ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42
гр. Ловеч, 24.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20244300200027 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от М. А. А., в която излага, че е изтърпял повече от
половината наказание, с което счита, че са налице всички предпоставки за
допустимост на настоящата молба. Сочи, че има образование, от семейна
среда е, живее на семейни начала и има син, който се нуждае от бащина
подкрепа. Трудово ангажиран е и се отнася отговорно към поставените
задачи.има семейство, което винаги го е подкрепяло и чака с нетърпение
неговото завръщане в къщи. Родителите му са възрастни, освидетелствани,
пенсионери по болест и имат нужда от помощ и грижи.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ИРД Д.С. счита, че
не следва да бъде уважена подадената молба по изложените доводи в
становището представено от Началника на Затвора – Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, зам. окр. прокурор Д.
Д. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на
лишения от свобода, поради което предлага молбата на осъдения М. А. да
бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание служебно назначеният защитник на М. А. - адв.
Р.А. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на
чл. 70 от НК.
Лишеният от свобода М. А. А. в съдебно заседание се явява лично,
поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно, като
поддържа становището на служебно назначеният защитник.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
1
на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
В момента осъденият изтърпява наказание лишаване от свобода,
наложено с Определение № 179 от 01.12.2023 г. по ЧНД № 440/2023 год. по
описа на РС – Нови пазар в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от
свобода, влязло в законна сила на 19.12.2023 г., от което наказание към
днешна дата е изтърпял 1 години, 5 месеца и 4 дни, от предварителен арест 3
месеца и 9 дни, фактически е изтърпял 1 година, 8 месеца и 13 дни, от работа
4 месеца и 1 ден, или ВСИЧКО 2 години и 14 дни и има ОСТАТЪК от 5
месеца и 16 дни.
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от ВПД Началник на Затвора-Ловеч и доказателствата по делото
счита, че молбата на М. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения
от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното наказание
лишаване от свобода. От направения анализ на всички доказателства за
цялостното поведение на А. обосновават извод, че не са налице
предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората
предпоставка, необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето
поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в
нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които
сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на
цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от ВПД Началника на Затвора-
Ловеч е видно, че лишения от свобода М. А. е постъпил в Затвора гр. Ловеч
на 10.06.2022 година. Рискът от рецидив при постъпването е в ниските
стойности от 32 точки. Основните дефицитни зони са отношение към
правонарушението, неустойчива мотивация за промяна, умения за мислене.
Анализът на риска от сериозни вреди е със средни стойности, засяга като цяло
обществото, всички участници в движението по пътищата и самия него. При
последваща оценка, направена през 2023 г, рискът от рецидив претърпява
снижаване - от 32 т. на 29 т. , като промени са настъпили в зоната на
2
отношение към правонарушението от 8 на 5 т. Отчита се промяна в
преценката за извършените нарушения. Анализът на риска от сериозни вреди
остава със средни стойности, засяга като цяло обществото, всички участници
в движението по пътищата и самия него. Има пътно-транспортен,
непредвидим характер, поради липсата на СУМПС и неспазване на ЗДвП. За
периода на престоя си в ЗОЗТ „Атлант" А. полага старание да не нарушава
ограниченията. Режимът му е променен от строг на общ. А. е постъпил в ЗОЗТ
"Атлант" - Троян на 06.04.2023 г. В края на месец май е назначен за чистач на
коридора, където работи и в момента. За времето на престоя си не е участвал
в специализирани групови работи. Към настоящия момент се счита за
ненаказан и има една награда.
Мотивираното предложение на Началника на Затвора-Ловеч е, А. е
придобил формално право за ползване на условно предсрочно освобождаване
на 20.11.2023 г. Въпреки направените договорки, той не показва съобразяване
с поставените цели и задачи. Бърза да се възползва от предсрочно
освобождаване, пренебрегвайки съществуващите си дефицити. С действията
си А. не показва настойчиво желание за промяна в личностно-поведенчески
план, като не полага усилия да диференцира проблемите си и да намира
приемливи алтернативи за тяхното решаване. Мотивацията му за промяна в
това отношение на този етап е ниска и носи декларативен характер.
Показаното прибързано поведение, нежеланието му да продължи промяната в
личностните си дефицити, водят до извода, че л. св. не е осъзнал, че
проблемите в уменията му за мислене водят до извършване на неадекватни за
обществото действия. С поведението си на свобода е опасен за обществото и
след като не осъзнава причините за това, е необходим контрол върху
поведението му и престоят в местата за лишаване от свобода трябва да го
накара да осъзнае къде греши.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е
изтърпял не по-малко от една втора от наложеното му наказание. В
настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като А. е изтърпял
всичко 2 години и 14 дни дни, а остатъкът от наложеното му наказание към
днешна дата е 5 месеца и 16 дни.
Фактически изтърпяването на повече от една втора от наложеното
наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита
при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието,
с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
3
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото
общежитие при Затвора Ловеч по отношение на А., тъй като не са налице
трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че
същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради
което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.
70, ал. 1 от НК. В този смисъл е и докладът на ИСДВР М.М., която сочи, че и
към настоящия момент рискът от вреди за обществото е среден, а също така
са налични и проблемните зони, които не са преодолени към настоящия
момент по отношение на правонарушението като е категорична, че и към
настоящия момент осъденият е склонен да се оневинява, както и че е налице
неразбирателство на мотивите на криминалното му поведение като е налична
и неустойчива мотивация за промяна. Налична е и проблемна зона, касаеща
уменията за мислене, като ИСДВР сочи, че не разпознава проблемите, както и
не е налице правилен избор за решаване на същите и е налична осъзнатост на
последиците от деянията на по-късен етап. Налична е и склонност към
немотивирани рискове и импулсивни действия (т. 4.2 от доклада). Нещо
повече, рискът от вреди спрямо обществото ИСДВР сочи, че е среден както от
началото на изтърпяване на наказанието, така и до настоящия момент, което
според настоящата инстанция сочи, че с изтърпяната част на наказанието не е
постигнат поправителен ефект в пълен обем (в.ж. т. 4.4 от доклада).
Колкото до посоченото от страна на служебния защитник адв. Р.А., че
осъденият А. не е конфликтен, както и че спазва правилата в пенетенциарното
заведение, настоящата инстанция приема за ответно на събраните по делото
доказателства, но следва да бъде посочено, че поначало това е и задължение
на осъдения А. съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС. От друга страна действително
налична е и една награда на Началник ЗО „Атлант“ на осъдения, което сочи за
настъпил поправителен ефект, но с оглед доклада на ИСДВР М.М. и
наличието и към настоящия момент на проблемни зони, а именно касаещи
отношение към правонарушението и склонността да се оневинява за
извършените престъпления, както и неустойчивата мотивация за промяна,
констатирания дефицит в уменията за мислене и склонността към
немотивирани рискови и импулсивни действия, определено сочат за липса на
поправителен ефект от изтърпяната част от наказанието в пълен обем.
Категорична е ИСДВР М., че и към настоящия момент е налице недовършен
процес на корекционната работа по плана на присъдата, което от своя страна
поставя под съмнение перспективите относно бъдещото му развитие и
социално поведение. Нещо повече, ИСДВР М. сочи, че в среда без
ограничения поведението на лишения от свобода А. е твърде голяма заплаха
за обществото (т. 5 от доклада).
В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието
4
лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода М. А. А. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 5 месеца и 16 дни от
наложеното му наказание с Определение № 179 от 01.12.2023 г. по ЧНД №
440/2023 год. по описа на РС – Нови пазар в размер на 2 години и 6 месеца
лишаване от свобода, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. А. А. – роден на
****** г. в гр. ******, с постоянен адрес *******, настоящ адрес *******,
****** гражданин, ******образование, неженен, осъждан, ЕГН **********,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 5 /пет/
месеца и 16 /шестнадесет/ дни от наложеното му наказание с Определение №
179 от 01.12.2023 г. по ЧНД № 440/2023 год. по описа на РС – Нови пазар в
размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
5