№ 93
гр. Благоевград, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20241200900030 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.
М. Ф., ЕГН **********, с адрес *********, А. Р. Ф., ЕГН ********** – лично
за себе си и със съгласието на своята майка и законен представител Н. М. Ф.,
ЕГН **********, с адрес *********, чрез адв. Л. Г., с адрес *********, срещу
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес *********.
В исковата молба се твърди, че на 11.07.2022 г., около 08:55 ч. на път 2-
19 км. 14.200, е настъпило тежко ПТП между лек автомобил марка
„*********, с peг. *********, управляван от А. Р. Ф., ЕГН ********** и лек
автомобил марка *********, с peг. *********, управляван от водача Г.М.Ц. с
ЕГН: **********. Твърди се, че лек автомобил марка „*********, с peг.
********* се е движил в посока от град Б. към град С. и на прав участък от
пътя с надлъжен наклон, при спускане и две пътни ленти за насрещно
движение, е извършил неразрешена маневра изпреварване в зоната на
действие на П.З и В.24 и пътна маркировка Ml, като е навлязъл в крайна лява
лента за насрещно движение, в резултат на което се е блъснал челно в
насрещно движещия се лек автомобил марка *********, с peг. *********.
Твърди се също, че при описаното ПТП са пострадали тежко Н. М. Ф. и А. Р.
Ф., возещи се на задна седалка – втората зад водача, а първата вдясно зад него.
Посочва се в исковата молба, че Н. М. Ф. е била приета по спешност в МБАЛ
1
„Пулс“ АД – Благоевград с оплаквания от силни болки и деформация в
областта на лявото бедро и невъзможни движения. Ударила си е и главата в
стъклото. След изследвания се установило, че е получила счупване на тялото
/диафизата/ на бедрената кост на левия крайник. На 14.07.2022 г. й е била
извършена оперативна интервенция: открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация. Фемур. За описаната оперативна интервенция е
заплатила сума в размер от 900 лв. за избор на екип и сума в размер от 1 850 /
хиляда осемстотин и петдесет / лева за закупуване на титаниев дълъг
реконструктивен пирон. Изписана е от болницата на 22.07.2022 г., като
болничното й лечение продължило на постелен режим за период от близо
шест месеца, през който е търпяла значителни социално-битови ограничения,
както и болки, което е налагало да ползва ежедневно обезболяващи. Била е
зависима от грижите на своите близки и не е можела да се самообслужва,
налагало се да ползва задължително придружител и поради силно намалената
двигателна активност ползвала инвалидна количка, а след това и патерици.
Състоянието й не се подобрявало въпреки провежданото лечение, поради
което след допълнителни изследвания се установило, че ********* е
зараснала накриво /поради многофрагментното счупване/, което наложило
нова хоспитализация в болница „Света Анна“ – гр. София за периода от
07.02.2023 г. до 17.02.2023 г., като на 13.02.2023 г. й била извършена
допълнителна оперативна интервенция: открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, за която заплатила сума в размер от 1 280 лева. Посочва
се още, че в резултат на описаното счупване пострадалата Н. М. Ф. е търпяла и
продължава да търпи значителни по своя интензитет болки и страдания
/неимуществени вреди/, като лечението й понастоящем продължава, налице е
силно намалена двигателна активност, след оперативните интервенции е
търпяла значителен дискомфорт – освен физически и така и психологически,
изразяващ се в стрес от преживяното, тревога, че не може да се самообслужва,
че е зависима от грижите на своите близки, че не може да изпълнява
ежедневните си задължения, неудобства от това, както и несигурност дали ще
се възстанови в състоянието отпреди ПТП. Сочи се също, че ищцата Н. М. Ф.
след втората операция в продължение на още близо седем месеца е ползвала
патерици и впоследствие бастун за придвижване. Имала затруднения при
слизане и изкачване на стъпала, изпитвала бърза уморяемост и болки при
промяна във времето. Все още не се е възстановила напълно. Твърди се в
2
исковата молба, че другата пострадала при тежкия пътен инцидент – А. Р. Ф.,
била приета за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, в детска ПШЗ, като при
постъпването е била с оплаквания от силни болки в областта на главата, шията
и раменете. След съответните изследвания се установило, че е получила
импресионна фрактура в областта на фронталната кост в ляво. На 12.07.2022 г.
й била извършена оперативна интервенция с поставяне на стабилизацио
транспедикуларис Л1 - Л2-ЛЗ. В резултат на тези счупвания е търпяла
значителни по своя интензитет болки и страдания /неимуществени вреди/ за
период около шест месеца. След изписване от болницата на 22.07.2022 г. е
продължила лечението в домашни условия, като първоначално е била на
постелен режим, не е могла да се самообслужва, била изцяло зависима от
чужди грижи за период от около пет месеца. преминала е няколко етапа на
лечение и през цялото време е имала оплаквания от силно главоболие /при
инцидента е ********* за кратко/. Търпяла е социално-битови ограничения,
оплаквала се е от ********* и е усещала металната стабилизация, която е
ограничавала възможностите й за движения. Имала е нужда от придружител.
За избор на екип била заплатена сума в размер от 900 лева. Твърди се още, че
ищцата А. Р. Ф. била в силен стрес от случилото се, сънят й бил нарушен,
ползвала е силни обезболяващи, не е можела да се движи, като в последствие
започнала да ползва помощни средства и придружител при излизане извън
дома. Тези тежки социалнобитови ограничения се отразили крайно
неблагоприятно и върху психиката на пострадалата, която все още е
непълнолетно дете и преживения стрес се отразил неблагоприятно върху
емоционалното й състояние. Първоначално не е искала да се качва в
автомобил или да ползва какъвто и да било транспорт, а когато това се
налагало, е взимала силни успокоителни. Твърди се също, че на 07.08.2023 г.
А. Р. Ф. била приета отново в „Пирогов“ за сваляне на ********* по
оперативен път, като на 11.08.2023 г. била изписана, като търпяла болки и
нестабилност, което състояние е продължило около месец. Към момента все
още не е напълно възстановена и изпитва болки при промяна във времето, има
намалена двигателна активност, поради болки в областта на кръста, което
налага да се въздържа от физически натоварвания.
В исковата молба се посочва, че увреждащото МПС марка „*********, с
peг. *********, притежава задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД съгласно полица № BG/02/122000229061,
3
валидна от 20.01.2022 г. до 19.01.2023 г.
За настъпилото ПТП ищците са уведомили ответното дружество с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените и
търпими неимуществени вреди и описаните разходи за лечение /имуществени
вреди/ по ЗЗГОА на увреждащото МПС, но до настоящия момент
дружеството не е изпълнило задължението си да изплати обезщетения. По
случая е образувано ДП № 7852-ЗМ257/2022 г. по описа на 2-ро РУП –
Благоевград, което не е приключило.
По изложените в исковата молба съображения се иска от съда, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на първата ищца – Н. М. Ф., сума в размер от
90 000 /деветдесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените и търпими неимуществени вреди при
процесното ПТП по ЗЗГОА на увреждащото МПС, застраховано при
ответното дружество, ведно с законната лихва върху цялата сума, считано от
05.09.2023 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на ищцата сума
в размер от 900 лв. за избор на екип, сума в размер от 1 850 /хиляда
осемстотин и петдесет/ лева за закупуване на титаниев дълъг реконструктивен
пирон за извършена на 14.07.2022 г. оперативна интервенция, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, ведно с законната лихва върху тази сума,
считано от 05.09.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер
от 1 280 лв. за допълнителна оперативна интервенция – открито наместване с
фиксация от 13.02.2023 г., ведно с законната лихва върху нея, считано от
05.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
Иска се от съда, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да постанови решение,
с което да осъди ответното дружество да заплати на втората ищца – А. Р. Ф.,
сума в размер от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените и търпими неимуществени
вреди при процесното ПТП по ЗЗГОА на увреждащото МПС, застраховано
при ответното дружество, ведно с законната лихва върху цялата сума, считано
от 05.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК, съдът е допуснал
увеличение на исковата претенция по отношение на двете ищци в настоящото
производство, като допуска увеличение на исковата претенция по отношение
4
на ищцата Н. М. Ф. в размер на още 40 000 лева или исковата претенция на Н.
Ф. да се счита предявена за сумата от общо 130 000 лева, както и допуска
изменение на основание чл. 214 ГПК, като увеличава размера на предявената
искова претенция и по отношение на втората ищца А. Ф., като допуска
увеличение на предявения иск със сумата с още 30 000 лева, като предявения
иск от А. Ф. да се счита предявен за сумата в общ размер на 100 000 лева.
Ответникът, в депозираният отговор на исковата молба оспорва
предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва да е
причинен деликт от страна на водача на л.а. „*********“ с peг. ********* – А.
Ф., както и това водачът да е действал противоправно и виновно в причинна
връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Сочи се в отговора на
исковата молба, че няма влязла в сила присъда, която да е задължителна по
реда на чл. 300 от ГПК. Ответникът оспорва изложените от ищеца твърдения
относно механизма на ПТП, както и посочения механизъм на ПТП в КП за
ПТП приложен с исковата молба, като изразява становище, че представените
по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина
на настъпване на ПТП. Без да е установен механизмът на ПТП, не може да
бъде направен извод, за това кой от участниците е действал противоправно, а
без установено противоправно поведение, не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото вината представлява
субективно отношение към определено противоправно поведение или
резултат. Оспорва се също с отговора на исковата молба, предвид
функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС
и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, да е налице
осъществен деликтен фактически състав, по отношение на всеки от неговите
елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на
л.а. „*********“ с peг. ********* – А. Ф.. Сочи се, че събитието е случайно
(чл. 15 НК) за водача на л.а. „*********“ с peг. ********* – А. Ф., като за
последната не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Твърди се в отговора на исковата
молба, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната
и се явява прекомерна. Предвид на предоставените медицински данни по
делото се изразява становище, че, адекватна сума за обезщетение за ищцата Н.
М. Ф. е до 30 000 лева, а за ищцата А. Р. Ф. – до 40 000 лева, ако исковете се
докажат по основание и без да се отчита съпричиняване. С отговора на
5
исковата молба са развити подробни съображения относно тълкуването и
прилагането на чл. 52 от ЗЗД и по-конкретно относно критериите, които имат
значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира
всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им
оценка да определи паричния еквивалент на вредите.
Ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата
от страна на ищците при процесното ПТП. Те са била без поставен предпазен
колан. Можели са да избегнат или ограничат травмите си, ако са били с
поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП. Поддържа се в
отговора на исковата молба, че претенцията за лихва от датата на предявяване
на писмената претенция е неоснователна и не е съобразена с чл. 380 КЗ и чл.
497 КЗ.
След предявяване на претенцията от увреденото лице, застрахователят е
изискал допълнително документи за установяване основателността й. Такива
не са представени от молителите, а съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение... освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3, какъвто е настоящия случай. Сочи се, че ответното дружество не е в
забава и попада в законовото изключение, според което застрахователят не
дължи лихва, поради неизпълнение от страна на увреденото лице.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди
доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От представената САТЕ се установи, че на 11.07.2022 г. е настъпило
ПТП, причинено от противоправното деяние на водача на лек автомобил
марка *********, модел ********* с per. № *********, който загубил контрол
върху управлявания автомобил, застрахован по ЗЗГОА при ответното
дружество, при което е навлязъл частично в насрещната лента за движение и
се е ударил в насрещно движещия се в своята лента за движение лек
автомобил марка *********, модел ********* с per. *********.
В резултат на описаното ПТП пострадали са и двете ищци като пътници
на задна седалка в лекия автомобил, управляван от деликвента.
6
В приетата по делото и неоспорена СМЕ, вещото лице е приело, че
лицето Н. М. Ф. е получило следните телесни увреждания: ********* след
като я е ударила в стъклотона колата. Посочва,че А. Р. Ф. е получило
*********; ********* (взривна) *********
Установява се от експертизата, че по своя характер претърпените
увреждания на двете лица са вследствие на индиректна травма.
Вещото лице разяснява, че на лицето Н. М. Ф. е било проведено
оперативно лечение с интрамедуларен пирон на 12.07.2022г. в МБАЛ ПУЛС -
Благоевград, като седем месеца по-късно е проведена втора операция на
13.02.2023г. в УМБАЛ Света Анна - София, отново е направено открито
наместване с *********, поради недобра фиксация при първата операция.
След направените контролни Ro-графии се е установило, че още при първата
операция наместването с вътрешна фиксация не е извършено екзактно поради
което се е получило *********, недобра алинация на фрагментите във
фронтална и сагитална равнина, което е довело в последствие до увеличаване
на болката и забавено костно срастване. Вещото лице посочва, че в момента се
обсъжда провеждането на последващи оперативни интервенции, целящи
постигането на приемлива анатомична репозиция свързана с изравняването на
дължината на крайника, постигането на костно срастване и изчезване на
болковата симптоматика.
Експертът, в заключението сочи, че ищцата А. Р. Ф. в резултат на
описаното ПТП е получила импресионна фрактура в областта на фронталната
кост вляво и компресионно-взривна фрактура на 2-ри лумбален прешлен. На
12.07.2022г. е била извършена оперативна интервенция за поставянето на
транспедикуларна стабилизираща фиксация, обхващаща три нива — LI, L2,
L3. На 08.08.2023г. е извършена втора операция за експлантация на
стабилизиращата транспедикуларна фиксация.
От приетата по делото СМЕ се установява, че на ищцата Н. М. Ф. е
проведено оперативно лечение на 12.07.2022г. в МБАЛ ПУЛС - Благоевград и
седем месеца по-късно е проведена втора операция на 13.02.2023г. в УМБАЛ
Света Анна — София.
На ищцата А. Р. Ф. е била извършена оперативна интервенция за
поставянето на транспедикуларна стабилизираща фиксация, обхващаща три
нива - LI, L2, L3 на 12.07.2022г., а на 08.08.2023г. е извършена втора операция
7
за експлантация на стабилизиращата транспедикуларна фиксация.
Видно е от изложеното в СМЕ, че първата ищца е с фрактура, при която
лечението не само не е приключило, но е довело и до усложнение - *********,
което допълнително усложнява двигателната активност, води със себе си
ежедневни болки и страдания със значителен интензитет и дискомфорт, както
и редица социално — битови ограничения и необходимост от чужда помощ.
По делото е разпитан свидетеля Р. Ф., от показанията на който се
установяват причините за настъпването на процесното ПТП, обективното
състояние на първата ищца и неблагоприятните последици от *********,
както и факта, че това увреждане е довело и до социално изолация и промяна
в начина на живот / напуснала е работа и не може да упражнява трудова
дейност/.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като
еднопосочни и взаимосвързани, кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал.
По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на събитието,
описано в исковата молба увреждащото МПС марка „*********, с
peг.*********, притежава задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД съгласно полица № BG/02/122000229061,
валидна от 20.01.2022 г. до 19.01.2023 г.
За претърпените неимуществени и имуществени вреди е подадена
писмена застрахователна претенция до ЗД „ Бул Инс“ АД с искане за
изплащане на застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени и
имуществени вреди, за които е приложена медицинска документация и
фактури, доказващи разходите за оперативните интервенции, съответно
изготвена е СМЕ, която е приета по делото без да е оспорвана.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Нормата на чл.429, ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
8
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно
отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО“ и изтичане на
срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване
на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник на 05.09.23г. предвиденият
тримесечен срок е изтекъл, поради което настоящият съдебен състав намира,
че предявените искове са допустими.
Правно релевантните факти по отношение на предявените искове са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска „Гражданска отговорност“, сключен между делинквента и
ответното дружество, противоправно деяние на делинквента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска „гражданска отговорност“ с делинквента.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от
страна на извършителя е установена с оглед изводите на страните по делото не
са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е
в застрахователно правоотношение, покриващо риска „гражданска
отговорност“ с делинквента.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието
от страна на извършителя е установена. От събраните по делото писмени
доказателства, както и от заключението на вещите лица по приетите СМЕ и
САТЕ, се установи, че получените от ищците увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Безспорно се установи също,
че претендираните имуществени вреди са по повод на процесното ПТП.
Настъпилите вреди в резултат на противоправното поведение на
делинквента, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза, която
настоящият съдебен състав кредитира като обективна и обоснована.
Според посочената експертиза, получените травматични увреждания от
ищците са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
9
Доказаните в процеса телесни увреждания са, че първата ищца е с тежка
фрактура, при която лечението не само не е приключило, но е довело и до
тежко усложнение - *********, което допълнително усложнява намалената
двигателна активност, води със себе си ежедневни болки и страдания със
значителен интензитет и дискомфорт, както и редица социално — битови
ограничения и необходимост от чужда помощ. Свидетелят, разпитан в първото
по делото заседание разясни не само тежкото обективно състояние на първата
ищца, но и неблагоприятните последици от *********, както и факта, че това
тежко увреждане е довело и до социално изолация и промяна в начина на
живот / напуснала е работа и не може да упражнява трудова дейност/.
Установи се по делото, чрез разпита на вещото лице в съдебно
заседание, че първата ищца не е приключила лечението си, което ще продължи
с нови оперативни интервенции и нов възстановителен период.
По отношение на втората ищца се установи, че също е получила тежка
по степен средна телесна увреда, като е налице трайна последица, изразяваща
се в деформация на тялото на счупения прешлен. Същата е претърпяла две
операции. Търпяла е значителни болки и страдания и съответно социално —
битови ограничения, които бяха установени с писмени и гласни доказателства.
Установи се по делото, че при втората ищца, А. Р. Ф., след ********* като
това не води към момента до проблеми в изпълнение на ежедневните
дейности на ищцата, но нейното лечение е приключило, като отново трябва да
се работи върху подобряване на нейното емоционално-психическо здраве и
самочувствие.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.432 от КЗ,
следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди
се явяват доказани по основание. Налице са предпоставките за частично
уважаване на исковата претенция - виновно противоправно поведение на
водача на застрахованото МПС, вредоносен резултат и причинно-следствена
връзка между деянието и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
бъде ангажирана.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 493а, ал.2 от КЗ, размерът на обезщетението
се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата, която се предвижда,
че ще се приеме за утвърждаване на методика за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно
увреждане на пострадало лице. Съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.
10
101/2018 г./, на която разпоредба е придадено обратно действие, с оглед
изричната норма на § 96, ал. 3, до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката, /според § 103 ПЗР на ЗИД КЗ/, същата трябва да
бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон/обезщетението
за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя
в размер до 5000 лв. Спорният правен въпрос по делото е дали тази
разпоредба противоречи на действащото право на ЕС, уреждащо
застрахователните отношения. Съдът намира, че определянето на
обезщетение в съответствие с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 г.
противоречи на първо място на принципа за определяне размера на
обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
На следващо място противоречи на европейското право. Видно от § 7 от
ДР на КЗ, с последния в националното законодателство са въведени и нормите
на редица директиви, между които специалната, касаеща застраховка
"Гражданска отговорност" - Директива 2009/103 ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. Относими към процесния спор са
нормите, касаещи обхвата на лицата, на които се дължи обезщетение и
подходът при определяне на размерите му в националното законодателство.
Предвиждайки, че при телесно увреждане на лице се изплаща максимално
обезщетение, което е в размер по- малък от лимитите на Директивата,
даденото разрешение с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9,
ал. 1 от директивата, според който "Без да се засягат всякакви по-високи
гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава
членка изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-
малко по отношение на следните максимални суми: а/в случай на телесно
увреждане-максимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или
5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите, /в случай на
имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно събитие, независимо от
броя на пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е
транспонирана в чл. 226 от КЗ (отм.); , възпроизведена е и в чл. 492 от КЗ.
Според чл.346 от КЗ, застрахователната сума /лимит на отговорност/ е
"договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена
в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице
11
или към третото увредено лице. " Въвеждането на застрахователната сума,
като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и
уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е
част от правото на ЕС, означава, че при настъпване на застрахователно
събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя
може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на
застрахователната сума, възприет с в Директива 2009/103/ЕО. Налице е
противоречие на § 96, ал. 1 от ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не е регламент и не става
автоматично част от вътрешното право на страна – член на Европейския съюз,
гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на директива на
Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права, свободи и
законни интереси. Поради това съдът намира, че в този случаи следва да се
тълкува разширително разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗНА и Директива
2009/103/ЕО да намери непосредствено приложение, като се дерогира
прилагането на § 96, ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на
обезщетението от 5000 лева. В съответствие с горното, съдът следва да
определи размер на обезщетението според общия принцип на
справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания
размер на обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ.
Във връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съда на
ЕС на отправено преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия). С Решение на СЕС от 24.10.2013 г.
по дело С-277/12/ съдът е отговорил, че "държавите - членки трябва да
упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на
Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат
обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни
средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно
действие". Тълкуването, което съдът дава е, че "Член 3, § 1 от Директива
72/166 и чл.1 параграфи 1 и 2 от Втората директива 84/5, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на
моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност
за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
12
пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която
е по-малка от посочените в чл. 2 от Втората директива 84/5. "
Ето защо, при зачитане на горните актове и решения, съдът приема, че в
процесния случай, за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период
2021 г. които за случай на телесно увреждане и смърт-максимална
застрахователна сума 1000000 евро за пострадал и обезщетението дължимо на
ищците, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл. 52 от
ЗЗД, без да се съобразява предвидения в § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ максимален
размер.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление
№ 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи (определение № 57/08.02.2018 г. по т. д.
№ 2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение № 2204/30.10.2017 г. по гр. д. №
1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, решение № 2147/10.08.2018 г. по
гр. д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав) и отчете вида и
характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия;
доказаните болки и страдания; общият лечебен и възстановител период;
13
отсъствието на негативни последици, обществено - икономическите условия и
лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, съдът
определи размера на обезщетението вземайки предвид възрастта на
пострадалите към датата на ПТП, преживеният стрес и психическа травма на
ищците.
В настоящия случай не се доказа по категоричен начин, че лицата са
получили травми, които да опровергаят пълното уважаване на иска.
По отношение на първата ищца се доказа, че същата е получила травми,
които са засегнали норамалния й начин на живот, но в съдебно заседание
изрично беше упоменато, че част от уврежданията, които ще доведат до
последващи оператвини интервениции не са вследствие само на процесното
ПТП, но и на неправилно извършени манипуалции от страна на лекуващите
лекари. В съдебно заседание вещото лице изрично е посочило, че „като цяло
трябва да се направи и третата операция на Н. Ф. поради факта, че още при
първата операция постигнатата стабилизация не е довела до нужния резултат,
а именно не се постига точна анатомична репозиция, последвана от съответно
и ранна рехабилитация“. Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца Н. Ф. обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с
чл. 493, ал.1 КЗ за причинените на последния неимуществени вреди в размер
на 50 000 лв., вземайки предвид и че определеното обезщетение ще се олихви.
По делото са представени доказателства за реално извършени разходи от
ищцата във връзка с извършени манипулации, приложена медицинска
документация и фактури, доказващи разходите за оперативните интервенции.
Ето защо следва да бъде уважен и предявения от Н. Ф. иск за имуществени
вреди.
По отношение на втората ищца съдът следва да отчете факта, че при А.
Ф. лечебният процес е приключил. В съдебно заседание вещото лице изрично
е посочило, че „има останала деформация при А. на една от снимките е видно,
че вторият лумбален прешлен е с променени характеристики, горният
прешлен го натиска, но се получава снишаване на предния отдел на самото
тяло на прешлена, но това са по-малки щети и те би трябвало да се
компенсират от самия човек“. Това води до извода, че претърпените от лицето
вреди вече са преодолени и не се налагат последващи интервенции.
14
Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца А. Ф. обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ за
причинените на последния неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
В настоящия процес, от страна на ответната страна не се доказа
съпричиняване на пострадалия. Следователно, възражението за
съпричиняване е неоснователно, поради което и определеното по-горе
обезщетение не следва да бъде намалявано. Исковете са основателени и
доказани за посочените по – горе суми, като за останалата си част същите
следва да бъде отхвърлени.
В чл.429, ал.2, т.2 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл.429, ал.3 и чл.430, ал.1, т.2 от КЗ. В случая
основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и
на акцесорната претенция за лихва върху сумата, която следва да се присъди,
считано от 05.09.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд – гр. Благоевград държавна такса за
разглеждане на делото съобразно уважената част от искoвете, възлизаща по
арг. от чл.1 ТДТССГПК в размер на 3861,20 лв., с оглед освобождаването на
ищцата А. Ф. от внасяне на ДТ и частичното освобождаване на Н. Ф. от ДТ,
както и да заплати на адвокат Л. Г., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., възнаграждение в размер на 5420 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Съобразно резултата от делото и по арг. от чл.78, ал.3 ГПК ответникът
също има право на сторените от него разноски съобразно отхвърлената част от
иска. Същите според доказателствата по делото възлизат в размер на 2000
лева възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете
и съобразявайки направеното възражение за прекомерност от ищцовата
15
страна, както и факта,че ответния адвокат е депозирал само отговор на искова
молба, две молби по движение на делото и е присъствал само в едно съдебно
заседание.
С оглед горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес ********* да
заплати на Н. М. Ф., ЕГН **********, с адрес *********, сумата в размер на
50 000 лв./ петдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените и търпими неимуществени вреди при
процесното ПТП, ведно с законната лихва върху цялата сума, считано от
05.09.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер до пълния предявен от ищеца размер от 130 000 лв. (сто и
тридесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху отхвърления размер,
считано от 05.09.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес ********* да
заплати на Н. М. Ф., ЕГН **********, с адрес *********, сумата в размер на в
размер от 900 лв. за избор на екип, сума в размер от 1 850 /хиляда осемстотин
и петдесет/ лева за закупуване на титаниев дълъг реконструктивен пирон за
извършена на 14.07.2022 г. оперативна интервенция, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, ведно с законната лихва върху тази сума,
считано от 05.09.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер
от 1 280 лв. за допълнителна оперативна интервенция – открито наместване с
фиксация от 13.02.2023 г., ведно с законната лихва върху нея, считано от
05.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес ********* да
заплати на А. Р. Ф., ЕГН ********** – лично за себе си и със съгласието на
своята майка и законен представител Н. М. Ф., ЕГН **********, с адрес
*********, сумата в размер на 40 000 лв./четиридесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените и търпими
неимуществени вреди при процесното ПТП, ведно с законната лихва върху
16
цялата сума, считано от 05.09.2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния предявен от ищеца размер
от 100 000 лв. (сто и хиляди лева), ведно със законната лихва върху
отхвърления размер, считано от 05.09.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ЗАдв. ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, с адрес ********* да заплати на адв. Л. Г., с адрес: *********,
сумата в размер на 5420 лв./пет хиляди четиристотин и двадесет лева/ за
осъщественото процесуално представителство пред БлОС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. М. Ф., ЕГН **********, с
адрес *********, А. Р. Ф., ЕГН ********** – лично за себе си и със съгласието
на своята майка и законен представител Н. М. Ф., ЕГН **********, с адрес
********* да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес
********* сумата в размер на 2000 лв./ две хиляди лева/, направени разноски
по делото, спрямо отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, с адрес *********, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Благоевград, държавна такса за разглеждане на исковете съобразно уважената
част, в размер на 3861,20лв. (три хиляди осемстотин шестдесет и един лев и
двадесет ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд – гр. София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17