Решение по дело №10481/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 483
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20211100510481
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100510481 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10481/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. М. ДР. ЕГН
********** от гр.Плевен срещу решение №20104674 от 26.04.2021 г постановено по гр.д.
№55326/19 г на СРС , 170 състав , с което е отхвърлен иска на въззиника с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.7 т.1 б.А от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от
11.02.2004 г ; да се признае за установено , че „У.Е.У.“ ООД гр.Будапеща вписано в ТР към
МП на Унгария с дружествен номер Cg.01-09-964332 , чрез Клон България с ЕИК ***** ; му
дължи сумата от 250 евро , която сума представлява компенсаторно обезщетение за отмяна
на полет W6 4340 по направление гр.Мюнхен /Мемиген/ - гр.София на 05.02.2019 г , ведно
със законната лихва от 02.07.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.07.2019 г по ч.гр.д.№37885/18 г на СРС
, 170 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Безспорно към 20,35 ч
на 05.02.2019 г на летището е имало мъгла с видимост под 450 м и това е извънредно
обстоятелство по Регламент /ЕО/ №261/2004 г . Но към 21,20 ч – 45 минути след планирания
час на излитане , на същия ден - видимостта се е подобрила , но полет не е осъществен и
въззивникът е превозен едва на 09.02.2019 г със закъснение от 96 часа . Съгласно практиката
на СЕС превозвачът трябва да докаже не само наличието на извънредни обстоятелства , но и
1
че е следвало да понесе „непоносими жертви“ за извършване на превоза , с оглед и
капацитета на предприятието към съответния момент . Превозвачът е следвало да превози
пътниците при първа възможност , като същият не е доказал , че му е липсвал капацитет ,
нито че не е можел да предостави билет от друг превозвач . Вместо това е превозил
въззивника с 4 дни закъснение .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Самолетът , който е бил предназначен да извърши процесния полет е бил отклонен от
летище Мемиген и е кацнал на летище Фридрихсхофен на 18,59 ч /координирано
универсално време/, защото на летище Мемиген е имало ниска видимост от 16,50 ч до 19,50
ч. Налице са извънредни обстоятелства и процесният полет не е имал закъснение , а е бил
отменен . Ищцата е можела да презавери билета си за следващ полет , да поиска
възстановяване на сумата за билета или да избере превоз с друга авиокомпания . Ищцата е
презаверила билета си за друг полет .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 09.06.2021 г
и е обжалвано в срок на 11.06.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че ответникът като въздушен превозвач се позовава на
„извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл.5 § 3 от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и
на Съвета от 11.02.2004 г. За да има „извънредни обстоятелства“ следва отмяната или
закъснението на полета да са причинени от такива извънредни обстоятелства , които не са
могли да бъдат избегнати дори и да са били взети всички необходими мерки . В случая
самолетът е извършвал предходен превоз , но същият е бил пренасочен на летище
Фридрихшафен поради гъста мъгла на летище Мемиген . Ответникът е взел мерки за
избягване на извънредното обстоятелство и то е извън ефективния му контрол . При
преценяване на капацитета на превозвача да осъществи полета не трябва да се изисква запас
от време с продължителност , която налага непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието .
Решението на СРС е неправилно . Спорът между страните е съсредоточен по наличие на
2
фактическия състав на чл.5 § 3 от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от
11.02.2004 г. По останалите факти не се спори .
Ответникът като опериращ въздушен превозвач счита , че не е длъжен за заплати
обезщетение по чл.7 т.1 б.А от Регламент /250 евро/ , тъй като отмяната на полета е
причинена от извънредни обстоятелства , които не са могли да бъдат избегнати , дори да са
били взети всички необходими мерки. Самолетът , с който е трябвало да пътува ищцата е
извършвал предходен превоз , но същият е бил пренасочен на летище Фридрихшафен
поради гъста мъгла на летище Мемиген . По тази причина не е могло да се осъществи
процесния полет от летище Мемиген , а ищцата е превозена с 4 дни закъснение .
Вярно е и не се оспорва от ищцата , че наличието на гъста мъгла на летище Мемиген е
равнозначно на извънредно обстоятелство , което не е могло да бъде избегнато . От друга
страна ответникът не доказва какъв е бил периода на извънредните обстоятелства , още по-
малко , че същият е продължил 4 дни . Според трайната практика на СЕС по дела С-294/10 ,
С-315/15 г , С-402/07 и С-432/07 в тежест на превозвача е да докаже извънредните
обстоятелства , тяхната продължителност , както и че е положил дължимата грижа за
избягване на извънредните обстоятелства и техните последици . При това се преценява и
дали превозвачът е трябвало да даде „непоносими жертви“ с оглед капацитета на
предприятието му към дадения момент .
В случая освен , че ответникът не е провел пълно доказване на продължителността на
извънредните обстоятелства , не е доказано и че в период от 4 дни /предвид капацитета на
предприятието му/ не е могъл да избегне продължително забавяне/отмяна на полета с друго
, освен с „непоносими жертви“ . Разграничението между закъснение и отмяна на полета ,
което се прави в отговора на въззивната жалба не намира опора в Регламента и практиката
на СЕС. Според т.4 от решение от 04.05.2017 г по дело С-315/15 г на СЕС ако закъснението
от 3 и повече часа е причинено не само от извънредни обстоятелства , но и от други
причини , то периодът на извънредни обстоятелства се изважда от общата
продължителност на закъснението.
В случая ответникът не е установил , че с оглед капацитета на предприятието си не е могъл
в разумен срок да пренасочи същият или друг самолет за извършване на полета . Не е
доказано и че е не е било възможно излитане на самолета с пътниците от летище
Фридрихшафен , макар и в по-късен час , на какво разстояние са двете летища и
пр.относими обстоятелства . Трябва да се приеме , че осъществения полет след 4 дни е извън
разумния срок , както и че безспорно е налице закъснение/отмяна на полета и ищцата има
право на обезщетение по чл.7 т.1 б.А от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от
11.02.2004 г.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се уважи със
законните последици /законна лихва и разноски за държавни такси/ . Не се присъждат
адвокатски възнаграждения на ищцата , тъй като по делото няма доказателства за уговаряне
3
и плащането им . Фактурите и разписките са съставени едностранно от адв.А.И. и не са
подписани от ищцата .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20104674 от 26.04.2021 г постановено по гр.д.№55326/19 г на СРС ,
170 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. М. ДР. ЕГН ********** от гр.Плевен ,
които иск е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.7 т.1 б.А от Регламент /ЕО/
№261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г , че „У.Е.У.“ ООД гр.Будапеща вписано в ТР
към МП на Унгария с дружествен номер Cg.01-09-964332 , чрез Клон България с ЕИК *****
; дължи сумата от 250 евро , която сума представлява компенсаторно обезщетение за отмяна
на полет W6 4340 по направление гр.Мюнхен /Мемиген/ - гр.София на 05.02.2019 г , ведно
със законната лихва от 02.07.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.07.2019 г по ч.гр.д.№37885/18 г на СРС
, 170 състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ ООД гр.Будапеща вписано в ТР към МП на Унгария с дружествен
номер Cg.01-09-964332 , чрез Клон България с ЕИК ***** да заплати на М. М. ДР. ЕГН
********** от гр.Плевен сумата от 50 лева разноски пред СРС и в заповедното
производство и сумата от 25 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4