.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата лихва за
забава върху трудовото възнаграждение за разликата над 1692,02 лева до
претендираните 2453,57лева.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 948,21 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПАЛТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 623,88 лева съставляваща
дължима по делото държавна такса, както и 190,40 лева, представляващи заплатен
депозит от бюджета на съда ССчЕ, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на
предварително изпълнение, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: