Р Е Ш Е Н И Е
449/9.6.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен
съд десети състав
На двадесети май две
хиляди и четиринадесета година
В публично заседание
в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар: П. Н.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 574 по описа на ШРС за 2014 г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от И.Д.И.
с ЕГН ********** чрез адв. Е.П. от ВАК срещу Д.Т.Т. с ЕГН ********** искове с
правно основание чл.127, ал.2 от СК във връзка с чл. 143, ал.2 от СК.
Ищцата сочи в исковата си молба, че с ответника имали сключен граждански
брак, от който имат родени три деца – Т. и близнаците Д. и С.. Неколкократно
напускала семейното жилище, като причина за това било поведението на ответника
– употреба на алкохол, наличие на извънбрачни връзки, лошо отношение към нея. Отношенията
между двамата ескалирали през юли 2013г., когато ответника довел в дома им
друга жена и тя заживяла в къщата им за гости за една седмица. По повод обаче оплаквания
от жената, че била отвлечена и бита, в
дома им пристигнала полиция и било образувано наказателно дело срещу ответника.
След този случай отношенията между двамата се влошили още повече, като ищцата
напуснала жилището и отишла при родителите си. Решила да прибере децата си по
съдебен ред, като сезирала Районен съд – Русе с искова молба, а на 04.09.2013г.
сигнализирала Държавна агенция “Закрила за детето”. В заключение моли съда да
постанови решение, в което да й бъдат предоставени за упражняване родителските
права по отношение на трите деца – Т. Д. Т., Д. Д. Т. и С. Д. Т.;
местоживеенето на децата да е при нея на адрес ***; да бъде определен режим за
лични контакти на децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00
часа в събота до 20.00 часа в неделя, като ги взема и връща от дома на майката,
както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск; да бъде определен размер на
месечна издръжка по отношение на децата Т., Д. и С. платима от ответника в
размер на по 100 лв. за всяко от тях, с падеж от 10 до 20 число на текущия
месец, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.12.2013г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно
основание за нейното изменяване или прекратяване.
В молбата се прави особено искане за определяне на привременни мерки по
отношение на трите деца, като упражняването на родителските права бъдат
предоставени на майката, местоживеенето бъде определено на адрес ***, да бъде
определен режим за лични контакти на децата всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 9.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, като ги взема и връща
от дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск; да бъде определен
размер на месечна издръжка по отношение на децата Т., Д. и С. платима от
ответника в размер на по 100 лв. за всяко от тях, с падеж от 10 до 20 число на
текущия месец.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени
на ответника, като в законоустановения срок месечен срок от негова страна е бил
депозиран писмен отговор. В отговора се сочи, че исковите претенции са
неоснователни, като се излагат доводи в тази връзка. Сочи се, че майката не
предоставя средства за издръжка на децата, че децата се издържат от ответника,
а ищцата е напуснала семейното жилище.
В съдебно заседание ищцата се явява
лично, заедно с адв. Д.П. от ВАК, като се поддържа иска и се моли за
положително решение по делото.
Ответника се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв. Е. от АК –
гр.Разград, като поддържа писмения отговор и моли съда да не уважава исковете.
Съдът с протоколно определение се е произнесъл по
искането за привременни мерки, като е предоставил упражняването на
родителските права върху децата
на
техния баща, като е определил местоживеене при него, определил е режим на лични
контакти на децата с тяхната майка, като я осъдил за заплаща месечна издръжка в
размер на 100 лв. по отношение на Т. и по 85 лв. по отношение на Д. и С., чрез
техния баща, считано от датата на депозиране на исковата молба.
ШРС, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Страните сключили граждански брак на 03.03.2007г.,
като видно от Удостоверение за раждане от ***г. им се родило детето Т. Д. Т. – родено на ***г., а видно от Удостоверения за
раждане от ***г. ( два броя) от брака били родени близнаците Д. Д. Т. и С. Д. Т. – родени на ***г.
(доказателствата са приложени по гр.д. № 6617/2013г. на РС – гр.Русе). Съвместният им живот бил съпътстван от
скандали, многобройни раздели, при които майката напускала семейното жилище и
отивала в дома на родителите си, понякога придружавана от децата, друг път сама. Социални работници са работили със семейството
от 11.09.2012г., като била предоставена социална услуга “Психологическо консултиране” към КСУДС –
гр.Шумен по отношение на най –голямото дете Т.. Повода за предоставянето на
услугата бил сигнал от бащата до ОЗД – Шумен месец август месец 2012г. относно
“бягствата” на майката от дома. Било отбелязана позитивна промяна у родителите
и затвърждаване на връзката между членове на семейството. Страните не спорят,
че от месец август 2013г. ищцата окончателно
напуснала семейното жилище и оттогава живее при родители си в
гр.Глоджево, обл. Русе. От този момент за трите деца грижи полага единствено
баща им, като издръжката им се осигурява единствено от него. В последствие били
подадени сигнали от майката до Агенция социално подпомагане – гр.София ( от
10.09.2013г. и от 02.12.2013г.) във
връзка с отказа на бащата да разреши на децата да живеят при нея. Били извършвани проучвания и било констатирано, че за децата няма риск,
както и че се грижи добре за тях и им е осигурен спокоен психо-климат ( писмо
от Директор РДСП – стр.64 от делото). Между страните и техните близки имало
водени дела по Закона за закрила от
домашно насилие. По делото са изготвени
доклади от АСП – гр.Шумен по отношение на бащата и от АСП – гр.Ветово по
отношение на майката. Събрани са множество доказателства и съдът се е произнесъл
по многобройни доказателствени искания, направени и от двете страни. Въпреки
навършената възраст от 10 години на детето Т., съдът не е изслушал детето,
предвид данните по делото, че изслушването му би навредило на психиката на
детето. Детето е било изслушвано многократно в други образувани между страните
дела както в съдебна зала, така и в “Синя стая” в производства по Закона за
закрила от домашно насилие. По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Н.С.Х., свид. В.Д.М. ( майка
на ищцата), свид. Р.С.П. ( майка на ответника), свид. К.И.С., свид. М.Р.М. и
свид. Ю.Б.И., като двете групи свидетели – водените от ищцовата и ответната
страна, дават противоречиви показания за конкретни факти от действителността,
поради което съдът не кредитира изцяло показанията им, като счита, че същите не
са безпристрастни, а напротив свидетелите ( особено тези в роднинска връзка) са
повлияни от изхода на делото.
В настоящото производство съдът не
следва да изследва въпроса за вината в разстройството на брака и в причините за
накърнените брачни отношения между страните, поради това, че не е сезиран с
искане за прекратяването на брака. Вината за разстройството на брака поначало е
и без правно значение за предоставяне на упражняването на родителските права. Настоящия
спор е относно това кой да упражнява родителските права над трите деца, тяхното
местоживеене, режима на лични контакти с децата и издръжката им. Поради това и
съдебното решение следва да замести споразумението между страните относно тези
въпроси.
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. №
3/1974г. на Пленума на ВС, съдът определя родителя, който еднолично ще
упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на
децата, но и при преценка на група обстоятелства - родителските и моралните
качества на всеки родител, социалната среда на родителите, битовите условия, с
които всеки родител разполага, възраст и пол на децата, привързаността на
децата едно към друго, както и към родителя, включително и обстоятелството за
наличие на помощ от трети лица. В
Постановлението се сочат отделни белези на всяка една група обстоятелства,
които следва да се разгледат от съда поотделно, като съвкупността на всички е
от значение за изхода на делото.
Съдът
констатира, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет.
Този извод се извежда както от приложените доклади по делото от АСП – гр.Шумен
и АСП – гр.Ветово, така и от останалите доказателства. Развиваната от ответника
теза, че ищцата няма “качества на майка” не се подкрепят от доказателствата по
делото. Ищцата е положила необходимите усилия по отношение на уреждането на
спора между страните с участието на съда, като е инициирала съдебни
производства (настоящото и гр.д. № 6617/2013г. на РС – гр.Русе, прекратено
поради неизправяне на нередовности в исковата молба), както и е подавала
множество сигнали до Агенция за социално подпомагане. Същата е осъществявала(
макар и редки), срещи с децата, като е посещавала близнаците в детската
градина, а Т. е отказвал да я вижда. В
тази връзка има твърдения от ищцата за препятстване на срещите й от страна на
ответника, като бяха ангажирани и доказателства в тази връзка – свидетелски
показания на свид. Н.С.Х. и служебна бележка изх.№ 22/09.05.2014г. от детска
градина “Мадарски конник” за отсъствието на децата на 12.03.2014г. ( деня, в
който е предупредила служителите в градината, че ще посети децата). В тази
насока има намеса и от социалната служба, които са включили близнаците в
социалната услуга” Психологическо консултиране” с цел превенцията от
отчуждаване от майката. Повода за предоставянето на услугата било казаното от
децата, че баща им ги настройвал против майката и не дава да я виждат (доклад
стр.125 от делото). Същевременно бащата осъзнава необходимостта децата да
общуват със своята майка и желае да стимулира контактите им ( стр.72). Дори завел
децата в гр. Глоджево, за да се срещнат с майката във връзка с привременния режим на лични контакти. Поради това, съдът
намира довода на ищцата, че ответникът е препятствал срещите й с децата не е
подкрепен с безспорни доказателства по
делото.
При разглеждане на втората група обстоятелства – морален
облик и възпитателски качества, по делото са налице данни от отношение на
ответника, че има образувано наказателно производство срещу него за извършване
на тежки престъпления по смисъла на НК – по чл.142, ал.1 от НК и по чл.152,
ал.1, т.2 във връзка с чл.18, ал.1 и ал.2 от НК и има висящо НОХД № 30/2014г.
Към настоящия момент обаче производството не е приключило с влязла в сила
присъда, поради което и съобразявайки чл.16 от НПК ( обвиняемия се смята за невинен до установяване
на противното с влязла в сила присъда), съдът не взема предвид неприключилото
производство. Така също ангажираните от ищцовата страна доказателствата за
редовна злоупотреба на ответника с алкохол или антиморално поведение от негова
страна не са безспорни. В социалните доклади извършени както във връзка със
сигналите от майката, така и тези по делото,
гласят, че бащата притежава
родителски капацитет, като задоволява базисните емоционални, образователни и
емоционални нужди на децата (доклад стр.74).
В отговора до ищцата от АСП – Шумен ( стр. 9) се сочи, че не е установен
риск за децата изискващ предприемане на мерки по Закона за закрила на детето. Съдът
не споделя твърденията на ищцовата страна, че всички доклади по делото са
извършени повърхностно, съдържат само “клишета” и са изготвени изцяло под
влиянието на бащата и избухливия му характер. Докладите са изготвени въз основа на утвърдена
методика, след провеждането на множество срещи с децата, тяхното обкръжение и
близки. Така също социалните служби са ангажирани със семейството и познават в
дълбочина конкретните проблеми, тъй като съдействат за отстраняването им още от
месец септември 2012г., като с децата се работи активно именно във връзка с
последиците върху тях от поведението и на двамата родители. В тази връзка
следва да се отбележи, че силно влошените отношения между родителите, оказват
пряко отрицателно влияние върху децата.
По
отношение на битовите условия на живот и материални възможности за отглеждането
на децата: Това е важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата.
Бащата разполага с жилище, състоящо се от 7 стаи, 4 бани и тоалетни в много добр
техническо съС.ие, като хигиенно-битовите условия са добри. Тъй като това
жилище представлява и къща за гости, при престоя на наемателите, децата и
бащата живеят в друга къща в същия двор, състояща се от три стаи, баня и
тоалетна, също оборудвани с уреди. В двора има детска площадка с три люлки, две
пързалки и пясъчник. Доходите на семейството се осигуряват от стопанската
дейност на бащата, свързана с предоставянето на къщата за гости. По отношение
на майката – към момента живее с
родителите си, където иска да отглежда и трите деца. Родителите й разполагат с
къща (три стаи, коридор, вътрешен санитарен възел) и още една отделна
постройка, пригодена за живеене, където живеят към момента. Бяха представени
доказателства – служебна бележка изх.№ 269/02.04.2014г., че ищцата е регистрирана в Бюрото по труда като
лице търсещо си работа, като са вписани периодите през които е била безработна.
Към момента издръжката на домакинството
се осигурява от пенсиите на двамата й родители. Семейството отглежда домашни
животни за задоволяване на потребностите на домакинството от храна с животински
произход. Тоест към момента и двамата разполагат с жилища където да отглеждат
децата, като майката е в затрудненото финансово съС.ие, но доходите на бащата
също не са гарантирани.
По отношение на взаимната привързаност на децата едно към
друго и към родителите: В доклада от
31.03.2014г. ( стр. 69) е отразено, че е изградена силна емоционална
привързаност между бащата и трите деца. Нагласите и на трите деца е да живеят
заедно с баща си. При срещата в детската
градина между майката и близнаците ( на която присъствали и служители от
градината) е наблюдавана силна емоционална
привързаност между тях. В доклада от
15.05.2014г. (стр.125) е отразено, че близнаците се справят с конфликта между
родителите, като използват поведенчески стратегии, които им осигуряват
спокойствие на този етап – съгласяват се и с двете страни, като имат собствено
мнение. Чувстват се добре при баща си,
но се надяват да живеят при майка си за в бъдеще, което им осигурява известна
яснота за в бъдеще. При Т. се забелязват механизми характерни за дете в
ситуация на раздяла на родителската двойка, като се наблюдава отчуждение от
майката, отказване на срещи с нея, заемане изцяло позицията на бащата. Неговите
нагласи са да живее с баща си, като обвинява майка си и нейните родители за
ситуацията.
По отношение на помощта на трети лица в отглеждането на децата:
Бащата няма близки, които да живеят в с. Мадара. Неговата майка е човека, на
който той разчита напълно, като двамата поддържат връзка по телефона, а тя
гостува и в дома им. Ищцата разчита изцяло на помощта на родителите си, като
към момента живее в техния дом и те я издържат финансово. Близнаците се
чувстват добре у баба си и дядо си по майчина линия. Налице е обаче тежък
конфликт между Т. и неговия дядо. С Решение от 19.12.2013г. по гр.д. №
3448/2013г. на ШРС ( приложено по делото) съдът задължил Д.И.М. (дядо на Т. по
майчина линия) да се въздържа от психическо и физическо насилие спрямо внука си
Т., била му наложена забрана да се доближава на не по-малко от 50 метра от
него, от жилището на детето в с. Мадара, от местата му за отдих и социални
контакти.
Съдът
съобразявайки на първо място интереса на децата, изложеното по отношение на
отделните групи обстоятелства, и всички доказателства по делото счита, че
упражняването на родителските права по отношение на Д. и С. следва да се
предоставят на майката. И двамата родители са грижовни към децата, но
при родителския капацитет като цяло майката има предимство, тъй като децата са
още сравнително малки и имат нужда от нейните грижи поС.но. В тази връзка съобразява
и нагласата на децата, че ще живеят заедно с нея и именно това им
гарантира спокойствие
за бъдещето. Ищцата се явява по -
пригодният родител на този етап от развитието и възпитанието на децата и упражняването на родителските права върху тях
следва да се предоставят на нея.
По
отношение на Т. съдът счита, че родителските права следва да се предоставят на
неговия баща. Детето изразява категоричното желание да живее с него, същото е в
силно влошени отношения с майката и нейните родители ( детето отказва срещи с
тях от август 2013г.). По отношение на Т. съдът съобразява и решението по гр.д.
№ 3448/2013г., с което са наложени мерки по ЗЗДН по отношение на дядото на
детето по майчина линия за извършени от него спрямо детето прояви на насилие с
действие на мерките до 19.12.2014г., предвид, че местоживеенето на детето би
било в къщата на неговия дядо. В Постановление № 1 от 12.12.1974г. на Пленума
на ВС е посочено, че отделното местоживеене на децата е допустимо, само когато
важни причини налагат това. В настоящия случай съдът намира, че са налице такива причини, предвид изложеното по-горе.
По
отношение режима на лични контакти на родителите с децата: При определяне на
режима на лични отношения следва да бъде съобразен интересът на децата. Той налага осигуряването на възможност
за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо, че същите не
полагат съвместни грижи за тях в едно домакинство. Родителят,
който не упражнява непосредствено родителските права, не е лишен от тях и също следва да има
възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи, още
повече когато този родител (в случая бащата) е полагал непосредствени грижи за тях
досега. Режимът
на лични отношения следва да е по-разширен и за двете страни, поради и
емоционалната привъзраност на децата към тях и помежду им. Режимът следва да е
съобразен и с местоживеенето на страните, което е отдалечено едно от друго.
Поради това съдът намира, че е удачно бащата да има възможност да взема Д. и С.
при себе си два пъти месечно от 10.00 в събота до 16.00 в неделя, всяка първа и
трета седмица от месеца. В периода на лятната ваканция бащата ще има възможност
да ги взема по един месец. Всяка четна календарна година ( например 2014, 2016
и т.н.) бащата ще ги взема през Коледните празници, включително и Нова година,
всяка нечетна година ( 2015, 2017 и т.н.) бащата ще ги взема за периода през
Великденските празници. По отношение на
режима на лични контакти на Т. с майката, съдът намира, че именно поради
констатираното начало на развиване на “синдром на родителско отчуждение” от Т.
към майката, то връзката между тях не трябва да прекъсва, като следва да се
определи режим всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00 сутринта в
събота до 16.00 часа в неделя. В периода на лятната ваканция един месец през
лятото, когато братчетата не са при баща му, всяка четна година майката ще го
взема през Великденските празници, а всяка нечетна година за Коледните
празници, включително и Нова година.
По
отношение на издръжката на децата: Разпоредбата
на чл.143,
ал.2 от СК
предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. По отношение на ненавършило пълнолетие дете правото да получи
издръжка е безусловно. Размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от
нуждите на детето, и възможностите на родителя, който я дължи. За нуждите на близнаците, които през м. ноември 2014 г. ще навършат седем години, цялостната
издръжка съдът определя на по 160
лева, а
по отношение на Т. 170 лв. Съдът намира,
че това е необходимата издръжка с оглед на правилното им отглеждане, здравословното съС.ие,
нужди от получаване на образование и задоволяване
на техните
потребности и ежедневни нужди. На съобразяване подлежат
възможностите на родителя да заплаща издръжка с оглед на доходите, имотното му
съС.ие, квалификация, дали има задължения за издръжка към други лица. И двамата родители ( които са в
трудоспособна възраст) ще имат задължения към непълнолетни лица. Родителят, комуто е
предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък
размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото той дава част от
издръжката в натура, а и неизбежно върху него
в случая ляга тежестта от възпитанието и ежедневните грижи за детето. От друга
страна
по делото няма доказателства за реализирания доход на бащата. В социалния
доклад е отразено, че реализира доход в размер от 500 лв. до 5000 лв. по негови
данни. За майката се представя бележка за регистрация в Бюрото по труда, че към
момента е безработна. Затова съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща в размер по 100 лв.
на всеки от близнаците Д. и С.,
със законните последици при просрочие на вноска, считано от влизане в сила на
решението. Съответно майката
следва да заплаща издръжка по отношение на Т. в размер на 100 лв., като
останалото следва да се поеме от другия родител. В хода на процеса са определени
привременни мерки, които са в сила до окончателното
решение по делото, затова и определението с решението издръжки се дължат от
влизане на настоящото решение в сила.
Ответникът дължи
държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на децата в
размер общо на 288 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Предвид изхода на делото ответника следва да заплати на
ищцата сума в общ размер на 460 лв., от които 450 лв. представляващи сторените
от нея разноски за адвокатско възнаграждение и 10 лв. деловодни разноски. Съдът
съобрази, че се представят доказателства за реално заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв., видно от представен списък за разноски и
пълномощно, но същевременно исковите претенции на ищцата не са уважени изцяло,
предвид което съдът счита че разноските се дължат в посочения размер на 450 лв.
Ищцата дължи държавна такса върху присъдения размер на
издръжката по отношение на децата в размер общо на 144 лв., както и 5 лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изхода на делото ищцата следва да заплати на
ответника сума в размер на 35лв., представляващи за адвокатско възнаграждение, предвид, че
иска е частично уважен, като реално заплатеното възнаграждение е в размер на 100
лв., съобразно представено пълномощно.
Водим от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на децата Д. Д. Т. с ЕГН ********** и С. Д. Т.
с ЕГН ********** на майката И.Д.И. с ЕГН **********, като определя
местоживеенето на децата да е при майката на адрес ***, като отхвърля иска й по
чл.127, ал.2 от СК за упражняване на родителските права върху детето Т. Д. Т. с
ЕГН **********, като неоснователен.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на децата Д. Д. Т. с ЕГН ********** и С. Д. Т. с
ЕГН ********** с бащата Д.Т.Т. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца от 10.00 в събота до 16.00 в неделя; един месец през
лятната ваканция, когато Т. не е при майка си; всяка четна календарна година в
периода през Коледните празници, включително и Нова година, всяка нечетна
година за периода през Великденските празници.
ОСЪЖДА Д.Т.Т. с ЕГН ********** да
заплаща в полза на децата Д. Д. Т. с ЕГН ********** и С. Д. Т. с ЕГН **********
чрез тяхната майка и законен представител И.Д.И. с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на по 100 лв. ( сто лева) месечно с падеж първо число на
месеца за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно
решение.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Т. Д. Т. с ЕГН ********** на бащата Д.Т.Т.
с ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е при бащата на
адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Т. Д. Т. с ЕГН ********** с майката И.Д.И. с ЕГН **********, както
следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00 в събота до 16.00 в неделя;
един месец през лятната ваканция, когато Д. и С. не са при баща си; всяка четна
календарна година в периода през Великденските празници, всяка нечетна година за
периода на Коледните празници, включително и Нова година.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** да
заплаща в полза на детето Т. Д. Т. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен
представител Д.Т.Т. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100 лв. ( сто лева) месечно с падеж първо
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно
решение.
ОСЪЖДА Д.Т.Т. с ЕГН ********** да заплати
по сметка на ШРС сумата от 288 лв. /двеста
осемдесет и осем лева/, представляваща държавна такса върху присъдения
размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.Т.Т. с ЕГН ********** да заплати на И.Д.И. с ЕГН ********** сумата от 460
лв.( четиристотин и шестдесет лева), сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 144 лв. /сто четиридесет и четири лева/,
представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5
/пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** да заплати на Д.Т.Т. с ЕГН ********** сумата от 35 лв. /тридесет и пет лева/,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: