РЕШЕНИЕ
№ 769
31.10.2019
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана
Мазгалова в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 800 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Община Димитровград, представлявана от кмета
Иво Димов, против Решение №106 от 04.06.2019 г., постановено по АНД №146 по описа на Районен съд – Димитровград за
Касационният
жалбоподател счита оспореното решение за незаконосъобразно, тъй като съдът
неправилно възприел и изяснил фактическата обстановка по делото и стигнал до
погрешни изводи от фактическа и правна страна. Твърди, че при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. На първо място се сочи, че в
АУАН и НП не било посочено място на извършване на нарушението, а само и
единствено, че проверката от проверяващите лица на ДАМТН била извършена на
язовир „К….“, находящ се в поземлен имот №000069 в землището на с.К., общ.Д..
Доколкото твърдението за извършено от Община Димитровград нарушение се
изразявало в бездействие, то не ставало ясно къде точно било извършено това
нарушение – на мястото, където се намирал язовира, в седалището и адреса на
управление на Община Димитровград или на някое друго място. На следващо място
се счита, че както актосъставителя, така и наказващия орган неправилно
дефинирали твърдяното от тях нарушение. В АУАН и НП се посочвало, че бил
осъществен фактическия състав на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, която
разпоредба задължавала Община Димитровград по отношение на водностопански и
хидротехнически съоръжения към тях, включително на язовирни стени и/или
съоръженията към тях, да осигури поддържането им в техническа изправност. Смята
се, че за неизпълнение на това задължение се носила отговорност по чл.200,
ал.1, т.38 от ЗВ. В последния обаче не се съдържала точна дефиниция на термина
„техническа изправност“ на посочените обекти. В тази връзка била издадена
Наредба за условията и реда за осъществяване техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол
към техническото им състояние, в която се съдържало детайлно описание на
изискванията към водните обекти на контрол. Препратка към тази наредба обаче в
случая не била извършена от административнонаказващия орган. Липсата на такава
препратка правила напълно невъзможно да се определи дали имало нарушение,
защото не бил ясен обхвата на задължението на АНО. Така не било ясно всъщност
значението на понятието „техническа изправност“ – като обхват, съдържание и степен.
Това поставяло в невъзможност жалбоподателят да разбере какво било
неправомерното му бездействие. Предвид изложеното, относно дефинирането на
нарушението се прави извод, че при описание на нарушението в АУАН и издаването
на НП били допуснати нарушения на чл.42, т.5 и чл.57, ла.1, т.6 от ЗАНН, които
се определят като съществени и водещи до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. На последно място се излага довод за неспазена процедура по
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, тъй като АНО първо следвало да издаде задължителни
предписания на Община Димитровград по спазването на закона и едва след
евентуалното им неизпълнение да пристъпи към съставянето на АУАН и НП.
Моли
се за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът по касационната
жалба, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - София, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище, подадено от пълномощник, се излагат доводи за
законосъобразност на съдебното решение и наказателното постановление, като
касационната жалба се счита за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита
касационната жалба за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение. Пледира съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №106/04.06.2019 г., постановено по НАХД №146/2019
г. Районен съд – Димитровград потвърдил Наказателно
постановление (НП) №НЯСС-81 от 13.03.2019 г., издадено от
Заместник-председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН), с което на Община Димитровград, за нарушение на чл.141, ал.1,
т.1 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.38
от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 лв.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Като неправилен определил
довода на жалбоподателя за неточно и неясно посочване на мястото на извършване
на нарушението, тъй като волята на АНО била ясно изразена във всички фази на
процеса. Стигнал до извода, че на 09.11.2018 г. служителите на АНО установили,
че язовирната стена и съоръженията към нея не се поддържали в техническа
изправност от Община Димитровград, каквото задължение имала, в качеството си на
собственик на язовир „К…“. Определил за неоснователни и голословни
възраженията, свързани с материалната незаконосъобразност на НП.
Настоящата инстанция намира така
постановеното решение за правилно.
В случая, Община Димитровград е
санкционирана за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Съгласно тази разпоредба
/в приложимата редакция/, собствениците на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията
към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност.
Съгласно чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите, наказва се с глоба от 1000 до
10 000 лв., съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по
чл.141, ал.1. Според чл.141, ал.2 от ЗВ, условията и редът за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние се определят
с наредба на Министерския съвет по предложение на Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Техническата изправност, която е
следвало да бъде осигурена от Община Димитровград, включва поддържане по
смисъла на чл.3, т.1 от Наредбата, като е от изключително важно значение
язовирната стена, както и съоръженията към нея, да бъдат технически изправни,
за да може да бъде всяко едно от тях използвано по предназначението си,
включително за задържане на постъпили значителни водни маси, респ. при
необходимост от аварийно изпускане на вода с цел предотвратяване на наводнения
или разрушаване на стената.
Безспорно установено е пред въззивния
съд, че язовирната стена и съоръженията към нея, на язовир „К…“, находящ се
поземлен имот №000069 в землището на с.К., общ.Д., собственост на касатора, не
се поддържат в техническа изправност. Вмененото нарушение е формално, на просто
извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено
действие. Налице е неизпълнение на задължение от страна на Община Димитровград,
като собственик на язовирна стена и съоръженията към нея, поради което същите
не са в състояние, отговарящо на изискванията на наредбата по ал.2 на чл.141 от
ЗВ.
Не се споделя оплакването, че при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Както АУАН, така и НП са
издадени от компетентни органи, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата на нарушението,
както в АУАН, така и в НП. Посочено е и мястото на нарушението, както и в какво
се изразява същото, а също и нарушените разпоредби. Мястото на извършване на
административното нарушението е ясно и същото е в землището на с.К., общ.Д.,
където в имот №000069 се намира и процесния язовир „К….“, чиято техническа
изправност Община Димитровград не е поддържала. Самият начин на осъществяване
на процесното деяние, отнасящо се до неизпълнение на задължения за поддържането
на язовирната стена в техническа изправност, при изрично посочване, че язовирът се намира в ПИ №000069, в землището
на с.К., общ.Д., конкретизира в достатъчна степен мястото на извършване на
нарушението. В случая водещ за преценката относно мястото на
извършване на нарушение е аргументът за характера на деянието, а то според
отразеното в описателната част на процесния АУАН се изразява в бездействие -
чрез неподдържането в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията
към нея. В този смисъл за място на извършване на нарушение се приема мястото,
където правнодължимото действие е следвало да бъде осъществено – в случая
язовирна стена на язовир "К…", находящ се в поземлен имот №000016, в
землището на с.К., общ.Д..
Неоснователно е възражението за
неправилно дефиниране на извършеното нарушение. Настоящата инстанция счита, че
правилно е определена нарушената правна норма – чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, като
правната квалификация съответства на тази, дадена и от актосъставителя, както и
на словесното описание на нарушението. Поради
това съвсем правилна е правната квалификация на деянието с оглед изложеното
текстовата част на АУАН и НП, т. е. същата съответства на изложената фактическа
обстановка и приетото нарушение от наказващия орган.
Не се споделя и доводът за неспазена
процедура по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, с аргумента, че АНО първо следвало да
издаде задължителни предписания на Община Димитровград по спазването на закона
и едва след евентуалното им неизпълнение да пристъпи към съставянето на АУАН и
НП. Разпоредбите на ЗВ, както и тези на ЗАНН, не въвеждат задължение за
компетентния да състави АУАН орган, след като констатира извършено от определен
субект нарушение, първо да издаде предписание и едва ако същото не бъде спазено
да пристъпи към съставяне на АУАН. Освен това неизпълнението на задължителни
предписанията е отделно нарушение, което е обявено за наказуемо със Закона за
водите.
Предвид изложеното, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 106/04.06.2019 г., постановено по НАХД № 146 по описа на Районен съд
– Димитровград за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.