Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на втори юли две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Съдия: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калофарова като разгледа т.д. № 550
по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Г.Е.Т.А.”, дружество
с ограничена отговорност учредено и съществуващо съгласно правото на Република
Италия, вписано в Италианския търговски регистър под per. номер
*********, със седалище и адрес на управление:*** Спалаци 7 твърди, че е
сключил три застрахователни договора с ответника З.к. „Н.“ АД, по следните
застрахователни полици: Застрахователна полица № 1615003020000119/22.11.2016
г.; Застрахователна полица № 1615003020000120/22.11.2016 г.; Застрахователна
полица №1615003020000121/22.11.2016 г. В изпълнение на задълженията си по
застрахователните договори ищецът заплатил на застрахователя общо сумата от 217
043 евро, съответно: за полица 1615003020000119 - премия в размер на 123 455
евро, за полица 1615003020000120 - премия в размер на 4 375 евро, а за полица
1615003020000121 - премия в размер от 89
213 евро.
Застрахователните полици били издадени
като финансови гаранции за издадено комплексно разрешително във връзка с
оперативно и следоперативно управление на депо за опасни отпадъци, находящо се
в провинция Асколи Пичена, Република Италия, издадено с Регионален указ № 37/VAA_08 от
31.03.2008 г., изменено с Устав № 2055/GEN от 15.07.2011 г.
Съгласно условията за опериране на депото за опасни отпадъци подобни
застраховки били задължителни и без застраховка, която може да покрие риска от
евентуално застрахователно събитие, ищецът не би могъл да оперира депото.
С писма от 25.08.2017 г. и 30.08.2017
г. ищецът бил уведомен от италианската служба по опазване на околната среда, че
следва да представи нови финансови гаранции
за управление на описания екологичен риск в 30-дневен срок, тъй като издадените
от З.к. „Н.“ АД застрахователни полици не били признати от публичната
администрация за валидни финансови гаранции в следствие на получена информация
от италианския застрахователен регулатор - Институт за надзор на
застрахователните дружества, че българският надзорен орган е отнел на
18.08.2017 г. лиценза за извършване на застрахователна дейност на З.к. „Н.“ АД.
С писмо от 11.12.2017 г. ищецът отново
бил уведомен от италианския екологичен регулатор, че българската Комисия по
финансов надзор е отнела лиценза, като е препратила въпроса за становище и до
квестора на ЗК „Н.“ АД, от който италианският регулатор не получил отговор.
С Решение № 1132-ОЗ/17.08.2017 г. на
Комисията за финансов надзор, бил отнет лицензът на застрахователя за
извършване на застраховане, издаден с решение на КФН № 594—03 от 25.07.2013 г.;
допълнителен лиценз, издаден с решение на КФН № 121—03 от 31.01.2014 г. и
допълнителен лиценз, издаден с решение на КФН № 217-03 от 08.04.2016 г., за -
29 - всички класове застраховки. Тази информация била публикувана на
електронната страница на Комисията за финансов надзор — http://www.fsc.bg/d.php?id=21287 . С решението, поради изключително
тежки нарушения на застрахователното право, КФН не само отнела лиценза на
ответника, но забранила свободното разпореждане с активи до започване на
производство по ликвидация или несъстоятелност, както и сключването на нови
застрахователни договори по всички класове застраховки.
Ищецът поддържа, че застраховките, издадени от
ответника,
не са могли да имат никаква гаранционна функция - при
евентуална
нужда от изплащането на застрахователната сума това би било
невъзможно.
ЗК „Н.“ АД, която не предоставила никаква
информация в обратния смисъл на италианския
екологичен
регулатор, въпреки че било приканено към това от КФН. Проблемът с
валидността
занапред на процесните полици като финансови гаранции бил
известен
на ответника още към онзи момент.
Ищецът бил принуден незабавно да сключи
нови
застрахователни договори за същия риск, за да избегне
отнемането на комплексното разрешително и бъдещи санкции от екологичната
администрация, които при опериране на подобен ресурс можело да имат
изключително висок размер, особено с оглед на влошената репутация на ищеца от
неизпълнение на задълженията му, и с оглед на публичния интерес, който е
засегнат при работата с депа за отпадъци.
Сключените с ответника застрахователни
полици не изпълнявали повече гаранционната си функция спрямо публичния орган,
чиито административни указания ищецът бил длъжен да следва в рамките на
регулационния режим на оперирането на депото и в чиято полза били издадени.
Ищецът отправил изявление за разваляне на застрахователни полици поради
пълно неизпълнение на задължението на застрахователя да гарантира валидно
финансово обезпечение в полза на държавен орган. Изявлението за разваляне било връчено
на 15.12.2017 г. с нотариална покана 15174 том ХБ. № 100 съгласно
нотариалния регистър на нотариус И.Н., и породило своето правно
действие
като застрахователните договори били валидно развалени. ЗК „.Н.“ АД
не
отговорило на нотариалната покана и не потърсило контакт с ищеца.
Развалянето породило незабавно
действие от момента на получаването на изявлението поради невъзможност З.к. „Н.“
АД да издаде нови застрахователни полици в следствие на наложената квестура,
както и поради отпадането на интереса на ищеца поради сключването на нови
застрахователни полици с друга застрахователна компания. С изявлението за
разваляне бил даден срок от 7 дни за възстановяване на всички платени
суми по въпросните застрахователни полици - 217 043 евро.
На основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. ответникът следвало
да върне всички суми, които е получил преди развалянето на договора поради
пълното неизпълнение на задълженията му. Доколкото развалянето на договора е
извършено в България, а освен това ответникът има седалище в България, то
приложимото право било българското и по-специално ЗЗД.
Дори съдът да счете, че приложимото
право е италианското, чл.1896 от Италианския граждански кодекс, както и общото
право за забрана на неоснователното обогатяване в Италия, под въздействието на
което е уредено българското облигационно право, предвиждали аналогични правни
реституционни последици.
В полза на ищеца била издадена
обезпечителна заповед по ч.гр.д. 790/2018 г. по описа на САС, 8 с-в въз основа
на Определение № 564/15.02.2018 г. на САС, 8 с-в.
Ищецът моли съда на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД във връзка с с чл. 10, ал. 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007
г. да осъди З.к. „Н.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:***, ВЕЦ-*******, представлявано от квестора г-жа Р.Г.-С., да заплати
на „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Г.Е.Т.А.”, дружество с
ограничена отговорност учредено и съществуващо съгласно правото на Република
Италия, вписано в Италианския търговски регистър под per. номер
*********, със седалище и адрес на управление:*** Спалаци 7, представлявано от
управителя И..Б., сумата от 217 043 евро , представляваща
стойността на заплатени застрахователни премии по Застрахователна полица №
1615003020000119/22.11.2016 г., Застрахователна полица № 1615003020000120/22.11.2016 г. и Застрахователна полица №
1615003020000121/22.11.2016 г., основанието за които е отпаднало по силата на
извършеното разваляне. Претенира разноските, направени в настоящото
производство и в обезпечителното производство.
Ответникът З.к. „Н.“ АД счита, че
относно предмета на спора е приложимо италианското материално право. В
сключените застрахователните полици било предвидено, че приложимо е
италианското законодателство. Съгласно чл.10, параграф 1 от Регламент № 864/07г. от 11.
07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения
в случай, че извъндоговорното задължение, произтичащо от неоснователно
обогатяване е свързано със съществуващо отношение между страните, като например,
породено от договор се прилага правото, което урежда това друго отношение. Не били налице обстоятелства, които да
обосноват явно по- тясна връзка с държава , различна от посочената в чл. 10,
параграф 1 на Регламент № 864/ 2007г.
Ответникът оспорва предявените срещу
ответното дружество искове. Не спори, че с Решение № 1132-03/17.08.2017г.
на Комисията за финансов надзор / КФН/ бил отнет лиценза на ЗК „Н." АД за
извършване на застраховане, издаден с решение N2 594-
03/25.07.2013г., както и на допълнителни лицензи, издадени с решения N2 121-
03/31.01.2014г. и N2 217-03/08.04.2016г. Решение № 1132-03/17.08.2017г.
било вписано в Търговския регистър по партидата на ЗК „Н." на 23.08.2017
г. въз основа на предварителното изпълнение на решението. Решението от
17.08.2017г. на КФН не било влязло в сила - срещу него била подадена жалба, въз
основа на която било образувано административно
дело № 12437/17г. по описа на Върховен административен
съд, Седмо отделение, насрочено в о.с.з. за 04.06.2018г.
С предварителното изпълнение на
Решение № 1132-03/17.08.2017г.
по т.З и т. 7 и съгласно чл. 41, ал.1 от КЗ след
влизане в сила на решението за отнемане на лиценз
застрахователят не можел да сключва нови застрахователни и/или
презастрахователни договори и да предлага нови условия по договорите, както и
да изменя условията по тях, включително срока,
застрахователната сума и покритието по сключени договори.
Съгласно чл.41, ал.2 КЗ отнемането на лиценза не освобождавало лицето от
задълженията му по вече сключени договори, които били валидни до изтичане на срока на
действието им. В чл.349, ал.5 от българския Кодекс
на застраховането, и в чл. 1896 от Италианския граждански кодекс изрично било
посочено, че застрахователния договор се прекратява с отпадане на риска. В конкретния
случай липсвало това условие и застрахователните полици били валидни и
обвързващи страните за срока на действието им.
Неоснователно било уведомлението за
разваляне на застрахователните договори, тъй като хипотезите за прекратяването
им били изрично посочени както в българския застрахователен кодекс, така и в
италианския и в конкретния случай липсвали законовите хипотези. Рискът не бил
отпаднал и изпълнението на задълженията на З.к. „Н.“ АД по застрахователните
полици било гарантирано /т.2 и т.7.1 на Решение № 1132-03/17.08.2017г./ - не
било налице неизпълнение на задълженията на ответника. Изявлението за
разваляне, направено с Нотариална покана 15174, том ХБ, № 100 от 15.12.2017 г.
било невалидно. Евентуалната приложимост на разпоредбите на българския ЗЗД за
разваляне на договори (чл. 87-89), не обосновавала също право на ищеца да
развали договора. Нито установяването на квестура, нито нуждата от сключване на
нови застрахователни полици представлявали основание за незабавно действие на
развалянето. Застрахователните договори не били развалени и липсвало основание
за претендиране заплащането на платените по полиците застрахователни премии на
отпаднало основание.
В случай, че съдът прецени
основателност на исковете, ответникът ги оспорва до размера на направените от
застрахователя във връзка със сключването и изпълнението на застрахователните
договори разходи и съответната част от премията за периода на действие на
застрахователните полици. Към застрахователните договори като такива с
продължително изпълнение били приложими последиците на чл. 88 ЗЗД във връзка с
чл. 349, ал.5 Кодекса на застраховането. За периода от началната дата на
гаранцията 20.10.2016г. до момента на развалянето й 15.12.2017г. минал
продължителен период от време (1 година, 1 месец и 25 дни), през който
застрахователят изпълнявал задълженията си и носил риска, поради което имал
право да задържи частта от премиите, съответстващи на изтеклия срок на действие
на застрахователния договор до неговото прекратяване: по застрахователна полица
№ 1615003020000119 при стойност от 122 955 евро пропорционалната част от
премията за изтеклия период от полицата е в размер на 16 756.66
евро; по застрахователна полица № 1615003020000120 при
стойност от 3 875 евро, пропорционалната част от премията за изтеклия период от
полицата е в размер на размер на 528.02 евро;
по застрахователна полица № 1615003020000121 при стойност от 88 713 евро,
пропорционалната част от премията за изтеклия период от полицата е в размер на
528.02 евро или общо 12090.20 евро. Общият
размер е 29374.88 евро.
По изпълнението на застрахователните
договори ответникът е направил разходи и плащания, които подлежат на приспадане
от претендираните суми - премии с оглед принципа на неоснователното обогатяване
и/ или като вреди от неоснователното прекратяване на договорите, а именно: 1./ по сключването и изпълнението на
застрахователна полица № 1615003020000119 заплащането на комисионна от
ответника на застрахователен Б. в размер на 32 788, 25 евро, дължимия
данък (12,5 %) е в размер на 13 662 евро,
административните
разходи (5 %) са в размер на 3 825.24
евро; 2./ по сключването и
изпълнението на застрахователна полица № 1615003020000120 заплащането на
комисионна от ответника на застрахователен Б. в размер на 1033,50
евро; дължимия данък (12,5 %) е в размер на 431,00
евро, административните разходи (5 %) са в размер на 120,53
евро; 3./ по застрахователна полица №
1615003020000121, заплащането на комисионна от ответника на застрахователен Б.
в размер на 23 656,75 евро, дължимият
данък (12,5 %) е в размер на 9 857,00 евро, заплатените
административните разходи (5 %) са в размер на 2 759.96
евро.
Плащанията от ответника на комисионна
на застраховалия Б. са извършени с Фактура № 906А/21.11.2016г. в размер на 38
319 евро и 19.159 . 50 евро в общ размер на 57 478.50 евро.Размерът на дължимия
данък е посочен във всяка от застрахователните полици. Общ
размер - 88134.23 евро.
За периода от 20.10.2016г. до
15.12.2017г. за застрахователят са възникнали разходи, съответно дължимата част
от пропорционалната стойност за изтеклия период на носене на риска, в общ
размер на 117 509,11 евро, които
следва да бъдат приспаднати от общо претендираната сума в размер на 217 043,00
евро.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Представени са три застрахователни
полици: Застрахователна полица № 1615003020000119/22.11.2016 г.;
Застрахователна полица № 1615003020000120/22.11.2016 г.; Застрахователна полица
1615003020000121/22.11.2016 г., сключени между „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Г.Е.Т.А.”, в
качеството му на изпълнител, З.к. „Н.“ АД в
качеството му на застраховател и бенефициент по полиците Служба по опазване на
околната среда: строително инженерство-урбанистика в провинция Асколи – Пичено
Италия. Със застраховките са предоставени финансови гаранции и е застрахован
риска за последващо управление на депо
/резервоар 3/ за опасни отпадъци във връзка с комплексно разрешително за
оперативно и следоперативно управление на депо за опасни отпадъци, находящо се
в провинция Асколи Пичена, Република Италия, издадено с Регионален указ № 37/VAA_08 от
31.03.2008 г., изменено с Устав № 2055/GEN от 15.07.2011 г.
Към тях са представени Общи условия на
застраховките, Информационни ноти и Информация относно обработката на лични
данни, които не предвиждат специфични правила за прекратяване или разваляне на
договорите.
Представени са Платежни нареждания /разпореждане
за плащане/, издадени от „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Г.Е.Т.А.” към
ЗК „Н.“ АД във връзка с описаните застрахователни полици, с които е наредено превеждането на сумите
123 455 евро; 4 375 евро; 89 213 евро.
С Решение № 1132-0З/17.08.2017 г. на
Комисията за финансов надзор, поради груби нарушения на КЗ и на актовете по
прилагането му, както и на нормативната уредба в областта на информационната
система, е отнет лицензът на З.к. „Н.“ АД за извършване на застраховане,
издаден с решение на КФН № 594—03 от 25.07.2013 г.; допълнителен лиценз,
издаден с решение на КФН № 121—03 от 31.01.2014 г. и допълнителен лиценз,
издаден с решение на КФН № 217-03 от 08.04.2016 г., за всички класове застраховки. Тази информация
била публикувана на електронната страница на Комисията за финансов надзор — http://www.fsc.bg/d.php?id=21287. С това решение Комисията за финансов
надзор не само отнела лиценза на ответника, но забранила свободното
разпореждане с активи до започване на производство по ликвидация или
несъстоятелност, както и сключването на нови застрахователни договори по всички
класове застраховки.
С писма от 25.08.2017 г. и 30.08.2017
от Служба по опазване на околната среда на Провинция Асколи Пичено, „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Г.Е.Т.А.” е уведомено,
че следва да представи нови финансови гаранции
за управление на описания екологичен риск в 30-дневен срок, тъй като издадените
от З.к. „Н.“ АД застрахователни полици не били признати от публичната
администрация за валидни финансови гаранции в следствие на получена информация
от италианския застрахователен регулатор - Институт за надзор на
застрахователните дружества, че българският надзорен орган е отнел на
18.08.2017 г. лиценза за извършване на застрахователна дейност на З.к. „Н.“ АД.
С писмо от 11.12.2017 г. Служба по
опазване на околната среда на Провинция Асколи Пичено уведомява „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Г.Е.Т.А.”, че
назначения управител на З.к. „Н.“ АД не е дал отговор за
валидността на сключените застрахователни договори и е посочено, че с нота към
протокол № 26098/6.12.2017 г. „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Г.Е.Т.А.” е пристъпило към
депозиране на нови финансови гаранции. С писмото З.к.
„Н.“ АД се освобождава от всякаква отговорност по отношение на процесните
застрахователни полици.
Представени са Застрахователни полици
сключени между Е.А.АД и „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Г.Е.Т.А.”, с
които са дадени гаранции за с оперативно и
следоперативно управление на депо за опасни отпадъци, находящо се в провинция
Асколи Пичена, Република Италия.
С Нотариална покана № 15174, том ХБ, №
100 на нотариус И.Н., връчена на З.к. „Н.“ АД на 3.01.2018 г. „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Г.Е.Т.А.”
уведомява, че сключените застрахователни полици не са признати вече от публичната
администрация за валидни финансови гаранции поради получена информация от
италианския застрахователен регулатор, че българският надзорен орган е отнел
лиценза за извършване на застрахователна дейност на З.к.
„Н.“ АД. По тази причина „Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Г.Е.Т.А.” било принудено да сключи
наво застрахователни договори за същия риск. Тъй като сключените
застрахователни полици вече не изпълнявали гаранционната си функция спрямо
публичния орган, в чията полза са били издадени е отправено изявление за
незабавно разваляне на застрахователните полици поради пълно неизпълнение на
задължението на застрахователя същите да послужат като застрахователно
обезпечение.
Представена е фактура 206А/21.12.2016 г.
Представени са нотификации за банкови преводи на „У.Б.“
АД.
Представено е Споразумение за
сътрудничество, сключено на 15.07.2015 г. между З.к. „Н.“ АД и „ИМС Б.“ ООД и
сключени към него Анекси, както и извлечение от Регистъра на италианския
Институт за надзор на частните застрахователни дружества за регистрацията на
„ИМС Б.“ ООД.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е представила варианти на изчисление на
размера на сумите, представляващи пропорционална част от премията по всяка от
застрахователните полици: Застрахователна полица № 1615003020000119/22.11.2016
г. ; Застрахователна полица № 1615003020000120/22.11.2016 г. Застрахователна
полица № 1615003020000121/22.11.2016 г.
за периода от 20.10.2016 г. до 15.12.2017 г.
Съдът при заявените от страните
твърдения и искания намира следното:
Предявен е осъдителен иск за заплащане
на обезщетение за неоснователно обогатяване под формата на суми платени на
отпаднало основание. Твърди се съществувала между страните договорна връзка по
договори за застраховка, сключени като финансова гаранция за отговорността на
ищеца по договор за оперативно и следоперативно управление на депо за отпадъци,
сключен с италиански правен субект. Твърди се, че застрахователните договори са
развален по вина на ответника и се претендират платените по тях суми за
застрахователни премии.
Страните по делото са юридически лица,
имащи седалище и местопребиваване в две различни държави на ЕС. По силата на
чл.1, ал.1 от Регламент № 864/07г. от 11. 07.2007 г. същият е приложим в
извъндоговорните отношения на страните.
Съгласно чл.10, параграф 1 от Регламент № 864/07г. от 11.
07.2007 г. в случай, че извъндоговорното задължение, произтичащо от
неоснователно обогатяване, включително плащане на недължими суми, е свързано
със съществуващо отношение между страните, като например отношение, породено от
договор или непозволено увреждане, което е в тясна връзка с неоснователното
обогатяване, се прилага правото, което урежда това друго отношение.
По силата на тази правна норма и като се имат
предвид сключените и представени по делото застрахователни договори между
страните, които се позовават на разпоредби от италианското гражданско
законодателство, съдът намира, че приложимо към договорните отношения по
договорите за застраховка между страните е Италианското законодателство.
По
делото е представено писмено уведомление за приложимо право в отговор на искане
за предоставяне на информация от Министерство на правосъдието на Италия, отдел
„Търговско правосъдие“ съгласно Европейската конвенция за обмен на информация
между държави - Досие № 0220001-2 /2019. Съгласно него приложими в италианското
материално право относно неоснователното обогатяване са общите разпоредби на чл. 2041 и член 2042
от Италианския Граждански кодекс, които са аналогични
на чл.59 от ЗЗД. Съгласно чл.2041 – Обща клауза на неоснователно обогатяване –
Лице, което без наличието на правно основание се е обогатило за сметка на друг,
е длъжно да го компенсира за намаляването на имуществото му до размера на
обогатяването. Съгласно чл.2042 – Субсидиарен характер на иска – Искът за
обогатяване не се прилага, ако обедненото лице разполага с друг иск за
компенсиране на претърпяната вреда.
Уведомление
за приложимо право не посочва правна норма с аналогичен текст и съдържание на
чл.55, ал.1 ЗЗД.
В уведомлението за приложимо право, в
разпоредбите на Италианския граждански кодекс, уреждащи разваляне на договора е
предвидено в раздел I - разваляне на договора поради неизпълнение – чл.1453, съгласно който при
двустранните договори, когато една от договарящите страни не изпълни
задълженията си, другата може по свое желание да поиска изпълнението или да
иска разваляне на договора, като при всички случаи може да иска обезщетение за
вреди. Разваляне може да бъде поискано и когато е поискано изпълнението, но не
може да се иска изпълнение, след като е поискано разваляне на договора. От
датата на изявлението за разваляне, неизправната страна не може вече да изпълни
задължението си. В раздел II е предвидено разваляне поради невъзможност
/пълна или частична/ на престацията
В
чл.1458 от Италианския граждански кодекс са уредени последиците от развалянето
– Развалянето на договора поради неизпълнение има обратно действие за страните,
освен в случаите на договори с продължително или периодично изпълнение, по
отношение на които развалянето не засяга вече направените престации.
Съдът
намира, че относимата правна квалификация към процесния казус е нормата на
чл.1458 от Италианския граждански кодекс, тъй като претенцията е за връщане на
даденото по развален по вина на ответника договор за застраховка.
Няма спор по делото и видно от
представените доказателства страните са обвързани от валидни застрахователни
договори, по силата на които ответникът като застраховател е застраховал
отговорността на ищеца във връзка с оперативно и следоперативно управление на
депо за опасни отпадъци, находящо се в провинция Асколи Пичена, Република
Италия, издадено с Регионален указ № 37/VAA_08 от 31.03.2008 г.,
изменено с Устав № 2055/GEN от 15.07.2011 г.
Няма спор, че с решение от 17.08.2017
г. на Комисията за финансов надзор е отнет лиценза /както основен, така и
допълнителни/ на ответника за извършване на всякаква застрахователна дейност по
всички видове застраховки.
Съгласно чл. 41, ал.1 от КЗ /приложим
към статута на всички застрахователи, регистрирани по реда на Българското
законодателство/ след влизане в сила на решението
за отнемане на лиценз застрахователят не може да сключва нови
застрахователни и/или презастрахователни договори и да предлага нови условия по
договорите, както и да изменя условията по тях,
включително срока, застрахователната сума и покритието по сключени
договори.
Съгласно чл.41, ал.2 КЗ отнемането на лиценза не
освобождава лицето от задълженията му по вече сключени договори, които са
валидни до изтичане на срока на действието им.
Съгласно чл.349, ал.5 от
Кодекс на застраховането на Р.България, и в чл. 1896 от Италианския граждански
кодекс застрахователния договор се прекратява с отпадане на застрахователния
интерес. Застрахователния интерес е дефиниран в чл.349, ал.1 като правно
призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно
събитие
Съдът намира, че в
процесния случай не е отпаднал застрахователния интерес. От друга страна не е
установено ответникът да е нарушил своите задължения по застрахователните
договори с ищеца. Обстоятелството, че бенефициентът по тези застрахователни
договори е освободил от отговорност по тях застрахователя, не сочи на
неизпълнение на задълженията на застрахователя. Отнемането на лиценза на застрахователя
не означава прекратяване на застрахователното покритие, напротив законът
изрично предвижда, че това покритие остава до края на срока на сключените до
отнемането на лиценза застрахователни договори.
По изложените
съображения съдът намира, че не е установено ответникът да е в неизпълнение на
своите задължения по трите застрахователни договори, поради което
волеизявлението за тяхното разваляне е незаконосъобразно и не е довело до
целените с него правни последици, а именно - прекратяване на облигационните
връзки между страните.
Като източник на облигационни
задължения, институтът на неоснователното обогатяване има за цел защита правата
и интересите на правните субекти при получаване, придобиване или спестяване на
имущество за чужда сметка, когато такива фактически действия са лишени от
правно основание. В разпоредбите на чл. 55-58 ЗЗД
са уредени т.н. "специални" фактически състави на неоснователното
обогатяване. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след
това то е отпаднало с обратна сила.
Основание е онази типична, традиционна, многократно
повтаряща се цел, заради която едно лице се задължава към друго, която е
общоприета за сключването на даден вид сделка. Основанието представлява типичната цел, която се преследва при
придобиването на едно имуществено право. Правното значение на основанието е такова, че, ако някой е дал на
другиму нещо без основание или основанието за даването е отпаднало, той има
право да си го иска обратно.
В случая договорът между
страните не е развален валидно, поради което съдът не приема да е отпаданало с
обратна сила основанието за заплащане на сумите по застрахователните полици.
Дори да се приеме, че процесните
застрахователни договори са валидно развалени, следва да се има предвид, че
застрахователния договор е договор с продължително изпълнение, тъй като
застрахователят обезпечава закрила за определен период от време. По силата на
приложимия към процесните правоотношения чл.1458 от Италианския граждански кодекс в случаите на
договори с продължително или периодично изпълнение, развалянето не засяга вече
направените престации. Следователно даденото по процесните договори не подлежи
на връщане, независимо от тяхното азваляне.
По изложените
съображения съдът намира, че исковете са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати направените от ищеца разноски, както в исковото производство, така и
в предшестващото производство по обезпечаване на иска – 9184 лв. по представен
списък.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Г.Е.Т.А.”, дружество
с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно правото на Република
Италия, вписано в Италианския търговски регистър под per. номер
*********, със седалище и адрес на управление:*** Спалаци 7 срещу З.к. „Н.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, ВЕЦ-*******, представлявано от квестора
г-жа Р.Г.-С., за заплащане на сумата от 217 043 евро , представляваща
стойността на заплатени застрахователни премии по Застрахователна полица №
1615003020000119/22.11.2016 г., Застрахователна полица № 1615003020000120/22.11.2016 г. и Застрахователна полица №
1615003020000121/22.11.2016 г., основанието за които е отпаднало по силата на
извършеното разваляне.
ОСЪЖДА Г.Е.Т.А. С.Р.Л. Г.Е.Т.А.”, дружество
с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно правото на Република
Италия, вписано в Италианския търговски регистър под per. номер
*********, със седалище и адрес на управление:*** Спалаци 7 да заплати на З.к. „Н.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, ВЕЦ-*******, представлявано от квестора
г-жа Р.Г.-С. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 9184 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: