РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Раднево, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тридесет и първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100768 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК
и насрещно искане по чл. 150 СК за увеличение на издръжка.
Производството е образувано по искова молба на М. М. М., действащ
чрез адв. М., срещу А. С. Н., с която се иска съдебна намеса в отношенията
между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59,
ал. 9 СК. Ищецът твърди, че с ответницата са съжителствали на семейни
начала, без сключен граждански брак, като от съжителството им се родило
детето С.М.М., родена на ***** г. Твърди, че с решение от ***** г. по гр.д. №
***** г. на РС-Раднево е одобрено постигнато между страните споразумение
по чл. 127, ал. 1 СК, с което родителските права спрямо детето са
предоставени на майката, местожителството на детето е при адреса на
майката, а на ищеца е определен режим на лични отношения с детето и е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. Твърди, че много
обича детето, то също го обича, искат да бъдат заедно, но последните две
години и половина личните им отношения били силно ограничени от майката,
която го блокирала във всички видове комуникация, което наложило да стои
пред дома й и да се моли да види детето си. Твърди, че поради това
възникнали проблеми с брат й и баща й, което наложило провеждане на серия
съдебни производства в техен стремеж да бъде финансово съсипан и вкаран в
затвора. Твърди, че ответницата избягвала контакт с него, което наложило
1
негови приятели да получават информация относно детето. Твърди, че
майката не спазвала определения режим на лични отношения и не му давала
детето през определените четири дни от месеца по тяхно съгласие. Твърди, че
това наложило да ходи до детската градина, за да види дъщеря си, но там пък
работила майката на ответницата, а като го видела викала полиция, наричала
го престъпник. Твърди, че не бил канен на никой детски празник. Твърди, че
майката на ответницата гледа детето, докато тя била отдадена на поредния й
съжител. Твърди, че ответницата заедно с приятелите, които оставали у тях,
без свян пред детето извършвали сексуални актове, които детето му
разказвало. Твърди, че ОЗД-Раднево били наясно с тези обстоятелства, но не
били работили с майката по този въпрос. Твърди, че след като качил няколко
клипа в социалните медии за поведението на майката и отвращението, с което
детето говорило за това, с него се свързали хора, които му казали какво
поведение имало дъщеря им и как заплашвало други деца, но ръководството
на детската градина не взело мерки, а бащата на едно дете искал да го
премества в другаде. Твърди, че разбрал, че от месец декември 2023 г. детето
ходило на психолог, но никой не го уведомил за това, като целта била да се
предотврати психологическата травма на детето от честотата на смяна на
партньори от майката, която водила до агресия на детето. Твърди, че често
детето му било предавано от майката на ответницата без да се предават
половината му лекарства, което довело до увеличаване на здравословен
проблем у детето. Твърди, че детето износва дрехи на братовчедка си, въпреки
че той давал издръжка редовно, детето стояло постоянно пред телевизора и
знаело наизуст всички реклами, а на социалните работници обяснявало, че
когато било с майка си се търкаляли по леглото. Твърди, че когато трябвало да
върне детето от режим на лични отношения, то не ревало и не искало да ходи
там, заради скучното си ежедневие. Твърди, че въпреки стремежът на майката
да го откъсне от детето и да го отслаби финансово и емоционално, той имал
стабилна работа и доход, имал същата среда на широка подкрепа от
разширеното му семейство. Излага подробни съображения относно наличието
на съдебна практика, която следва да възпре майката в опитите й да откъсне
детето от него, като се запази и засили емоционалната му връзка с детето.
Твърди, че е наличие на сериозна промяна на обстоятелствата, които налага
ревизия на предходните мерки. Поради това и поради липсата на постигнато
споразумение, иска от съда да постанови решение, с което да предостави на
него упражняването на родителските права спрямо детето и да се определи
местожителството на детето при него, да се определи конкретен режим на
лични отношения на майката с детето и да бъде осъдена майката да заплаща
2
ежемесечна издръжка на детето в размер на 290 лв., а алтернативно ако се
предоставят родителските права на майката предлага конкретен разширен
режим на лични отношения между него и детето и да заплаща 290 лв.
ежемесечна издръжка на детето. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата А. С.
Н., чрез адв. З., в който взема становище за допустимост и поддържа
неоснователност на молбата за съдействие. Твърди, че наистина са родители
на детето и определените мерки спрямо детето със съдебното решение, но
оспорва изложените в молбата за съдействие обстоятелства досежно другите
изложени обстоятелства. Твърди, че редовно е комуникирала с ищеца относно
детето, включително чрез служители от ОЗД-Раднево. Твърди, че тя и детето
посещават психолог по препоръка на ОЗД-Раднево, тъй като детето редовно
ставало свидетел на агресия от страна на бащата спрямо майката и нейното
семейство. Твърди, че ищецът редовно нарушава обществения ред и то на
обществени места, което често ставало и пред детето. Твърди, че оспорва
твърдението детето да износва чужди дрехи, като твърди да са закупувани
дрехи на детето, за което представяли фактура и касов бон. Твърди, че ищецът
взема за база прекараното време с детето през уикенда, което е основно в
забавления, но не и в подготовка на детето за градина, за детския учебен
процес, а за родителските му качества следвало да се вземат предвид водените
дела между ищеца и нея и нейните членове на широкото семейство. Твърди,
че към момента имало висящи наказателни производства спрямо ищеца за
нарушаване на заповед за защита от домашно насилие и закани с убийство
спрямо нея. Твърди, че това засилва допълнително преценката за липсата на
качества у ищеца като гражданин и съответно като родител, неговата
престъпна упоритост и тенденциозност. Твърди, че няма никаква промяна в
обстоятелствата, налага промяна на предоставянето на родителските права на
ищеца. Твърди, че установеният сега режим на лични контакти е уговорен
между тях, а не им е наложен от съда, като тя го спазва стриктно, никога не е
ограничавала контактите на ищеца с детето, а предложеният нов режим от
ищеца щял да покачи напрежението между тях, не е в интерес на детето, а
цели единствено ищецът да я следи и да я контролира. Твърди, че с оглед
нанесените от ищеца психически травми на майката и индиректно на детето,
предложения от ищеца разширен режим на лични отношения ще влоши
допълнително тяхното емоционално и психично състояние. Поради това иска
от съда да отхвърли искането на ищеца. Претендира разноски. Представя
писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила от ответницата А. С. Н., чрез адв. З.,
3
насрещна искова молба с искане за увеличение на предходно определената
издръжка на детето, насочена към ищеца М. М. М.. В същата се твърди, че
издръжката от 250 лева месечно, не е достатъчна за нуждите на детето.
Твърди, че разходи от облекло, лекарства, за образование драстично са се
покачили последните 2 години, като основно тя поема разходите. Твърди, че
инфлационните процеси са изключително засилени последните години
съгласно статистиката от НСИ. Твърди, че ищецът е направил признание за
необходимостта от увеличение на издръжката на 290 лв. Поради това иска от
съда да осъди ищеца М. М. да заплаща занапред месечна издръжка на детето
от 320 лв., чрез изменение на предходно определената издръжката на детето.
Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от М. М., действащ чрез адв.
М., в който потвърждава, че до размера от 300 лв. е необходимо изменяне на
издръжката по принцип. Твърди, че той редовно купува множество дрехи и
играчки на детето, което е лесно установимо от разпит на социалните
работници и на детето. Твърди, че признанието за увеличените нужди на
детето, не означава отказ от претенцията му за предоставяне на родителските
права, а е плод на неговата отговорност като родител. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По отношение на искането на М. М. по чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59,
ал. 9 СК:
Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите, по искане на ДСП или служебно може да
измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Постановените по-
рано мерки по смисъла на разпоредбата включват предоставянето на
родителските права на един от родителите, определения режим на лични
отношения между детето и родителя, на комуто не е предоставено
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и
издръжката, в производство по иск с правно основание чл. 49 СК, молба по чл.
127, ал. 2 СК или развод по взаимно съгласие по чл. 330 ГПК във вр. чл. 51 СК.
Настоящият случай е именно такъв, с оглед разгледаното предходно
производство по реда на чл. 127, ал. 2 СК, поради което искането е допустимо
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно дадените в т. V във вр. с т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г.
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под
“изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства,
4
които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено
за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е
длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на
детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка
следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Настоящият
съдебен състав намира, че тези разрешения са актуални и при действието на
СК от 2009 г. По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ.
новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма, като във
всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези
обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението на детето и на
ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за
решението на съда е интересът на децата. Поради това се налага изследване на
въпроса налице ли е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9
СК.
С протоколно определение от 14.01.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото по чл. 140 ГПК, обективиран в определение №
517/18.11.2024 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
страните са родители на детето С.М.М., родена на ***** г., като с решение от
***** г. по гр.д. № ***** г. на РС-Раднево е одобрено постигнато между
страните споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, с което родителските права
спрямо детето са предоставени на майката, местожителството на детето е при
адреса на майката, а на ищеца е определен режим на лични отношения с
детето и е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лв.
Съдът е разпределил доказателствената тежест на основание чл. 146, ал.
1, т. 5 ГПК и е указал на ищеца, че следва да докаже наличието на променени
обстоятелства през последните две години, налагащи преразглеждане на
въпросите относно родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката, както и всички твърдения в исковата молба относно
неговия родителски капацитет, нуждите на детето, съответно липсата на
родителски капацитет у ответницата.
Безспорно обстоятелство е, а е и служебно известно на съдията-
докладчик, че с влязло в законна сила на ***** г. решение № **/***** г. по
гр.д. № ***** г., са разрешени въпросите по чл. 127, ал. 1 СК с оглед
постигнато между страните и одобрено споразумение, с което са предоставени
на майката родителските права и е определено местоживеене на детето при
майката, съответно е определен режим на лични отношения на бащата с
5
детето и бащата е осъден да заплаща издръжка на детето в месечен размер на
250 лв.
Служебно известно е на настоящия съдия-докладчик, бидейки такъв и
по последващо г.д. № ** г. на РС-Раднево, образувано по повод искова молба
на ищеца М. М. по чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК, по което е
постановено решение № ***/**** г., с което е отхвърлена исковата му
претенция за изменение на предходно определените мерки спрямо детето с
решение № **/***** г. по гр.д. № ***** г. Решението не е било обжалвано и е
влязло в законна сила на ***** г.
Настоящият спор между страните е образуван въз основа на искова
молба от 13.09.2024 г., т.е. малко повече от година и половина след влизане в
сила на решението по гр.д. № ** г. на РС-Раднево, с което е разрешен въпроса
относно липсата на промяна в обстоятелствата. В рамките на този период
следва да се установи дали има промяна в обстоятелствата.
Служебно известно е на съдията-докладчик наличието на влошени
отношения между страните и техните семейства, породили множество
спорове, граждански и наказателни, част от тях приключили, част висящи и
към момента. Тези влошени отношения и наличните други спорове между
страните и между тях и семействата им не представляват промяна в
обстоятелствата. Това е така, защото тези отношения са влошени от преди
предходните дела и продължават понастоящем, тоест това е константно
положение, което не се променя в годините.
Тъй като се иска цялостна промяна на мерките, тоест преминаване на
родителските права от единия към другия родител, а издръжката е последица
от това, то наличната драстична промяна в икономическите условия и
израстването на детето, които са обстоятелства относно издръжката, не касаят
промяна на обстоятелствата досежно родителските права.
Изслушването на страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК предимно дава
преки впечатления у съда относно желанието на всеки родител да отглежда
детето, а не представлява пряко доказателство, годно да докаже релевантен за
спора факт. Обясненията на страните би могли да докажат само неизгоден за
страната факт, но в случая такива не се откриват в обясненията на никоя от
двете страни.
По делото са разпитани свидетели за установяване на релевантни за
спора факти. От показанията на св. В. И. се отличават предимно нейни
представи за това, че бащата М. М. се грижи добре за детето, има добри
условия в неговия дом, купува му играчки и е привързан към него. Това
6
обстоятелство впрочем не се е оспорвало от ответницата и в предишните
производства и в настоящото производство, потвърждава се от докладите на
ДСП-Раднево и другите писмени доказателства. Това обаче е нормално и
логично поведение и отношение на любящ детето си баща, така трябва и да е
принципно. Затова това не би могло да представлява промяна в
обстоятелствата. Св. В. И. посочва, че детето С. било споменавало, че майка й
излиза с други мъже, без да конкретизира какво точно се има предвид.
Отделно по делото има достатъчно доказателства, писмени, че майката има
съжител от известно време /от нейните обяснения по реда на чл. 176 ГПК в
о.с.з. на 27.05.2025 г. се установи да се казва съжителят Р.М./, което
обстоятелство ищецът знае, а в това няма нищо необичайно и не съдържа
отрицателен елемент в поведението на майката. Служебно известно е на
съдията-докладчик, че лицето Р.М. е разпитван като свидетел по други
съдебни производства между страните /виж например и представени протокол
от съдебно заседание на л.317-323/. Всеки е свободен да създава семейство и
лична връзка с партньор както намери за добре. Няма никакви данни по
делото ответницата А. да има безразборно поведение с различни мъже, което
да се отразява зле на детето по отношение негово възпитание и отглеждане.
Обстоятелството, че детето е било засечено от ищеца с друга жена, която
работила в ЦОП-Раднево в градинка в гр. Раднево, също не е обстоятелство,
което налага промяна на мерките. Майката има право да работи и да има
социални контакти. Затова в отглеждането и възпитанието на детето могат да
и помагат широк кръг лица, такива от нейното семейство, както и приятелския
кръг. Това даже е положително обстоятелство по отношение на нея, че е
изградила такива отношения с хора, които да и помагат в ежедневието. В този
смисъл ППВС №1/12.11.1974 г. Още повече лицето, което е било видяно в
градинката с детето С. е установи да е работило в ЦОП-Раднево, тоест лице с
компетентност в грижите за децата, което е допълнително положително
обстоятелство. Няма данни по делото дали това се дължи на някакви програми
ползвани от майката и детето или се дължи на техни приятелски или други
отношения, но това не е от съществено значение в случая.
Идентично е и с показанията на св. В. В., която посочва преки
впечатления от доброто отношение на бащата към детето и неговата добра
емоционална връзка с детето. Посоченото от свидетеля, че бабите предават
детето, а не родителите, когато е режима на лични отношения, се дължи на
влошените отношения между страните и също положително обстоятелство
досежно избягването на допълнително напрежение между родителите,
евентуално ескалации и нови жалби, молби и съдебни и други производства,
7
които както се посочи по-горе да доста чести между страните.
В потвърждение на горните обстоятелства са показанията на св. Б.А.,
която е посочва, че от известно време е спряла да излиза с ответницата по
площадките с децата им, тъй като преди това като са излизали често ищецът
се е появявал, снимал ги е, привиквал е детето, което се е разстройвало, също
и свидетелката и нейните деца, а поради тези причини тя е спряла да излиза с
ответницата по площадките, за да си спести тези негативни емоции на нея и на
децата й. Св. Б.А. посочва за случаи, в които има преки впечатления от това,
че детето след осъществен режим на лични контакти с бащата е било
превъзбудено и говорило против баба си, майка си, което счита да е
манипулация на бащата към детето.
По делото е разпитана като свидетел М.Н., чиито показания съдът
прецени съобразно другите събрани по делото доказателства на
самостоятелна преценка с оглед евентуална нейна заинтересованост в полза на
ответницата. Нейните показания потвърждават другите събрани
доказателства, че при предаване на детето от А. на М. са последвали
множество обидни думи, което наложило свидетелката Н. да предава детето.
Нейните показания са идентични с показанията на св. Б.А. досежно
поведението на детето към нея и майката след връщане от осъществен режим
на лични контакти с бащата. Също потвърждава показанията на св. А. и
досежно ситуации на площадките, което затвърждава показанията на св. А. за
прекъсване на контакти с майката и детето поради множество преживени
негативни емоции от тези срещи на площадките.
По делото е прието заключение на СПЕ с вещо лице Р. О., което съдът
приема за компетентно и безпристрастно. От същото е видно, че ако
родителите демонстрират негативното си отношение един към друг и към
околните, това в ранна и късна степен ще се прояви травматичност у детето
С.. Също се посочва, че ако бащата демонстрира негативното си отношение
към майката и към околните това би показало ниска регулация на поведението
и би оказало съществено негативно влияние върху психическото и
физическото развитие на детето.
Поради всичко изложено съдът не намира да се установи от приетите по
делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, да са налице
съществено променени обстоятелства от ***** г. до момента, които да налагат
преразглеждане на вече определените с решение № *** от ***** г. по гр.д. №
***** г. на РС-Раднево по реда на чл. 127, ал. 1 СК мерки спрямо детето С.
М.а.
Това налага отхвърляне на искането на ищеца по реда на чл. 127, ал. 2
8
СК във вр. 59, ал. 9 СК за промяна на вече определените мерки спрямо детето
С. М.а.
По отношение на иска на ответницата А. Н. по чл. 150 СК за изменение
на размера на определената издръжка с решение № *** от ***** г. по гр.д. №
***** г. на РС-Раднево:
С въпросното решение както се посочи по-горе е определена месечна
издръжка на детето в размер на 250 лв.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. От 01.01.2025 г.
минималната работна заплата за страната е в размер на 1 077.00 лв. / ПМС №
359/23.10.2024 г./. Поради това съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната
издръжка на дете към момента е в размер на 269,25 лв., тоест в повече от вече
определената такава, което е достатъчно обстоятелство за необходимост от
преразглеждане на въпроса за размера на определената издръжката на детето
С. М.а. Отделно от това са драстично променени последните две години
икономическите условия в страната, като е публично известна информацията
за инфлационните процеси на интернет страницата на НСИ.
Нуждите на детето безспорно са нараснали от предходното определяне
на размера на издръжката на детето С. - ***** г. Последващото
производството между страните не е имало за предмет това обстоятелство.
Детето е вече на 5 години и половина, нейния кръгозор се увеличава почти
ежегодно, като идния месец ще бъде в последна група в детска градина,
подготвителна за училище.
Събрани са множество писмени доказателства и гласни такива относно
закупуване на детето С. от страна на майката на различни вещи за бита.
Установява се от гласните доказателства, че и бащата закупува множество
дрехи и играчки на детето. Тоест нуждите на детето се предимно задоволяват
от двамата родители в необходимите предели за нормалното му нравствено,
физическо и емоционално развитие. Детето е здраво, няма нужда от
извънредни средства, не се нуждае от специални здравни грижи и специален
режим на отглеждане /виж множеството социални доклади по делото/. От
раждането до сега основните грижи по отглеждането и възпитанието се
полагат от майката, а бащата е плащал редовно определената издръжка и е
помагал финансово отглеждането и възпитанието на детето, закупувал му е
дрехи и играчки, осигурил му е всичко необходимо, предимно съхранявано в
неговия дом.
Съдът намира, че за нормалното протичане на израстването на детето са
нужни обикновено закупуваните за дете на тази му възраст дрехи и други
9
пособия за бита, за текущи здравни грижи и други с разходи с постоянен
характер. С израстването на детето се увеличават разходите за задоволяване на
неговите базисни, здравни и образователни потребности, които също
обуславят необходимост от увеличаване на необходимата за нормалното
развитие на детето издръжка. От свидетелските показания е видно, че бащата
купува на детето различни предмети, тоест той прави и извънредни разходи,
извън заплащаната издръжка. Тези разходи, разбира се, не представляват
задължение по издръжка на детето, а лично отношение на бащата към детето.
От представеното удостоверение за доходи /л.10/ е видно, че бащата има
постоянен доход малко над 3000 лв. месечно.
От представеното удостоверение за доходи /л.20/ е видно, че майката има
постоянен доход около 1700 лв. месечно.
При отчитане на горните обстоятелства, съдът намира, че от
определената месечна издръжка на детето С. в размер на 600 лв., с оглед на
възможностите на бащата, доходите на майката и полаганите от нея
непосредствени грижи за детето, следва бащата да поеме част от издръжката
на детето в размер на 350 лв., а останалата част от 250 лв. да се поеме от
страна на майката. Тази сума е необходима за издръжката на детето, която е
безусловно дължима, а интересът на детето е водещ съгласно Конвенцията за
защита на детето, законодателството на ЕС и българския СК. Съдът намира,
че този размер на издръжката от една страна няма да затрудни бащата, от
друга страна пък майката не е поставена в положение на финансова
невъзможност да осигури към момента текущата издръжка на детето с оглед
на нейните доходи и наличие на собствено жилище.
Този размер на издръжката не би затруднил ответникът с оглед
получавания от него доход и липсата на установени задължения на ответника
към други деца /няма доказателства да плаща издръжка на другото дете до 25
годишна възраст/ или с неотложен характер.
Доколкото искът е предявен за размера от 320 лв. месечно, съдът
намира, че с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да
уважи иска с правно основание чл. 150 СК като се увеличи размера на
ежемесечната издръжка до размера от 320 лв., считано от 11.10.2024 г. /датата
на подаване на насрещната искова молба/. Тъй като издръжката цели
задоволяване на текущи нужди на детето следва да се определи десето число
на текущия месец за падеж на задължението за даване на издръжката.
Съобразно чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение на съдебното решение за присъдената издръжка.
По разноските и държавната такса:
10
При този изход на делото ищецът няма право на разноски, а ответникът
има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК /виж ТР № 3/2023 г. на ОСГК
на ВКС/.
Ответникът претендира разноски за производството, които са доказани в
размер на 1100 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за защита
по искането на ищеца по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК съобразно
договор за правна защита и съдействие на л.32, както и допълнително
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за явяване в
допълнителни две о.с.з. съобразно договор за правна защита и съдействие,
представен със списъка на разноски по чл. 80 ГПК. Доказани са и направени
разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв.
/л.131/. Тези разноски в общ размер на 1750 лв. се дължат в цялост от ищеца
М. М. съобразно посоченото ТР на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По отношение на иска за увеличение на издръжка се установяват
направени от А. Н. разноски в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие на л. 25. Те се
дължат изцяло на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед цялостно уважаване на
исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по насрещния иск М. М.
следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на
присъдената издръжка, която държавна такса е в размер на 100,80 лв. /4%
върху 36 месеца върху разликата до увеличения размер на издръжката/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеното от М. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, срещу А. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. *****, искане с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК за изменение на
определените с решение № *** от ***** г., постановено по гр.д. №
****/**** г. на РС-Раднево, спрямо детето С.М.М. мерки относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката, като неоснователно.
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК във вр. чл. 143 от СК размера
на издръжката, определен с решение № *** от ***** г., постановено по гр.д.
№ ***** г. на РС-Раднево, като ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес
гр. *****, да заплаща на детето С.М.М., ЕГН **********, чрез нейния законен
11
представител и майка А. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. *****,
ежемесечна издръжка в размер на 320 лв. (триста и двадесет лева), считано от
11.10.2024 г. до настъпването на пълнолетие на детето или настъпване на
друго основание за нейното изменяване или прекратяване, дължима до десето
число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното погасяване на задължението.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, да заплати на
А. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК разноските за производството в общ размер на 2 250 лв. (две хиляди
двеста и петдесет лева).
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по банкова сметка на РС-Раднево сумата от 100,80
лв. (сто лева и 80 ст.), представляваща държавна такса върху изменения
размер на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
12