Р Е
Ш Е
Н И Е
гр. София, 23.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Ангелов,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 16 294/17 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно основание чл.2 ал.1
т.3 пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за
сумата от 33 157, 85 лв.
Ищецът П.П.Н. твърди в исковата си молба, че през 2007 г.
срещу него било образувано досъдебно производство 493/2007 г. по описа на 04
РУП – СДВР, пр.пр. 4330/07 г. по описа на СГП за престъпление по чл. 123 ал.1
т.2 от НК. Твърди се, че на 04.05.2011 г. бил внесен обвинителен акт срещу него
и образувано нохд 2614/2011 г. на СГС, НО, 6 състав, по което бил признат за
невиновен с присъда от 07.03.2012 г. По повод протест на П.било образувано
внохд 889/2012 г. по описа на САС, НО, 5 състав, който с решение от 29.10.2012
г. потвърдил присъдата на СГС. Твърди се, че с решение на ВКС от 06.10.2013 г.
решението на САС било отменено и делото върнато на друг съдебен състав на САС
за ново разглеждане. С решение от 16.10.2013 г. по внохд 574/2013 г., САС
отменил присъдата на СГС и върнал делото на СГП. С постановление от 09.12.2013
г. СГС постановила прекратяване на наказателното производство като
постановлението влязло в законна сила. Твърди се, че претърпял значителни
морални вреди като неговите чест и достойнство, както и добро име били
накърнени, а здравословното му състояние сериозно се влошило с оглед преживения
стрес. Сторил и имуществени разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения
по повод воденото наказателно производство.
Предвид тези
твърдения е обоснован правен интерес от предявените искове и от съда се
претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото срещу него наказателно
производство и сумата от 3 157, 85 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на
исковете, както и сторените по делото разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
П.и адв. Л..
Ответникът – П.на Р
България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. С оглед така очертания фактически състав по делото,
следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение
на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е
прекратено наказателното производство поради това, че деянието не е извършено
от него или поради това, че същото не съставлява престъпление като от тези
действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да са
били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка, увреденият
се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи
съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали
вредите са причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем
по престъпление по чл. 123 ал.1 т.2 от НК. Видно от приложеното към делото нохд
2614/2011 г. срещу ищеца е водено наказателно производство в съдебна фаза, по
което е налице оправдателна присъда на първоинстанционния съд, потвърдена от
въззивната инстанция респ. решението на въззивния съд е отменено от ВКС и
делото върнато на САС за ново разглеждане. Видно от приложеното решение
320/16.10.2013 г. по внохд 574/2013 г. по описа на САС, постановено при
повторното му разглеждане от въззивния съд, делото е върнато на СГП за ново
разглеждане. По делото е представено постановление на СГП от 09.12.2013 г., от
което е видно, че воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено
поради недоказаност на престъплението. Постановлението е влязло в законна сила на
27.12.2013 г., с оглед факта, че не е обжалвано в срока по чл. 243 ал.4 от НПК.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.А.А.в
съдебно заседание от 28.05.2018 г., настоящият
съдебен състав намира за установено по безспорен начин, че в следствие на воденото
срещу ищеца наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди,
които по естеството си засягат здравословния статус, психическото и емоционално
равновесие, промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на живот. За да
обоснове този извод, настоящият съдебен състав съобрази и съдебната практика на
ВКС, установена с решение 427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г. на Трето ГО
на ВКС, съгласно която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да
индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и
достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на наказателно
преследване. Аналогично разрешение е дадено и в решение № 480/23.04.2013 г.
по гр.д. 85/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС. Още повече, че разпитания по
делото свидетел установява факта на психически срив у ищцата.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта,
интензитета на страданието на периода от време, в който по отношение на него е
била приложена наказателна репресия, тежестта на повдигнатото обвинение– решение
673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На следващо
място при определяне размерът на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /в този смисъл е и съдебната практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
Предвид изложените съображения и с оглед критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав и ангажираните по делото от
страните писмени и гласни доказателства същият намира, че справедливо би било
да се присъди сумата от 15 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт на
ищеца от воденото срещу него наказателно производство. За да определи този
размер на обезщетение, настоящият съдебен състав взе предвид и изслушаната по
делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Е.Н.В.. В заключението си вещото лице
е посочило, че ищецът е диагностициран със захарен диабет от 2005 г., отразена
дългогодишна хипертония от 10 години и преживян миокарден инфаркт през 2001 г.
Тези заболявания предхождат датата на иницииране на наказателното преследване
срещу ищеца т.е. появата им не е в причинно-следствена връзка със същото, но с
оглед изводите на вещото лице, че стресът
от повдигнатото обвинение може да е част от причините довели до
декомпенсиране на диабета при ищеца с оглед характеристиката на заболяването и
обстоятелството, че продължителните стресови ситуации повишават нивото на
хормона адреналин, който е стресов хормон и е част от причините както за
захарния диабет, така и за високото артериално кръвно налягане, настоящият
съдебен състав намира, че воденото наказателно производство срещу ищеца е
допринесло за влошаване на здравословното му състояние.
Ищецът е заявил и
искане за присъждане на сумата от 3 157, 85 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, която настоящият съдебен
състав следва да съобрази е, че липсата на процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от
лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените
разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна
присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на
ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. С оглед
представените по делото писмени доказателства тази претенция като основателна и
доказана следва да се уважи изцяло.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началния период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен, но с оглед
диспозитивното начало в исковия процес, настоящият съдебен състав намира, че
същата се следва от датата на депозиране на исковата молба в съда, така както е
поискано в същата – 14.12.2017 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, поради което на
ищеца се следва сумата от 10 лв. – внесена ДТ. Със списъка по чл. 80 от ГПК е
заявено искане и за изплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
2 000 лв. като доказателства за неговото реално заплащане се съдържат в
кориците на делото /стр. 66 гръб/. По отношение на заявения размер е релевирано
своевременно възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК от ответника. Съобразно цената на
заявените искове, минималните адвокатски възнаграждения, определени в Наредба
1/2004 г. респ. броя на съдебните заседания, проведени по делото минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1 981, 04 лв. Настоящият
съдебен състав като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
извършените по него процесуални действия, които съобрази с останалите критерии,
посочени по-горе намира възражението за неоснователно. Неговата припадаща се
част, съобразно уважената част от исковете възлиза на сумата от 1250 лв., която
се следва на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “******** на основание чл.2
ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на П.П.Н., ЕГН **********,*** – адв. Л. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно
производство по пр.пр. 4330/2007г. по описа на СГП, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 14.12.2017 год. до окончателното им изплащане, като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен
и недоказан, както и сумата от 3 157,
85 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 260 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :